ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
Урок 46 - Слабоумие – лудост, цел на инкарнацията в увредено тяло, разговор с духа на увредено дете - Парижко Спиритическо общество 1860
+ няколко изследвани случая на духове инкарнирани с деформации на тялото, психично отчуждение, хидроцефалия, слабоумие
Изслушайте записа докрай, ако желаете да чуете тези примери.
Въпросите от „Книга на Духовете“, които разискваме днес:
Слабоумие – лудост
БЕЛЕЖКА:
През 19 век официалната номенклатура определя психическите (или интелектуалните) увреждания с думите "кретени" или "идиоти". Следователно тук те не се използват като унизителен термин, а със смисъл на вродено слабоумие, неизличима психическа болест, съпроводена с пълно разрушаване на нормалната умствена дейност.
371. Има ли някакво основание общоприетото схващане, че душите на слабоумните и кретените са от по-нисше естество?
"Никакво. Те носят човешка душа, която нерядко е по-интелигентна, отколкото предполагате, но която остро страда от дефицити в средствата, с които разполага за да комуникира, така както немият човек страда от неспособността си да говори."
372. Каква е целта на Провидението създавайки нещастни същества като кретените и слабоумните?
„Тези, които обитават тела на слабоумни, са Духове, подложени на едно наказание. Те страдат поради ограничението, което изпитват, и неспособността, в която се намират, да проявяват себе си посредством органи, които са недоразвити или са повредени."
а) Тогава няма основание да се твърди, че органите нямат никакво влияние върху способностите?
"Никога не сме казвали, че органите са без влияние. Те имат много голямо влияние върху проявата на способностите, но те не дават способностите. Това е разликата. Един отличен музикант с един лош инструмент не може да ни даде да чуем хубава музика, но това няма да го спре да бъде добър музикант.“
Коментар на Кардек: Необходимо е да се прави разлика между нормалното и патологичното състояние. В нормалното състояние моралната сила преодолява препятствията, които материята поставя. Но има случаи, в които материята предоставя такъв отпор, че душевните прояви са възпрепятствани или променени, както е при кретенизма и лудостта. Тези случаи са патологични и в такива състояния душата не разполага напълно със своята свобода, поради което самият човешки закон освобождава такива лица от отговорността на техните действия.
373. Каква заслуга има в съществуването на създания, които, както кретените и слабоумните, са неспособни да вършат нито добро, нито зло, и се смятат за неспособни да прогресират?
"Това е едно изкупление последващо злоупотребата с някои способности, която са извършили. Това е един временен застой."
а) Тогава може ли тялото на един слабоумен да съдържа един Дух, който да е одушевявал един гениален човек в предшестващо съществуване?
"Разбира се. Гениалността понякога се превръща в един бич, когато хората злоупотребяват с нея."
Коментар на Кардек: Интелектуалното превъзходство не винаги е съпътствано от пропорционално по степен морално превъзходство и големите гении може да имат много за изкупление. От там честа последица е едно по-нисше съществуване, в сравнение с това, което преди са имали, и една причина за страдания. Затрудненията, които Духът среща при проявленията си, са като едни вериги, които спъват движенията на един енергичен човек. Може да се каже, че кретените и слабоумните са осакатени в мозъка, така както куцият човек е в краката, а слепият - в очите.
374. Слабоумният, когато е в състояние на свободен Дух, осъзнава ли своето психично състояние?
"Да; много често. Той разбира, че веригите, които затрудняват неговия полет, са изпитание и изкупление."
375. Какво е положението на Духа при лудост?
"Когато е в свободно състояние Духът получава своите впечатления директно и упражнява действието си пряко върху материята. Когато е инкарниран обаче той се намира в съвсем различни условия и при тази извънредна ситуация е принуден да действа само помощта на специални органи. Ако един или няколко органа претърпят изменения, действията или впечатленията, които зависят от тези органи, се прекъсват. Ако загуби очите си, ослепява; ако загуби слуха си, той става глух; и така нататък. Ако си представете си сега, че органът, който ръководи проявите на интелекта, е частично или напълно поразен или изменен, вие лесно ще разберете, че за Духът, имайки на разположение незавършени или изменени органи, това води до едно смущение, за което той е напълно съзнателен, но чийто ход не зависи от него да спре.
а) Тогава разстройството винаги ли е в тялото, а не в Духа?
"Точно така; но не трябва да забравяте, че както един Дух действа върху материята, тя също реагира към него в определени граници; и може да се случи така, че Духът временно е впечатлен от изменението на органите, с които се изявява и възприема впечатления. Може да се случи също при продължаването на лудостта за дълго време повторението на едни същи действия в крайна сметка да упражни върху Духа едно влияние, от което той няма да се освободи, докато не се е освободи от всички материални впечатления."
376. По каква причина лудостта понякога води човека до самоубийство?
"Духът страда от ограничението, в което се намира, и от неспособността, която вижда за да се проявява свободно; откъдето търси смъртта като средство за разкъсване на веригите си."
377. След смъртта Духът на лудия човек чувства ли все още разстройството на своите способности?
"Той може да продължи да го усеща известно време след смъртта, докато не се отдели напълно от материята, както човек, който на събуждане продължава да усеща известно време объркването, в което е бил потопен от съня."
378. Как едно изменение на мозъка може да подейства върху Духа след смъртта?
"Като един спомен. Като един товар, който потиска Духа, тъй като той няма разбирането за всичко, което се е случило по време на неговата лудост. Винаги е нужно определено време за да може всичко случило се да му стане ясно. Поради тази причина колкото дълго е продължила лудостта му в продължение на земния живот, толкова дълго ще трае несигурността и смущението му след смъртта. Освободен от тялото, Духът чувства отново за известно време впечатлението от връзките, които са го привързвали към него.“
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ:
Шико Шавиер говори за ментално уредени деца 30:00 до 37:20 “Медиума Шико Шавиер - интервю Коледата на 1985 г: https://drive.google.com/file/d/1e1hcIDbg13z0RopNGZYr5rkMtkqUmzNP/view?usp=sharing
***
През 1860 г. Алан Кардек призовава един Дух, който все още е прикрепен към материалното си тяло, страдащо от слабоумие, както се съобщава в списание Revue Spirite и в книгата „Рай и Ад“:
Духът на слабоумния (ПАРИЖКО СПИРИТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО, 25 МАЙ 1860 г.)
Шарл дьо Сан-Же ..., е едно дете на тринадесет години, със слабоумие, жив във момента на призоваването. Неговите интелектуални способности са толкова нищожни, че той дори не познава родителите си и може само да се храни. В него напълно е спряно развитието на цялата органична система. Смяташе се, че това може да бъде интересен предмет за психологическо изследване.
Начало:
1. (Думи отправени към духа на св. Луи): Бихте ли ни казали дали можем да призовем духът на това дете?
Отговор: Можете да го призовете, както се прави с един починал.
2. Въпрос: Вашият отговор ни кара да предположим, че извикването може да бъде направено във всеки един момент.
Отговор: Да, вашата душа се свързва с тялото чрез материални връзки, а не чрез духовни връзки. Тя винаги може да се освободи.
3. Призоваване на Шарл дьо Сан-Же...
Отговор: Аз съм беден Дух, привързан към земята, както птица за крака.
4. Въпрос: Във вашето сегашно състояние, като Дух, осъзнавате ли своята нищожност в този свят?
Отговор: Със сигурност. Чувствам добре своето пленничество.
5. Въпрос: Когато тялото ви заспи и духът ви се освободи, имате ли толкова осъзнати идеи, все едно сте си в нормално състояние?
Отговор: Когато моето нещастно тяло почива, аз съм малко по-свободен да се издигна към Небето, към което се стремя.
6. Въпрос: Като Дух изпитвате ли едно болезнено усещане от състоянието на тялото?
Отговор: Да, защото това е наказание.
7. Въпрос: Спомняте ли си предишното си съществуване?
Отговор: О, да! То е причината за настоящото ми изгнание.
8. Въпрос: Какво беше това съществуване?
Отговор: Бях един свободомислещ младеж по времето на Хенри III.
9. Въпрос: Казахте, че сегашното ви състояние е наказание. Значи не сте го избрали?
Отговор: Не.
10. въпрос: Как сегашното ви съществуване може да служи на вашия прогрес в състоянието на нищожност, в което се намирате?
Отговор: За мен не е нищожно пред Бог, който го е наложил.
11. Въпрос: Предполагате ли продължителността на сегашното съществуване?
Отговор: Не: но още няколко години и ще се върна в родината си.
12. Въпрос: От предишното съществуване до настоящата инкарнация, какво правихте като Дух?
Отговор: Тъй като бях лекомислен дух, Бог ме затвори.
13. Въпрос: В будно състояние осъзнавате ли какво се случва около вас, въпреки несъвършенството на органите?
Отговор: Аз виждам, разбирам, но тялото ми не разбира и не вижда.
14. Въпрос: Можем ли да направим нещо полезно за вас?
Отговор: Нищо.
15. Въпрос към Свети Луи: ─ Молитвите за един инкарниран Дух могат ли да бъдат също толкова ефективни, колкото и за Духовете в блуждаещо състояние?
Отговор: Молитвите са винаги добри и радват Бога. В позицията на този беден Дух те не могат да му служат; но те ще му послужат по-късно, защото Бог ги оставя в резерв.
БЕЛЕЖКА: Никой не може да пренебрегне висшия нравствен урок, произтичащ от това призоваване. Освен това потвърждава това, което винаги се е казвало за слабоумните хора. Тяхната ментална нищожност не означава нищожност на Духа, който, ако се абстрахира от органите, се радва на всички способности. Несъвършенството на органите е само една пречка за свободното проявяване на способностите; не ги унищожава. Това е както при случая на един енергичен човек, чиито крайници са били стегнато завързани. Известно е, че в определени региони, вместо да стават обект на презрение, кретените и слабоумните са заобиколени от благосклонни грижи. Не произлиза ли това чувство от една интуиция за истинското състояние на тези нещастници, толкова по-заслужаващи внимание, колкото повече техният Дух, който разбира тяхната позиция, трябва да страда, виждайки себе си като един отхвърлен от Обществото?
***
Един случай от живота на медиума Шико Шавиер - "ДЕФОРМИРАНИЯТ ЧОВЕК"
Медиумът Шико Шавиер от много години посещаваше един млад мъж с много деформирано тяло и страдащ от психично отчуждение, за да му помага. Майката на този човек също се разболяла. Заради тежката ситуация на следващото си посещение Шико довел група приятели. Сред тях един лекар го попитал не е ли по-добре в подобни тежки случаи да се приложи евтаназията?
Ето какво отговорил Шико:
- Този брат в последната си инкарнация разполагаше с много власт. Той е преследвал, наранявал и отнемал живота на много хора, подлагайки ги на нечовешки изтезания. Някои са му простили, други не са могли, и вече в състояние на дух са го преследвали до края на онзи негов живот. Неговите врагове са изчакали неговото дезинкарниране и веднага след като духът му е напуснал физическото тяло и те получават достъп до него в духовния свят, те са го затваряли и измъчвали по всевъзможни начини в продължение на много години. Прераждането в това деформирано и осакатено тяло е една благословия за него. Това беше единствения начин, по който Божественото Провидение намери да го скрие от враговете му. Колкото по-дълго време продължи живота му тук, толкова по-добре ще бъде. И през изминалите години много от неговите врагове му простиха. Други ще бъдат инкарнирани в тяло. Прилагането на евтаназия би означавало да го върнете в ръцете на враговете му, да продължават да го измъчват. Бог използва времето, а не насилието за да помогне на един дух да коригира постъпките си!
***
Духът Умберто де Кампос, в книгата „Pontos e Contos“, разказва случая на един брилянтен адвокат на име Абелардо Туриньо, считан от всички, включително от професионалните му колеги, за „голяма глава“, поради начина му на справяне в правната сфера. Колкото повече пари имали клиентите, толкова по-добро било представянето на Абелардо. Майка му, една отдадена християнка, винаги го подтиквала да защитава бедните и онеправданите. Подхранван от суета и егоизъм, той ѝ отговарял, че няма време за тях.
След известно време майка му починала. Той продължавал така да живее все по-амбициозен, докато един ден не го застигнала смъртта. В духовното ниво главата му станала толкова тежка и голяма, че натежавала към земята!
Той търпял тормоз от невежите и страдащи жертви, които бил създал, защитавайки престъпници.
Майката на Абелардо винаги го посещавала, за да му помогне, без да постигне успех.
Тя поискала помощ от един висш духовен наставник, който, разглеждайки случая, ѝ казал:
„Сестро, нашият приятел страда от един ментален оток поради престъпленията, извършени с оръжията на интелекта. Периспиритуалния му мозък беше атакуван от хипертрофия поради себелюбието му. Както виждам, единствената мярка, която може да ускори лечението му, е хидроцефалия в земното тяло ”.
Госпожа Туриньо заплака, но тя се подчини, благодарейки за божествената доброта.
И след кратко време блестящият адвокат можеше да се види като едно нещастно дете с деформиран череп, за да лекува разстройствата на „голямата си глава“.
***
Книга: „Действие и Противодействие“, чрез медиума Шико Шавиер
Персонажи:
Силас, наставникът на Андре Луиз.
Полиана, майка на Сабино.
Сабино – дете джудже със сериозни физически и психически увреждания
След минути се озовахме сред един беден и тъжен селски пейзаж. В хижа, една нещастна жена лежеше увита в парцали, върху сламена подложка на пода, а на няколко метра от нея едно окаяно парализирано джудже имаше изражение на лицето си на пълен идиотизъм.
Обхващайки ги с поглед, нашият наставник докладва:
„Тук имаме нашата сестра Полиана и Сабино, нещастният ѝ син, който Небесната сила ѝ повери. Духовно и двамата са под опеката на нашата колония, по каменистия път на пренастройката. "
Накланяйки се към нещастната жена, той се заслуша в гърдите ѝ, обяснявайки:
"Спешен случай. Отслабените съдове на сърцето заплашват със скорошно спукване. Внезапното спиране на централния орган може да се случи във всеки един момент. Полиана обаче се нуждае от повече време в тялото си, тъй като детето не може да се лиши от грижите ѝ. Те са обвързани в едно също изпитание и имат изключителен флуиден афинитет, което прави така че те взаимно да се подхранват. По този начин дезинкарнацията на майката би се отразила смъртоносно на сина.
Силас потърси в хижата нещо, което можеше да помогне като начин за облекчение, обаче там имаше само една стара стомна, която съхраняваше малко количество вода.
Асистентът ни информира, че пациентката изисква незабавно лечение, но размишляваше, че по това време през нощта не би било лесно да доведем инкарниран спътник до това изоставено място, нито пък разполагахме с някакви ресурси там. И все пак го видяхме да прилага пасове върху глотиса на пациентката с видимо внимание.
Скоро след това той насочи флуидни ресурси във водата.
Разбрахме, че Силас бе активирал жаждата на пациентката, принуждавайки я да използва водата, вече превърната в медикаментозна течност.
Изразходвайки огромни усилия, Полиана изостави леглото и взе стомната. След като отпи няколко глътки, тя се успокои, почувства се облекчена от мъките си, сякаш беше пила от една силна успокояваща отвара.
Тогава водачът на нашата екскурзия, галейки я по челото, ѝ предаде ободряващи сили.
След няколко минути Полиана се показа напълно извън физическото тяло, но без необходимата духовна яснота, за да идентифицира нашето присъствие. Въпреки това, подчинена на магнетизиращото ръководство на Силас, тя се надигна автоматично.
Обгърната от него и последвана от нас двамата, ние потърсихме близката гора.
Болната жена, отсъстваща от плътското тяло, като в един утешителен сън, беше удобно настанена от Силас върху мека подложка от трева, чувствайки се спокойна и лека ...
След тази операция Асистентът ни призова на молитва и помоли Отца да благослови и да даде сили на тези два Духа.
И като един отговор от Висините, там в гората видяхме пет пламъка, в различни точки на пространството, които бързо се приближаваха към нас...
Идвайки близо до нас, те се превърнаха в спътници, които ни поздравиха.
Много скоро фините енергии на Природата, свързани с флуидите от лечебните растения, бяха донесени на пациентката, която ги вдиша и скоро видяхме Полиана изненадващо обновена, готова да се върне във физическото си тяло за необходимото възстановяване.
Докато тя отваряше очите си, утешена, Силас изясни:
"Подобренията, придобити от периспиритуалното тяло, бързо ще бъдат усвоени от клетките на материалното тяло. Земните лекари знаят, че сънят е едно от най-ефективните средства на изцелението. Защото, отсъствайки от тялото, душата често е в състояние да осигури огромни ресурси за възстановяване на плътското средство, в което провежда своето стажантство в света. "
След това Силас ни покани да наблюдаваме органичното поле на Сабино. Отвън той беше една болезнена маска на аномалии и отклонения. Съсухрено, с размери не повече от деветдесет сантиметра и с една голяма глава, неговото деформирано тяло
излъчваше зловонни миризми, като вдъхновяваше и състрадание и отвращение. Физиономията показваше маймуно подобна конфигурация, показваща, обаче, в безсъзнателната усмивка и полу-ясни очи израз на един тъжен клоун.
Асистентът ни препоръча да се вслушаме в неговото вътрешно поле и разсъждавайки над това, след няколко минути внимание, аз възприех неговия мисловен пояс, наблюдавайки отделни негови спомени ...
Демонстрирайки един живот, съществено отдалечен от реалността, паметта на Сабино беше потопена в странни картини.
Уплътнени пред нашето духовно виждане, неговите мисли придобиха консистенция взеха последователност, принуждавайки ни да го възприемем такъв, какъвто той се чувстваше наистина. Видяхме го в дворцови дрехи как оказва влияние върху важни личности от обществото за извършване на скрити престъпления, като винаги завършваха с изтезание на народа. Вдовици и сираци, скромни работници и мизерни роби дефилираха по екраните на сложните спомени. Аристократичните дворци и маси, препълнени с храна, съставяха с пищни подробности спомените, които изпълваха духа му ... И редом до него винаги една и съща жена, чийто превъзходен облик разкриваше Полиана, същата тази Полиана, която лежеше безпомощна на сламената подложка.
Покрити в мрак, ние идентифицирахме двамата обградени от лукс и злато, изцапани, обаче, с кръв, към която те се показваха напълно безчувствени ...
Разбрахме без затруднения, че те спазват тъмни ангажименти един към друг в сферата на жестокостта.
Сабино, гордият джентълмен нямаше представа за Сабино, парализираното джудже.
В абсолютна интроспекция той съживяваше миналото с рафиниране на себелюбието, показвайки се в позицията на човека, заблуден от лъжливо превъзходство над своите събратя.
Възприемайки нашето недоумение, Силас отбеляза:
„Разбира се, няма да чуем изречена дума, както се намира в състояние на немота и глухота, но ние можем да се консултираме мислено, тъй като той ще реагира с мисъл, отговаряйки на въпросите ни чрез мисловен разговор. За това обаче е от съществено значение да му окажем лечение заради личността, която той си мисли, че живее ... Нека си го представяме като барона С ..., титла, с която е парадирал през последното си съществуване и с която той катастрофално се погуби в мрака на престъпността и суетата. "
Наблюдавайки червените петна в живите картини на ярките спомени, в които той се беше затворил, попитах с естествена сериозност, която преживяването изискваше:
- Бароне, защо има толкова много кръв по твоя път?
Забелязах отлично, че той не е уловил въпроса ми с материалните тъпанчета, а е схванал въпроса под формата на една идея, отговаряйки ми следното:
- Кръв и сълзи, да!... Имах нужда от голяма доза такъв материал в начинанията си. Кой триумфиращ победител в света няма кръв и сълзи в основата на пирамидите си на богатството или политическото господство, върху които те се облягат? Животът е една система на борба, в която Човечеството е разделено на две противоположни области – тези, които завладяват и тези, които са завладени. Аз съм един благородник. Нямам склонност да губя! Какво значение има страданието за слабите, ако смъртта за тях означава почивка и милост? ”
Асистентът поясни:
- Следователно е лесно да заключим, че за земната наука Сабино е слабоумен, парализиран, глух и ням по рождение ... За нас обаче той все още е един опасен затворник, в клетката на материалното тяло, без никаква представа какво се случва, такъв е егоизмът, който все още замъглява душата му ... Жаждата за подли придобивки и злостна гордост са покварили личния му живот, поставяйки го в ужасен лабиринт от зловещи грешки, които за него водят до едно пълно психическо отчуждение във времето.
- Но къде е предимството от подобни заболявания?
- Пред своето вниманието имаме един жалък замразен дълг. Нашият беден спътник, плачевно изпаднал, е извършил многобройни престъпления на Земята и в Духовния план и вече повече от хиляда години, суетен и неподготвен, се поддава в лапите на престъпността... От съществуване на съществуване, той не знаеше друго освен да консумира ресурсите от физическата сфера, смущавайки социалните пейзажи, в които Господ му осигуряваше да живее. Различни бедствия, като убийства, бунтове, изнудвания, клевети, фалити, самоубийства, аборти и обсебвания, бяха причинени от него, в продължение на много векове (както на Земята, когато е инкарниран, така и на духовния свят), защото той не виждаше нищо пред очите си, освен да задоволява собствения си егоизъм... В него виждаме един рядък случай на систематичен бунт и престъпност.
- Докато той не узрее в духа за необходимото обновление, Сабино е един случай на „неподвижен дълг“, тъй като той остава в процес на принудителна „духовна хибернация “, (т.е. сън, летаргия), затворен в карцера на ментално увреденото плътско тяло, в полза на общността на дезинкарнираните и инкарнираните Духове, тъй като той се намира в толкова ниско морално ниво, че неговото присъствие със съзнание (без умствена недостатъчност), на Земята или в духовния свят, би провокирало смущения и сътресения с непредсказуеми последици.
По този начин той се радва на една пауза в борбата с цел той да може в бъдеще да се изправи с лице пред неизплатените дългове, които има към другите.
- Както виждаме, такива са връзките му с адските кръгове (и толкова много врагове го преследват, както бивши съдружници, така и жертви, които не са му простили), че посредством милостта на Исус той временно беше скрит в това чудовищно тяло, в което е станал не само неспособен да общува, но също и по някакъв начин неузнаваем, за негово собствено добро. Неизменно времето заедно с Божествената Доброта ще му помогнат в неговите мъчителни и сложни проблеми. "
Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар