УРОК 28 Съдбата на Децата след смъртта, имат ли душите полова принадлежност и предават ли Родителите част от душата си на своите Деца

ОНЛАЙН КЛАС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА

УРОК 28
Съдбата на Децата след смъртта, 
имат ли душите полова принадлежност и 
предават ли Родителите част от душата си на своите Деца

Съдбата на децата след смъртта

197. Може ли духът на едно дете, което умира в ранна детска възраст, да е напреднал като духът на един възрастен?
„Понякога дори много повече; защото може да се случи така, че е живял много повече  и е придобил по-голямо количество опит, особено ако е прогресирал.
а) Тогава духът на едно дете може ли да бъде по-напреднал от този на баща му?
„Това често се случва. Не го ли виждате често на Земята?“
198. Духът на едно дете, което е умряло в ранна възраст, без да е способно да извърши зло, принадлежи ли към някоя от по-висшите категории на духовната йерархия?
Ако той не е сторил зло, той не е сторил и добро; и Бог не го изключва от изпитанията, които трябва да претърпи. Ако това беше един чист Дух, то не е поради факта, че е бил въплътен просто в едно дете, а защото той вече е прогресирал до пречистено състояние. 
199. Защо животът така често се прекъсва в детството?
Кратката продължителност на живота на едно дете може да представлява за духа, който го е оживявал, едно допълнение към едно предишно прекъснато съществуване, преди момента когато е трябвало да приключи; и смъртта му често съставлява едно изпитание или изкупление за родителите.
а) Какво става с духа на едно дете, което умира като дете?
Той започва отначало едно ново съществуване.
Коментар на Кардек: Ако човекът имаше едно-единствено съществуване и ако, с угасването на живота, участта му трябваше да се реши за вечността, каква ще бъде заслугата на половината човешка раса, която умира в детството, да се наслаждава без усилия на вечното щастие и с какво право ще бъде освободена от условията, които понякога са толкова трудни, на които е подложена другата половина от човечеството? Такъв ред на нещата не би отговарял на справедливостта на Бога. С прераждането равенството става реалност за всички. Бъдещето докосва всички без изключение и без благоволение към никого. Закъснелите могат да обвиняват единствено себе си. Необходимо е човекът да има заслуга за своите действия, тъй като той носи отговорност за тях. Всъщност не е разумно детството да се разглежда като едно нормално състояние на невинност. Не виждате ли деца проявяващи най-лошите инстинкти, в една възраст, когато образованието все още не е могло да повлияе? Не ви ли се струва, че някои носят от люлката лукавството, тежката престъпност, коварството, дори склонност към кражба и убийство, въпреки добрите примери, които ги засипват от всички страни? Гражданското право ги освобождава от престъпленията им, защото, казва то, те са действали без да могат да преценят добре. Законът има право, защото всъщност те действат повече по инстинкт, отколкото умишлено. И все пак откъде ще възникнат такива разнообразни инстинкти при деца на една и съща възраст, възпитани при еднакви условия и подложени на едни и същи влияния? Откъде е преждевременната поквареност, ако не от ниското ниво на Духа, след като образованието с нищо не е допринесло за това? Тези, които се оказват порочни, са такива защото Духът им е постигнал много малък напредък. За това в резултат на тази липса на напредък те страдат последиците не от действия, които са извършили в детството, а от предишните им съществувания. И така законът е един за всички и всички са засегнати от Божията справедливост.

Полът при Духовете

200. Духовете имат пол?
„Не както го разбирате, тъй като полът зависи от телесната организация. Между тях има любов и симпатия, но основаващи се на съгласуване на чувствата. "
201. В едно ново съществуване може ли Духът, който оживява тялото на един мъж, да оживява тяло на жена и обратното?
"Разбира се, едни и същи Духове оживяват телата и на мъжете и на жените."
202. Когато е в блуждаещо състояние, Духът има ли предпочитание: да се въплъти в тялото на мъж или на жена?
„За вас това е маловажно. Това, което ви насочва в избора, са тестовете, които трябва да преминете. "
Коментар на Кардек: Духовете се инкарнират като мъже или като жени, защото нямат пол. Тъй като от тях зависи да постигнат напредък във всичко, всеки пол, както всяка социална позиция, им предоставя специални изпитания и задължения и с това възможността да придобият опит.
Този, който се инкарнира само като мъж, ще познае единствено това, което мъжете знаят.


РОДСТВЕНОСТ И ПОКОЛЕНИЕ

203. Родителите предават ли част от душата си на своите деца или се ограничават да им дадат животинския живот, към който впоследствие друга душа идва да добави нравствения живот?
„Те дават само животинския живот, тъй като душата е неделима. Един глупав родител може да има интелигентни деца и обратно. “
204. След като сме имали много съществувания, нашия род не надхвърля ли това, което сегашното съществуване е създало?
„Иначе не може и да бъде. Последователността на телесните съществувания установява връзки между духовете, които се простират обратно към вашите предишни съществувания. От там много пъти произлиза симпатията, която съществува между вас и определени духове, които ви изглеждат непознати."
205. На някои хора доктрината за прераждането им изглежда разрушителна за семейните връзки, тъй като ги отвежда до периоди предхождащи на настоящето съществуване.
„Тя ги разтяга, но не ги унищожава. Тъй като родствеността се основава на предишни чувства, връзките между членовете на едно и също семейство са по-малко рисковани. Тази доктрина разширява задълженията на братството, защото във вашия ближен или във вашия слуга може да се намира един Дух, с когото сте били обвързани от връзките на родствеността. ”
а) Това обаче намалява значението, което някои придават на генеалогията, тъй като всеки може да е имал за баща един Дух, принадлежал към друга раса, или живял в едно съвсем различно положение.
„Точно така, защото това значение се основава на гордостта. Титлите, социалната категория, богатството, това е, което тези хора почитат в своите предци. Един човек, който ще се изчерви да признае, че е потомък на един почетен обущар, би се гордял да каже, че е наследник на
един джентълмен с разпуснато поведение. Без значение обаче какво казват или правят хората, те не могат да попречат на нещата да са такива, каквито са, защото Бог е формулирал законите на природата не според тяхната суета. "
206. Ако е факт, че не съществува принадлежност между Духовете на потомците на даден род, ще следва ли, че почитанието към предците е абсурдно?
"Въобще не. Всеки човек трябва да счита себе си благословен, че принадлежи на семейство, в което са се превъплътили висши Духове. Въпреки че Духовете не произлизат един от друг, тяхната обич не е по-малка за онези, които са свързани с тях чрез семейни връзки, като се има предвид, че много пъти те са привлечени от това или онова семейство от симпатия
или от установени връзки в по-предишни съществувания. Но, бъдете сигурни, че духовете на вашите предци не биват облагодетелствани по никакъв начин от почитанието, което им отдавате от гордост, ако вие не отразявате достойнствата, на които те се радват, ако не полагате усилия да следвате добрите им примери, които са ви дали. Само при тези условия паметта, която пазите за тях, е полезна и се отблагодарява. "

За да научите повече, бихме искали да цитираме това интервю: Преждевременна смърт на деца, защо се случват самоубийства сред младите – медиума Дивалдо Франко

ЕДНА ИСТОРИЯ ОТ ЖИВОТА НА БУДА КОГАТО ПРИ НЕГО ИДВА МАЙКАТА НА ЕДНО ПОЧИНАЛО ДЕТЕ. КАКВО КАЗВА БУДА НА ТАЗИ МАЙКА:

Синапеното семе  

- Буда -

Криша Готами имала дете и то умряло. 

Полудяла от болка, тя тръгнала с мъртвия си син от къща в къща, искайки лекарство, а хората казвали:

Детето е мъртво.

И накрая, Криша Готами срещнала един селянин, който отговорил на молбата й, като казал:

- Не мога да дам лекарство на детето, но познавам човек, способен да даде.

А Криша Готами отговорила:

- Моля ви да ми кажете кой е той.

- Иди да видиш Буда. Той медитира под дърво в гората.

Криша Готами отишла да види Просветления и възкликнала:

- Господи, синът ми играеше сред цветята и се натъкна на една змия, която се сви в ръката му, а скоро след това той стана блед и мълчалив: аз не мога да приема, че той трябва да спре да играе или да излезе от скута ми. Моля ви излекувайте моя син."

Буда отговорил:

- Да, малка сестрице, има едно нещо, което може да излекува и твоя син, и теб, ако можеш да го намериш, защото тези, които се консултират с лекарите, приемат предписаното им. Потърси едно просто синапено семе, но трябва да го получиш само от къща, в която никога не е влизала смърт, където още не е умрял баща, майка, син или дъщеря, брат, сестра, роб или роднина. 

Разстроена, Криша Готами тръгнала от къща на къща, искайки синапено семе. Народът я съжаляваше и и даваше, но когато тя питаше, дали някой е умрял в тази къща, отговориха и:

- О, има само неколцина, които са живи и много мъртви, не увеличавай нашата болка.

Благодарна, тя връщаше горчицата и се обръщаше към други, които й казваха:

- Ето семето, но нашият роб е мъртъв.

И не се намери къща, в която да не е умрял никой.

Криша Готами се върна просълзена към Просветления, като му каза:

- О, Господи, не можах да намеря синапено семе от дом, в който да няма смърт. Тогава сред дивите цветя, на брега на реката, оставих сина си, който не искаше да суче или да се усмихне, и аз се върнах да видя твоето лице и целуна краката ти, молейки се: кажи ми къде да намеря това семе, без да се натъквам на смърт в същото време, защото въпреки всичко аз не мога да повярвам в смъртта на сина ми, както всички ми казваха и се страхувам, че се е случило. 

Учителят отговори:

- Сестрице моя, която търсиш онова, което не можеш да намериш, ти си намерила горчивия балсам, който исках да ти дам. На гърдите ти, създанието, което ти обичаш, днес е заспало в съня на смъртта. Сега ти знаеш, че всеки плаче от болка, подобна на твоята. Страдание, което измъчва всяко сърце, тежи по-малко, отколкото, ако е било концентрирано в едно. Чуй ме! Бих пролял кръвта си, ако правейки това, бих могъл да спра сълзите ти и да открия тайната на любовта, която причинява мъка сред цветните ливади. Както мъртвите плодове падат от дървото, така смъртните се излагат на смърт от момента на раждането си, а телесният живот на човека се разбива като глинен съд, а младите и възрастните, глупаците и мъдрите, всички са изложени на смъртта. Но мъдрият човек, който познава закона, не се смущава, защото той не намира покой нито в скръбта, нито в обезсърчението. Напротив, всички тези неща оживяват болките и страданията на тялото му. Смъртта не се интересува от воплите. Човекът умира, а съдбата му се определя от действията му. Въпреки че живее десет или сто години, той се разделя с роднините си, когато напуска този свят. Който желае мира на душата, трябва да извади от раната си стрелата на отвращението, на оплакването и на воплите. Щастлив ще бъде онзи, който може да преодолее болката. Погребете сина си. 

Изморена от болка, Криша Готами седнала до пътя, започнала да размишлява в мълчанието на вечерта и си казала: "Колко егоистична съм в болката си! Смъртта е общата съдба на всички, които живеят. И все пак в тази пуста долина има път, който води до безсмъртие - такъв, който елиминира всеки егоизъм. "

И задушавайки егоистичната любов, с която страдаше за сина си, тя го погреба сред гората. И скоро те се оттеглила при Просветления и намерила утеха, която облекчава разкъсаното от болка сърце.

* * *

Какво трябва да правят родителите, когато имат починало дете?

Да се молят искайки от духовните водачи да благословят и да помогнат на Духа на детето им.

Да бъдат смирени, защото Божиите закони са справедливи и милостиви.

Да изчакат търпеливо момента, когато те ще могат да видят децата си по време на сънищата.

От земна гледна точка ние не знаем причините, но когато се върнем в духовния свят, или може би по време на регресия или някакви духовни уроци, всичко ще бъде изяснено.

Нека си спомним текста на медиума Ивон Перейра за майката, която беше отведена по време на сън, за да види любимата си дъщеря, която е починала в ранни години. В началото тя виждаше много деца да играят и танцуват в една духовна колония, но не своята дъщеря. Тогава дъщерята се появява с мокра рокля.

Майката пита защо роклята ѝ е мокра и дъщеря казва: "това са твоите сълзи, мамо".

И от този ден и нататък майката промени мисленето си и успя да види дъщеря си много пъти да играе и да танцува в една духовна колония.

Книгата на Ричард Симонети - Кой се страхува от смъртта? е за всички онези, загубили наскоро близко същество. 

Поставям богатото ѝ съдържание тук за да прецени всеки има ли нещо интересно и полезно да намери сам за себе си:

СЪДЪРЖАНИЕ 

Предговор от Ричард Симонетти - 3 

Лъч Светлина - 4  

Духовното тяло - 5 

Духовна помощ - 7 

Разединяване - 9 

Трудности при връщане обратно - 11 

Идване на себе си след смъртта - 12 

Неизчерпаем ресурс - 13
Закъснения в процеса на разединяване - 14
Трагедия - 16
Компромисно бягство - 17

Смърт на Деца - 18 

Защо умират Цветята - 20

Аборт - 21

Осъзнаване на злодеянието - 23 

Едно отвратително решение - 24 

Стара травма - 26 

Време ли е - 27 

Опасна игра - 28 

Погребения - 29 

Идеалното погребение - 31 

Дрехата в килера - 33 

Предупреждения от Отвъдното - 34 

Странен култ - 36 

Цветя за мъртвите - 37 

Кремация - 38 

Транспланти - 39 

Благословена благотворителност - 41 

Любопитно обобщение - 42 

Най-важното - 43 

Корени на стабилността - 44 

Върнатите скъпоценности - 46 

Паспорт – 47 

Речник на термините - 49 

Книги на Спиритизма преведени на български език

„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html