Наш Дом книга Шико Шавиер

Цялата книга може да изтеглите от тук: https://drive.google.com/file/d/1QdqHWC92vv_9N31WidkNzwqgi-zVeCuB/view?usp=sharing
НАШ ДОМ
Духовен Автор: Андре Луис
Чрез медиума Шико Шавиер

превод Павлина Николова


Глава 1
В Ниските Зони

Аз бях под впечатлението, че съм изгубил всякаква идея за време и пространство. Бях убеден, че вече не принадлежа на света на живите и все пак аз продължавах да вдишвам дълбоко въздух.
От кога бях станал марионетка на непреодолими сили? Не можех да кажа. Чувствах се като затворник, хванат в тъмната килия на ужаса. С настръхнала коса, неконтролируемо биещо сърце, една жертва на ужасен страх, много пъти аз виках като един бълнуващ лунатик. Аз умолявах за милост и протестирах шумно срещу горчивото униние, което беше превзело духът ми. Но моите викове отекваха единствено в тишина или им се отговаряше от ридаещи гласове, още по-трогателни от моя. В други моменти зловещ гръмогласен смях раздираше тишината, все едно някакъв непознат спътник трябваше да е наблизо, затворник на безумието.
Диаболични форми, призрачни лица, животински изражения пресичаха пътя ми от време на време, увеличавайки паниката ми. Гледката , когато не беше пълен мрак, беше обляна от една зловеща светлина, като да беше забулена от една зловеща гъста мъгла огряна от слънчевите лъчи.
Така аз продължавах в това странно пътуване. Към какъв край? Кой можеше да каже? Аз знаех само, че продължавах да бягам. Ужасът ме караше на сляпо. Къде бяха моят дом, моята съпруга и деца? Аз бях загубил всякакво чувство за ориентация. Страхът от непознатото и моят ужас от тъмнината бяха нулирали всичките ми сили на разума от самия момент, в който аз бях се освободил от моето физическо тяло в гроба.
Моята съвест ме измъчваше. Бих предпочел липсата на разум или не-съществуването. Изобилни сълзи се стичаха постоянно по бузите ми и съвсем рядко аз бивах благословен с по няколко минути сън. Каквато и почивка да имах, тя често беше прекъсвана от чудовищни същества, които ме събуждаха и ме принуждаваха да продължавам да бягам.
Сега аз видях, че се намирам на различно ниво на живота, което се издигаше от излъчванията на Земята. Но беше твърде късно.
Мъката тежеше мъчително на моя ум и когато започвах да правя планове за действие безбройни инциденти ме отвеждаха към объркващите пътища на мисълта. Никога религиозния въпрос не беше надвисвал над мен толкова огромен. Принципи чисто политически, философски и научни, сега ми се струваха от второстепенна важност за човешкия живот. Въпреки, че те бяха ценни придобивки на Земята, аз трябваше да призная, че човечеството не е съставено от преходни поколения, а от безсмъртни Духове в техния възход към една славна дестинация.
Аз бях започнал да осъзнавам съществуването на едно нещо, което стои над всичко, което е материално или интелектуално: Вярата – едно Божествено проявление за човека. 
Такъв анализ все пак дойде твърде късно. Вярно е, че аз бях запознат със Стария Завет и често бях чел Евангелието. Но бях принуден да призная, че никога не съм търсил светите писания със светлината на моето сърце. Аз бях приел тълкуването на автори, които не бяха предразположени към чувства и съвест, и които понякога бяха в открито противоречие с фундаментални истини. При други случаи аз бях възприел една църковна гледна точка, влизайки доброволно в един кръг на противоречия.
В действителност аз не вярвах, че съм бил престъпник в моя живот, въпреки че моята философия да живея само за непосредственото настояще ме беше погълнала напълно. Моят земен живот, сега трансформиран от смъртта, не беше по-различен от живота на толкова други хора.
Роден при може би крайно щедри родители, аз бях завършил Университет без много усилия и споделях прахосничеството и пороците на младежта от моето време. По-късно, когато се ожених и създадох семейство, аз бях благословен с деца, спечелих една доходна позиция и бях предпазен от всякакви финансови проблеми. И все пак, когато изследвах себе си аз чувствах, че бях изгубил време и сега чувах тихите спазми на своята съвест. Аз бях живял на Земята, бях се радвал на нейните блага, пожънал бях добрите неща от живота, и все пак никога не допринесох за изплащането на моя голям дълг. Аз напълно бях игнорирал щедростта на своите родители и техните саможертви, точно както тези на моята съпруга и деца. Аз бях задържал моето семейство егоистично само за себе си.
На мен ми беше даден един щастлив дом, а аз бях затворил вратите си за тези, които търсеха помощ. Наслаждавах се на радостите в моя семеен кръг, и все пак никога не споделих този ценен дар с моето по-голямо човешко семейство. Аз бях пренебрегнал поемането дори на най-елементарните задължения на братска солидарност. 
Сега, когато животът ми беше приключил, аз бях като едно парниково цвете неспособно да понесе времето на вечните реалности. Аз не бях култивирал божествените семена, които Отеца на Живота беше посял в душата ми. Те бяха удавени от плевелите на моите ненаситни желания за удобство и забавления. Аз не бях тренирал моите способности за този нов живот. Тогава беше съвсем правилно да вляза в него като инвалид, изхвърлен в безкрайната река на вечността, неспособен да плува или като окаян просяк, на края на своите сили, който се скита из пустинята в буря.
Ах, скъпи приятели на Земята! Колко много от вас все още могат да избегнат горчивия път на скръбта като култивират вътрешните полета на своето сърце.  Запалете лампата си преди да пресечете прага на сенките. Търсете Истината, да не би Истината да ви хване неподготвени. Потете се и се мъчете сега, да не плачете после.

https://drive.google.com/file/d/1QdqHWC92vv_9N31WidkNzwqgi-zVeCuB/view?usp=sharing

Аудио-книга НАШ ДОМ може да чуете в колекцията ни в ЮТУБ: 

Аудио Книга Наш Дом Животът в Духовния Свят на медиума Шико Шавиер чрез духовния автор Андре Луис https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_oPLvzQTYpKTfIaXepo-QEg