ЛЕКЦИЯТА НА ВЕНЕРАНДА
от книгата Наш Дом,
чрез медиума Шико Шавиер
 |
| NOSSO LAR |
Книгата в пдф формат:
https://drive.google.com/file/d/1wydjJRq-3LJxMa1bttgrF73OBBOKk8Uz/view?usp=sharing
През цялата си работа на следващия ден очаквах с нетърпение лекцията на Венеранда, която трябваше да се проведе след вечерните молитви. Знаейки, че имам нужда от разрешение да присъствам, потърсих Тобиас.
- Тези разговори, каза той, се посещават само от истински добросъвестните духове. Инструкторите тук не могат да си позволят да губят време. Можете да се присъединиш към стотиците работници и пациенти от Министерствата за Възстановяването и Помощта.
Вярвам, че ще спечелиш от това. - добави той, окуражаващо.
Новият ми ден беше прекаран в интензивна дейност. Посещението на майка ми и нейните просветителни думи за практиката на доброто изпълниха духа ми с възвишено задоволство. Първоначално обяснението й за часовия бонус предизвика в моя ум някакви съмнения как може компенсацията да бъде предоставена от Бога? Не беше ли смятането на времето задача на духа или един човешки администратор?
Тобиас обясни, че задачата за записване на период на служба принципно е възложена на администраторите, както и определянето на стандартите за заплати и привилегии според заслугите на работника, но само Божествените сили могат точно да изчислят съществената стойност на времето. Има работници, които след като отдадат четирийсет години на някаква дейност, се оказват също толкова неефективни, колкото са започнали, сигурен знак, че са изпълнили задачата си без ни най-малък духовен интерес. Също така има хора, които след сто години земен живот ще напуснат също толкова невежи, колкото са пристигнали.
- За да разберем колко ценна е концепцията на майка ти - каза Тобиас, - е достатъчно да сравним часовете, прекарани от добрите хора с онези, изгубени от лошите. Първите се превръщат във фонтани на божествени благословения, докато последните са инструмент на мъчения и разкаяние. Всяко живо същество трябва да си оправи сметките с Отца за получените възможности и извършената работа.
В часа, определен за лекцията, след вечерната молитва, Нарсиза, Салустиус и аз се отправихме към една голяма природна зала. Залата беше едно чудо на зелените нюанси, а ние седнахме на удобни пейки, оформени от растителността. Различни цветя блестяха под светлината на полилеите и изпълваха въздуха с неизразимо ухание.
Огледах се любопитно. Забелязах двадесет от тях, които седяха подчертано извън тълпата, между нас и цветната могила, която подкрепяше стола на лектора.
Аз попитах и Нарсиза обясни:
- Ние сме седнали с редовната публика. Братята в специалните места са най-напредналите ученици по темата, която ще бъде покрита тази вечер. Те са единствените, които имат право да задават въпроси на инструктора или да представят аргументи. Те са придобили тази привилегия, като са посветили себе си на тази конкретна линия на обучение. Ние също можем да получим такава привилегия с времето.
- На теб не ти ли е позволено да седиш с тях? - попитах аз.
- Не тази вечер. За сега аз мога да седя там, само когато лекцията се занимава с лечението на разстроени същности. Въпреки това, някои могат да стоят за лекции по повече от една тема, в зависимост от степента на знанията, които вече са придобили.
- Любопитна процедура. - отбелязах аз.
- Губернаторът, - продължи тя, - установи процедурата във всички класове и лекции в различните министерства, за да ги предпази от превръщането им в безсмислени дискусии за неоснователни лични убеждения. Всякакви достойни съмнения или различни гледни точки могат да бъдат надлежно разгледани и изяснени, но само в подходящия момент.
Тя едва бе довършила, когато Венеранда влезе в залата, придружена от две изтъкнати жени, които, Нарсиза ме информира, бяха Министри на Комуникацията. Всяко лице светна от радост при гледката на Венеранда, която не изглеждаше по никой начин като старата дама, за която името и предполагаше. Струваше ми се, че е благородна, скромна и непресторена.
След кратка размяна на думи с братята в специалните места за сядане тя започна с думите:
- Както обикновено, кратката ни среща не позволява дълги изблици на красноречие. Тук съм, за да ви говоря за някои мисловни процеси. Сред нас тази вечер са няколко стотин слушатели, които все още са изненадани от сходството на формите на физическия план и в нашата духовна сфера. Те са научили, че мисълта е универсален език и им е казано, че умственото творение е най-важният фактор в духовния живот. Многобройни братя си задават въпроси, като например защо намират земни жилища, прибори и дори същите форми на говорене тук. И все пак този факт не трябва да бъде мотив за изненада за който и да е. Ние не трябва да забравяме, че досега, докато бяхме във физическото тяло, ние сме живели в кръгове на антагонистични вибрации. Мисълта е в основата на всички духовни отношения, но ние трябва да помним, че ние сме милиони души във Вселената, все още далеч от съвършено подчинение на вселенските закони. Още не можем да бъдем сравнени с по-възрастните и по-мъдри братя по-близо до Божествените Сфери. Ние сме милиони субекти, живеещи в недисциплинираните нисши светове на нашето Его. Великите инструктори на физическото човечество ни учат на божествените принципи и излагат вечните истини, но в нашия земен живот ние обикновено научаваме тези закони, без да ги спазваме; ние признаваме тези истини, без да посвещаваме живота си на тях.
Сега, представяте ли си, че просто като признае силата на мисълта, човек може да бъде очистен от своето по-ниско състояние? Разбира се, че не би било невъзможно. Сто години на планетата представляват твърде кратък период на обучение, за да станем божествени сътрудници. По време на нашето земно чиракуване ние научаваме принципите на умствената сила, но забравяме, че в продължение на хиляди години използвахме нашите мисловни енергии, за да формираме деструктивни умствени творения, или в най-добрия случай, вредни за нас самите.
Ние следваме духовни курсове в различните религиозни училища по света, но при повечето от нас често става въпрос за просто вербално придържане, за устно служение и нищо друго. Никой обаче не може да изпълни задълженията си само чрез думи. Библията ни учи, че Самият Господ на Живота не се е спрял със Словото, а е вложил Своята творческа работа на дело.
Всички знаем, въпреки че това е съществено важна сила, то ние сме пренебрегвали факта, че сме злоупотребявали с тази сила в продължение на векове. Всички знаем, че дългът на човека е да осигури на собствените си деца; по същия начин всеки дух е принуден да поддържа и подхранва собствените си творения. Една престъпна идея ще произведе мисловни творения от същата природа; един възвишен принцип ще спазва същите закони. Позволете ми да илюстрирам този факт с по-обективен пример. След като се издига до голяма височина, водата се пречиства и пренася ободряващи жизнени флуиди, връщайки се като живителна роса и щедри дъждове. Дръжте водата на Земята, смесена с нечистотиите върху почвата, и тя ще се превърне в мръсно блато, местообитание за разрушителни микроорганизми.
Мисълта е жива сила навсякъде. Това е творческата атмосфера, в която участват Отеца и Неговите деца, Причината и Резултатите във Вселенския дом. Чрез него хората стават или ангели по пътя си към небето, или дяволски злодеи по пътя към ада. Схванахте ли важността на това? Разбира се, еволюиралите умове, както дезинкарнирани, така и инкарнирани, могат да общуват ментално, без да имат нужда от форма. Мисълта сама по себе си е в основата на всички тихи послания на ума в чудните нива на интуицията, споделяни от същества от всякакъв вид.
В рамките на този принцип дух, който е живял само във Франция, може да комуникира ум-с-ум с такъв във Бразилия, независимо от езиковите бариери. Езикът винаги ще бъде този на получателя. Това, разбира се, зависи от перфектната съ-настройка. Но ние все още не сме в сферите на менталната чистота, където всички същества са перфектно съ-настроени един към друг. Тук ние се настройваме един към друг в изолирани групи и сме принудени да изпълняваме преходните задачи на планетата, така че да можем да се върнем към нея с по-висока степен на ефективност.
Следователно, Наш Дом като една преходна духовна колония е велика благословия, която ни е дадена като допълнителна милост, за да могат някои да се подготвят да се издигнат до по-висшите сфери и мнозинството да може да се върне на Земята на изкупителни мисии. Моля ви, приятели, нека всички осъзнаем важността на процесите на ума и отсега нататък да ги изпълняваме.
- Кой е готов да пита? Тя се усмихна на публиката след дълга пауза.
Меката музика изпълни въздуха с мелодични звуци.
Инструкторът продължи да говори, излъчвайки любов, разбиране, симпатия и мъдрост. След това, без никакви подготвителни фрази или жестове, тя затвори разговора си с въпрос.
- Какво? Свърши ли вече лекцията? - попитах аз, изненадан да видя, че публиката се надига.
- Това е начинът на Венеранда. - отговори сестрата с усмивка. - Тя винаги завършва разговорите си, когато слушателите са най-ентусиазирани. Тя обича да казва, че уроците на Евангелието са започнали с Исус, но никой не знае кога и как ще свършат.
https://drive.google.com/file/d/1wydjJRq-3LJxMa1bttgrF73OBBOKk8Uz/view?usp=sharing
