Глава 8 Нещастието на Аселино инкарнацията на едина медиум

книга ПРАТЕНИЦИТЕ

психографирана чрез медиума Шико Шавиер

Глава 8 Нещастието на Аселино инкарнацията на едина медиум

Щях да отида отново при Отавио, когато някой се приближи и заговори с някогашния медиум с твърд глас:

 - Не плачете, скъпи братко. Вие не сте без подкрепа. Освен това можете да разчитате на отдадеността на майка си. Аз живея в по-лоши условия, но не ми липсва надежда. Без съмнение ние сме в един духовен фалит; и все пак е разумно да очакваме с увереност един нов заем на възможности от Божествената Съкровищница. Бог не е беден.

 Аз се обърнах изненадано, но не познах новодошлия. Дона Изаура любезно ни представи. Това беше Аселино, който беше преживял една подобна опитност като Отавио.

С тъжен вид Отавио се усмихна и каза:

- Аз не съм престъпник в очите на света, но аз банкрутирах пред Бог и пред Наш Дом.

- Но нека да бъдем логични, - каза Аселино, с по-окуражен вид. – Вие загубихте мача, защото дори не играхте, докато аз го загубих, докато играх катастрофално. Аз прекарах единадесет години на мъки в Ниските Зони. Вашата ситуация не изискваше такива драстични мерки. И въпреки това, аз се доверявам на Провидението.

 В този момент Висенте се намеси и добави:

- Всеки един от нас си има своето собствено преживяване. Не всички успяват в своите земни изпитания.

И като се обърна по един специален начин към мен, той добави:

- Колко от нас лекарите за жалост се провалихме в битката?

 След като се съгласих да споделя собствения си случай, възразих:

– И все пак би било много интересно да чуя преживяването на Аселино. И той ли е претърпял същото нещастие като Отавио? Мисля, че е голямо предимство да вникнем дълбоко в тези уроци. Докато бях в света аз не разбирах в действителност какво представлява духовния дълг, но тук нашето виждане се променя. Ние трябва да помислим за своето вечно бъдеще.

Аселино се усмихна и отговори:

 - Моята история е много различна. Моето падение показва едни по-различни характеристики и според мен е много по-сериозно.

 И отговаряйки на нашето очакване той продължи да разказва:

- Аз също напуснах Наш Дом през миналия век, след като получих ценно наследство под формата на поучение от нашите съветници. Аз продължих напред обогатен с благословии. Една от нашите достойни Министри на Комуникацията лично ръководи мерките, свързани с новата ми задача. Не липсваха ресурси, които осигуриха телесното ми здраве и психическия баланс. След като дадох велики обещания към висшестоящите, заминах в един от големите бразилски градове в служба на нашата колония. Бракът присъстваше на моята пътна карта за реализация. Рут, моята всеотдайна спътница, пое ангажимента да сътрудничи с мен за по-добро изпълнение на задачите.

След като завърших първата част от програмата, на двадесет години аз бях призван към задачата на медиумизма, получавайки огромна защита от невидимите благодетели. Все още си спомням искреното удовлетворение на другарите от нашата учебна група. Ясновидската способност, психофонията и психографирането, които Господ ми беше дал поради своята милост, бяха решаващи фактори за да са успешни нашите дейности. Радостта на всички беше ненадмината. И все пак, въпреки прекрасните уроци по отношение на евангелската любов, аз бях склонен да превърна способностите си в източник на материални доходи. Аз не бях подготвен да чакам за изобилните ресурси, които Господ щеше ми изпрати по-късно, след като се докажа в служенето, за това сам потърсих как да реша проблема с доходите. Не беше ли моята служба същата като на другите? Не получават ли заплащане римокатолическите свещеници за духовни и религиозни дела? Ако всички ние плащахме за нуждите на тялото, по какви причини да избягваме заплащането за нуждите на душата? Приятели, които бяха невежи по отношение на свещената природа на вярата, одобриха моите егоистични изводи. Ние признавахме, че в основата си, съществената част от работата пада на дезинкарнираните духове, но все пак го имаше и моето лично сътрудничество като посредник, за което трябваше да има справедливо възмездие.

Духовните приятели побързаха да ме посъветват кой е по-добрия път, но без резултат. Напразно моите инкарнирани другари ме призоваваха навреме да си изясня нещата. Аз се вкопчих в по-нисшите си интереси и се придържах към мнението си. Спрях се окончателно на такса за съветването. Реших цената на консултациите, със специални бонуси за бедните и окаяните по съдба. Офисът ми за консултации се изпълни с хора.

Огромен интерес се появи сред онези, които желаеха физическо подобрение и да намерят решение за своите материални дела. Един голям брой заможни семейства ме приеха за техен обичаен консултант за всички техни житейски проблеми. Уроците на висшата духовност, приятелското общение, изкупителното служение на Евангелието и поученията на божествените емисари бяха оставени на дистанция. Училището на добродетелта, братската любов и висшето поучение вече не съществуваше. Вместо него беше търговската конкуренция, законните или престъпни човешки връзки, прищевки на страстта, полицейските дела и цял един парад на човешки нещастия в техните по-недостойни преживявания.

Духовният пейзаж около мен се беше трансформирал напълно. Заобикаляйки себе си с престъпници, в името на системно финансово облагодетелстване, нисшите ментални течения на моите неспокойни клиенти ме хвърлиха в мрака на тъмни психически вериги. Стигнах до престъплението да се подигравам с Евангелието на нашия Господ Исус, като забравих, че престъпната работа с човеци с покварена съвест замесва също така едни зловредни същности, които се интересуват от тях от нивото на невидимия свят. Аз бях превърнал медиумизма в един извор на материални предсказвания и евтини предупреждения.

В този момент очите на разказвача внезапно се зачервиха, разкривайки дълбок ужас в зениците му, сякаш преживяваше отново едно брутално мъчение.

- Но смъртта дойде, приятели мои, и ме откъсна от фантазиите ми, - продължи той по-сериозно. - От момента на големия преход тъмния кръг на престъпните клиенти, които консултирах и които ме бяха изпреварили в гроба, ме обградиха, изисквайки от мен предсказване и насоки от нисш характер. Те искаха новини за инкарнирани съучастници, за търговски резултати, и настояваха за решения по отношение на нелегални връзки. Виках, плаках, умолявах, но бях окован за тях със зловещи психични вериги в резултат на моето неблагоразумие в защитата на моето собствено духовно наследство. В продължение на единадесет поредни години аз изкупувах грешката си сред тях, с разкаяние и огорчение.

Аселино замълча с още по-разтърсен вид, съдейки по изобилните му сълзи.

Дълбоко разчувстван, Висенте каза:

- Какво е това? Не се измъчвайте така. Не сте извършили убийство, нито сте подхранвали някакво умишлено намерение да разпространявате зло. По мое мнение, вие също сте сбъркали, както толкова много от нас.

Аселино изсуши сълзите си и отговори:

 - Аз не бях убиец или обикновен крадец; не чувствах вътрешно желание да нараня някого, нито показвах непочтителност към дома на другите. Но аз отидох в телесната сфера за да служа на Божиите създания, нашите събратя, да подпомагам духовното им израстване с Исус. Но вместо това ги направих зависими от религиозната вяра, едни скрити злосторници, които бяха осакатени във вярата и парализирани в мисълта. Нямам извинения, защото бях просветен; Няма прошка за мен, защото не ми липсваше божествена подкрепа.

И след дълга пауза той тежко заключи:

- Можете ли да оцените обхвата на моята вина?

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html