Книга ПРАТЕНИЦИТЕ
духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 25 Ефекти от молитвата
една спокойна светлина, блага, сияйна, много различна от изкуствената светлина. Лъчистите снежинки, които тръгваха от нас се размножаваха във въздуха, сякаш се подчиняваха на мистериозен процес на деление, и през цялото време падаха върху неодушевените и сковани тела, създавайки впечатлението, че проникват в най-вътрешните им клетки.
Аз останах с отворена уста. Не ми беше позволено да съзерцавам подобни явления в „Наш Дом“. В действителност аз все още не бях получил магнитна помощ за разширяване на възприятията само до преди няколко часа преди пътуването.
Светлината нарастваше и се разширяваше в невероятен спектакъл. Сега вече ние се отказахме от състоянието на вътрешна затвореност и се насочихме към концентриране на собствените ни сили и излъчване на вибриращи енергии. Телата ни обаче продължаваха да са обгърнати в един обширен кръг на излъчване. Въпреки това, продължавайки в една дълбока тишина, забелязах, че светлината на молитвата става все по-ясна, по-проникваща. Започнах да виждам, както в случая с Ана, че всички тези окаяни скелети имаха едни тъмни ядра, в допълнение към гробовните си маски, ядра, които отвътре изглеждаха с много разнообразни форми.
Светещите мехурчета падаха безспирно, но сега, сякаш насочени по волята на един интелект, почти всички се концентрираха върху неподвижните чела. Тогава аз можах да наблюдавам нещо безпрецедентно и немислимо за мен.
Мумиите, защото не мога да дам друго име на братята, които спяха, започнаха да показват признаци на живот. Някои от тези нещастници издадоха мъчителни стенания, други проговориха силно, давайки отчет за кошмарите, които ги измъчваха, като сомнамбули готови да се събудят. Мнозина движеха краката и ръцете си якаш се стремяха да избягат от болезнения сън.
Изключително изненадан забелязах, че на разстояние от нас двама се изправиха. Спомних си, че и двамата бяха част от онези, които бяха получил всеки вид помощ, включително лечебното дихание. Те ни гледаха отдалеч, като луди хора, които са се събудили изведнъж, и тръгнаха да бягат, ужасени, въпреки впечатлението за ходещи трупове, което създаваха у нас.
Учуден, открих, че никой не показваше ни най-малко желание да ги последва. И когато инстинктивно предложих аз да го направя, Алфредо ме спря, възкликвайки:
- Не се безпокойте. Те биха били горчиво изненадани, ако сега бъдат уведомени за дългия си престой сред истински мумии. Те вярват, че сънуват и е по-добре така. Те няма да могат да избягат от нашите укрепления и ще се върнат да поискат помощ в други помещения, където ще бъдат прибрани за адекватно лечение.
Останахме мълчаливи още няколко минути и забелязах, че светлините започнаха постепенно да угасват, докато телата заеха отново предишната си неподвижност.
Исмалия обяви нашите молитвени дейности за приключили и администраторът,
след като даде светлинен сигнал, който уведоми работниците за края на
задълженията им, се приближи към нас и възкликна:
- Благодаря ви за братската подкрепа. Осъществихме една
красива служба по застъпничество. От няколко дена никой не е ставал.
Анисето, осъзнавайки недоумението ни, се обърна към Висенте и мен, разяснявайки:
- Както видяхте, работата с молитвата е по-важна от това, което си представят в сферата на инкарнираните. Не съществува молитва без отговор. И молитвата, дъщеря на любовта, не е просто една молба. Тя е едно общение между Създателя и създанието, като по този начин съставлява най-мощния магнитен приток, който познаваме. В допълнение обаче нека отбележим, тъй като вече коментираме въпроса, че злонамерената молба също има огромен потенциал на влияние. Всеки път, когато един Дух се постави в тази мисловна нагласа, той установява една връзка на кореспонденция между него и Отвъдното. Ако молитвата представя една дейност в божественото добро, откъдето и да идва, тя ще се отправи към Отвъдното във вертикален смисъл, търсейки благословиите на висшия живот. Но сме принудени да предупредим, че на злите им отговарят зли от Ниските Зони, психически обвързвайки се помежду си. Разумно е обаче да се отбележи, че всяка неперсонална молитва, отправена към Висшите Сили на Доброто, получава незабавен отговор от тях в името на Бог. За онези, които се молят в тези благословени задачи, от най-висшите сфери потичат елементите на силата, които оживяват нашия вътрешен свят, изграждайки в нас божествени надежди, и след това излизат навън, прихванали от нашия личен магнетизъм, в силно желание да служат на Господ.
И, опитвайки се да материализира мисълта си за да ни улесни в разбирането, подчерта:
- Вие видяхте елементите, за които ви говоря, да падат върху нас и наблюдавахте тяхното изразяване навън със светлината на всеки един от нас, в полза на братята, които спят и страдат. Всевишния ни е дал силата да помагаме поравно на всички, но ние я разпространяваме според индивидуалните ни възможности и оцветяване. Исмалия, чиито чувства са по-обширни и космополитни от нашите, беше в състояние да получи с повече яснота божествената помощ и я разпредели по-обилно и ефективно. Тук имаме един задълбочен урок. Както казах, Отеца посещава нуждаещите се деца, чрез децата, които се стремят да го разберат. Не бихме могли да злоупотребим с Господ, както правим в кръга на нашите човешки родители. Той не живее по вкуса на нашите лични капризи. Никога не би могъл да дойде лично да пресуши плачът на нуждаещия се, който освен това плаче като последица от забравянето на Божествените Закони. От нуждаещия се зависи се да отиде да се срещне с Него.
Господ обаче винаги се грижи за всички хора с добра воля, чрез посредничеството на добри хора, които се поучават в божествения дом. Всички наши разумни желания и импулси се обслужват от бащините благословии на Вечния. Въпреки, че се спираме задълго в сълзите и страданията, ние никога не оставаме безпомощни. Освен това трябва да подчертаем, че отговорите на Бог са по-големи и по-директни, колкото повече се увеличават нашите заслуги, което ни кара да признаем, че за подобни отговори са използвани всички, които носят у себе си светлината на доброто, или които вече имат заслуги и увереност да помагат в името на Бог.
Обясненията на Анисето отвориха пред мен нови полета за размишление. Просветеният инструктор обаче не сложи край на урока и след една дълга пауза заключи:
- Тъй като вие се намирате заедно с мен на един курс по
помощна служба, надявам се да се възползвате максималното от уроците на този
час.
Забележете, че в тези павилиони имаме хиляда деветстотин и осемдесет приютени, които спят. Всички получават ежедневно храна и обикновени лекарства, но само на четиристотин се дава специализирана храна и лекарства, тъй като те се показват по-податливи на оправдано подобрение. От тези четиристотин само две трети се показаха способни да приема магнетизиращи пасове. Мнозина засега не могат да получават флуидизирана вода. Малко бяха облагодетелствани с лечебното дихание и само двама станаха, и дори така все още дълбоко дисбалансирани.
Когато вече започнете една работа по братско сътрудничество, не забравяйте този урок. Нека правим добро на всички, без никакво безпокойство. Ние сеем винаги и по всички места, но нека не се спираме в изискване на резултати. Фермерът може да разпространява семената по своя воля и навсякъде, но трябва да признае, че покълването, растежа и продукцията се отнасят до Бог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар