Връзката между всички нас в сънищата - независимо в коя държава живеем

Отдавна ми се иска да напиша едно обръщение тук.
Иксам да кажа на всички читатели на Блога от Туркменистан, от Обединените Арабски Емирства,Тунис и въобще тази част на света, която наричаме Близкия Изток, както и Русия, ЮАР, и други далечни места, не зная приятели как разбирате сайта, но благодаря, че посещавате и четете.
Зная, че българите сме емигрирали по целия свят, и е възможно това да са български читатели живущи на далечни места, или етнически българи още от първите български държави, съхранили езика и българското самосъзнание...
Иксам само да ви кажа - дистанцията не е проблем. Редица сънища вече ми показаха колко сме свързани. Ние не се учим само в живи срещи. Нашите неуморни духовни водачи всяка нощ ни водят в класни стаи, университети или на практически обучения в работа по случаи за подпомагане на страдащи духове в различните зони на духовния свят.
Едно нещо ни обединява - всички сме чули вътре в душата си един и същи глас, един и същи зов - този, който те кара да търсиш и да учиш, да се стремиш да разбереш кое би облекчило болката на ближния и да си смел да разпространяваш тази информация.

Преди две години първия ми сън за непозната държава показа двама млади учители и една черна дъска, бяха като че ли в час по математика. Приятели, които заедно работеха с усмивка и светлина в очите. След това съня показа една старинна крепост, на самия бряг на море. След което сякаш някой ме вдигна и видях под себе си картата на света в тази част около Каспийско море. Шансът да съм видяла Туркменистан е много голям. Формата на държавата помня много добре, как се открояваше на картата сред съседните.
Защо е този сън ... Защото вероятно там има някои души, които имат нужда да търсят, както и аз, да се хранят с тази духовна храна и да вървят по пътя на своята духовна задача, за която са дошли тук на земята. Ние може да сме на далечно разстояние, но душите ни са свързани. Подкрепата и взаимната помощ никога не е спирала.

Ако и вие сънувате далечни приятели, записвайте си сънищата, с времето ще се научите да ги анализирате. 95 % от сънищата на Спиритистите и медиумите са духовни задачи - работа, която е стартирала или изцяло е завършена през нощта. 
Още преди да съществува Спиритизма духовните водачи на всеки човек, който има медиумна дарба или сензитивност с разрешение на самата душа на медиума, го отвежда всяка нощ да оказва помощ и да дава утеха на нуждаещи се духове в различни духовни зони. Ако погледнете от тази перспектива ще ви се изяснят много сънища и ще спрете да се притеснявате, че нещо лошо ще се случи. Т.е. сънищата в повечето пъти не се тълкуват по стандартния начин и въобще не засягат нас и нашето семейство.

С последната година сънищата ми се измениха изключително в посока хората които срещам - т.е. улавях детайли от живота им, или техни починали близки идваха да ме запознаят с нуждата им от помощ деня преди да се случи да работим с тях в регресия.
Вярвам обаче, че това е валидно и за сънищата за далечни места. Някой от вас има нужда от помощ, аз ще го сънувам. Утехата ми е че на духовно ниво сме разговаряли. Надявам се ефекта дълбоко във вашата душа да се запази, независимо че няма да имате същия спомен.

На 23 Юни 2020 сънувах пак един такъв сън отнасящ се за далечна страна. Този, за който е съня, ще се разпознае по съвпаденията в живота му.
Сънувах, че сме заедно няколко човека и слушах как един младеж разказва своите неволи - как искал да отиде да учи някъде висше образование, но като че ли плановете му внезапно се бяха сгромолясали по независещи от него причини. Той трябваше да остане в своя град при майка си. Аз сякаш го успокоявах. Разказах му за хора, които също са били в далечни държави и е трябвало да се върнат, или са имали планирани далечни пътувания, но са се провалили - но сякаш всичко бе свързано с миналите животи. И докато давах този пример пред очите ми се появи картата на света в тази част, където е Арабския Полуостров и Иран, Ирак, и нататък до Туркменистан и сякаш се чух как изреждам 3 страни по имената им. Примера, който давах на момчето всъщност беше, че там са се преродили такива души, които имат мисия, и макар да са далеч от онова, което биха желали, което им е познато, те сега имат духовни задачи там. Това е една линия на работа и служене, която е много сериозно планирана.
На момчето от съня му стана интересно духовното обяснение и изрази желание, че и на него му се иска нещо да направи. 
В един друг аспект на съня едно огромно одеало ни покриваше. 
Съня продължи с няколко неща още, но извода за мен е...
Този младеж има много силна енергия, мила и добра, но със сигурност и лечебна, и тръгвайки веднъж по пътя да се развива за да служи на Бог ще има протекция - това е одеалото, което се спусна върху нас.
Но в момента, когато аз го срещнах в съня той имаше голяма нужда от помощ, повдигане и окуражаване. Надявам се този обмен на енергия, който видях да се случва, да му е дал необходимата искра да продължи напоред, с упование в Божия план, там където съдбата му го е отвела, дори в разрез със човешките му мечти.

Преди много години по подобен начин на мен ми помагаше моя настоящ учител, без дори да подозирам че аз след години ще го срещна - поредица от сънища, класни стаи, изпити, преподаване, думи, и в най-важните и тежки моменти от живота ми неговия образ и моята духовна водачка успяваха да ме разсеят от земните драми чрез припомняне на Небесното, на онова космичното и красивото, което помним дълбоко в душите си, за да се заредим и да можем да издържим още малко... и още малко... докато дойде нашето време да срещнем своите стари духовни приятели и да рестартираме работата си от там, където сме я оставили в предишния живот.

Сега сънищата ми показват истини - понякога помагащи ми в случаите, по които работя с регресии, а понякога за духовните атаки на злонамерени хора. Истината никога не може да се скрие - тя се усеща, тя е в ефира. Кой каквито зли неща върши - всичко се вижда. Но най-вече Бог всичко знае и регистрира, както и съвестта на злодеятеля. 
Един ден собствената съвест ще е съдник на всеки от нас.

Вчера срещнах мило момиче, което се тревожеше именно от подобни духовни нападения. Ако някой от вас има същите притеснения знайте приятели - нашите два свята - духовния и физическия са смесени един в друг. Една част от духовните зони са тук, около нас. Т.е. ако желаем защита и да сме сигурни в Божията помощ - ами нека живеем така и работим така, че да я заслужим. Не си мислете, че сте слаби и беззащитни. Нашите страдащи невежи събратя - онези, които понякога виждаме в сънищата си или усещаме в будно състояние - всеки според дарбата си - не са повод да се страхуваме. Нека си спомним думите на Исус - „не здравите имат нужда от доктор, а болните“ - т.е. съвсем нормално е пациентите да търсят доктора, душите да се привличат там, където водачите ги насочват, че могат да получат облекчение.

Накрая искам да завърша с нещо много важно - когато се посветите на една добра кауза и се стремите с цяло сърце и душа да я вършите - духовния свят няма да пести помощ и подкрепа винаги, когато сте в нужда. Каквото и да се случва, във физическото или духовното ниво, на яве или на сън, до вас ще са силни духовни водачи. Те поемат по-голямата тежест на духовните атаки, понасят върху себе си удари, които ние съвсем бегло чувстваме. 
Благодарна съм за помощта, която аз лично получих до сега през души, на които съм се възхищавала и чиито книги съм чела. Колкото и неочаквана за мен да беше такава помощ. 
Спомням си думите на моя учител, който каза - щом сме заслужили да видим този и този духовен учител, щом този и този идва да помага - сигурно правим нещата както трябва. Те ни показват своята подкрепа.


Защото мнозина са призовани... но колко малко души идвайки в тяло се сещат, а дори и да осъзнаят мисията и задачите си, колко малко от тях тръгват по пътя на служението на Бог. Разсеяни от кариера, от партньор и битовизми, от амбиции, суета, желание да си сред популярните, страх от конфронтации и страх да отдадеш себе си в служба на другите. Колко много от призованите и способни души, в които духовните наставници са инвестирали огромна подготовка, които имат дарби и умения да служат на човечеството, никога не тръгват по този път, оставяйки се да ги претопи общественото мнение, повлияно от егоизма и мисълта само за себе си тук и сега да ти е добре, сякаш са забравили, че животът на служение ще им донесе поправка на собствените им кармични дългове от минали животи.

Ако следите поредицата глави, които превеждам от книга Пратениците, всеки Петък тук, ще разберете за какъв провал говоря - такъв, който ще тежи на душите един ден Горе.

Надявам се всеки от вас да намери нещичко за себе си в днешната ми статия.
Много време задържам доста неща, доста размисли, които дори тук не съм предала и минимално, но усещам че не бива да си мълча. Защото както аз се уча слушайки разказите за живота на някой друг, така и някой от вас може да има нужда да чуе мен.