Книга ПРАТЕНИЦИТЕ
духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 26 - Изслушването на служителите – един баща в Духовния Свят - връзката със семейството на Земята
Докато говорехме оживено, Исмалия приемаше многобройните служители с едно наистина майчинско отношение, макар че мнозина показаха едно състарено лице, и приличаха на баба и дядо на съпругата на администратора. Анисето ни учеше на ценни уроци, извлечени от едни привидно незначителни обстоятелства, а Алфредо приемаше сътрудници във всякакво положение, не само в дух на солидарност, но също така и на огромна привързаност. Той се смееше с обич или даваше становището си, без ни най-малък жест на нетърпение или раздразнение.
Този климат на съгласие ми действаше много добре. Всичко вдъхваше ред и разбирателство, доброта и хармония. Бащинското отношение на администратора на Помощната Станция, изразено в енергия и приятелство, организация и разбирателство, силно ме привлече.
Помолих нашия съветник за разрешение да чуя разясненията, дадени на тези многобройни сътрудници.
Приближих се впечатлен.
В този момент един сътрудник приятелски насочи думите си към него с голям интерес. Беше възрастен мъж със смирено изражение, който му говореше демонстрирайки редното уважение.
- Господине получихте ли новините?
- Да, Алонсо - отговори началникът без излишна престореност - нашите пратеници ме информираха и за най-дребните подробности. Вашата вдовица продължава да е много съкрушена, децата се радват на добро здраве, но се намират в същото безпокойство поради вашето отсъствие.
Старецът, който изглеждаше много мил, направи жест на потвърждение и добави:
- Толкова ми липсваха!
В очите му прозираше примирената тъга на онези, които желаят нещо, но оценяват обхвата на препятствията.
- Но все пак вие, Алонсо - продължи Алфредо, трогнат – не трябва да се терзаете. Знам, че сега вие работите за бъдещето на семейство. На Земята, като родители, успяваме да предприемем много стъпки в полза на децата; тук обаче можем да реализираме определени мерки в тяхна полза, с по-голяма сигурност. В света ние не винаги действаме с необходимото разбиране; но тук е възможно е да усетим по-отблизо неуловимите интереси на тези, които обичаме. Възвишеното чувство винаги е праведния път за нашата душа; обаче не можем да кажем същото за чувствата, култивирани в областите на Земната повърхност. Необходимо е вие много да внимавате да не разстроите ума си. Носталгията, която ни поразява, ни пречи да се придържаме към Божествената Воля, и не е нито похвална, нито полезна. Това е болест на сърцето, която ни хвърля в неразгадаеми пропасти на мисълта.
Алонсо спря да се усмихва, показвайки навлажнени очи, и заговори с умолителен глас:
- Признавам, г-н Алфредо, адекватността за вашите наблюдения. Благодарение на Исус аз започнах да подобрявам своя умствен живот, с нови задължения, които той ми даде и всъщност се чувствам духовно обновен. Знам, че вашите дума не ме предупреждават без причина, но ще се осмеля да поискам разрешение да посетя съпругата и децата си. Вечерно време, когато се съсредоточа върху обичайните молитви, аз чувствам около себе си техните мисли. Тези мисли проникват в мен дълбоко, насочвайки цялото ми внимание към Земята. Понякога мога да си почина малко, но с големи трудности. Знам, че съпругата и децата ми с болка ме викат. Тази сигурност ме разстройва по някакъв начин. Спрях да чувствам същата твърдост, която имах в ежедневна работа и бих искал да излекувам ситуацията. Наясно съм, че задълженията ми в момента са различни и че трябва да се съобразявам; признавам обаче, че моята духовна борба е доста голям. Сигурен съм, че ще ми простите слабостта. Кой глава на семейство няма да се почувства мъка, слушайки тревожни призиви от дома, без средства да отговори, както трябва?
И, разкривайки огромния копнеж на душата, той избърса очи и продължи:
- Бих искал да помоля ближните за успокояване и кураж, изяснявайки, че сърцето ми е все още крехко и се нуждае от тяхната подкрепа; бих оценил да мога да ги помоля за тази помощ, за да мога аз да се погрижа за текущите задължения, без загуба на сила и дисбаланс. Кой знае, може би сега ще предоставят необходимото разрешение? Имаме една група приятели Спиритисти много близо до нашата къща ... може би няма да ми е трудно да предам няколко думи, дори кратки да са, в опит да успокоя съпругата и децата! ...
Алфредо остана невъзмутим, но не отговори отрицателно. Изглеждаше, че разбира цялото безпокойство на симпатичния и скромен служител. Видях в очите му много ясно искреното желание да отговори и с изключителна симпатия за великодушното му поведение го чух да размишлява:
- Не мога да не ви удовлетворя, скъпи ми Алонсо! Нашите емисарите ще могат да ви съпроводят при общите пътувания; въпреки това, повярвайте като приятел оставам загрижен за вас, за поддържането на вашия мир. Аз не мога да злоупотребявам с властта и знам, че всеки човек преживява опита, който му подхожда, но вярвам, че е във ваш жизненоважен интерес да укрепите сърцето си. От неизменно значение е да се съобразяваме с дизайните на Вечния. Вие и вашата съпруга нямаше да сте разделени, ако не се нуждаехте от нови преживявания. От трудностите, които тя вгорчава поради отсъствието ви, страдате и вие заради раздялата с нея. Имам впечатлението, Алонсо, че Бог понякога ни оставя сами, с цел да повторим обучението, подобрявайки сърцето. Самотата обаче, когато е добре употребена от душата, предхожда едно възвишено повторно събиране. Освен това вие не бива да пренебрегвате, че децата принадлежат на Бог, че всеки от тях трябва да определи отговорностите си и да помисли за собствената си реализация. Засега те живеят плачещи и обезсърчени. Възмущението посещава небдителната душа. Установил се е един домашен безпорядък след вашето идване. Но какво да правим освен да молим за тях и за нас благословията на Вечния? Те има нужда да се приспособят към справедливата реалност и вие, които вече сте им дали това, което е било разумно, също имате нужда да се развивате и усъвършенствате по новия път, към който сте били призован. Какво би станало, драги мой, ако бяхте позволили тоталната инвазия на болезнена сантименталност във вашите мисли? Вие сте толкова отдаден на семейство по кръв, че за сега не ви чувствам добре подготвен да видите всичко в стария дом, без да пострадате пагубно.
Преди време разреших посещението на двама от нашите колеги на Земната повърхност, за да нагледат вдовиците и да прегърнат отново малките деца; но те бяха толкова грубо изненадани от ситуацията, че не можаха да се върнат към своите задължения тук, оставайки там, заседнали в гнездото, което бяха изоставили. Те не контролираха емоциите на сърцето както трябва. Те слушаха твърде много оплакването на земните роднини, обвиха се в тежки флуиди от домашната среда и, седмицата след тръгването си, не бяха в състояние да се издигнат за да се върнат. Те бяха като птици, пленници в мъглата на изкушенията. Отговорниците за персоналните новини се върнаха в Станцията без тях, което беше огромна изненада за мен. И, честно казано, не знам кога ще могат да възобновят задълженията си. Вредата и за двамата е много голяма.
След кратка пауза Алфредо заключи:
- Полетите на голяма височина изискват силни крила.
Алонсо, който слушаше с широко отворени очи, каза примирено:
- Отказвам се от молбата. Вие сте прав.
Администраторът го прегърна и промълви:
- Бог да просвети вашето разбиране.
Изключително възхитен, забелязах, че се приближаваха други сътрудници, които молеха за разяснения, становища, аз се поучих от примера на любезния администратор, който отговаряше с твърд и любящ глас, показвайки интерес към събратята ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар