Глава 24 Молитвата на Исмалия - за душите в дълбокия сън на невежеството и кошмарите от престъпленията на миналите животи

Книга ПРАТЕНИЦИТЕ

духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер

Глава 24 Молитвата на Исмалия -  за душите в дълбокия сън на невежеството и кошмарите от престъпленията на миналите животи

Скоро след това се присъединихме към групата.

Администраторът направи един светлинен сигнал в триъгълна форма, и забелязах, че всички сътрудници се изправиха в уважителна поза.

- Време е за молитвата в Помощната Станция - каза Алфредо любезно, сякаш за да ни даде точни разяснения.

Слънцето беше изчезнало на небесната твърд, но целият небесен купол отразяваше златния диск, здрачът изпълваше околностите с прекрасни светлинни ефекти, много видими сега за нашия поглед, защото Алфредо, без да мога да се досетя за причината, беше изпратил да изгасят всички изкуствени светлини преди молитвата.

Поради това в центъра на павилионите мракът беше станала много интензивен, но новият аспект на небосвода, окъпан в сублимни тонове, ни създаде впечатлението, че сме отседнали в един великолепен дворец, поради огромния син таван, сияещ в далечината.

Дълбоко впечатлен, опитах се да се сближа повече с малката група спътници.

От групата на служителите на замъка само няколко дами останаха с нас, сякаш правеха почетна компания на благородната Исмалия. Останалите мъже и жени си останаха на местата на служба, които им принадлежаха, не далеч от мумифицираните същества.

Забелязах, че макар подтикван, Анисето избегна духовното ръководство на молитвата, заявявайки, че по право тази позиция принадлежи на преданата съпруга на Алфредо.

Тогава Исмалия с един жест на неопределима деликатност започна молитвата, придружена от всички нас, в мълчание, но показвайки, обаче, че следваме смирената молба, изречение по изречение, според препоръките на нашия съветник, който ни посъветва да повтаряме мисловно всеки един израз, за да отпечатаме максималния ритъм и хармония на словото, на звука и на идеята, в една единствена вибрация.

- Господи! - започна Исмалия, трогателно – благоволи да помогнеш на твоите скромни ученици, изпращайки ни светлината на твоите освещаващи благословии. Ето ни, готови сме да изпълняваме твоята воля, искрено желаещи да подкрепим твоя висш замисъл. При нас, Отче, са събрани братята, които все още спят, упоени от духовното отричане, на което са се предали в света. Събуди ги, Господи, ако това е в твоя мъдър и милостив замисъл, събуди ги от болезнения и нещастен сън. Пробуди ги за отговорността, за понятието на праведните задължения! ...

Великолепен Кралю, съжали се над твоите страдащи поданици; Състрадателен Създателю, повдигни своите паднали същества; Справедлив Татко, извини твоите нещастни деца! Позволи росата на твоята безкрайна любов да падне над нашата скромна Помощна Станция! ... Нека се изпълни твоята волята над нашата, но ако е възможно, Господи, нека нашите пациенти получат един живителен лъч от Слънцето на твоята доброта! ...

Гласът на Исмалия проникна в дълбините на сърцето ми.

Наблюдавайки я, за един момент забелязах, че съпругата на Алфредо се е преобразила. Диамантени светлини е излъчваха от цялото ѝ тяло, по-специално гръдния кош, който в същността си изглеждаше сякаш има запалена една загадъчна лампа.

Предвид малката пауза, която бе направена в молитвата, огледах нас останалите и си потвърдих, че същото явление се е случило и с нас, макар и по-малко интензивно. Всеки един сякаш имаше едно прогресивно светло изражение. Дамите, които придружаваха Исмалия, почти наподобяваха на нея, сякаш носеха изящни сияйни костюми, в които преобладаваше синият цвят.

След тях по яркост идваше светлината на Анисето, в едно удивително лилаво. След това имахме Алфредо, чиято светлина беше на едно меко и внушително зелено, без да е много ярко. След него, някои слуги разкриваха на челото си едни сублимни светлини, изразяващи се в различни цветове, и малко след това Висенте и аз показвахме една слабо сияние, което обаче ни изпълни със силна радост, като се има предвид, че по-голямата част от сътрудниците в службата показваха едно тъмното тяло, както се случва в телесната сфера.

С един бавен и трогателен глас Исмалия продължи:

- Край нас, Господи, имаме едни нещастни майки, които не знаейки как да открият възвишеното чувство на вярата, безразсъдно се подхлъзнаха по скалите на престъпното безразличие; родители, които не успяха да преодолеят материалността в хода на човешко съществуване, неспособно да видят красивата мисия, която си им поверил; съпрузи, недоволни от неразбирането на твоите августовски и щедри закони; млади хора, които са се отдали с тяло и душа на внушенията на илюзията! ...

Много от тях са затънали в мочурищата на престъпността, утежнявайки болезнени дългове! Сега спят, Татко, в очакване на твоите свети намерения. Знаем обаче, Господи, че този сън не е проводник на почивка за мисълта ... Почти всички наши души търсещи убежище са жертви на ужасни кошмари, защото в материалния свят са забравили твоите заповеди за любов и мъдрост. Под привидната неподвижност, техния Дух се вълнува сред мъчителни страдания, до които понякога не можем да достигнем. Те са, Отче, твоите бездомни деца и наши спътници в борбата, които се нуждаят от твоята бащина ръка за пътуването! Почти всички от тях се отклониха от правия път поради внушенията на невежеството, което като един гигантски паяк в плътските кръгове тъче нишките на мизерията, оплитайки съдби и сърца! Умолявайки за вашата милост към тях, ние се молим, също и за нас, за истинско разбиране на вселенското братство! Научи ни как да преобразуваме границите на разделението, така че да виждаме във всеки нещастник един брат, нуждаещ се от нашето разбиране! Помогни ни да разберем, така че да загубим всеки импулс за обвинение по пътищата на живота! Научи ни да обичаме така, както Исус ни обичаше!

Ние също, Господи, които тук те молим, бяхме духовно прокажени, слепи за разбирането, парализирани от волята, блудни синове за твоята любов! ... Ние също сме спали в едни минали времена в Помощните Станции на твоята милост! ... Ние сме едни прости длъжници, нетърпеливи да изкупим огромните си дългове! Знаем, че твоята доброта никога не спира и ние с увереност очакваме благословията на живота и светлината! ... ”

Исмалия направи нова пауза, сега по-дълга. Избърсах насълзените си очи. Една нежна топлина ме обзе в душата. Толкова силно беше това ново усещане за успокоение, че преместих фокуса от себе си за да се огледам наоколо. Инстинктивно погледнах нагоре и видях с изумление едно голямо количество почти бели снежинки, с различни размери, да падат обилно върху нас, които се молехме, с изключение на тези, които спяха. Имах впечатлението, че те се изсипват от небето пред нас, като падаха със същото изобилие над всички, от Исмалия до последния от служителите. Още не бях превъзмогнал възхищението си, когато едно ново явление ме изненада. Леките снежинки изчезваха, когато ни докосваха, но от челото и гърдите ни започнаха да излизат големи светещи мехурчета, с цветът на светлината, в която бяхме пременени, издигаха се във въздуха и достигаха до многобройните мумии. Още там констатирах въпроса с духовната градация. Светлините, излъчвани от Исмалия, бяха по-брилянтни, интензивни и бързи, достигайки до много болни хора от веднъж. След това идваха тези, излъчвани от нейния личен кръг от дами. После имахме светлините на Анисето, Алфредо и на останалите. Служителите с тъмни тела излъчваха слаби вибрации, но видимо светеха. Всеки един, в този момент на контакт с висшите нива, разкриваше собствената си полезност, която можеше да осигури в сътрудничеството.

Наблюдавайки изумлението ми, Анисето ми заговори:

- В молитвата откриваме едно напреднало производство на елементите на силата. Те пристигат от Провидението в еднакъв брой за всички тези, които се отдават на божественото дело по застъпничество, но всеки Дух има една различна способност да приема. Тази способност представлява едно индивидуално постижение за най-висшите. И както Бог помага на човека чрез човека и се грижи за душата чрез душа, всеки един от нас единствено може да помогне на себеподобните си и да си сътрудничи с Господ, с качествата на извисяването, които вече е усвоил в живота.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html