Преводи на оригинални творби на френския философ и медиум Алан Кардек, послания на Шико Шавиер и други спиритистки автори по теми като смъртта, живота в отвъдното, прераждането, изкуплението, самоубийството, обсебването, болестите и страданието, егото, злото и доброто, благотворителността и милосърдието, помощ за духовете и помощ за живите загубили свои близки.

Monday, April 17, 2017

САМ ЛИ СИ? Глава V - ДУХОВНОТО ЛЕЧЕНИЕ - за кармата и връзките от миналото

Една малка част от философията на Спиритизма под формата на филм описващ най-честата ситуация на взаимоотношения на разплата, когато има дисбаланс и единия от участниците е в тяло сега, а другия е все още дух и не е прероден.

Първа част на филма показва връзките от миналото и отношенията между духовете Отавио (който не е във физическо тяло) и Пауло (който е инкарниран сега), които в последствие се налага да бъдат лекувани. Закона за Причината и Следствие много често не бива разбран и хората смятат неговите проявления за несправедливости, наказание и т.н.






Обсебването, дори най-сложните му случаи, имат лечение.

САМ ЛИ СИ? Глава  V представя едно духовно лечение, чрез което персонажа Отавио е спасен, подкрепен и просветен.





За това явление се знае твърде малко, по-скоро се свързва с неправилни концепции за зли духове и тъмни сили,
А реално онзи, който обсебва сме самите ние - така както го правим приживе един към друг, така често хванати в ниските страсти и емоции продължаваме да го правим и когато сме преминали през смъртта и вече сме само в духовно тяло.
Причината най-често е желание за отмъщение, ревност, вкопчване в материални обекти - къщи, места където сме живели, и не на последно място - хора, които сме обичали или които сме мразили. Всичко, което е крайна форма на пристрастяване към нещо друго е вид обсебване и може да държи един дух в плен на тези ниски енергии, които той самия подхранва.

Във филмите няма коментар, който да обяснява всичко като сцени и какво е показано - но ако се вгледате внимателно няма как да ви убегнат няколко неща.

Присъствието на един главен тъмен дух, този който изисква от другите да вършат лошо - да повлияят на хората да пият, да шофират след употреба на алкохол с опасност дори да загинат... с цел да си набави още "работници" - духове, които да му служат.
Колко позната история... дали пък известната фраза "Каквото Горе, такова и Долу" не означава именно колко приличат някои нива на духовния свят (вероятно най-ниските), на това, което имаме тук на Земята.

Друг много силен момент, който няма подобаващ коментар е във втора част на филмчето, когато показват Пауло, който се е променил и търси помощ за своя проблем с алкохола. Той първо приема дошлите на вратата му спиритисти, които го запознават с Исус. След това отива и в един от спиритистките центрове за помощ. Всяка вечер в дома им с Фернанда те казват молитви.

Цялото това нещо действа като огромна непробиваема защита, като щит срещу набезите на тъмните енергии и ниско вибриращи духове, какъвто по онова време е духът на Отавио.

Заслужава си човек да запомни това- каквото и да се е случило в миналото -  и на когото и да сте длъжник, (нормално е като се има предвид колко много съществувания има духа за да се развива) то молитвата и живота в по-високите вибрации сам по себе си е най-добрата форма на защита.

И третия много важен момент - помощта, от която духа обсесор има нужда.
Както казах и множество изследвания на спиритистите, след много медиумни контакти и разговори плюс работата на Шико Шавиер и др., потвърждават, че не някакви зли сили атакуват човека, към когото е започнало обсебване - а дух, какъвто имаме и ние, дух на някой най-вероятно, който също е имал свои съществувания на Земята и по някаква причина има отношения за балансиране с обсебения човек.
Този дух обсесор трябва да бъде излекуван за да се прекрати обсебването, за да си тръгне той доброволно. Именно това представлява една огромна част от работата и молитвите, които се правят в Спиритистките центрове по света - нарича се Духовно лечение.

Накрая ще спомена нещо, което научих от една практика на Спиритизма, която се нарича "Евангелието у Дом". Основната идея на тази практика е в уречен ден и час, винаги по едно и също време, в дома да се събира семейството и да чете части от Евангелието или от основните книги на Алан Кардек, или трудове на Шико Шавиер и всичко, което действа просветляващо за духа. В началото и в края на тези духовни срещи се казва по една молитва на глас. 

До този момент не знаех защо е нужно да бъде на глас. Обяснението, което ми се струва доста логично и е подкрепено с много практически случаи от работата още на Алан Кардек през 19 век, е че на нашата духовна семейна среща всъщност присъстват и слушат не малко духове, като голяма част от тях имат нужда от помощ и просветление, за да се издигнат над ниските страсти, които ги придържат закотвени в ниските нива след смъртта.

Казвайки на глас нашите молитви, четейки  на глас избран материал за нашата духовна среща, ние всъщност го правим не само за себе си и нашето собствено просветление и изучаване на тези духовни концепции, но и за подпомагане на духовете в нужда.
Те чуват всичко. 
Много такива случаи има споделени в книгата на Алан Кардек "Heaven and Hell".



Friday, April 7, 2017

УРОК 3 - Спиритизъм и АЛАН КАРДЕК

Син на родители католици Алан Кардек бил отгледан в Протестантство,  но не последвал никоя от тези две религии, 
а предпочел да остане свободно мислещ и аналитичен човек.
Това изиграва основна роля, когато опитвайки да демистифицира феномените на Спиритизма, той сам се убеждава в реалността им.

Лекции по Спиритизъм
(учение основано 1857г. от френския философ Алан Кардек)
-
УРОК 3
-
Спиритизъм и АЛАН КАРДЕК


Tuesday, March 28, 2017

Духът Андре Луис

В своя живот в началото на 20ти век той бил лекар и изследовател. Днес Спиритистите познават Духа и автора Андре Луис като един прекрасен посланик, учител и приятел, на който силно се възхищават и почитат за неговия литературен принос към напредъка на човешкото разбирането по духовните въпроси. От момента, когато неговата първа книга „Nosso Lar” (по която е направен филма НАШ ДОМ) бе публикувана в Бразилия през 1944г., след като е била психографирана от бразилския спиритист и медиум Франсиско Кандидо Шавиер, също познат като Шико Шавиер, Андре Луис улавя сърцата и умовете на своите читатели.

Nosso Lar” беше първият от поредица романи, които буквално катализираха Спиритисткото движение, пробуждайки читателите към „осезаемостта” на духовния живот и към взаимодействието между духовния и физическия свят. Ние може би бихме могли да кажем, че изучаването на Спиритизма, както го познаваме в по-скорошните години, не би било същото без литературните дарби представени от Андре Луис  и неговия верен медиум Шико.

Верен на задължителната и солидна основа намерена в кодифицирания от Алан Кардек Спиритизъм, колекцията от романи на Андре Луис, в действителност един удивителен, неизмислен, от първа ръка разказ на автора за образователните и трансформационни преживявания в духовния свят, буквално събуждат към живот ученията на Спиритистката философия, откривателските наблюдения на Спиритистката наука и недвусмисленото действие и справедливост на природните закони, които регулират живота.

За „Наш Дом” Андреа Десен пише,

„Андре Луис действа като репортер за условията в духовния свят, разкривайки детайли от живота му, хора, места и организации. Той прави това през призмата на спомените си за своето собствено преживяване след смъртта и борбата му да разбере своята нова реалност. Имено в този личен аспект Андре Луис разкрива своята самоличност като лекар, който е практикувал в югоизточна Бразилия в първите десетилетия на 20ти век, и който напуснал физическото си тяло преди началото на Втората Световна Война. Един истински скептик към момента на смъртта си, първоначално той е шокиран при откритието, че смъртта не е нио повече от портал към нов и по-богат живот. С течение на времето все пак той преминава през неизбежни преживявания и обучения в духовната сфера, които го водят до едно по-добро разбиране на смисъла на живота.”

Този прогрес, който започва за Андре в „Наш Дом” продължава нататък, както самия Андре разказва в следващите книги. Във всяка книга Андре взима читателите със себе си, когато той придружава своите ментори и други приятели, които междувременно среща, в изпълнението на различни задачи, които ги отвеждат до най-различни места. Читателите и по-специално онези, които са нови за Спиритистките идеи, ще се изненадат от реалностите на духовния водач, видени през очите на Андре Луис, и от това колко много ние си взаимодействаме с тези живи същества, които в настоящия момент не са инкарнирани. И все пак това е красотата в сведенията на Андре. Ние можем да знаем, например, че Бог ни помага в нашите неволи, или че ние е нужно да вярваме на Божията справедливост и мъдрост. И все пак Андре наблюдава буквалното „олицетворение” на тази истинска любов и състрадание в своите ментори и приятели, които смятат себе си за Божии работници. И отгоре на всичко, това, което Андре открива по време на това  пътуване и споделя със своите читатели, включва идеи и концепции, които разкриват духовните механизми зад физическите феномени, които науката едва сега открива! Дали Андре получава нова научна осъзнатост или е научен на важни морални уроци, като читатели ние чувстваме, че сме точно там и се учим заедно с него. Ние успяваме да прочетем за хората, местата и събитията, които ни помагат да видим живота по един напълно нов начин. С времето влиянието, което всички тези събития оказват на Андре и начина, по който го трансформират, е образователен и вдъхновяващ.

Въпреки новостта на идеите и, в някои случаи, сложността на обхванатите концепции, Андре Луис ги споделя с нас в един език, които е и разбираем и завладяващ. В допълнение към романите обсъждани тук, Андре Луис написва няколко книги, които вдъхновяват с възвишени мисли и чувства и насочват нашето поведение в правилната посока. Обичният ни Шико Шавиер вече не живее сред нас тук на Земята. Въпреки това, като Спиритисти и като хора по принцип ние всички ще имаме полза от приноса, който Андре вече е направил и от плодовете на неговото сътрудничество с Шико Шавиер.

Monday, March 27, 2017

Спиритизъм Видео Урок 4 - Дух, Периспирит и Тяло

Лекции по Спиритизъм

-
УРОК 4 

Дух, Периспирит и Тяло

Биографии на медиумите и Духовете,  
които са цитирани в този урок - Еммануел, Жоана де Анжелис, Андре Луис, може да намерите на:

http://spiritismallankardecbg.blogspot.bg


Очаквайте и останалите лекции по Спиритизъм
-
превод:
Павлина Николова


Friday, March 24, 2017

Самоубийство от любовно огорчение

Една история от практиката на Франсиско Кандидо Шавиер

Умствено увреденото дете

„Поемата „Романс в Живота” беше получена по време на наша публична среща. За своите изследвания и учение ние получихме (при отваряне на книгите на случаен принцип) точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” и въпрос 372 от „Книга на Духовете.””


След коментари от другарите, които вземаха участие, духът на поета Алфонсо Гимараеш*1 проведе едно общуване с нас, предлагайки ни поетичния откъс, който аз тук поставям в ръцете ви. Сметнахме, че е подходящ и трогателен.

Изненадващо обаче, когато напускахме къщата на следващата сутрин след срещата, към нас се приближи една жена, носеща своя умствено увреден син, когото тя бе довела за да ни го представи с цел да помоли за помощта на д-р Безера де Менезес*2 от негово име.

Тази жена, в почти пълна нищета, ни каза, че е присъствала на публичната среща от предишната вечер; тогава не била довела малкия, защото е пристигнала много късно от Ору Прету*3, а го оставила да почива в странноприемницата.
Въпреки окаяното си положение, тя беше обърнала внимание на посланието и бе дошла да помоли за едно копие от него.
Това ме трогна дълбоко и останах замислен върху темата.”

Бележки:
Точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” се занимава с телесното и духовното родство, и показва, че духовете не се свързват помежду си посредством кръвни връзки, а по-скоро поради духовни сходства и афинитет.


Въпрос 364 от „Книга на Духовете” съдържа следния въпрос на Алан Кардек: „Каква е целта на Провидението при създаването на такива нещастни същества като умствено увредените?” Отговорът от Духовете е следният: „Духове, които обитават такива тела са в изкупление. Те страдат от ограничението, което преживяват и от неспособността да изразяват себе си чрез неразвити или повредени органи.”


Романс в Живота
Алфонсус ди Гимараинс

В поляните, където лунната светлина изплита своя воал,
Една двойка шепти в любов, а в сън и блясък  нощта отплава.
Той, поетът на природата, смирен пастир по рождение;
Тя, една благородничка, в разцвета на младостта и веселието.
Колко много безгрижни целувки далече далече от замъка!
И под светлината на небесната синева толкова много изпълнени с обич намерения!
Но скоро една нощ възлюбената на стария земевладелец изпраща
На тревожния младеж неочаквано съобщение, от което той изригва.
„Прости ми”, пише тя, „ако към теб не бях аз честна.
Защото сега ще се омъжа за човека, който очаква ме сериозно.”
„Имената на моите родители дори няма да намразя.
Нашата любов беше един сън... един сън... Нищо повече.”
Без никаква утеха нещастното момче така ридае,
Сляп за разума, да изчезне в смъртта, желание силно пулсира.
Бяга той към своята колиба, въоръжавайки се без да знае как
И бързо пръсна главата си в отчаяние.
Времето отминава бързо... В живота Отвъд самоубиеца поет,
Сега един луд човек, умолява живот за ново тяло, за да започне от начало.
Благородничката, в своя златен подслон си почива тя,
Озлобена от минали уроци, един ден умира в съжаление.
До издигната за нея гробница, драпирана в ухаещи бели жасмини
на сбогуване децата и тънат в спирали от тамян.
От сребърните нишки тя най-после се освобождава,
Сега презряна и неблагодарна, в следствие на мястото, където се намира.
Тя си спомня селянина и поляните от миналото,
Умолявайки да го види, за да поиска прошката му още веднъж.
Скоро в едно голямо болнично отделение го намира на носилка,
Побъркан, сляп, ням, изцяло в сянката на мъката.
Съда на своята съвест през сълзи тя търпи,
Желаейки на Земята, един нов живот тя за него да осигури.
И вечния закон за любовта в любов и се разкрива,
И я връща във физическото и в неговото скромно село.
Изкупувайки днес, малко по малко, тя е една майка в скръб,
Носеща едно нямо и побъркано дете в скута си...
И докато той бързо върти немощните си тъжни и замъглени  очи,
Тя живее, умолявайки: „ Не ме напускай, мой сине!”
Романсът продължава, и животът върви в своя ход...
Благословена е болката, която съвършенство носи в нас.”
Роман в Живота*4 - при превода от един на друг език е запазен смисъла, в оригиналния текст може да се забележи метричната структура и поетичния стил на автора.

1* - Алфонсо Енрике да Коста Гимараеш (1870 – 1921), известен като Алфонсус ди Гимараинс, е бразилски поет, чиято поезия е значително преплетена с мистични и Католически концепции.

2* - Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.

3* -  Ору Прету е един град в щата Минас Жерайс в Бразилия. Разположен е на 563 км от Убераба, където по онова време живее Франсиско Шавиер.

4* - Минас Жерайс е един от 26те щата на Федерална Република Бразилия.

5* - Ору Прету – в буквален превод Черно Злато, е град в щата Минас Жерайс, отличен в сайта на Юнеско за Световно Наследство поради уникалната си Барокова архитектура.

В планините на Минас Жерайс*5
Хосе Херкулано Пирес (Брат Саулу)

Заслужава си тук да повторим думите на Фернандо Гоеш относно поета, който дава това духовно общуване: „Алфонсус ди Гимараинс е бил винаги един стеснителен човек, който никога не е искал друго освен да композира своите стихове на посвещение и печална любов в самотата на планините на Минас.”

Самотата на планините Минас е повече изпълнена с чудеса, отколкото може да претендира есеиста и историка на Бразилския Символизъм в своят 4 том на Panorama de Poesia Brasileira. Алфонсус ди Гимараинс продължава да се разхожда там, където сега намира още по-тъжни любовни истории, които да пее чрез медиумната арфа на Шико Шавиер. Стила и тематиката на поета го идентифицират в тази поема, която той неочаквано ни изпраща от Отвъдното.
Медиума казва, че „размишлявал върху темата”, когато към него се обръща бедната майка, която поискала едно копие от поемата. В своята скромност и смирение, Франсиско Шавиер не желаел да си вади заключенията, които ние сега ще извадим от този медиумистичен епизод. Очевидните съвпадения, които маркират този инцидент, проявяват скритата му истина. В парапсихологични термини, съществува това, което в наши дни наричаме смислени съвпадения, макар и в по-широк смисъл.

Двете книги на Алан Кардек, споменати от Шико Шавиер винаги биват отваряни на случаен принцип и, в този случай, и двете предложиха съвпадащи извадки за изследване и учение на събирането за вечерта. След няколко коментара, които последваха, като всеки от изказващите се осветляваше темата по своя начин, поемата от Алфонсус ди Гимараинс възстанови поредицата от съвпадения разказвайки старата история за една горчива тъжна любов, много силно в стила на поета, когато е бил инкарниран в тяло.

Франсиско Шавиер е нямал никакво знание за присъствието на нещастната майка по време на изучаването на темата. И все пак жената, въпреки своето положение на крайна немотия и видимо невежество, разпознала в поемата своята собствена история, живяна в една предишна инкарнация в епохата на Средновековието. Ето така една скрита истина бива разкривана на онези, които имат очи да видят и уши да слушат, както ни е учил Исус.

В самотата на планините на Минас, една европейска трагедия получи своя завършек в наши дни. И поета на печалната любов, който беше роден, живя и умря в Ору Прету*5, пое върху себе си отговорността да я разкрие в своите ясни и съвършени стихове, изпълнени със същата меланхолия, която е разстлана в цялото му изкуство, но сега чрез психографирането на Франсиско Шавиер.



Превод от "The Spiritist Magazine" - 34то издание на International Spiritist Council.

Множественост на съществуванията - Книга на Духовете

Книга на Духовете

Алан Кардек


Глава четвърта

Множественост на съществуванията


ЗА ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО

162. По какъв начин душата, която не е постигнала съвършенство за времето на телесния живот, може да завърши своето пречистване?
- Като се подложи на изпитание чрез ново съществуване.

По какъв начин душата постига това ново съществуване. Чрез своето преобразуване като дух ли?
- Душата, пречиствайки се, без съмнение се преобразува, но за това е нужно изпитанието на телесния живот.

Значи душата прекарва в тялото не един живот, а няколко?
- Да всички ние имаме няколко живота. Който казва противното иска да ви държи в неведение, в каквото е самият той; това е само негово желание.

163. Каква е целта на превъплъщението?
- Изкупление, постепенно подобряване на човечеството; без това, за каква справедливост може да става дума?

164. Има ли краен брой животи, които духът прекарва в тяло, или неговото превъплъщение е вечно?
- Във всеки нов свой живот духът прави още една крачка по пътя на прогреса; когато се освободи от всички свои нечистотии, той вече няма нужда от изпитанията на телесния живот.

165. За всички духове еднакъв ли е броят на въплъщенията?
- Не, този който напредва по-бързо, се освобождава от много изпитания. Но във всички случаи веригата на тези въплъщения винаги е много дълга, защото прогресът е почти безкраен

166. Какъв става духът след своето последно въплъщение?
- Блажен дух: той е чист, истински дух.


СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО

167. Върху какво почива правилото на превъплъщението?
- Върху Божествената справедливост и откровение, защото ние постоянно ви повтаряме: добрия баща винаги оставя на децата си вратата към разкаянието отворена. Разумът не ти ли казва, че би било несправедливо да се лишат от вечно блаженство онези, които не са могли да станат по-добри? Нима всички хора не са деца Божии? Единствено сред егоистите-хора може да се види несправедливост, люта омраза и жестоки наказания.

ВЪПЛЪЩЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ СВЕТОВЕ

168. Всички ли наши телесни съществувания преминават на Земята?
- Не всички; някои вие прекарвате в други светове. Този живот, който прекарвате тук, не е нито първият, нито последният; той е най-материален и най-отдалечен от съвършенството.

169. Преминава ли душата при всяко ново съществуване от един свят в друг, или може да прекара няколко съществувания на една и съща планета?
- Тя може няколко пъти да се ражда на една и съща планета, ако не е достатъчно напреднала, за да премине в йерархически по-висок свят.

Значи ние можем по няколко пъти да се появяваме на Земята?
- Напълно.

Можем ли да се върнем тук, след като сме живели в други светове?
- Разбира се, могли сте да живеете някъде другаде и сега да се върнете на Земята.

170. Това необходимост ли е – да се родим отново на Земята?
- Не, но ако не напредвате, може да попаднете в някой друг свят, който не е по-добър и даже може да се окаже по-лош от този.

171. Има ли някакво предимство в това да се родиш отново на Земята?
- В това няма никакво особено предимство, ОСВЕН АКО това завръщане няма за цел някаква особена задача; тогава има напредък, както впрочем и на всяко друго място.

Не би ли имало повече щастие в това да си останеш просто дух?
- Не, не! Това би означавало ЗАСТОЙ, а е необходимо желание за приближаване към Бога.

172. След като духовете са се въплътявали в други светове, могат ли да се въплътят в този, без никога преди да са се появявали в него?
- Да, както и вие – в другите. ВСИЧКИ СВЕТОВЕ СА СЪПРИЧАСТНИ: това, което не се изпълнява в един, ще се изпълни в друг.

Значи има хора, които са за първи път на Земята?
- И те са много, и тяхното ниво е различно.

Може ли по някакъв признак да се определи, че един дух за първи път преживява своето първо появяване на Земята?
- В това не би имало никакъв смисъл.

173. За да постигне съвършенство и висше щастие, което е крайна цел на всички хора, трябва ли духът да премине през цялата верига от светове, които съществуват във Вселената?
- Не, защото има много светове, които се намират на същото стъпало на развитие и в тези светове духът не би се научил на нищо ново.

Но как тогава да обясним множествеността на неговите съществувания на една и съща планета?
- Той всеки път може да се намира в твърде различни положения, а това също открива пред него възможности да натрупа опит.

174. МОГАТ ЛИ ДУХОВЕТЕ ДА СЕ РОДЯТ ТЕЛЕСНО В СВЯТ, ОТНОСИТЕЛНО ПО-МАЛКО РАЗВИТ ОТ ОНЗИ, В КОЙТО ТЕ СА ЖИВЕЛИ ПРЕДИ?
- Да, когато там имат за задача да помогнат на прогреса, и тогава те с радост приемат несгодите на това съществуване, защото те са за тях средство за напредване.

Не може ли същото да стане и при изкуплението, та нали Бог може да изпрати метежните духове в нисшите светове?
- Духовете могат да спрат в своето развитие, но те не вървят назад, и наказанието за тях се състои в това, че не напредват, а възобновяват лошо употребените животи в онази среда, която отговаря на тяхната природа.

Какви са тези, които трябва да възобновят своето съществуване?
- Това са тези, които не са се справили със своето предназначение или не са издържали на изпитанията.

175. Всички ли същества, обитаващи даден свят, постигат еднаква степен на съвършенство?
- Не; то е като на Земята: сред тях има повече или по-малко напреднали.

176. Запазва ли духът, преминавайки от този свят в друг, ума, който е имал тук?
- Разбира се, той не губи ума си, но може да няма същите средства, за да го прояви; това зависи от степента на превъзходството му и от състоянието на тялото, което ще си вземе.

177. Приличат ли телата на съществата, живеещи в други светове, на нашите?
- Те, разбира се, имат тела, защото е необходимо духът да бъде облечен в материя, иначе той няма да може да въздейства върху материята; но тази обвивка е материална в по-голяма или по-малка степен, в зависимост от степента на чистота, която духовете постигат; и това е нещото, което различава световете, в които ни предстои да живеем, защото много жилища има нашият Баща и различно е тяхното ниво. Само че някои знаят това и го осъзнават още на Земята, докато други никак не приличат на тях.

178. Можем ли да знаем точно какво е физическото и нравственото състояние на различните светове?
- Ние, духовете, можем да ви отговорим само в съответствие с онова ниво, на което се намирате вие; с други думи, ние не трябва да разкриваме тези неща на всички, защото не всички могат да ги разберат и такова знание би ги смутило, би ги объркало.

179. Духът, преминавайки от един свят в друг, навсякъде ли изживява отново времето на детството?
- Детството е необходим период навсякъде, но не навсякъде то е така глупаво, както при вас.

180. Има ли духът възможност да избира в кой свят да живее?
- Невинаги; но винаги може да помоли за това и може да го постигне, ако го е заслужил; защото световете са достъпни за духовете само в съответствие със степента на тяхното собствено развитие.

Ако духът не моли за нищо кое определя в кой свят да бъде въплътен?
- Степента на неговото развитие.

181. Остава ли нивото на физическо и нравствено състояние на живите същества постоянно за всяка планета?
- Не, световете също са подчинени на закона за прогреса, всички които са били в нисше състояние, са започнали от същото ниво, от което и вие. И Земята ще претърпи подобни преобразования и ще стане земен рай, когато хората станат добри.

182. Има ли такива светове, в които духът, престанал да живее в материално тяло, има за обвивка само периспирит?

(Периспирит – флуидна, ефирна, лека обвивка, която е свързващо звено и посредник между тялото и духа.)

- Да; и тази обвивка става толкова ефирна, че за вас все едно, че я няма; това именно е състоянието на чистите духове.

От това, изглежда следва, че няма рязка граница между състоянието на последните въплъщения и състоянието на чистия дух?
- Такава разлика няма. Избледнявайки малко по малко, разликата става незабележима, както нощта се разтваря постепенно в зората на деня.

183. Субстанцията периспирит във всички светове ли е еднаква?
- Не, тя може да бъде ефирна в по-голяма или по-малка степен. Преминавайки от един свят в друг, духът се облича в материя, присъща на всеки от тях; това е толкова кратко, колкото блясъкът на мълнията.

184. Чистите духове някакви светове ли обитават или живеят в космическото пространство, без да са свързани с един свят повече, отколкото с друг?
- Чистите духове живеят в светове, но те не са така заточени на своите планети, както хората на Земята. Те повече от всички други могат да бъдат навсякъде.

Според духовете, сред планетите от нашата Слънчева система Земята е от онези, чиито обитатели най-малко са напреднали физически и морално. Марс й отстъпва значително, а Юпитер я превъзхожда многократно във всяко едно отношение. Слънцето пак е свят, който изобщо не е населен с телесни същества, но е място за срещи на висшите духове, които от там изпращат мисълта си в други светове, управлявани от тях чрез по-малко издигнати духове, които получават тази мисъл благодарение на вселенския флуид.
Размерите и разстоянието от Слънцето нямат никаква връзка със степента на развитие на планетите, защото Венера е по-развита от Земята, а Сатурн – по-малко от Юпитер.

Продължителността на живота също се различава от земните представи и възрастта не може да бъде съпоставена със земната. Един умрял преди няколко години човек, когато бе извикан, каза че вече 6 месеца е въплътен в свят, чието название на нас не ни е известно. Когато го попитаха каква възраст е достигнал там, той отговори: „Не мога да съпоставя, защото ние броим съвсем различно от вас; начинът на живот тук е различен от вашия; тук се развиват много по-бързо. Макар че са изминали само шест месеца, откакто съм тук, мога да ви кажа, че умственото ми развитие отговаря на това, което на Земята бих имал на тридесет години.“

За мен "Книга на духовете" от Алан Кардек е едно от най-великите откровения на времето.

- Елена Блаватска



Несъзнателно самоубийство - филма НАШ ДОМ

Филмът е базиран на книгите на Шико Шавиер (1910-2002), медиум и филантроп на бразилското спиритическо движение.
Той е втория най-продаван автор на португалски език и до днес - над 50 милиона копия,
печалбите от които са вложени за благотворителна дейност.
Известен с общуването си и приемането на послания от духовния свят чрез процес наречен Психография.


Един от най-популярните му романи е "Наш Дом" (от общо 468 издадени книги)
създаден чрез общуването на автора с духа на Андре Луис... 

 Лекар, който започва своя разтърсващ разказ от момента на смъртта си и пристигането му на "онзи свят"...

Единствена опция за онлайн гледане (след като Youtube и VBOX7 блокираха филма) е чрез фейбсук страничката ми (не е нужно да имате личен профил): 

Ако желаете може да свалите филма от тук:


Сюжет

Когато Андре Луис, високоуважаван лекар и баща на три деца, умира, вместо да се въздигне към онова, в което ние вярваме, че би трябвало да е раят, той се събужда в една Долина на опустошението.

Живеейки живот на изгнаник заедно с други души, Андре Луис е смятан за самоубиец, но самият той няма представа защо има такава съдба.

Един ден лъч светлина слиза от небето, носейки спасение на душите от дълбоките части на Долината. Андре е спасен и отнесен до духовен град наречен Наш Дом.

Там той създава нови приятелства и съюзи, но също среща и своя враг – самия себе си. Той е предал собствения си живот със само-разрушителните си действия, докато е живял на Земята.

За да докаже, че все още истински цени живота, Андре трябва да натрупа заслуги в очите на градските Министри чрез смирен усилен труд.

Един ден той най-накрая получава най-голямото си желание от както е пристигнал в града – позволението да слезе до Земята и да „види“ съпругата и децата си. Десет години са изминали, съпругата му се е омъжила повторно, а децата му са пораснали.
В този момент на пробуждане Андре трябва да приложи на практика онова, което е научил в Наш Дом. Той трябва да приеме собствената си смърт и да пристъпи към друго ниво на съществуване, да се научи завинаги да обича, да бъде обичан и че животът никога не свършва.

Преди да стигне до торента филмът получи сериозна подкрепа в youtube – около 36 000 гледания и 150 харесвания за 4 месеца. (поради авторски права трябваше да бъде премахнат).

Независимо дали се вълнувате от духовната тематика, филмът навежда на много размисли. Горещо препоръчваме разпространението и споделянето с приятели. Един от малкото филми, които могат да променят човека към по-добро...