Колекция Спиритистки Молитви
свалете книгата в пдф формат от тук:
Към книгата
Алан Кардек
(Глава 28)
Предговор
Духовете винаги са казвали: „Формата не означава нищо, мисълта е всичко. Молете се според убежденията си и по начина, който най-много ви вълнува, защото една добра мисъл струва много повече от безброй думи, които не докосват сърцето.”
Духовете не определят една абсолютна формула за молитвите. Когато те дадат една молитва, то е само за да фокусират мислите на човек и най-много за да привлекат вниманието му към определени принципи на Спиритистката Доктрина. Отделна причина имат онези, които изпитват трудности да изразят своите идеи, защото има хора, които мислят, че не са успели да се молят добре, ако не са успели да формулират мислите си добре.
Колекцията от молитви включени в тази глава са една селекция от молитвите, които Духовете са ни продиктували в различни случаи. Несъмнено те можеше да ни продиктуват и други молитви, в различни условия и подходящи за различни идеи и специални случаи. Но формата няма почти никакво значение, ако определящата мисъл по своята същност е еднаква. Целта на молитвата е да въздигнем своята душа към Бог. Разнообразието на формулите на молитвите не би трябвало да създава каквото и да е различие между тези, които вярват в Бог и още по-малко между последователите на Спиритизма, защото Бог приема всички тях, когато те са искрени.
За това не бива да мислите за тази колекция молитви като за абсолютно определена формула, а по-скоро за една разнообразна селекция на молитви базирани на уроците дадени от Духовете. Те са приложение на принципите на Евангелския морал, които са развити в тази книга, едно допълнение към техните диктати по отношение задълженията на човек към Бог и към ближния, в които всички принципи на учението отново ни се напомнят.
Спиритизма признава, че молитвите на всички вероизповедания за добри, стига те да идват от сърцето, а не само от устните. Той нито налага някакви молитви, нито отрича. Според Спиритизма Бог е далеч по-велик за да отхвърли един глас, който Го търси или който пее хваления за Него, само защото е направен по един определен начин, а не по друг. Всички онези, които искат да обявят анатема срещу всички молитви, които не отговарят на техните собствени формули, показва, че не знаят нищо за величието на Бог. Да вярваме, че Бог има някакъв вид привързаност към една определена формула, това означава да Му припишем дребнавостта и човешките страсти.
Според Свети Павел едно от съществените условия на молитвата (вижте глава 27, точка 16) е тя да бъде разбираема, така че да развълнува духа ни. За това не е достатъчно това да бъде продумана на език, разбираем само от този, който се моли. Съществуват молитви на обикновен език, които не казват на умът ни повече, отколкото ако бяха изговорени на един непознат чужд език, и точно по тази причина те не достигат сърцето. Малкото идеи, които те съдържат, обикновено биват задушени от свръх изобилстващите думи и мистицизма на езика.
Основното изискване на една молитва е тя да бъде ясна, проста и стегната (кратка), без излишна фразеология или излишество от епитети, които не са нищо друго освен крещяща декорация. Всяка дума трябва да бъде важна, да разкрива една идея и да докосва една струна в душата ни. Накратко тя трябва да накара човек да се замисли. Това е единствения начин, по който молитвата може да достигне целта си, в противен случай тя си остава само един шум. Но човек вижда с каква разсеяност и непостоянство се казват молитвите през повечето време. Човек вижда, че устните се движат, но от изражението на лицето, от звука на гласа, можем да разбере, че това е само външно механично действие, към което душата остава безразлична.
Молитвите в тази колекция са разделени на 5 категории, както следва: 1) Общи молитви; 2) Молитви за себе си; 3) Молитви за живите; 4) Молитви за починалите и 5) Специални молитви за болните и обсебените.
С цел да привлечем специално внимание към предмета на всяка молитва и да направим важността и по-разбираема, пред всяка от тях сме поставили предварителни инструкции, един вид изложение на обосновката (логичната основа) под заглавието Въведение.
Примери от книгата:
При усещане на приближаващата смърт
40. Вярата в бъдещето и насочване на мислите на човек по време на живота в посока на бъдещите дестинации подпомагат бързото освобождаване на духа, тъй като отслабват връзките, които го държат към тялото и много често телесния живот все още не е изтекъл, когато нетърпеливата душа вече се е издигнала в полета си към безкрая. От друга страна за хора, които са концентрирали всичките си мисли върху материални неща, тези връзки са по-здрави, разделението е по- мъчително и болезнено, и събуждането отвъд гроба е изпълнено с притеснение и тревога.
41. МОЛИТВА. Мили Боже, аз вярвам в теб и твоята безкрайна доброта; за това аз не мога да повярвам, че ти си дал на хората интелекта да те опознават и си им дал вдъхновението за бъдещето, само за да ги потопиш в нищото.
Вярвам, че тялото ми е само една тленна обвивка на моята душа, и че когато то спре да живее аз ще се пробудя в света на духовете.
Всемогъщи Боже, аз чувствам, че връзките, които са обвързали душата ми с моето тяло се разкъсват и скоро аз ще трябва да дам отчет за употребата на живота, който оставям назад.
Аз ще си понеса последиците и за доброто и за злото, което съм извършил; в онзи свят вече няма илюзии, и увъртането повече не е възможно. Моето минало изцяло ще се отвори пред мен и аз ще бъда съден според делата си.
Аз не ще взема никое от моите притежания на земята; почести, богатства, удовлетворение на суетата и гордостта - всичко свързано с тялото ще остане в този свят. Нито един фрагмент няма да ме последва, и нищо от това няма да бъде ни най-малко от помощ в духовния свят. Аз ще взема със себе си само това, което е свързано с душата ми, това са нейните добри качества и лошите и черти, които ще бъдат претеглени на везните на строгата справедливост, и аз ще бъда съден със същата суровост според позицията си на земята, която ми е дала възможности да направя добро, което не съм извършил. ( вижте Глава 16, т. 9)
Милостиви Боже, нека моето разкаяние те достигне. Благоволи да протегнеш твоето снизхождение над мен.
Ако ти сметнеш за угодно да продължиш моето съществуване, то нека остатъкът бъде използван да поправя колкото е възможно злото, което може да съм сторил. Ако времето ми е изтекло без връщане назад, аз се утешавам от мисълта, че ще ми бъде позволено да се поправя чрез нови изпитания, така че един ден аз да заслужа щастието на избраните.
Ако не ми е дадено веднага да изпитам безмерното блаженство, давано единствено на отличилите се праведници, аз зная, че надеждата ми не е забранена завинаги и че с труд аз ще постигна целта си рано или късно според усилията си.
Аз знам, че добрите духове и моят ангел-пазител са наблизо за да ме поемат; след малко аз ще ги видя, както те виждат мен. Аз знам, че ще срещна онези, които съм обичал на земята, ако съм го заслужил, и че онези, които оставям назад ще дойдат да ме видят пак и че един ден ние ще бъдем събрани отново завинаги, и че до тогава, аз ще съм способен да идвам да ги посещавам.
Аз също зная, че ще срещна отново онези, които съм наранил; дано могат да ми простят за това, за което може да ме упрекват: моята гордост, моята непреклонност, моята несправедливост, така че аз да не се покрия в срам в тяхно присъствие!
Аз прощавам на онези, които са ми сторили вреда или са ми я пожелали в този свят; аз не тая никаква ненавист срещу тях и моля Бог да им прости.
Господи, дай ми сили с лекота да оставя грубите удоволствия на този свят, които са нищо в сравнение с чистите удоволствия на света, в който се готвя да вляза. Там за праведния няма повече мъки, страдания и нещастия. Само виновните страдат, но за тях остава надеждата.
Добри духове и ти, мой ангел-пазител, не ми позволявайте да падна във върховния момент: осветете с Божествената светлина очите ми за да съживите вярата ми, ако се разклати.
(Бележка: вижте по надолу, раздел V Молитви за Болните и Обсебените)
Няма коментари:
Публикуване на коментар