Урок 44 Абортът – отказ да приемем един Дух желаещ да се прероди = нарушение на едно споразумение, последици за майката, благословията на специалните деца

ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА

Урок 44 Абортът – отказ да приемем един Дух желаещ да се прероди = нарушение на едно споразумение, последици за майката, благословията на специалните деца

Въпросите от КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, които разглеждаме днес

 357. Какви са за Духа последствията от аборта?

"Това е съществуване, което е занулено и той трябва да го започне отначало."

358. Предизвикания аборт престъпление ли е, независимо в коя гестационна седмица е извършен?

"Винаги, когато се наруши Божия закон, това е престъпление. Една майка, или който и да е друг, прави престъпление винаги, когато отнема живота на едно дете преди раждането му, за това че възпрепятства една душа да се подложи на изпитанията, за което формиращото се тяло е трябвало да послужи за инструмент. "

359. В случаите, в които раждането на детето би застрашило животът на неговата майка, престъпление ли е да се жертва детето, за да се спаси майката?

„По-добре е да пожертваме съществото, чието съществуване все още не е пълно, отколкото съществото, чието съществуване е цялостно.“

360. Разумно ли е да се отнасяме към плода със същото уважение като към тялото на дете, което е живяло?

"Гледайте на всичко това като на Божия воля и дело. За това не се отнасяйте нехайно към неща, които трябва да уважавате. Защо да не уважаваме произведенията на Творението, понякога дефектни по волята на Създателя? Всяко нещо се появява според своето предназначение и никой не е призован да бъде негов съдник.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

ПО-МАЛКОТО СТАВА ПО-ЛОШО 

Джонас и Сузи имаха еднакво желание: щяха да имат шест деца. Защо не пет или седем? Те не знаеха как да обяснят ... Това беше, което те чувстваха още от най-ранните дни на запознанството им, представяйки си себе си щастливи, с половин дузина деца ...

Нямаше да съществуват финансови проблеми. Той имаше добра работа, с обещаващо бъдеще.

Те се ожениха, еуфорични, обединени от обичта, развълнувани от перспективите за много деца...

Минаха годините. Любовта между тях остана, въпреки старите проблеми на човешките взаимоотношения. Преди всичко, те бяха приятелски духове, но идеята да имаш шест деца започна да избледнява, от раждането на първото им дете, което имаше тежки умствени ограничения. Второто, здраво и интелигентно, беше крайно неспокойно и създаде толкова работа, колкото хиляда деца...

Така че, когато Сузи забременява за трети път, тя взе непоколебимо решение: това щеше бъде последното й дете. Джонас не го оспори. Той също беше разочарован от многобройното потомство: много притеснение и доста много главоболие ...

С раждането на детето, едно красиво момиченце, едновременно с това беше осигурена стерилизираща операция ... Фалопиевите тръби бяха разделени и завързани, крайното противозачатъчно средство ...

И двамата бяха облекчени, но Духовните Благодетели оплакаха тежкото решение, срещу което бяха работили усилено с двойката, тъй като първоначалното намерение да има шест деца не беше просто една прищявка. Това беше едно отражение на ангажимента поет в духовния свят. Шест духа щяха да се преродят като техни деца, подчинявайки се на обширна програма за служба на изкупление.

Операцията блокира последните три в Отвъдното: един ожесточен враг, с когото трябва да се хармонизират, облагодетелстван от кръвните връзките и благословията на забравата; една жертва на техните капризи, подведена по измамни пътища, за чиято рехабилитация те трябваше да сътрудничат, и една благородна същност, притежаваща огромно наследство от добродетели, която щеше им помогне по-късно като един ангел-пазител, когато те щяха да бъдат изправени пред ограниченията на старостта.

Безнадеждно възпрепятствани, трите духа реагираха според еволюционната си позиция; бившият враг става обсесор на двойката, усложнявайки тяхното съществуване; вторият беше поставен като дух обитаващ домашната среда, налагайки мъчителни впечатления на двойката; третият се върна към по-висшите сфери, изправен пред невъзможността за по-ефективна помощ на учениците си ...

И съществуването на Сузи и Джонас, което щеше да бъде трудоемко и пожертвователно с шест деца, стана по-лошо само с три...

Ричард Симонети

Книга: "Atravessando a Rua"

МЕЖДУ ДВА СВЯТА (ЕДИН СЛУЧАЙ НА АБОРТ)

книга „Истории и Бележки“ (Histórias e Anotações)

духовен автор ИРМАО X, 

психографиран от Шико Шавиер

 За да си сътрудничим в подпомагането на г-жа М., приета в едно психиатрично заведение, ние се консултирахме с нейния личен дневник, от чиито страници ще извадим само няколко конкретни наблюдения, относно собствената ѝ нагласа по отношение на майчинството.

 „1955 г.:

6 май - И най-накрая се омъжих. Щастлива съм, много щастлива ... 

8 юни - Алфредо ми говори днес за възможността да имаме деца. Аз не съм съгласна. Деца за да ме унищожат? Каква идея само! ...

4 ноември - Леля ми Емеренсиана потвърди, че симптомите ми са на бременност. Уплашена съм. Алфредо не трябва да знае. Ще намеря начин да се отърва от това.

1956 г.:

 4 януари – Моята леля Емеренсиана каза, че не е препоръчително да оставаме без деца, че бракът включва много сериозни задължения пред съдбата и – бедната ми свята старица! - тя се опита да ми обясни, че има духове от минали времена, които са обвързани с нас, и на които сме призовани да дадем ново тяло, чрез нашия дом, и че само по този начин ще изкупим дълговете си от други съществувания. Аз не разбрах нищо.

8 септември - Сънувах ужасен сън. Озовах се изправена пред двама млади хора, в които бях запалила опустошителна страст. Всичко това усетих, разбрах и видях в съня ... Те се унижаваха взаимно пред мен, докато единият от тях не извади пистолета си и застреля другия, а след това се самоуби. След тъжната сцена ми се стори, че се озовах на един голям облак, и бягах от двамата, като в същото време чувах как викат подире ми: „Убийца! Убийца! ... ”

Събудих се уплашена и сега съм болна. Разказах случая на леля Емеренсиана и тя заяви, че вярва, че в паметта ми са се върнали миналите ми животи, и че аз вероятно съм провокирала смъртта на тези млади мъже и че сънят може би е едно предупреждение от Духовния План, за да реша аз да ги приема сега, като деца, в сърцето ми и в дома ми ... Аз не приемам тези суеверия.

1958 г.:

 7 май - отново сънувах двете момчета, как се избиват заради мен. Разговорът за децата беше подновен от леля Емеренсиана и мен, в присъствието на Алфредо. Моят съпруг признава така нареченото прераждане и иска деца. Аз не понасям нито едната, нито другата тема. 

7 ноември - Не понасям толкова много хора да ми говорят за деца. Мразя ги!

1960:

 5 януари - днес направих нов аборт. Дона Антония ми призна, че ако бях оставила бременността, щях да имам близнаци. Пази Боже! 

1961г.:

 6 декември - Имам усещането, че силите ми отслабнаха много след втория аборт. Тъжна съм и съкрушена ... И ужасният сън винаги се връща ...

1963 г.

 10 септември - Съпругът ми и леля Емеренсиана ме заведоха в една Спиритистка група, за да чуя лекции по въпросите на прераждането. Те искат аз да поправя здравето си чрез проповеди. Една мила дама ме увери, че аз ще се оправя, ако реша да стана майка, добавяйки, че онези мъже, които виждам в сънищата си почти постоянно, са същности, с които съм се ангажирала в минали животи и които се нуждаят от мен за да се преродят на Земята. Аз не знам нищо за това и нито искам да знам.

1965 г.:

 9 юни - Чувствам се нервна, много уморена, писна ми от лекарства. И сънищата ми сега изглеждат като едни постоянни халюцинации. Понякога почти успявам да повярвам, че двамата ми обвинители се приближават към мен, дори през деня ... Чувам приказки от околните, че съм обсебена и че трябва да стана майка. Общи приказки!

1966 г.: 

 8 юли - Леля ми Емеренсиана ме информира, че е получила съобщение от Духа на баба ми Кандора, която ми изпратила следното послание: „Ако вие, дъще моя, приемете дезинкарнираните си противници в обятията си на майка, приютявайки ги като свои деца, здравето ви ще се върне ... ” Как бих искала да повярвам на тази история!

1967 г. :

 8 май - направих нов аборт, но съм по-зле, много разстроена и депресирана ... 

10 септември - започнах ново лечение на нервите. Единствено мъжете от съня виждам във въображението си и чувам гласове вътре в себе си, които ме осъждат, заплашват ...

1968 г.: 

 2 март - Ще взема всички видове противозачатъчни средства. Не искам деца, определено не искам!

1969 г.:

 4 април - Опустошен съм. Главата ми е един хаос. Забелязвам, че дори най-приветливите лекари вече не могат да ме издържат ... 

18 юли - Нещастните и гротескни фигури от сънищата ми никога не ме напускат. Те приличат на демони, които се борят един срещу друг, и след едни страхотни борби се обръщат срещу мен. Горкият Алфредо! Той е един погубен човек. Откакто леля Емеренсиана почина миналата година, няма кой да ме утеши. Отслабнах. Днес съм сянка на това, което бях ... Но най-лошото от всичко е главата ... О! Боже мой, кой ще ми помогне да понеса мъчителната и огнена топка, която нося на раменете си? ... ”

В този момент приключиха бележките, които ни интересуваха от любопитната тетрадка. И все пак вече знаехме достатъчно, за да помогнем на г-жа М. по някакъв начин при болезнените ѝ кризи в лудницата, съсипана от органични сили и психически покорена от двама безмилостни обсесорни духа – любимите ѝ мъже от друго време и ненавижданите деца, които никога не бяха родени.“

ЕДНО МНОГО СПЕЦИАЛНО ДЕТЕ

- Любов моя, искам още едно дете.

- Боже мой! Каква смелост, скъпа! С четирите малки калпазани, които имаме, ти

все още имаш желание да увеличим семейството! ", усмихна се нежно Касио, възхитен от призванието на съпругата си към майчинството.

Дилма беше родена за да има многобройни потомци. Тя се чувстваше напълно щастлива да се грижи за бебета, нежно да ги защитава, да насочва първите им стъпки.

Децата на двойката, които наближаваха юношество, възпитани с голямо внимание и старание, бяха едни красноречиви атестации за нейната компетентност като майка.

- Не става въпрос за това. Това е напора на поетите ангажименти. Все още не чувствам да е дошло време да се прекрати „производството“.

- Няма проблем за мен. Обичам нашите деца и те заслужават всичката обич, която можем да им дадем. Те са прекрасни деца, които обогатяват нашия живот, което е разбираемо, като се има предвид каква майка имат ... 

- Няма нужда от преувеличение. Просто се опитвам да дам всичко от себе си, изпълнявайки задълженията си. И не забравяй, че те имат един "голям татко", от който никое дете не би се оплакало ...

- Ние сме страхотни, нали?

- Не се простираме чак толкова далеч. Имаме много какво да поправим, но Бог беше щедър към нас.

Семейството ни е прекрасно. Рядкост е домовете на Земята да се радват на толкова възнаграждаващи съжителство. Ето защо сме длъжници на Небето и трябва да направим нещо по-важно от това просто да приветстваме едно ново дете.

- Какво замисля тази малка главица?

- Нищо. Просто едно дете, както ти казах.

- И само това?

- Едно много специално дете ...

- Един дух с мисия ли?

- Дори не си го и помислям! Мисионерите сами избират дома, където да се родят. Искам да приветствам някой, който се нуждае от помощ. От докосването си до Спиритистката доктрина ние научаваме за голям брой наши братя, които се намират в духовната сфера, в едно жалко състояние на дисбаланс, обвързани с грешки от миналото, и в спешна нужда от ползите на прераждането ...

Касио се замисли за известно време. Съпругата го наблюдава тревожно. Той

заговори, претегляйки добре думите си:

- Духове като тези се прераждат със сериозни физически и психически недостатъци ...

- Точно така.

- Ти искаш ли да имаш едно изключително (т.е. с психични проблеми) дете?“

- Аз искам. Това е задача, която си поставих за изпълнение. Но не мога да поема

ангажимента сама. Това зависи от теб.

- Това е голяма отговорност, Дилма ...

- Аз знам. Но чувствам, че в дома си имаме потенциала на любов и разбиране,

което ще гарантира нашия успех в задачата.

- Осъзнаваш ли, че по-голямата част от саможертвата ще бъде твоя?

- Да, и въпреки ограниченията си, аз съм готова. Разчитам на помощта на нашите

духовни приятели.

- Тогава добре, Дилма! Приемам ангажимента. Права си: наистина сме получили много. Време е да се отплатим със своя принос ... 

Младата съпруга прегърна съпруга си с емоция и щастие. Най-голямата благословия, за която никога не би могла да изкаже достатъчно благодарността си, бе да живее с човек, който имаше толкова великодушно сърце.

От този ден Касио и Дилма предложиха своята помощ в молитвите си да приветстват като дете някой в една спешна реинкарнация, който неотложно се нуждае от един християнски подслон на Земята.

Малко след това тя забременя. След девет месеца се роди красиво момче, което не след дълго показа, че има тежко мозъчно увреждане, което е нелечимо и ще ограничи интелекта и движенията му, което даде на цялото семейство възвишената задача на любовта.

*

Когато жената забременее, в дома има едно тревожно очакване. Всички се надяват най-напред да се роди едно дете здраво физически и психически. Ако то има един

вроден проблем, се надигат разочарования и страдания, маркирани не рядко от едно необуздано негодувание.

Ако можеха героите в тези драми да разберат, че нищо не се случва случайно и че децата с проблеми са Духове в пренастройка, както един пациент, подложен на лечение, те нямаше да бъдат толкова разстроени, разпознавайки в детето с увреждания една благословена задача, която Бог им е поверил.

Ричард Симонети.

„Срещи и разминавания“

Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html

Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html