Преводи на оригинални творби на френския философ и медиум Алан Кардек, послания на Шико Шавиер и други спиритистки автори по теми като смъртта, живота в отвъдното, прераждането, изкуплението, самоубийството, обсебването, болестите и страданието, егото, злото и доброто, благотворителността и милосърдието, помощ за духовете и помощ за живите загубили свои близки.

Friday, July 13, 2018

Християнско поклонение у Дома

Някои от уроците на Учителя, такива каквито са казани в най-близкия кръг на първите му апостоли и последователи.


ИСУС У ДОМА
от Шико Шавиер чрез Духа Нейо Лусио


Християнско поклонение у Дома



Небесната шир бе изпълнена със звезди в една нощ на сребриста лунна светлина, когато Господ отседнал за момента в дома на Петър, взе Светите Писания и сякаш искайки да промени курса на разговора, след като той беше станал по-скоро непродуктивен и непоучителен, попита мило:

"Симон, какво прави рибарят преди да отиде на пазара с дневния улов?"
Ученикът помисли за няколко мига и отговори някак колебливо:
"Ами, разбира се, Учителю, той избира най-добрата риба. Никой няма да купи останалите."
Исус се усмихна и попита още един въпрос:
"А грънчарят? Какво прави той когато иска да изработи нещо?"
"Очевидно, Господи," отговори рибарят, заинтригуван, "той моделира глината и и придава формата, която желае."
С един добросърдечен и пронизителен поглед Небесния приятел наблегна на въпроса:
"А какво прави дърводелеца за да осъществи проекта, който възнамерява?"
Симон отговори много просто без колебание:
"Той изравнява дървото и след това използва теслата, триона, чука и длетото; иначе той не би могъл да придаде форма на неоформеното парче дърво."

Исус не каза нищо за няколко мига, а след това обясни:
"Това също може да бъде казано за дома. Домът е първото училище и храм за душата. Домът е истинския износител на индивиди за обществения живот. Ако търговеца избира своята стока, ако строителя на лодки не може да построи една лодка без да оформи дървото според плана, как може някой да се надява, че ще има една безопасна и мирно общност, освен ако домът не стане едно по-добро място? Световния мир започва под покрива, който ни подслонява. Ако ние не можем да се научим да живеем в мир между четири стени, как може нациите да очакват да съжителстват в хармония? Ако ние не можем да обичаме брат си или сестра си редом до нас, и които са заедно с нас в ежедневните ни борби, как можем ние да почитаме Вечния Отец, който изглежда толкова далеч?"

Исус погледна скромната стая, замълча за кратко и продължи:
"Петре, ние има нужда да осветим с нова светлина за всички, които може да търсят нашата братска помощ. В твоята къща, масата е мястото за твоя хляб. На нея ти получаваш от Господ храната, от която се нуждаеш всеки ден. Защо около нея да не посееш семената на щастието и мира в разговори и мисли? Отеца, който чрез почвата осигурява жито за хамбарите ни, ни изпраща светлина чрез Небесата. Точно както слънчевата светлина е разпръскване на лъчите, които я съставляват, изобилието започва със зрънцето на семената. Ето защо Евангелието не постави началото си сред тълпите, а по-скоро в простичкия дом на овчари и животни."

Симон Петър се втренчи в Учителя със скромни, блестящи очи, и тъй като не можа да намери правилните думи за да обясни какво чувства, промърмори смирено:

"Учителю, нека бъде както желаеш."
След това, поканвайки семейството на ученика си да се присъедини към него за поучителен разговор и извисяващо размишление, Исус разгърна писанията на мъдростта и стартира първото в света Християнско поклонение у дома.

Wednesday, June 20, 2018

Мадам Анна Белвил - един дух в средно положение

Случаят е откъс от книгата "Heaven and Hell" на Алан Кардек

Мадам Анна Белвил - един дух в средно положение

След едно дълго и много болезнено заболяване тя умира на 35 годишна възраст. Жизнена, остроумна, надарена с рядък интелект, с ясна преценка и висок морал, отдадена съпруга и майка, тя също притежаваше необичайна сила на характера и един ум толкова плодороден на ресурси, че тя никога не грешеше, когато вземаше решение кое е най-доброто, което да направи в най-критичните моменти на живота си. Без ненавист към онези, от които имаше най-основателна причина да се оплаква, тя винаги беше готова да се възползва от всяка възможност да им стори добро. Бидейки близки познати с нея от много години, ние бяхме проследили с интерес всички фази от нейния живот и всичките инциденти на неговия край.


Един нещастен случай доведе до ужасната болест, която я отнесе, след като я държа прикована за леглото си 3 години, една жертва на най-страшни страдания, които тя понесе докрая с геройски кураж и посред които нейната естествена жизнерадост никога не я изостави. Тя твърдо вярваше в съществуването на душата и на бъдещия живот, но не мислеше много за тях; всичките и мисли бяха концентрирани върху настоящия и живот, към който тя беше силно привързана, и все пак без да има какъвто и да е страх от смъртта и без да я е грижа за материалните радости, а точно обратното, живеейки много просто и справяйки се с лекота без това, за което нямаше средства да си осигури; но тя имаше един инстинктивен вкус за просторното и красивото и показваше този вкус и в най-малкия детайл. Тя копнееше да живее, не толкова заради себе си, колкото за децата си, на които тя  чувстваше, че е необходима; заради тях тя се държеше за  живота с изключителна упоритост. Тя знаеше нещо за Спиритизма, но без да го превърне в предмет за изучаване; тя проявяваше известен интерес в неговите учения и все пак това не успя да и даде една стабилна основа в убеждението и относно бъдещето. Тя го считаше за истина, но то не остави никакво дълбоко впечатление на ума и. Доброто, което тя извърши, беше подтикнато от една естетсвена, спонтанна склонност от нейна страна, а не от мисъл за наградите и наказанията на бъдещето.

Нейният живот беше отчаян от много време и тези около нея бяха подготвени да станат свидетели на нейното тръгване във всеки един момент: Тя самата вече не хранеше никакви илюзии по отношение на своето здравословно състояние. Един ден, когато съпругът и отсъстваше, тя усети как силите и я напускат и разбра, че часът и е настъпил; зрението и стана замъглено, умът и стана объркан и тя изпита цялата скръб на раздялата. Но идеята да умре преди съпругът и да се е върнал беше много болезнена за нея. Възбуждайки цялата енергия, която можеше да събере, тя си каза: "Не, аз няма да умра". Когато формира това решение, тя почувства как животът се връща обратно в нея и възстанови всичките си способности. Когато нейния съпруг се върна, тя му каза: "Аз умирах, но реших твърдо да те чакам, докато се върнеш при мен, защото все още има много неща, които да ти кажа". Тази борба между живота и смъртта беше поддържана от нея три месеца, който промеждутък от време в нейния случай беше  само едно продължително и най-болезнено умиране.


(Призоваване: денят след нейната смърт)

Благодаря, мили приятели, за това, че мислите за мен; но вие винаги сте били като родители за мен. Радвайте се с мен, защото аз съм щастлива. Уверете моя беден съпруг в това и наглеждайте децата ми. Аз отидох при тях веднага щом се случи моето освобождение.

Въпрос: Изглежда, че в твоя случай объркването не е продължило дълго, след като ти ни отговаряш с такава голяма яснота?

Отговор: Вие знаете колко много страдах аз и че понесох страданията си със смирение. Моето изпитание приключи. Аз все още не мога да кажа, че съм напълно освободена; но вече не страдам и това за мен е такова огромно облекчение! Този път аз действително съм напълно излекувана; но аз все още се нуждая от помощта на вашите молитви за да бъда способна впоследствие да дойда и да работя с вас.

Въпрос: Каква би могла да бъде причината за дългите ти страдания?

Отговор: Едно ужасно минало.

Въпрос: Можеш ли да ни разкажеш за това минало?

Отговор: Ах, оставете ме да го забравя за малко; аз платих такава тежка цена за него!


(Един месец след смъртта)


Въпрос:  Тъй като сега ти би трябвало да си напълно свободна и в състояние по-добре да опишеш твоята ситуация, ние ще се радваме много да получим по-подробно свидетелство от теб. Можеш ли да ни кажеш каква беше причината за твоята удължена смъртна агония? Защото ти беше три месеца между живота и смъртта.

Отговор: Благодаря, мили Приятели, за възпоменанията и молитвите ви! Колко много добро сториха те за мен и колко силно това допринесе за моето освобождение! Аз все още имам нужда да бъда подкрепяна; продължете да се молите за мен. Вие разбирате каква трябва да бъде молитвата! Вашите молитви не са общи формули, като молитвите на мнозина, които не знаят нищо за ефекта на една истинска молитва. Моите страдания бяха огромни; но те са щедро възнаградени; и на мен ми е позволено често да бъда с моите деца, които напуснах с такова съжаление! Аз удължих своите страдания заради моето собствено непоколебимо желание да живея; моето горещо желание да остана с децата си ме караше да се вкопчвам в материята с хватката на удавника; аз станах твърда в моята решимост и не исках да напусна нещастното тяло, от което въпреки това беше необходимо да се откъсна, и което за мен беше инструментът за толкова ужасно мъчение. Тази е истинската причина за моята продължителна смъртна агония. Моята болест и страданията, които издържах бяха едно изкупление за миналото, още един дълг изплатен и приключен.

Ах, мили приятели, ако се бях вслушала във вас колко по-различен щеше да е настоящия ми живот! Каква утеха щях да имам аз в последните си моменти и колко по-лесно това разделение щеше да е за мен, ако вместо да му се противя се бях оставила доверявайки се на Божията воля на течението което ме отнасяше! Но, вместо да погледна напред към бъдещето, което ме очакваше, аз гледах само в настоящето, което напусках!

Когато аз се завърна отново на земята обещавам ви ще бъда спиритист! Какво огромно разгръщане! Аз често идвам на вашите срещи за да слушам инструкциите, които ви се дават. Ако аз можех да разбера всичко това, докато бях на земята, моите страдания щяха да бъдат много намалени; но часът ми не бе дошъл. Сега аз разбирам добротата на Бог и Неговата справедливост; но аз все още не съм достатъчно напреднала за да не се занимавам с нещата от земния живот; особено децата ми ме привличат обратно към земята, вече не за да ги глезя, а за да ги наглеждам и да ги водя да следват пътя проправен от Спиритизма. Да, приятели мои; аз все още имам сериозни тревоги; една по-специална, от която зависи бъдещето на децата ми

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш нещо за миналото, за което съжаляваш?

Отговор: Аз съм напълно готова да направя моята изповед! В един предишен живот аз съм била безразлична към страданието, виждала съм майка ми да страда без да изпитвам никаква жал към нея; аз се отнасях към страданията и като към въображаеми. Тъй като тя не беше принудена да лежи на легло, аз предполагах, че тя не страда в действителност и се надсмивах над нейното нещастие. Виждате ли как Провидението наказва!


(Шест месеца след нейната смърт)

Въпрос: Сега след като е изминало доста дълго време след като ти напусна твоята земна обвивка, бъди така добра да ни обрисуваш твоята ситуация и твоите занимания в духовния свят.

Отговор: По време на своя земен живот аз бях това, което се смята принципно за една добра жена; но аз ценях над всичко останало своя собствен комфорт. Въпреки, че аз бях естествено състрадателна, сигурна съм, че трябваше да съм способна да направя някаква болезнена саможертва за да облекча нечие нещастие. В настоящето всичко това е променено; аз съм все още себе си, но това Аз от предишните дни е претърпяло изменения. Аз все още извличам някои ползи. Виждам, че в духовния свят няма никакви други различия по ранг и състояние освен според личните заслуги, където милосърдният, макар и беден, е над високомерния богаташ, който унижавайки го му подхвърля милостиня. Аз наглеждам по-специално тези, които са измъчвани от семейни проблеми, загуба на близки или на богатство; моята мисия е да ги утешавам  и да ги окуражавам и аз съм щастлива да правя това.

АННА



Един важен въпрос се извежда от горе изложените факти - Може ли човешкото същество чрез усилие на волята да отложи крайното разделение на душата от тялото?


Отговор от духа на Свети Луи

Този въпрос, ако се отговори положително и без ограничения може да породи погрешни предположения. Един инкарниран дух може, при определени обстоятелства, да удължи своето телесно съществуване с цел да завърши даването на някои насоки, които той счита за абсолютно необходими; на него може да му бъде позволено да направи това, както в описания случай, така и в много други. Но това удължаване във всеки случай може да бъде само с кратка продължителност, защото на никой човек не може да бъде позволено да обърне реда на природата или да осъществи истинско завръщане към земния живот, когато последния е достигнал определения му срок. Нещо повече, от възможността за такова едно действие вие не трябва да подразбирате, че би могло това да е по принцип или че всеки индивид би бил способен да удължи собственото си съществуване по този начин. Като едно изпитание за духа или в интерес на една мисия, която трябва да бъде завършена износените органи могат да получат една добавка от жизнен флуид, която им позволява да добавят още няколко мига към телесното проявление на мисълта; но такива случаи са изключения, а не правило. Вие трябва да гледате на такива моментни удължавания на живота не като накърняване на непроменливостта на Божийте закони, а като последица от свободата на човешката душа, която в последния момент е съзнателна за мисията, която и е наложена и ще се бори, неподчинявайки се на смъртта, да изпълни това, което не е успяла да завърши. В някои случаи това също може да е едно наказание наложено върху един дух, който се съмнява във факта на бъдещия живот; такова удължаване на жизнеността носи със себе си удължаване на страданието.

СВЕТИ ЛУИ


Възможно е да се усети известна изненада от бързината, с която се случи освобождаването на този дух, въпреки привързаността ѝ към земния живот; но трябва да се отбележи, че това привързване не беше нито сетивно, нито материално; дори в известен смисъл то беше едно добродетелно чувство, защото бе предизвикано от тревогата за благополучието на нейните деца, които бяха много малки. Дамата, за която става въпрос, също трябва да помним, е дух със значителен напредък, както интелектуален, така и морален; една степен повече и тя щеше да бъде сред "щастливите духове". В нейния случай периспиритуалните връзки нямаха нищо общо с упоритостта, която произтича от самоопределянето на духа с материалните неща; по-скоро може да бъде казано, че физическия и живот беше отслабен от дълготрайното заболяване, а душата и се държеше единствено от няколко нишки, чието разкъсване тя се опитваше да предотврати. Но тя беше наказана за тази съпротива чрез удължаването на нейните страдания, които се дължаха на естеството на нейната болест, а не на някаква трудност при освобождението; и така когато последното се случи менталното объркване беше с кратка продължителност.

Още една точка, също толкова важна, която става очевидна от резултатите на това призоваване - както и при болшинството от призоваванията на който и да е дух, направени в различни периоди, повече или по-малко отдалечени от момента на смъртта - е промяната, която постепенно настъпва в идеите на духа и поради която ние сме в състояние да проследим неговия напредък; в коментирания сега случай тази промяна е показана не чрез пробуждането на по-добри чувства, а чрез едно по-правилно оценяване на фактите на съществуване. Следователно прогресът на душата след смъртта е един доказан от опита факт; живота в плътта е практическото приложение на прогреса осъществен от душата в другия свят, тест за новите решения, които е взела; алембик* (алхимичен термин за дестилационен механизъм), в който тя осъществява една нова степен на своето пречистване. Ако душата прогресира след смъртта ясно става, че нейната съдба не е неотменно определена в смъртта, защото фиксирането на нейната съдба би било, както вече показахме, отричане на прогреса. Бидейки невъзможно фиксацията и прогреса да съществуват едновременно, ние трябва да приемем от тези две алтернативи онази, която преминава двойното одобрение на опита и на разума.


(цялата книга онлайн за слушане https://soundcloud.com/kardecradio/sets/heaven-and-hell)


Thursday, May 31, 2018

Едва доловими опасности

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Едва доловими опасности

- Глава 52 -


"Не бъдете идолопоклонници..."
ап. Павел (I Коринтяни, 10:7)

Препоръките на Павел към Коринтяни трябва да се запомнят и прилагат по всяко време в службите по религиозно възвисяване на света.

Задължително е да се избягва идолопоклонничеството при всякакви обстоятелства. Неговите проявления винаги са представлявали сериозна опасност за духовния живот.

Древните вярвания все още са наситени с външни култове и мъртви идоли.

Утешителят, който беше изпратен на света в многовековната духовна мисия, винаги ще бъде нащрек за този отровен процес, който парализира душата.

Тук и там се появяват форми на поклонничество, срещу които е важно дa се борим. Но те вече не са идоли от човешките кръгове или предполагаемо осветени физически инструменти за употреба в традиционни церемонии. Тези нови форми на поклонничество са приятелски същности и инкарнирани медиуми, които неосъзнати индивиди без да искат са издигнали на трон на крехкия олтар на илюзорните почести. Необходимо е да разпознаем, че там лежи една едва доловима опасност, чрез която безброй ученици са се подхлъзнали в пропастта на безполезността.

Неуместни похвали обикновено заблуждават отдадените, но неопитни медиуми, което в допълнение създава една среда на недоразумение, което възпрепятства спонтанното проявление на истинските приятели на праведността от духовните нива (т.е. на добрите и развити духовни същности).

Никой не бива да пренебрегва обстоятелството на относително несъвършенство на дезинкарнираните, които общуват и обстоятелството на неотложни житейски нужди на човешките посредници - медиумите.

Нека се стремим да преборим фалшивите идоли, които заплашват Християнския Спиритизъм. Нека всеки ученик впрегне предостатъчните ресурси на закона за сътрудничеството, използвайки своите собствени индивидуални усилия с искрена отдаденост към задачата, и нека всички запомним, че в апостолството на Божествения Учител любовта и верността към Всемогъщия Бог съставлява централната тема.

Thursday, May 24, 2018

Вие, обаче

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Вие, обаче

- Глава 46 -



"обаче, ние силните, 
сме длъжни да носим немощите на слабите 
и да не угаждаме на себе си."
ап. Павел (Римляни 15:1)

За каква цел човешките същества придобиват правилната идея за вярата в Бога? Да избегнат борбата ли го правят и да живеят разчитайки на Небесата?
Такова поведение би било неразбираемо.

Учениците получават светлината на разбирането с цел да я приложат на практика по техния собствен път. Исус им е дал парченце от Небесата за да могат да еволюират и да го разпространят докато са на Земята.

Да получат свещена помощ от Учителя само за да избегнат лабораторията  на изкуплението означава да покажат изключително невежество.

Да отдадеш себе си на Христос означава да се стремиш да работиш за установяване на Неговото царство на Земята.

Тъй като липсва разбиране за истината, земните места за поклонничество остават  претъпкани с инертни души, които са изоставили своята служба (собствените си усилия) поради стремеж да постигат небесна благословия. Това може да се види при индивиди, които все още не са постигнали необходимото усещане за реалността. Но все пак вие, които сте по-компетентни в познанието на Евангелието, не бива да си почивате безразлично пред свещените задължения на сияйната светлина, която е във вашия вътрешен свят посредством безкрайната доброта на Христос. За това е задължително всеки да се залови за работните си инструменти в задачата, за която е отговорен, борейки се за победа на правдата в кръга хора и дейности, които го заобикалят.

Много болни духове завладени от погрешни тревоги  и безделие в света, могат да пледират невежество. Вие, обаче, не сте слабаци, нито ви липсва от Божията Милост.

Tuesday, May 22, 2018

Във Вериги

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел


Във Вериги

- Глава 53 -

"За което съм посланик в окови, 
да говоря за него с дръзновение (свобода), 
както прилича да говоря."
ап. Павел (Ефесяни 6:20)

В този пасаж ние наблюдаваме апостола на езичниците, който прави едно изявление, което на пръв поглед изглежда противоречиво.

Павел заявява, че неговото положение е на един пратеник във вериги, като същевременно декларира, че се случва така за да може да служи на Евангелието толкова свободно, колкото е необходимо.

Великия работник се обръщал към последователите му в Ефес, коментирайки своята печална ситуация като затворник на Римските власти; макар че, поради това и в трудното му свидетелство, неговия дух бил по-свободен за служението, което той трябвало да изпълни.

Този образ е значим за онези, които чакат икономическа и финансова независимост или по-голяма свобода в света за да дадат пример за Уроците на Евангелието.

Има много хора, които чувстват, че трябва да изчакат дни на материално изобилие и земни преимущества за да се придържат към Християнските идеали. И все пак това е нелепо. Службата, която показва Исус, е предназначена за всички места.

Павел, докато е във вериги, изглежда се чувства по-свободен да проповядва Истината. Разбира се не всички ученици ще преминават такива върхове на свидетелството. Но всички, без изключение, носят със себе си свещените вериги на ежедневните задължения у дома, на работа, в непрестанната рутина, всред обществото и в семейството.

За това никой не бива да се стреми да разчупи веригите, в които се намира, погрешно предполагайки, че така ще стане един кандидат за една по-добра позиция в работилницата на Христос.

Само нашите задължения, когато са коректно изпълнени, ще ни удостоят с достъп до една истинска свобода.


Добротата е уморителна

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Добротата е уморителна

- Глава 11 -


"А на вас, братя, 
да не ви дотяга да вършите добро."
ап. Павел (II Солуняни 3:13)


Обичайно е да срещнете на хора, които заявяват, че са се уморили от правене на добро. Въпреки всичко, ние можем да бъдем сигурни, че подобни твърдения не произлизат от един чист извор.

Само онези, които търсят една специална незабавна изгода в свой собствен интерес, те се уморяват почти до състояние на отчаяние, когато не са способни да постигнат егоистичните си цели.

Ние трябва да бъдем изключително благоразумни, когато едно или друго обстоятелство ни накара да размишляваме върху нещастията, които ни обсипват, въпреки доброто, което си мислим, че сме посели или подхранвали.

Искрения ученик е наясно с факта, че Исус упражняваше Неговото служение на любовта неуморно от самото начало на планетарното формиране.
По отношение на нашите собствени лични случаи, много често Учителя трябва да е чувствал шиповете на нашата неблагодарност, виждайки нашето отстъпление пред изпълнението на задачите за лично просветление. Въпреки, че наблюдава нашите доброволни и често престъпни грешки, Той никога не показва нетърпение. Вместо това Той ни поправя с любов и конструктивно толерира нашите грешки, като протяга милостивите Си ръце над всяко обновително начинание.

Ако Той ни е подкрепял и ни е изчаквал толкова много векове, защо да не можем и ние с готовност да издържим няколко малки разочарования от по няколко дена?

Наблюдението, което е направил апостол Павел пред Солуняни следователно е много оправдано. Ако ние се уморим да вършим добро, такава една катастрофа би показала със сигурност само, че ние все още не сме успели да елиминираме злото вътре в себе си.

Monday, May 21, 2018

Частицата "но" и Учениците

Франсиско Кандидо Шавиер
Насъщния Хляб Днес

продиктувана от духа Еммануел

Частицата "но" и Учениците

- Глава 79 - 

"за всичко имам сила чрез Онзи, 
Който ме укрепява."
ап. Павел (Филипяни 4:13)

Отдадените ученици потвърждават:
"Аз не притежавам нищо свое, което е добро, но Исус ще ми осигури ресурсите според нуждите ми."
"Аз нямам съвършеното знание за пътя, но Исус ще ме напътства."

Мързеливите ученици заявяват:
"Аз не се съмнявам в добрината на Исус, но аз нямам силата да изпълня Християнската задача."
"Аз знам, че пътя остава в Исус, но светът не ми позволява да го следвам."

Първите изкачват планината на непоколебимостта. Те знаят личните си слабости, но същевременно са уверени в Божествения Приятел и избират да живеят следвайки Неговите уроци.

На вторите им харесва почивката в дълбоката долина на нисшите преживявания. Те признават, че са били удостоени с благословията на Учителя, но те предпочитат да се измъкнат от нея.

Първите са настроили ума си към Божествената Светлина и продължават напред. Вторите са спрели мислите си върху своите собствени ограничения.

Частицата "но" е съюза, който в нашата реч обикновено дефинира нашата лична позиция пред Евангелието. Когато е поставена преди Свещеното Име, тя изразява твърдост и упование, вяра и доблест; обаче, когато е поставен след него, той ни поставя в нерешителност и безполезност, непроницаемост и безразличие.

Само две букви обозначават нашата посока.
"Моите принципи препоръчват това, но Исус търси от мен нещо друго."
"Исус ме съветва да направя това, но аз не мога да го направя."

Посредством една проста и малка дума ние изповядваме своята вяра или признаваме своята неефективност.

Нека си спомним, че въпреки, че е бил бит с камъни и преследван Павел от Тарс (апостол Павел) можел все още да потвърди победоносно пред Филипяните:

"Аз мога да направя всичко чрез него, който ме укрепва."