книга ПРАТЕНИЦИТЕ
психографирана чрез медиума Шико Шавиер
Отсъствието на Анисето даде възможност за някои интересни изказвания. Бяха сформирани приятелски групи за разговори.
Впечатлен от дамите, които бяха поискали съдействие за Отавио, аз помолих Висенте да ме запознае с тях, не защото ме водеше недостойно любопитство, а едно желание да достигна до нови образователни ценности по отношение на медиумната работа, която словото на Телесфоро ме накара да почувствам в различни нюанси.
Моят приятел ми отговори с радост.
След няколко минути аз не само се озовах в компанията на сестрите Изаура и Изабел, но и на самия Отавио, един блед джентълмен, който изглеждаше на четиридесет години.
- Аз също съм начинаещ тук, - обясних, - и положението ми е на лекар, провален в задълженията, които Господ ми е поверил.
Отавио се усмихна и отговори:
- Може би, приятелю, имате във ваша полза факта, че сте игнорирали вечните истини в света. Същото не важи в моя случай, за моя жалост! Аз не бях невежа по отношение на правилния сценарии, който Отеца ми беше възложил за борбите на земята. Аз не притежавах никакви официални звания за компетентност; но все пак аз имах една забележителна евангелска култура, която за вечния живот в действителност е от по-голямо значение отколкото интелектуалната култура. Аз имах великодушни приятели от по-висшите нива, които ставаха видими за моите очи. Получих послания, изпълнени с любов и мъдрост, и въпреки това аз все пак паднах отстъпвайки пред неблагоразумието и суетата.
Забележките на Отавио силно ме впечатлиха. Когато бях в света, аз нямах никакъв особен контакт със спиритистките школи и изпитвах известни затруднения да разбера всичко, което той искаше да каже.
- Аз игнорирах размера на медиумните отговорностите. – каза той.
Духовните задачи - продължи Отавио, някак потиснат, - засягат вечните интереси и от там идват огромните размери на моя провал. Управителите на душевните блага са надарени с много тежки отговорности. Учениците, вярващите, симпатизантите в областта на вярата могат да пледират за невежество и че са били възпрепятствани; въпреки това свещениците нямат извинение. Същото се потвърждава и в задачата на медиумизма. Стажантите или бенефициентите в храмовете на новото Откровение могат да се позовават на определени пречки; но мисионерът е длъжен да изпълни мисията си, защото притежава едно дълбоко познание за задачата, която трябва да изпълни, така че той няма извинение да оправдае едно евентуално падение.
- Но, приятелю – попитах аз, силно впечатлен, - какво мотивира вашето морално мъченичество? Вие изглеждате толкова осъзнат за себе си, толкова превъзходно информиран за законите на живота, че ми е трудно да повярвам, че имате необходимост от нови преживявания в този раздел ...
- Ще разкажа за моето падение и ще видите как аз пропуснах една прекрасна възможност за извисяване.
И след по-дълга пауза той продължи тежко:
- След като се бях сдобил с огромни дългове в телесната сфера в едно друго време, аз дойдох да почукам на вратите на Наш Дом, където бях подпомогнат от всеотдайни братя и сестри, които ми помагаха неуморно. В продължение на тридесет последователни години се подготвях за да се върна на Земята да работя в медиумната задача, нетърпелив да си оправя сметките и да се издигна в някои отношения. Не ми липсваха истински възвишени уроци, нито свещено насърчение за моето несъвършено сърце.
Министерството на Комуникациите ме облагодетелстваха с всичко необходимо и, преди всичко, шест приятелски духа задвижиха най-големите ресурси в полза на моя успех. Техници от Министерството на Помощта ме придружиха до Земята в навечерието на моето прераждане, като ми дадоха едно изключително здраво физическо тяло. Поради великодушието на моите благодетели тук, на мен щеше ми бъде предоставена една много определена работа да давам облекчение, в областта на утехата на създанията. Аз щях да остана заедно с фалангите на сътрудниците, отговорни за Бразилия, като насърчавам техните усилия да подпомагат останалите наши събратя, невежи, дисбалансирани или нещастни. Бракът не трябваше да влиза в реда в мислите ми, не защото женитбата можеше да попречи на упражняването на медиумизма, а защото моят конкретен случай го изискваше. Независимо, че щях да съм неженен, на двадесет години аз трябваше да посрещна шестимата приятели, които работиха толкова усилено за мен в Наш Дом, които щяха да дойдат в моето обкръжение като сираци.
Моите дългове към тези създания бяха много сериозни и предвиденото по план щеше да бъде не само едно приятно спасение за мен, но също и гаранция на триумфа чрез службата ми в тяхна помощ. Това на свой ред щеше да предпази сърцето ми от лековато поведение и непостоянство, защото тежкото печелене на хляба за прехраната щеше да ме принуди да не навлизам в нисшите предложения по отношение на секса и необузданите амбиции. Беше прието също така новите ми дейности да започнат с много саможертви, така че евентуалната обич на друг човек да не отслаби моята сила за осъществяване и изпълнение, и за да не стане моята задача подвластна на капризните светски ситуации, далечни на замисъла на Исус; и най-вече за да се поддържам безпристрастния характер на моята служба. По-късно, с течение на годините на моето изграждане, те щяха да ми изпратят от Наш Дом материална помощ, всеки път все по-голяма, успоредно с моето свидетелство за себеотрицание, непривързаност към краткотрайни притежания, безразличие към задоволяване на сетивата, с цел прогресивно да увелича сеенето на любовта, поверено в ръцете ми.
След като всичко беше съчетано, аз се върнах, като не само обещах вярност на моите инструктори, но и се заклех в най-дълбока преданост към моите шест духовни приятели, на които аз дължа толкова много досега.
Отавио замълча отново, въздъхна дълбоко и продължи:
- Но горко ми, защото забравих всичките си ангажименти! Моите благодетели от Наш Дом ме поставиха редом до една истинска служителка на Исус. Моята майка беше християнска спиритистка от момиче, независимо от материалните склонности на баща ми, който въпреки това беше един добър човек. Когато бях на тринайсет години осиротях загубвайки майка си, а на петнадесет години за мен започнаха първите повиквания от висшата сфера. По това време баща ми сключи втори брак и въпреки добротата и сътрудничеството, които мащехата ми предложи, аз започнах да гледам отвисоко на нея, поставяйки се на едно ниво на фалшиво превъзходство. Напразно моята родна майка насочваше свещени призиви към сърцето ми от невидимия свят. Аз живеех гневен, сред неоправдани оплаквания и съжаления.
Роднините ми ме заведоха в една спиритистка група с отлична евангелска насоченост, където моите способности можеха да бъдат поставени в услуга на нуждаещите се и страдащи; обаче на мен ми липсваха качествата на един добър работник и верен другар. Отказът ми да се доверя на духовните наставници и острата ми склонност да критикувам действията на другите ме докараха до неприятен застой.
Уважаемите приятели от невидимия свят ме насърчаваха да служа, но в болната си суета аз се усъмних в тях. И тъй като свещените призиви, които аз тълкувах като халюцинации, продължиха, аз потърсих лекар, който ме посъветва, че имам нужда от сексуални преживявания. Тогава бях на деветнадесет години и преднамерено се отдадох на злоупотреба на едни сублимни способности. Аз исках насила да съгласувам нарушаващо законите удоволствие и духовния дълг, отчуждавайки себе си все повече от евангелските уроци, които приятелите от висшата сфера ни преподаваха.
Тъкмо бях преминал малко над двадесетата си годишнина, когато баща ми беше отнет от смъртта. С тъжното събитие шест нещастни деца осиротяха, защото когато мащехата ми се омъжи за баща ми, беше довела под негова опека трите си невръстни деца. Напразно бедната вдовица ме молеше да ѝ помогна. Аз никога не благоволих да приема изкупителните задължения, които бяха моя участ.
Две години след второто си овдовяване моята злощастна мащеха беше отведена в един лагер на прокажени. Обзет от ужас аз се отдръпнах от малките сираци. Изоставих ги окончателно, без да вземам предвид факта, че предавам моите великодушни кредитори от Наш Дом на една несигурна съдба. След това, давайки път на безделието, аз извърших едно недостойно деяние и бях принуден да се оженя насила. Дори тогава, призванията на невидимия свят продължиха, разкривайки ми неизчерпаемата милост на Всевишния. Но тъй като аз пренебрегвах задълженията си все повече и повече, всеки опит за духовно постижение ставаше по-труден. И така продължи да ме измъчва трагедията, която аз сам бях си създал.
Съпругата, за която бях женен само поради непреодолими апетити, беше едно същество, далеч по-нисше спрямо моето духовно ниво и привлече една чудовищна същност, свързана с нея, за да поеме ролята на мой син. Аз предадох на улицата шест любящи деца, с които съвместното ни съществуване щеше да има решаващ принос за моралната ми сигурност; но моята съпруга и синът ми бяха се заели да ми отмъстят – поне така ми се струваше. И двамата ме измъчваха до края на живота ми, когато се върнах тук, едва достигнал четиридесет години, изцеден от сифилис, алкохол и мъка, без да съм направил нищо за моето вечно бъдеще. Без да съм изградил нищо на добра основа ...
Той избърса засрамено очите си и заключи:
- Както виждате, аз изпълних всичките си проклети желания, но не и желанията на Бог. Ето защо аз се провалих, утежнявайки старите си дългове...
В този момент той замълча, сякаш нещо невидимо свиваше гърлото му.
Прегърнах го с братско съчувствие, нетърпелив да дам на сърцето му едно окуражение, но Дона Изаура се приближи, погали челото му и каза:
- Не плачи, синко! Исус ни осигурява достатъчно от благословията на времето. Имай спокойствие и кураж...
И разпознавайки нейната обич към него, аз размишлявах върху Божествената Доброта, която кара сублимния химн на майчината любов да отеква дори в регионите отвъд смъртта.
Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар