Насъщния Хляб Днес
продиктувана от духа Еммануел
Семенце
- Глава 7 -
"И когато го сееш,
не посяваш тялото,
което ще поникне,
а голо зърно, каквото се случи,
пшеничено или някое друго;"
ап. Павел (1 Коринтяни 15:37)
В работите на Природата ние виждаме как семенцето поема свещената роля на Жрица на служенето на Създателя и на Живота.
Като славен наследник на божествената сила, то участва в еволюцията на света и тихичко предава на света своя сюблимен урок, маркиран с вечно значение.
То мъдро дава пример за нуждата от начални точки, изисквания за добросъвестна работа, подходящите места и подходящото време.
Има неспокойни и ненаситни хора, които още не са разбрали символа на семенцето.
Те очакват велики постижения от днес за утре. Те налагат тиранични мерки чрез силата на заповедите или оръжията и освен това се опитват да измамят мъдрите закони на Природата. Те ускоряват процесите на своите амбиции, установявайки преходен контрол, прославят се от измислени завоевания, величаят се и след това падат без дори да успеят да постигнат никакво пречистващо поучение за себе си или за другите.
Те не са били в състояние да схваната урока на малкото семенце, което осигурява пшеница за насъщния им хляб днес и им гарантира живот във всяка сфера на планетарната борба.
Да знаеш как да започнеш е едно много важно умение.
В нашите усилия по изкупление ние не трябва да изпускаме от поглед и най-малките възможности, един жест, един разговор, един час от нашето време или една дума могат да представляват славни семенца за безсмъртни постижения.
Съдбоносно е никога да не ги пренебрегвате.
Няма коментари:
Публикуване на коментар