Душите близнаци и любовта, ШИКО ШАВИЕР

Книга „O consolador“, глава ЛЮБОВ
чрез духа ЕММАНУЕЛ

322 - Съществува ли една градация на любовта в познаване на проявленията на видимата и невидимата Природа?

- Без съмнение тази градация е съществувала във всички времена и като поетапност е позиция на всички същества от безкрайната скала на прогреса.
Любовта е самия закон на живота и под неговото свещено управление всички създания и всички неща се обединяват в Създателя, в рамките на грандиозния план за Вселенско единство.
От най-скромните проявления от нисшите царства на Природата ние наблюдаваме едно въплъщение на любовта в нейното божествено качество. В божествения прах, синтеза на живота, съществуват дълбоки магнитни привличания; в простите тела виждаме т.нар. химически "утайки"; в царствата на минералите и растенията потвърждаваме въпроса чрез съществуването на незаменими комбинации. В проявленията на животинския свят наблюдаваме любовта във всичко, в безкрайни градации, от насилието до нежността, в проявленията на ирационалното.
По пътя на човеците все още любовта е тази, която ръководи всички дейности на съществуването в семейството и в обществото.

Призната за нейната божествена светлина във всички среди, ще наблюдаваме обединението на съществата като една свещена точка за сравнение на този свещен закон, който управлява Вселената.

От проявленията на сексуалността любовта върви към суперсексуализъм, винаги в своя марш към едни сублимирани емоции на чиста духовност чрез освещаващо отказване (въздържание) и работа, докато се докосне до божествената любов характерна за ангелските същества, които са се изградили (поучили) за едно единение с Бог в изпълнението на Неговия свещени замисли.

323 - Истина ли е теорията за душите близнаци? 

- В святата мистерия на живота, всяко сърце притежава в Безкрайността една душа близнак, били те заблудени в престъпление или несъзнателност, експериментирайки едно разделение на душите, което те търпят като най-сурово и болезнено изпитание, и в драмата на най-мрачни съществувания ние виждаме винаги едно вечно привличане на душите, които се обичат по най-съкровен начин, обгръщайки се една друга в един вихър от печална тревожност; привличане, което е по-извисено от всички обичайни прояви на земния живот.
 Когато се открият в едно истинско достижение за техните сърца - щастие от тяхното единение, което не биха заменили за всичките империи на света, единствената горчивина, която опетнява радостта им е перспективата за една нова раздяла чрез смъртта. Тази перспектива, която светлината на Новото Откровение* дойде да разсее отключвайки за всички духове, любители на доброто и истината, вечните хоризонти на живота.
* - има се предвид Спиритизма

324 - Съществува ли в свещените текстове някакъв елемент на доказателство на теорията за душите близнаци?

- Ние сме първите, които признават, че в свещените текстове трябва да се раздели духа от буквата; въпреки това редно е да си спомним, че на първите страници на Стария Завет, основаващ се на Божественото Откровение, е записано: "И Бог каза, че не е добре за човека да бъде сам."

325 - Привличането на душите близнаци характерна черта ли е за всички на Земята?

- Вселената е едно безкрайно ниво, което божествената мисъл е населила с неограничени и неописуеми красоти. За всички нас първия момент на създаване на творението е обвит в една приятна мистерия, така както е необяснимо дълбокото притегляне, което привлича една душа към друга в училището на работите, на преживяваният и на изпитанията, по безкрайния път на Времето.
Връзката между душите близнаци опира на нашето относително знание, на божествения замисъл, непознаваем в своя свещен произход, и съставляват жизненоважен интерес за съществата за изграждането (поучението) им в живота.

Разделени или събрани в опитностите в света душите близнаци вървят горящи от желание за върховно единение и хармония, докато не се интегрират на духовното, ниво, където се събират завинаги в едно най-върховно проявление на божествената любов, най-дълбока крайна цел на всички размишления за битието, Дедал* на съдбата.

* - Дедал в древногръцката митология е изкусен архитект, гениален художник, механик и скулптор от Атина.

326 - Обединението на душите близнаци може ли да представлява пречка за вселенската любов?

- Любовта на душите близнаци не може да осъществи такова ограничение, тъй като е постигнала еволюционната кулминация, всички изражения на любовта се сродяват с овладяването на божествената любов. Любовта на душите близнаци накратко е това, което Духът един ден ще чувства към цялото Човечество.

327 - Ако всички същества имат своя душа близнак, коя е душата близнак на Исус Христос?

- Не мислим, че е правилно да привеждаме фигурата на Христос, да го обуславяме с човешките мерки в един неоправдан паралелизъм, защото в Исус трябва да наблюдаваме един свят завършек на славните съдби на духа. В него са престанали процесите като е необходимо в неговата светлина да разпознаем постиженията, които ни задължава да постигнем.
За нас Той представлява един синтез на божествената любов и ние сме подтикнати да считаме, че за своята духовна кулминация той е съединил своето сърце с цялото Човечество със същата отдаденост, след като е постигнал върховната любов.

328 - Пред теорията за душите близнаци как да изясним положението на вдовиците/вдовците, които търсят нови брачни съюзи, обосновавайки се с желанието да открият щастието у дома на земно ниво?

- Не трябва да забравяме, че Земята все още е едно училище на възстановяващи или изкупителни борби, където човек може да влиза в съпружеско съглашение многократно без неговия брачен съюз да се е осъществи с неговата душа близнак, която много пъти е далече от материалните нива.
Докато заблуденото създание се одухотвори за да разбере тези сублимни връзки, то е поставено на картата на своите изпитания на такива опитности, понякога тежки и болезнени.
Това земно изпитание, оправдаващо положението на безпокойство и подриване на ценностите на човешката душа, се характеризира с дистанция от любимите Духове, които се намират на едно по-висше ниво на разбиране и които далеч не отхвърлят добрите преживявания (на душата инкарнирана на Земята) с тези, които споделят нейните чувства, която се стреми да ги разреши с максимална отдаденост, по такъв начин, че да улесни прекия напредък към най-висшите духовни постижения.


329 - Еволюиралите духове, поради факта, че оставят някой любим на Земята, остават ли свързани с планетата чрез връзките на копнежа/носталгията?

- Висшите духове не остават съответно свързани със земното кълбо, но
не губят емоционалния си интерес към любимите същества, които са останали в света, но с които те работят усърдно давайки им импулс по пътя на изкупителните борби в търсене на висините на съвършенството.

Копнежа, в тези осветени и чисти души, е много по-възвисен и по-силен,
защото са се родили с една по-висша чувствителност, която подчертаваме, че  превърната в един божествен интерес, действа на големите самопожертвователни духове на Небето да последват колебливите стъпки на инкарнирания Дух по неговия изкупителен или компенсиращ поход по лицето на земята.

330 - Само посредством молитвата  възможно ли е една инкарнирана душа да помогне на един много обичан Дух, който е тръгнал по-рано по пътя към гроба?

- Молитвата сътрудничи ефективно в полза на онези, които са си тръгнали и често духът им е заплетен в мрежата от илюзии на материалното съществуване. Въпреки това, приятелското сърце, което е останало там в света, чрез една тиха вибрация и постоянното желание да бъде полезно на своя спътник, който го е изпреварил  пред смъртта, чрез ходовете в живота, чрез моментите на телесна почивка, в които еволюиралата душа може да се радва на относителна свобода, то може да открие страдащия или блуждаещ Дух на дезинкарниралия се приятел, и да събуди в него волята за  изпълнение на дълга, както и да го ориентира относно неговата нова реалност, без неговата телесна памет да регистрира случилото се при пълното събуждане.
От там се е родило и твърдението, че само любовта може да премине бездната на смъртта.

331 - Как да тълкуваме изречението "Има евнуси, които сами се кастрират в името на Небесното царство"?

- Съществуват души, които за да добият свещеното осъществяване на Бог в самите себе си се предават на усилията по отказване (въздържание) в едно съществуване на освещаващо себеотричане. В този смисъл обичайно е човек временно да се абстрахира от човешките връзки, така че да прецизира своите привързаности и чувства в животите на аскетизъм и на продължителна материална дисциплина.

Почти винаги онези, които на Земята се превръщат в евнуси в името на небесното царство, действат в съглашение като свещени устройства на изкупителни мисии, в които чрез саможертва и отдаденост изкупуват обичани хора или една душа близнак на тяхната собствена, изгнаница по пътищата на изкуплението.
Многобройни Духове получават позволение от Исус за този род освещаващи усилия, тъй като в тази задача онези, които превръщат себе си в евнуси в името на небесното царство, ускоряват процесите на изкупление на едно или повече обичани същества, потопени в изпитания, и същевременно чрез тяхното състояние на участници те могат да бъдат трансформирани по-бързо на Земята в инструменти на истината и на доброто, довеждайки своята работа до безценни ползи за обичаните хора, за колективното и за самите себе си.


“O CONSOLADOR”
Дух: Emmanuel
Медиум: Chico Xavier

Християнско поклонение у Дома

Някои от уроците на Учителя, такива каквито са казани в най-близкия кръг на първите му апостоли и последователи.


ИСУС У ДОМА
от Шико Шавиер чрез Духа Нейо Лусио


Християнско поклонение у Дома



Небесната шир бе изпълнена със звезди в една нощ на сребриста лунна светлина, когато Господ отседнал за момента в дома на Петър, взе Светите Писания и сякаш искайки да промени курса на разговора, след като той беше станал по-скоро непродуктивен и непоучителен, попита мило:

"Симон, какво прави рибарят преди да отиде на пазара с дневния улов?"
Ученикът помисли за няколко мига и отговори някак колебливо:
"Ами, разбира се, Учителю, той избира най-добрата риба. Никой няма да купи останалите."
Исус се усмихна и попита още един въпрос:
"А грънчарят? Какво прави той когато иска да изработи нещо?"
"Очевидно, Господи," отговори рибарят, заинтригуван, "той моделира глината и и придава формата, която желае."
С един добросърдечен и пронизителен поглед Небесния приятел наблегна на въпроса:
"А какво прави дърводелеца за да осъществи проекта, който възнамерява?"
Симон отговори много просто без колебание:
"Той изравнява дървото и след това използва теслата, триона, чука и длетото; иначе той не би могъл да придаде форма на неоформеното парче дърво."

Исус не каза нищо за няколко мига, а след това обясни:
"Това също може да бъде казано за дома. Домът е първото училище и храм за душата. Домът е истинския износител на индивиди за обществения живот. Ако търговеца избира своята стока, ако строителя на лодки не може да построи една лодка без да оформи дървото според плана, как може някой да се надява, че ще има една безопасна и мирно общност, освен ако домът не стане едно по-добро място? Световния мир започва под покрива, който ни подслонява. Ако ние не можем да се научим да живеем в мир между четири стени, как може нациите да очакват да съжителстват в хармония? Ако ние не можем да обичаме брат си или сестра си редом до нас, и които са заедно с нас в ежедневните ни борби, как можем ние да почитаме Вечния Отец, който изглежда толкова далеч?"

Исус погледна скромната стая, замълча за кратко и продължи:
"Петре, ние има нужда да осветим с нова светлина за всички, които може да търсят нашата братска помощ. В твоята къща, масата е мястото за твоя хляб. На нея ти получаваш от Господ храната, от която се нуждаеш всеки ден. Защо около нея да не посееш семената на щастието и мира в разговори и мисли? Отеца, който чрез почвата осигурява жито за хамбарите ни, ни изпраща светлина чрез Небесата. Точно както слънчевата светлина е разпръскване на лъчите, които я съставляват, изобилието започва със зрънцето на семената. Ето защо Евангелието не постави началото си сред тълпите, а по-скоро в простичкия дом на овчари и животни."

Симон Петър се втренчи в Учителя със скромни, блестящи очи, и тъй като не можа да намери правилните думи за да обясни какво чувства, промърмори смирено:

"Учителю, нека бъде както желаеш."
След това, поканвайки семейството на ученика си да се присъедини към него за поучителен разговор и извисяващо размишление, Исус разгърна писанията на мъдростта и стартира първото в света Християнско поклонение у дома.

Мадам Анна Белвил - един дух в средно положение

Случаят е откъс от книгата "Heaven and Hell" на Алан Кардек

Мадам Анна Белвил - един дух в средно положение

След едно дълго и много болезнено заболяване тя умира на 35 годишна възраст. Жизнена, остроумна, надарена с рядък интелект, с ясна преценка и висок морал, отдадена съпруга и майка, тя също притежаваше необичайна сила на характера и един ум толкова плодороден на ресурси, че тя никога не грешеше, когато вземаше решение кое е най-доброто, което да направи в най-критичните моменти на живота си. Без ненавист към онези, от които имаше най-основателна причина да се оплаква, тя винаги беше готова да се възползва от всяка възможност да им стори добро. Бидейки близки познати с нея от много години, ние бяхме проследили с интерес всички фази от нейния живот и всичките инциденти на неговия край.

Едва доловими опасности

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Едва доловими опасности

- Глава 52 -


"Не бъдете идолопоклонници..."
ап. Павел (I Коринтяни, 10:7)

Препоръките на Павел към Коринтяни трябва да се запомнят и прилагат по всяко време в службите по религиозно възвисяване на света.

Задължително е да се избягва идолопоклонничеството при всякакви обстоятелства. Неговите проявления винаги са представлявали сериозна опасност за духовния живот.

Древните вярвания все още са наситени с външни култове и мъртви идоли.

Утешителят, който беше изпратен на света в многовековната духовна мисия, винаги ще бъде нащрек за този отровен процес, който парализира душата.

Тук и там се появяват форми на поклонничество, срещу които е важно дa се борим. Но те вече не са идоли от човешките кръгове или предполагаемо осветени физически инструменти за употреба в традиционни церемонии. Тези нови форми на поклонничество са приятелски същности и инкарнирани медиуми, които неосъзнати индивиди без да искат са издигнали на трон на крехкия олтар на илюзорните почести. Необходимо е да разпознаем, че там лежи една едва доловима опасност, чрез която безброй ученици са се подхлъзнали в пропастта на безполезността.

Неуместни похвали обикновено заблуждават отдадените, но неопитни медиуми, което в допълнение създава една среда на недоразумение, което възпрепятства спонтанното проявление на истинските приятели на праведността от духовните нива (т.е. на добрите и развити духовни същности).

Никой не бива да пренебрегва обстоятелството на относително несъвършенство на дезинкарнираните, които общуват и обстоятелството на неотложни житейски нужди на човешките посредници - медиумите.

Нека се стремим да преборим фалшивите идоли, които заплашват Християнския Спиритизъм. Нека всеки ученик впрегне предостатъчните ресурси на закона за сътрудничеството, използвайки своите собствени индивидуални усилия с искрена отдаденост към задачата, и нека всички запомним, че в апостолството на Божествения Учител любовта и верността към Всемогъщия Бог съставлява централната тема.

Вие, обаче

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Вие, обаче

- Глава 46 -



"обаче, ние силните, 
сме длъжни да носим немощите на слабите 
и да не угаждаме на себе си."
ап. Павел (Римляни 15:1)

За каква цел човешките същества придобиват правилната идея за вярата в Бога? Да избегнат борбата ли го правят и да живеят разчитайки на Небесата?
Такова поведение би било неразбираемо.

Учениците получават светлината на разбирането с цел да я приложат на практика по техния собствен път. Исус им е дал парченце от Небесата за да могат да еволюират и да го разпространят докато са на Земята.

Да получат свещена помощ от Учителя само за да избегнат лабораторията  на изкуплението означава да покажат изключително невежество.

Да отдадеш себе си на Христос означава да се стремиш да работиш за установяване на Неговото царство на Земята.

Тъй като липсва разбиране за истината, земните места за поклонничество остават  претъпкани с инертни души, които са изоставили своята служба (собствените си усилия) поради стремеж да постигат небесна благословия. Това може да се види при индивиди, които все още не са постигнали необходимото усещане за реалността. Но все пак вие, които сте по-компетентни в познанието на Евангелието, не бива да си почивате безразлично пред свещените задължения на сияйната светлина, която е във вашия вътрешен свят посредством безкрайната доброта на Христос. За това е задължително всеки да се залови за работните си инструменти в задачата, за която е отговорен, борейки се за победа на правдата в кръга хора и дейности, които го заобикалят.

Много болни духове завладени от погрешни тревоги  и безделие в света, могат да пледират невежество. Вие, обаче, не сте слабаци, нито ви липсва от Божията Милост.

Във Вериги

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Във Вериги

- Глава 53 -

"За което съм посланик в окови, 
да говоря за него с дръзновение (свобода), 
както прилича да говоря."
ап. Павел (Ефесяни 6:20)

В този пасаж ние наблюдаваме апостола на езичниците, който прави едно изявление, което на пръв поглед изглежда противоречиво.

Павел заявява, че неговото положение е на един пратеник във вериги, като същевременно декларира, че се случва така за да може да служи на Евангелието толкова свободно, колкото е необходимо.

Великия работник се обръщал към последователите му в Ефес, коментирайки своята печална ситуация като затворник на Римските власти; макар че, поради това и в трудното му свидетелство, неговия дух бил по-свободен за служението, което той трябвало да изпълни.

Този образ е значим за онези, които чакат икономическа и финансова независимост или по-голяма свобода в света за да дадат пример за Уроците на Евангелието.

Има много хора, които чувстват, че трябва да изчакат дни на материално изобилие и земни преимущества за да се придържат към Християнските идеали. И все пак това е нелепо. Службата, която показва Исус, е предназначена за всички места.

Павел, докато е във вериги, изглежда се чувства по-свободен да проповядва Истината. Разбира се не всички ученици ще преминават такива върхове на свидетелството. Но всички, без изключение, носят със себе си свещените вериги на ежедневните задължения у дома, на работа, в непрестанната рутина, всред обществото и в семейството.

За това никой не бива да се стреми да разчупи веригите, в които се намира, погрешно предполагайки, че така ще стане един кандидат за една по-добра позиция в работилницата на Христос.

Само нашите задължения, когато са коректно изпълнени, ще ни удостоят с достъп до една истинска свобода.

Добротата е уморителна

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Добротата е уморителна

- Глава 11 -


"А на вас, братя, 
да не ви дотяга да вършите добро."
ап. Павел (II Солуняни 3:13)


Обичайно е да срещнете на хора, които заявяват, че са се уморили от правене на добро. Въпреки всичко, ние можем да бъдем сигурни, че подобни твърдения не произлизат от един чист извор.

Само онези, които търсят една специална незабавна изгода в свой собствен интерес, те се уморяват почти до състояние на отчаяние, когато не са способни да постигнат егоистичните си цели.

Ние трябва да бъдем изключително благоразумни, когато едно или друго обстоятелство ни накара да размишляваме върху нещастията, които ни обсипват, въпреки доброто, което си мислим, че сме посели или подхранвали.

Искрения ученик е наясно с факта, че Исус упражняваше Неговото служение на любовта неуморно от самото начало на планетарното формиране.
По отношение на нашите собствени лични случаи, много често Учителя трябва да е чувствал шиповете на нашата неблагодарност, виждайки нашето отстъпление пред изпълнението на задачите за лично просветление. Въпреки, че наблюдава нашите доброволни и често престъпни грешки, Той никога не показва нетърпение. Вместо това Той ни поправя с любов и конструктивно толерира нашите грешки, като протяга милостивите Си ръце над всяко обновително начинание.

Ако Той ни е подкрепял и ни е изчаквал толкова много векове, защо да не можем и ние с готовност да издържим няколко малки разочарования от по няколко дена?

Наблюдението, което е направил апостол Павел пред Солуняни следователно е много оправдано. Ако ние се уморим да вършим добро, такава една катастрофа би показала със сигурност само, че ние все още не сме успели да елиминираме злото вътре в себе си.

Частицата "но" и Учениците

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Частицата "но" и Учениците

- Глава 79 - 

"за всичко имам сила чрез Онзи, 
Който ме укрепява."
ап. Павел (Филипяни 4:13)

Отдадените ученици потвърждават:
"Аз не притежавам нищо свое, което е добро, но Исус ще ми осигури ресурсите според нуждите ми."
"Аз нямам съвършеното знание за пътя, но Исус ще ме напътства."

Мързеливите ученици заявяват:
"Аз не се съмнявам в добрината на Исус, но аз нямам силата да изпълня Християнската задача."
"Аз знам, че пътя остава в Исус, но светът не ми позволява да го следвам."

Първите изкачват планината на непоколебимостта. Те знаят личните си слабости, но същевременно са уверени в Божествения Приятел и избират да живеят следвайки Неговите уроци.

На вторите им харесва почивката в дълбоката долина на нисшите преживявания. Те признават, че са били удостоени с благословията на Учителя, но те предпочитат да се измъкнат от нея.

Първите са настроили ума си към Божествената Светлина и продължават напред. Вторите са спрели мислите си върху своите собствени ограничения.

Частицата "но" е съюза, който в нашата реч обикновено дефинира нашата лична позиция пред Евангелието. Когато е поставена преди Свещеното Име, тя изразява твърдост и упование, вяра и доблест; обаче, когато е поставен след него, той ни поставя в нерешителност и безполезност, непроницаемост и безразличие.

Само две букви обозначават нашата посока.
"Моите принципи препоръчват това, но Исус търси от мен нещо друго."
"Исус ме съветва да направя това, но аз не мога да го направя."

Посредством една проста и малка дума ние изповядваме своята вяра или признаваме своята неефективност.

Нека си спомним, че въпреки, че е бил бит с камъни и преследван Павел от Тарс (апостол Павел) можел все още да потвърди победоносно пред Филипяните:

"Аз мога да направя всичко чрез него, който ме укрепва."

Избягвайте Кавгите

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Избягвайте Кавгите

- Глава 98 -

"А Господният слуга не бива да се препира, 
но да бъде кротък към всички, 
способен да поучава, търпелив."
ап. Павел (II Тимотей 2:24)

Избягвайте тези, които търсят караниците, докато служат на Господа.

Те не търсят божествената яснота за сърцето. Те просто спорят за слава и да изпъкнат в областта на мимолетните обстоятелства. Докато анализират свещените писания, те не извличат от тях необходимите ресурси за лично просветление, а по-скоро това е средство за признание на посредствената им личност.

Те се борят с тези, които не възприемат личните им идеи; те не одобряват служби, които не им позволяват директен контрол; те не сътрудничат, освен ако не са начело; те не виждат полза освен в задачите, за които те самите са отговорници. Те изпитват удоволствие от дългите спорове върху това къде да сложиш запетайката и  губят безбройни дни откривайки очевидни противоречия сред писатели посветени на идеалите на Исус. Те никога не намират време за служене с Християнско смирение, защото са заинтересовани само от своето собствено признание. Те винаги възприемат за странно спрежението на глаголите - да помагам, да прощавам и да служа. Те неизменно се фиксират върху несъвършенствата на човечеството и критикуват само поради лошия навик да откриват недостатъците. Те създават кавги за всички подробности от евангелското наставление, и когато се появи възможност за конструктивен спор, те измислят нови мотиви да създават смут.

Онези, които се придържат към Изкупителното Евангелие поради дух на спор и съперничество са най-големите и най-трудно забележими врагове на Царството на Бога.
За учениците е решаващо да бъдат нащрек, така че да не изгубят себе си в бълнуването на язвителни непотребни думи.

Ние не бяхме извикани за кавги, а да служим и да се учим с Учителя; нито бяхме повикани да въздигнем "аза" на един трон, а да изпълним най-висшия замисъл за съграждане на Божието Царство вътре в нас.

Конфликт

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Конфликт

- Глава 136 -

"И така, намирам този закон, 
че при мене, който желая да върша доброто, 
злото е близо."
ап. Павел към Римляни (7:21)

Искрените ученици на Евангелието, какъвто е Павел от Тарс, откриват огромен конфликт в своята собствена природа. Почти винаги те се изправят срещу големи проблеми, докато свидетелстват. В точният момент, когато искат да изразят присъствието на Божествения Спътник в сърцето си, една дума или едно преходно поведение ги предава пред собствената им съвест, което показва упорството на стари слабости.

Повечето изпитват чувства на срам и печал.
Някои приписват тези провали на влиянието на зли духове и обикновено търсят този враг извън себе си, докато в действителност трябва да излекуват нежелателна причина вътре в тях, която ги поставя в синхрон с вибрацията на злото.

Не може да има съмнение, че ние все още се намираме на един етап, който е далеч от това да можем да живеем свободни от враждебни вибрации; и все пак, ние трябва да потвърдим вътре в самите себе си истината за наблюденията на Павел.

Докато хората остават в състояние на студено безразличие или нервно твърдоглавие, те не са призовани да направят един чист анализ; все пак, още щом те се събудят към духовното обновление, техния  вътрешен лагер става едно бойно поле.

Срещу проблясващите стремежи към доброто във всеки ден, който отминава в душата ни се надига един тежък багаж от събрани сенки, които са се случили в предходни векове. За това е крайно необходимо ние да запазваме голямо спокойствие и да сме устойчиви на нашия път, така че прогреса, който сме постигнали да не бъде загубен.

Господ ни гарантира яснотата на днешния ден, за да можем да забравим мрака на вчерашния, докато се подготвяме за утрешния, докато проправяме своя път към вечната светлина.

Задължителни етапи

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Задължителни етапи

- Глава 13 -

"За това покайте се и се обърнете,
за да се заличат греховете ви, 
и така да дойдат осветителни времена
от лицето на Господа"
Деяния на Апостолите (3:19)


Нетърпеливите вярващи почти винаги считат, че задачата по изкупление се изпълнява чрез средствата на няколко конвенционални процедури и при това само с едно определено количество външни действия те могат да получат най-възвишените титли, редом до Божествените Пратеници.
Мнозинството от Римокатолиците напълно вярват в освобождаването от изпитания чрез извършването на външни церемонии; много Протестанти вярват, че те са в пълно духовно общение с Небесата просто като изпеят няколко химна; докато един голям брой Спиритисти вярват, че те се намират в близка връзка с висшите откровения, само защото са посетили няколко духовни сесии.
Всичко това съставлява една ценна подготовка, но не е всичко.
Има едно вътрешно просветляващо усилие, без което никой човек не може да проникне в обителта на Божествената Истина.
Думите на апостол Петър към народните маси съдържат обобщение на великия план за същностната трансформация, която всеки човек ще трябва да премине с цел да постигне щастието от единението с Христос. Съществуват задължителни етапи за това осъществяване, защото никой не може изведнъж да достигне вечната светлина на върха.
Преди всичко грешните трябва да се покаят, да признаят размера и степента на техните злини и накрая да се обърнат с цел да достигнат успокоение до степен на мир и покой от присъствието на Бог вътре в тях.
Веднъж достигнали до там те ще бъдат способни да създадат Божието царство вътре в себе си.
Ако вие вече сте разбрали мисията на Евангелието, вие ще знаете на кой етап сте и какво трябва да направите за да се придвижите към следващия етап.

Не всеки я притежава

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Не всеки я притежава

- Глава 23 - 

"И да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; 
защото не във всички има вяра."

ап. Павел (II Послание към Солуняни 3:2)

Насочвайки думите си към своите братя и сестри в Солун, Апостола на езичниците молил за тяхното съдействие в името на евангелското начинание, за да бъде освободено от нечестиви и зли хора Божието служение, оправдавайки своя призив с изявлението, че "не във всички има вяра."

Чрез думите на Павел човек може да възприеме неговата убеденост, че зли индивиди ще се доближат до центровете на Християнското дело, и че тяхната злонамереност може да създаде вреда, правейки необходимо мобилизирането на ресурсите на духа срещу такива влияния.

Само в няколко думи, великия Преобърнат от Дамаск, гравира едно завинаги ценно предупреждение. Макар че в действителност религиозния цвят ще характеризира външните одежди на цели общности, то вярата ще принадлежи само на тези, които работят без да броят нужните саможертви за  установяването и в светилището на техния собствен вътрешен свят. Християнския знак може да бъде показван от всеки; и все пак християнската вяра ще се разкрие чиста, безусловна и върховна в много малко сърца. Много желаят да я притежават, сякаш е проста разменна банкнота, докато многобройни ученици на Евангелието я ползват прибързано, все едно е една чудна пеперуда. Но те забравят, че ако физическите нужди на тялото изискват ежедневни лични усилия, съществените нужди на духа никога няма да бъдат разрешени от празни очаквания.

Да признаете истината, да я търсите и да вярвате в нея са изискванията към всички; и все пак да поддържате една жива вяра е божественото постижение на онези, които са работили, устоявали и страдали за да я придобият.

Трудността да се харесаш на другите

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Трудността да се харесаш на другите

- Глава 47 -

"Защото на човеци ли 
искам да угоднича сега или на Бога? 
Или искам да угаждам на човеци? 
Ако още бях угаждал на човеци, 
нямаше да съм Христов слуга."

ап. Павел към Галатяните (1:10)

Искрените ученици на Евангелието ще направят добре ако се занимават със своите собствени начинания и със съвестното изпълнение на задачите, които са призовани да изпълняват ежедневно, учейки се да пренебрегват неразумните мнения на света.

В голямата си част множеството няма да знаят как да показват топлина и възхищение, освен към тези, които отговарят на исканията и прищевките им. В конфликтите, които без съмнение ученикът ще среща по своя път, верният ученик на Исус ще бъде един различен тип работник, който масите инстинктивно няма да са в състояние да разберат.

Посланик на Благата Вест, който показва загриженост дали света го харесва или не, ще разкрие много неопитност и липса на бдителност. Когато той се озове в материално богатство и просперитет, в който Учителя му дава по-специален икономически комфорт, някои злонамерени съседи ще разпитват за причината на последователните му успехи. От друга страна, когато той се изправи пред бедността и трудностите, хората ще приписват тези проблематични преживявания на отстъпление в лицето на върховните идеали, които той е възприел.

Крайно необходимо е да се трудим в името на другите като човек, който е наясно, че цялата работа върши Исус Христос. Светът в крайна сметка ще разбере големите усилия на искрените служители, но може би в едно друго време, когато еволюционното възнесение направи това възможно.

В много случаи популярните мнения са една шумна група деца, които не могат да понасят високо вдъхновени учители по въпросите ред и прогрес, работа и постижение.
За това искрени мои работници за Христа правете усилия без да се притеснявате за погрешните преценки на другите. Исус знае добрия работник, и това е достатъчно.

Според Любовта

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Според Любовта

- Глава 83 -

"Защото, ако брат ти се почувства оскърбен, 
поради това, което ядеш, 
ти вече не ходиш според любовта. 
С яденето си не погубвай онзи,
за когото е умрял Христос."

ап. Павел, Послание към Римляните (14:15)


Във всички епохи догматичните предразсъдъци са създавали жертви и в този концерт на неразбирането наследниците на Християнството не са пропуснати.

Дори днес сектантски процедури, макар и по-малко стриктни в техните проявления,  продължават да създават душевна болка и да пренебрегват чувствата.

В една друга епоха учениците на Юдаизма се карали ожесточено за традициите по отношение на нечистата храна. В днешно време вече не сме изправени пред темата за жертвоприношенията на животни в Храма; въпреки това старите  причини за спорове и раздори бяха заместени от нови религиозни формалности.

Има духовници, които се чувстват като мисионери, само докато извършват службите, за които са компетентни, и има вярващи, които не разбират размишлението и духовната служба освен в Неделя сутрин, докато си казват молитвата като едно изключително външно поведение.

Ученици, които вече са успели да преодолеят такива бариери, би трябвало мълчаливо да сътрудничат за разширяване на ползите от тяхната победа.

Би било абсурдно да преодолеете това препятствие, а след това умишлено да продължите с чисто конвенционални прояви. Но също би показало липса на милосърдие да обиждате братята и сестрите, които все още преживяват мъчителни ментални конфликти вътре в себе си пред идеята за един величествен Бог.

Когато наблюдавате един приятел, който все още е затворник на тези илюзии, спомнете си, че и за него също Учителя  е отишъл на кръста. Поставете доброжелателството пред анализа и вашата забележка ще бъде конструктивна и очистваща. Докато има разбиране в дълбините на душата ви, вие ще намирате безкрайни ресурси за помощ, да обичате и да служите.

Бог не изоставя

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Бог не изоставя

- Глава 92 -

"И дадох и време да се покае, 
но не иска да се покае от блудството си."
Йоан (2:21)


Въпреки, че Книга Откровение е наситена с дълбок символизъм, това не ни възпрепятства да изследваме някои изрази съвместими с нашето разбиране, извличайки от нея подходящите уроци, способни да повишат нашия духовен прогрес.
Този стих от Откровение ни дава едно разбиране за щедростта на Най-Висшия, по отношение на лошите постъпки и несъвършенствата на неговите прегрешаващи деца.

Много хора настояват, че божествените определения са непреклонни и неотменими; все пак, ние трябва да признаем, че сърцата предразположени към такава една гледна точка, все още не осъзнават върховната същност на любовта, която изтрива тъмните дългове и води нов ден да изгрее на хоризонта на душата.
Ако земните съдии са способни на братска предразположеност като това да дадат изпитателен срок (условна свобода), как може Небесния съд да се състои от по-сурови и по-непреклонни умове?

Дома на Отца е много по-великодушен и благороден от всеки друг познат досега в света от религиозната мисъл. В неговите изобилни житници има повече заеми и временни забрани, концесии на време и ресурси, каквито най-живото човешко въображение с трудност би могло да възприеме.

Всевишния снабдява с дарби всички; и в действителност е препоръчително индивидите на земята да размишляват върху ресурсите, които са им дадени от Небесата за тяхното покаяние, с цел да поправят себе си в пътя на доброто.

Затворниците на идеята, че Божията справедливост е неумолима игнорират могъщото застъпничество на Всевишния, проявено по хиляди различни начини; все пак, тези, които търсят своето лично просветление чрез вселенската любов знаят, че Бог винаги дава и че е необходимо да се научим как да получаваме.

Духовно хранене

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес


продиктувана от духа Еммануел


Духовно хранене

- Глава 134 -

"...защото е добре сърцето да укрепва с благодат, 
а не с наредби от ястия, от които не са имали полза онези, 
които са се водили по тях."
ап. Павел, Послание към Евреите (13:9)

Съществуват хранителни пороци на душата, точно както има и хранителни пороци на тялото.
Много хора заменят чистата вода за стимулиращи напитки, по същия начин както мнозина предпочитат погубващата илюзия, по отношение на духовните проблеми.
С цел да бъде ефикасна във вечния живот храненето на сърцето трябва да се основава на простите истини на еволюционния път.
За нас е решаващо да укрепим себе си с осветяващи принципи, без да обръщаме внимание на заслепяващите фантазии, които идват отвън. Специално на една религиозна пътека една такава грижа и усилия  изискват едно по-голямо съзряване.
Най-общо казано вярващите винаги са жадни за ситуации, които да могат да удовлетворят токсичните им прищевки, точно както чревоугодника копнее за екзотични ястия. И все пак, точно както тези наслади на трапезата по никой начин не са необходими за основните дейности на човек, вълнуващите усещания на духовния феномен са безполезни за духа, когато той не притежава достатъчно вътрешни ресурси за да разбере крайната цел.
Много ученици гледат на своя относителен религиозен опит като на чисто интелектуален въпрос. Но е решаващо да разберете, че с цел да бъдете окончателно формирани, се изисква едно сърце, което искрено е заинтересовано в божествените истини. Когато индивидите приемат това вътрешно поведение те се укрепват истински за възвишени дела. Те осъзнават, че съществува такова едно изобилие на материал за достойна работа около тях, че всяко временно усещане го поставят на най-ниското стъпало на еволюционната стълбица.

Необходимото обновление

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес


продиктувана от духа Еммануел

Необходимото обновление

- Глава 135 -


"Духа не угасвайте"
ап. Павел (I Солуняни 5:19)

Когато апостолът на езичниците написал този призив, той нямал предвид, че духа може да бъде унищожен, а по-скоро имал намерение да обнови умствените нагласи на толкова много хора, които живеели активно задушавайки своите висши духовни наклонности.
Не рядко ние виждаме индивид, които действат срещу своята собствена съвест с цел да избегнат категоризирането им като духовни. А в същото време инкарнираните същности остават вътре в трудоемкото чиракуване с цел да издигнат себе си от света като едни прославени духове. Това е най-великата цел на човешкото училище.
И все пак човеците са още далеч от великата истина. По навик те предпочитат строгия конвенционализъм и само плащайки една висока цена те отварят своето разбиране за реалностите на душата. Традициите очевидно са един силен и определящ елемент в еволюцията; и все пак, така е само когато те са вдъхновени от принципи от един по-висш ред.
За това необходимо е ние да не задушаваме семената на един духовно облагородяващ живот, които семена се раждат ежедневно в сърцата повлияни от нашия Милостив Отец.
Има братя и сестри, които се връщат от Земята през същата врата на невежество и безразличие, през която са влезли. Ето защо така, както учениците правят равносметка за ежедневните си дейности, те трябва да се запитат:
Какво свърших днес?
Дали акцентирах чертите на нисшия човек от вчера или развих възвишените качества на духа, които бих искал да запазя за утре?

Помогни си сам

Франсиско Кандидо Шавиер

Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Помогни си сам

- Глава 51 - 

"...и проповядваше благовестието на Царството 
и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ."
Матей (9:35)

Потърсете лек за своите катаракта и конюнктивит, но все пак коригирайте и духовното зрение на очите си.
Защитете себе си от глухота, но същевременно коригирайте своя начин на възприемане на гласовете и различните искания насочени към вас.
Вземайте лекарство за своите аритмия и задух, но също не поддавайте сърцето си на разрушителна импулсивност.
Борете се срещу неврастенията и изтощението, и все пак бъдете постоянни в корекцията на своите емоции и склонности.
Заемете се със стомашното си разстройство, но също обучавайте своя апетит на масата за хранене.
Подобрете своята кръвна картина, обаче не я претоварвайте с утайките от нисшите удоволствия.
Борете се с хепатита, но все пак освободете своя черен дроб от прекаляванията, които ви харесват.
Отстранете опасността от уремия (обща интоксикация), но не задръствайте бъбреците си с отрови в блестящи чаши.
Изкарайте ревматизма от крайниците си, но също обръщайте внимание какво правите с ръцете и краката си.
Лекувайте обезпокоителните мисли, които ви застрашават, но се научете да пазите ума чрез висш идеализъм и в благородни дела.
Посветете себе си на своето собствено изцеление, но не забравяйте да насочите препоръките на Божественото Царство към вашите физически органи. Те са живи и могат да бъдат обучени. Без да пречистите своите мисли и без вашата воля да поеме командването на кораба на вашия организъм към праведност, употребата на всички човешки лекове би била напразна.

Божествения Работник

Франсиско Кандидо Шавиер

Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Божествения Работник

- Глава 90 - 

"Той държи лопатата в ръцете Си, 
за да очисти добре хармана си
и да събере житото в житницата си; 
а плявата ще угаси в неугасимия огън."
Йоан Кръстител, Лука (3:17)

От началото на най-ранните организации на евангелското движение апостоли и последователи на Христос са Го споменавали с много имена.
Исус е бил наричан Учител, Пастир, Месия, Спасител и Княз на Мира. Всички тези титли са справедливи и почитани; но все пак ние не трябва да забравяме, че успоредно с тези възвишени обръщения стои и неочакваното описание на Кръстителя. Пророка нарича Исус един трудолюбив работник, който "държи лопатата в ръцете Си за да очисти добре хармана си и да събере житото в житницата си" в подходящото време и който ще изчисти плявата с огъня на справедливостта и любовта, който никога не угасва.
Интересно е да отбележим, че Йоан не представя Господа като някой, който налага закони държейки в ръцете си пергаменти, изпълнени с правила, нито го нарича в съответствие със старите юдейски традиции, които очаквали Божествен Вестител да пристигне в една колесница от величествена слава. Вместо това той говори за един оптимистичен саможертващ се работник.
Селската лопата не просто лежи до него, а винаги е в готовност в ръцете Му, и в духа Му царува надеждата за прочистване на Земята, която е била доверена на Неговите спасителни насоки.
Всички вие, които живеете преследвайки земни начинания, които жадувате за едни по-добри времена, дръжте сърцето си отворено към отдаване на каузата на Христовото Евангелие. Нека не оставяме трудностите или неблагодарността да ни задържат. Нека продължим да изпълняваме дейностите си със скъпоценния стимул на вярата, защото напред пред нас, благославяйки скромното ни сътрудничество, е този Божествен Работник, който ще изчисти гумното на света.
(харман, гумно - Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото)

Тревоги

Франсиско Кандидо Шавиер

Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Тревоги

- Глава 8 - 


"и всяка грижа възложете на Него, 
защото Той се грижи за вас."
1 Петър (5:7)

Тревогите поставят началото на много престъпления на Земята и никога не сътворяват нищо полезно .
Неизменно сприхавите хора настройват всички шансове срещу себе си.
В контраст на мъчителните тревоги уроците по търпение, които дава Природата се появяват във всеки сектор на човешкия път.
Ако хората бяха родени за да са постоянно тревожни, би било равносилно да кажем, Без съмнение, пейзажа постоянно се променя, принуждавайки ни да се изправим пред неприятни изненади, като резултат от нашето неадекватно отношение, докато преживяваме щастие или болка. И все пак една съществено важна повеля на Закона ни задължава да прогресираме ежедневно в посока на доброто.
Тревожността ще се опита да принуди нежните сърца, защото земните пътища крият много тъмни ъгли и много нерешими проблеми. В този случай нека си спомним препоръкат, която ни дава апостол Петър.
Хвърлете своите опасения и обезпокоителни страхове в надеждата, която имате в Нашия Небесен Отец, защото Божествената любов желае благосъстояние на всички нас.
Просто трябва пламенно да желаем победата на Свелината, да сме упорити в търсене на мир, да дисциплинираме себе си за единението с по-висшите нива и да сме настойчиви в синхронизирането ни с най-висшите сфери.
И все пак не забравяйте, че тревожността винаги предхожда едно падение.

Семенце

Франсиско Кандидо Шавиер

Насъщния Хляб Днес
продиктувана от духа Еммануел

Семенце

- Глава 7 -

"И когато го сееш,
не посяваш тялото,
което ще поникне,
а голо зърно, каквото се случи, 
пшеничено или някое друго;"
ап. Павел (1 Коринтяни 15:37)

В работите на Природата ние виждаме как семенцето поема свещената роля на Жрица на служенето на Създателя и на Живота.
Като славен наследник на божествената сила, то участва в еволюцията на света и тихичко предава на света своя сюблимен урок, маркиран с вечно значение.
То мъдро дава  пример за нуждата от начални точки, изисквания за добросъвестна работа, подходящите места и подходящото време.
Има неспокойни и ненаситни хора, които още не са разбрали символа на семенцето.
Те очакват велики постижения от днес за утре. Те налагат тиранични мерки чрез силата на заповедите или оръжията и освен това се опитват да измамят мъдрите закони на Природата. Те ускоряват процесите на своите амбиции, установявайки преходен контрол, прославят се от измислени завоевания, величаят се и след това падат без дори да успеят да постигнат никакво пречистващо поучение за себе си или за другите.
Те не са били в състояние да схваната урока на малкото семенце, което осигурява пшеница за насъщния им хляб днес и им гарантира живот във всяка сфера на планетарната борба.
Да знаеш как да започнеш е едно много важно умение.
В нашите усилия по изкупление ние не трябва да изпускаме от поглед и най-малките възможности, един жест, един разговор, един час от нашето време или една дума могат да представляват славни семенца за безсмъртни постижения.
Съдбоносно е никога да не ги пренебрегвате.

Използвайте светлината

Франсиско Кандидо Шавиер

Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Използвайте светлината

- Глава 6 -

"Тогава Исус им каза: Още малко Свелината е между вас.
Ходете, докато имате Светлината,
за да не ви настигне тъмнината.
Който ходи в тъмнината,
не знае къде отива."
Йоан (12:35)

Хората, които размишляват ще открият божествени мисли докато анализират миналото и бъдещето. Те ще видят себе си поставени между две вечности - едната на дните, които са отминали, а другата на дните, които предстоят.
Докато изследват съкровищата на настоящето те ще открият своите ценни възможности.
В бъдещето те ще могат да видят благословената светлина на безсмъртието, докато в миналото те ще съзират мрака на своето невежество, грешките, които са извършили и опитностите, с които са се справили лошо.
Едно огромно мнозинство от хора нямат друга картина по отношение на близкото или далечното минало освен картина включваща разруха и разочарование.
Това ги принуждава да преоценят ресурсите на разположение.
И така, въпреки, че е преходен, човешкият живот е пламъкът, който ви свързва с работата, която имате нужда да извършите с цел едно справедливо възнесение. Възползвайки се от тази благословена възможност вие може да учите, да постигате, да осъществявате и да отново да обединявате; можете да изкупите, поправите, помирите, да обогатите себе си в Господа.
Размишлявайте върху тази бележка на Учителя и вие ще схванете просветляващия и смисъл. "Ходете, докато имате Светлината", казва Той.
Възползвайте се от дарът на времето, който сте получили в духовно конструктивна работа.
Извадете себе си от нисшe състояние, като придобивате едно по-висше разбиране.
Ако не показвате знаци на подобрение и постижения, докато вървите напред, вие ще бъдете доминирани от мрака; т.е. вие ще пропилеете своята свещена възможност обръщайки се към недостойни импулси и след смъртта на тялото вие ще се върнете на същото тъмно място, от което сте се появили, с цел да изкачите нови върхове по величествената планина на живота.

Заплати

Франсиско Кандидо Шавиер

Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Заплати

- Глава 5 -

" ...и се задоволявайте със заплатите си."
Йоан Кръстител (Лука 3:14)

Отговорът на Йоан Кръстител на молбата на войниците за обяснение е един модел за краткост и здрав разум.
Много хора се изгубват в безизходни лабиринти в резултат на недостатъчното им разбиране по проблемите на възнаграждението в ежедневния живот.
Има работници, които изискват заплатите на министрите на държавата без да се замислят за тежките отговорности, които често превръщат световните администратори в жертви на тревожност и безсъние, дори в мъченици на публични изяви и банкети.
Има образовани индивиди, които продават спокойствието у дома за едно повишение на техните заплати.
Безброй хора преминават през младостта до преклонна възраст, болни и измъчени, защото не са доволни от месечните си заплати, които обстоятелствата на човешката пътека им е определила в рамките на Непроницаемия Замисъл.
Не чрез правенето на много пари индивидите ще се интегрират в божествените кръгове на живота.
Ако хората можеха да осъзнаят, че колкото по-големи са отговорностите им и колкото повече им се заплаща, толкова по-стресирани ще бъдат те.
От древни времена популярната философия е казала: Колкото по-голям кораба, толкова по-голяма бурята.
Доволството от собствената заплата е доказателство за извисеното разбиране на един работник по отношение на справедливостта на Всевишния.
За това вместо да се фокусирате на заплатите на Земята, създайте си навика да възхвалявате даровете на небето.

Преди служене

Франсиско Кандидо Шавиер

Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Преди служене

- Глава 4 -


"също както Човешкият Син не дойде да Му служат,
 но да служи и да дaде живота Си откуп за мнозина."
Исус (Матей 20:28)

В компанията на духът на служенето ние винаги ще бъдем добре защитени. Цялото Творение препотвърждава тази истина с абсолютна яснота.
От нисшите царства до най-високите сфери всички неща служат в своето собствено време.
С неговите категории и специализирани задачи законът на труда присъства и в най-скромните елементи на разнообразните сектори на Природата.
Например това дърво ще лекува болести, докато онова ще произвежда плод.
Има камъни, които допринасят за изграждането на домовете, докато други служат за основа на изграждане на пътища.
Отецът е дал на децата си техния планетарен дом, където всеки обект е на своето правилно място, който само чака достойни усилия и дума на команда за да научи индивида на изкустовото на служенето.
Ако на човеците им беше даден барут за освобождение на енергия и барута продължава да бъде употребяван като един инструмент за смърт срещу събратята им, това се добавя към дълга на ползвателите на земния дом, защото във всяко нещо Всевишния предлага практикуване на доброто с цел въздигането и обогатяването на всички ценности на Вселенското Наследство.
Нека ние не забравяме, че Исус винаги е работел докато е вървял сред нас.
Нека изследваме самопожертувателното сътрудничество на Учителя и да научим от него щастието на вярната служба.
Вие може да започнете още днес.
Мотиката или готварското гърне  са отлична начална точка.
Ако вие сте немощни и ръцете ви не са в състояние да дадат директен приност, то въпреки това вие може да започнете служейки в моралното изграждане на вашите братя и сестри.

Ралото

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес


продиктувана от духа Еммануел


Ралото
- Глава 3 - 

"А Исус му каза: 
Никой, който е сложил ръка на ралото 
и гледа назад, 
не е годен за Божието царство."
Лука (9:62)


Тук Исус използва един от най-красивите символи за изграждането на Божието царство.
Разбира се, ако Учителя желаеше, Той щеше да създаде други образи. Той можеше да се позове на светските закони, социалните задължения или пророческите текстове, но Той е предпочел да закрепи своето учение на една по-проста основа.
Ралото е едно оръдие на труда на всички времена. То е тежко и изисква съвместно усилие между човека и инструмента; то ни кара да се потим и изисква внимание; то разбива почвата за да може тя да произвежда. То построява една люлка за семената и като преминава дава път, така че дъждът, слънцето и торовете да бъдат употребени правилно.
Следователно, нужно е искрения ученик да се поучи от Божествения Култиватор и да прегърне ралото на отговорността в духовно облагородяващи усилия без да се отказва, по такъв начин, избягвайки сериозна вреда върху "почвата на аза".
Нека размишляваме за изгубените възможности, за милостивите дъждове, които са паднали върху нас, но са изгубени без да са благоприятствали нашия дух; любящото слънце, което ни е дало живот за много хилядолетия и ценните торове, които ние сме отказали, предпочитайки мързела и безразличието.
Нека изследваме всичко това и да размишляваме върху описаното от Исус.
Ралото обещава работа, дисциплина, страдание и умора; въпреки това ние не трябва да забравяме, че след оран идва сеитба и жътва, хляб на масата и пълни силози.

Помислете малко

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Помислете малко

- Глава 2 -

"Исус им отговори: Казах ви и не вярвате.
Делата, които върша в името на Своя Отец,
те свидетелстват за Мене."

ап. Павел (Йоан 10:25)

Тревогите на обикновените индивиди по отношение на семейните традиции и земните институции, към които те са се привързали, са често срещани, както е и тяхната гордост от конвенционални титли, които идентифицират кои са те като личности.
Все пак в живота, който е истинския, никой не е познат чрез такива неща. Всеки дух донася със себе си живата история на своите собствени дела и само работата, която е свършил ще разкрие достойнствата  или недостатъците на му.
С това ние нямаме предвид, че думите нямат своите безспорни предимства; човек трябва да разбере, че думите също са един съществен потенциал, получен от Безкрайната Доброта като един божествен ресурс; за това за нас е решаващо да знаем със сигурност какво правим с този дар от Вечния Господ.
В този смисъл изказването на Исус е обгърнато в непреходна красота.
Какво бихме казали ние за един Спасител, който е поставил правилата за човечеството без да е взел участие в неговите проблеми и трудности?
Христос започна Неговата божествена мисия сред селяни; Той живееше сред сприхави Доктори на Закона и непокорни грешници; Той вървеше с болните и страдащите. Той ядеше твърдия хляб на скромните рибари и изпълни своята свята работа между двама крадци.
Вие на какво се надявате?
Ако очаквате един лесен живот и известно положение в света, спомнете си Учителя и помислете малко.

Да се залавяме за работа

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Да се залавяме за работа

- Глава 1 -

"Тогава, братя, какво става между вас?
Когато се събирате всеки има да предлага псалом,
има поучение, има откровение,
има да говори непознат език, има тълкувание.
Всичко да става за назидание."

ап. Павел (1 Коринтяни 14:26)

Църквата в Коринт се бори с редица належащи грижи, когато апостол Павел написва горната забележка.
Съдържанието на неговото писмо се занимава с няколко духовни проблема, пред които са били изправени Пелопонеските братя.
Все пак ние можем да изолираме този конкретен стих и да го приложим към някои определени ситуации, които преживяват новите Християнски групи формирани вътре в областта на Спиритисткото възраждане на уроците на Евангелието.
Много често ние виждаме силно притеснение от страна на Спиритистките работници за новини по отношение на нови примери на феноменология и откровение.
Някои групи са склонни да спират изцяло своите дейности, когато нямат на разположение опитни медиуми.
Защо?
Никой медиум не може крайно да разреши фундаменталните проблеми на просвещение на своите събратя спиритисти.
Нашата духовна задача би била абсурдна, ако беше орязана до механичното присъствие на голям брой хора в някакъв Център, просто за да наблюдават усилията на неколцина.
Учениците трябва да разберат, че работата и постижението принадлежат на всички и че всеки човек трябва да се заеме със своето собствено духовно облагородяващо служене. Никой не трябва да се оплаква от липса на нова информация, когато обширни отстъпки от висшите сфери чакат непоколебимата отдаденост на желаещия ученик, който търси да разбере живота и да израсте духовно.
Когато вие се събирате заедно, спомнете си доктрината и откровението, силата да говорите и да тълкувате, които вие вече притежавате, и се залавяйте за работа за доброто и просветлението в неизменно преследване на самоусъвършенстване.

В Християнска служба

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

В Християнска служба

(обръщение на духа Еммануел вместо предговор)

"Защото всички трябва да застанем
открити пред Христовото съдилище,
за да получи всеки според каквото е правил в тялото
- било добро или зло."

ап. Павел (2 Коринтяни 5:10)

Не са малко тези, които виждат Спиритизма просто като една област на феноменологично експериментиране без никакво морално значение за индивидите.
Така много ученици на Утешителната Доктрина се ограничават до лабораторни проучвания или философски дискусии.
Все пак задължително е да осъзнаем, че съществуват толкова много категории дезинкарнирани човеци, колкото има и сред инкарнираните.
Заядливи, лекомислени, непокорни и нестабилни духове изобилстват навсякъде. Нещо повече, загадки и проблеми се пораждат за обитателите и на двете нива.
В тази светлина дезинкарнираните поддръжници на действителния световен прогрес проповядват Спиритизма с Исус, превръщайки общуването между двата свята в един фактор на свещена духовност.
Ние вярваме, че не бива да навлизаме в друг кръг на живота, ако не се интересуваме да подобрим характера си в този, който обитаваме.
Няма никаква ценност да търсим учебни ресурси, които няма да ни облагородят.
За това, за онези от нас, които вярват, че нашето сърце се е събудило за отговорностите на живеенето, Спиритизма не представлява просто една вяра в безсмъртието: той предполага служене и духовен растеж.
Няма смисъл във вярата за оцеляването на душата след смъртта, ако човека не се е подготвил за живота в духовния свят докато е на Земята. И в това усилие да се подготвим ние нямаме по-мъдър и любящ водач от Исус.
Само в светлината на Неговия възвишен урок е възможно да приспособим своята пътека, да обновим ума си и да пречистим сърцето си.
Не всичко, което е забележително е божествено.
Не всичко, което е велико е почтено.
Не всичко, което е красиво е свято.
Не всичко, което е приятно е полезно.
Проблема не е само в това да станем знаещи, но и да реформираме себе си за увеличаване на доброто.
За това нека се грижим за Евангелието като го живеем и го чувстваме, разбирайки нуждата от наше вътрешно просвещение, защото според навременните и мъдри думи на апостола:
Ние всички трябва да застанем
открити пред Христовото съдилище,
за да получи всеки според каквото е правил в тялото
- било добро или зло.

Еммануел, Педро Леополдо, Бразилия                                    22 Февруари 1950

Голямото пътуване, писмо на един тинейджър от Духовния свят

27 Юли 1946г.
ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Писмо на един тинейджър от Духовния свят

Това е една книга продиктувана от духа Нейо Лусио на медиума Шико Шавиер. 

Дезинкарнирания дух на Карлос, пише на своя брат, който все още е инкарниран в тяло. Карлос обяснява

на Дирсеу как душата му е напуснала тялото по време на смъртта и му разказва впечатленията си в началото на неговия нов живот в духовния свят заедно с дезинкарнираните роднини и нови приятели, които

среща. Карлос също така потвърждава факта, че животът след смъртта е продължение на живота, който сме имали във физическото тяло, и подчертава нуждата да живеем в съответствие с напътствията на Исус.

ИЗТЕГЛИ КНИГАТА ТУК:
https://drive.google.com/file/d/1Mzf--37ZdLSeK63fyDTtQPdMNhtM6pDm/view?usp=sharing

АУДИО ВЕРСИЯ: