Глава 9 Слушане на впечатления / Готови ли сме за медиумизма?

ПРАТЕНИЦИТЕ
психографирана чрез медиума Шико Шавиер
духовен автор Андре Луис

продължение на НАШ ДОМ - Животът в Духовния Свят - аудио книга и пдф 

Глава 9  Слушане на впечатления / Готови ли сме за медиумизма?

Оставихме Аселино да разговаря насаме с Отавио, и бях отведен от Висенте към друг ъгъл на стаята. Няколко групи бяха ангажирани в интересни и образователни разговори. Забелязах, че почти всички коментираха пораженията, които бяха претърпели на Земята.


- Аз направих, каквото можах, - възкликна добродушно една стара дама на двамата си другари, които слушаха с внимание. - Но, семейните връзки са просто много силни. Винаги нещо отекваше в мен, с един много висок глас в духа, предизвиквайки ме да изпълня задачата; но ... ами моят съпруг? Амансио никога не се съобрази с това. Когато болни хора ме търсеха за една най-обикновена рецепта , неврастенията му се влошаваше още повече. Ако спътниците ми по вяра ме поканеха на Евангелско учение, той се възпротивяваше от ревност. И какво си мислите? Той стигна дори до там, че да настрои собствените ми дъщери срещу мен. Как би било възможно при такива обстоятелства да се погрижа за моите медиумни задължения?

-  И все пак, - размишлява една от дамите, която изглеждаше най-сигурна в себе си, - ние винаги намираме средствата и претекста да избягаме от вината. Нека се изправим пред нашите проблеми с реализъм. Трябва да се съгласите, че с помощта на една силна воля човек винаги може да намери няколко минути през седмицата и няколко малки възможности за да прави добро. Може би вие можехте да спечелите разбирането на съпруга си и привързаното сътрудничество на дъщерите си, ако бяхте работила в мълчание, показвайки една искрена готовност за саможертва. Нашите действия, Мариана, са много по-заразителни от нашите думи. 

- Да, - каза Мариана с различен тон на гласа, - съгласна съм с това, което казвате. Истината е, че аз никога не можех да понасям липсата на разбиране от моето семейство, без да се оплаквам от това.

- За да работим ефективно - каза тя разумно, - ние на първо място трябва да се научим да мълчим. Щяхме да изпълним своите задължения перфектно, ако самите ние бяхме използвали всички рецепти за послушание и оптимизъм, които предлагахме на другите. Да дадеш съвет винаги е полезно, но прекомерното съветване може да доведе да забрава на нашите задължения. Казвам това, защото моят случай, така да се каже, е доста подобен на вашите. Ние отидохме във физическия свят за да съграждаме с Исус, но изпаднахме в глупостта да вярваме, че ходим по Земята, за да обсъждаме своите капризи. Аз не изпълних своята медиумна задача поради раздразнението, което ме обзе, предвид безразличието на семейството ми към духовната служба. Нашите инструктори тук силно ми препоръчваха, че за да уча другите добре, е необходимо да служа за пример по-добре. За мое нещастие, обаче, аз забравих всичко при временната си работа на земята. Ако съпругът ми представеше съображения, аз ги опровергавах. Не можех да понасям никое мнение, противно на моята гледна точка по въпросите за вярата, неспособна да осъзная суетата и глупостта на моето поведение. От неразумност се роди най-голямата ми загуба, при която силно утежних отговорността си. Жоаким и аз се карахме почти всеки месец и обменяхме не само нараняващи обиди, но и отровните флуиди, отделяни от нашите бунтовни и болни умове. Посред тези конфликти и техните последствия аз пропилявах времето си неспособна да върша каквато и да е извисена духовна работа.

В този момент Висенте привлече вниманието ми за да ме запознае с един приятел.
До нас една друга група дами разговаряха оживено.

- В крайна сметка Ернестина, - една от тях попита най-младата жена, - каква беше причината за бедствието ви?
- Единствено страха, приятелко. - обясни Ернестина. - Страхувах се от всичко и от всички. Това беше най-голямото ми зло.
- Но, това е много шокиращо! Вие бяхте много подготвена. Аз все още помня нашите уроци заедно. Инструкторите на Изясняването имаха голямо доверие във вашето съдействие. Вашите постижения поставяха стандарта за нас другите.

- Да, скъпа моя Бенита, но твоите спомени ме карат да усещам още по-ясно степента на моя личен духовен фалит. Но все пак не трябва да бягам от истината. Аз бях виновна за всичко. Подготвих се достатъчно добре, за да откупя стари дългове и да изградя нови неща; но не внимавах толкова, колкото беше нужно. Призивът за служба отекна в подходящото време, насочвайки разсъжденията ми към по-голяма яснота; нашите инструктори ми осигуриха най-святите подбуди, но аз бях подозрителна към хората, към дезинкарнираните духове и дори към самата себе си. В учените от физическия план аз виждах недобросъвестни хора; в невидимите братя и сестри аз вярвах, че ще срещна само подигравателни измамници предрешени като наставници; а за себе си се страхувах от пагубни тенденции. Много приятели ме смятаха за добродетелна поради строгостта на моите изисквания; все пак, на дълбоко, аз бях само една доброволно болна пациентка, изпълнена с безполезни тревоги.

- Това е било много детинско от твоя страна. - каза друга - Ти си забравили, че в плътската сфера най-големият интерес на душата е осъществяването на нещо полезно за доброто на всички, нещо което ще остане в Безкрая и за Вечността. В такава една задача е неизменно е да се вземе предвид настойчивостта на всякакви враждебни елементи. Иронията на невежеството, атаките на безразсъдството, и низшите внушения на нашата собствена животинска природа, със сигурност ще възникнат по пътя на всеки отдаден работник. Тези са логичните и неизбежни обстоятелства на служенето, защото ние не отиваме във физическия свят за да си почиваме неоправдано, а да се борим за своето подобрение, въпреки всички непредвидени препятствия.

- Сега разбирам - каза другата, - и все пак страхът от измама подкопа моята чудесна възможност.

- Ах, приятелко – отговори събеседничката ѝ, - вече е късно за съжаления. Ние толкова се страхуваме от заблуди, че накрая се оказва, че злоупотребяваме със служенето на Христос. 

Аз слушах техния разговор с нарастващ интерес, но моя спътник ме отведе напред към нови запознанства. 

Аз последвах тези приятни задължения на обществото на Наш Дом, но за да не пропусна възможността да се уча, останах внимателен към разговорите около. Някои господа поддържаха една дискретна размяна на мнения. 

- Аз знам, че се провалих, - каза сериозно един от тях, - и вече съм изкупил голяма част в по-Ниските Региони. Но сега очаквам Провидението да ми даде нова възможност. 

- Смяташ ли, че ти е липсвало достатъчно напътствие по пътя? - попита друг приятел.

 – Ще обясня, - каза първият, - липсваше ми подкрепата на съпругата ми. Когато тя беше редом до мен аз чувствах дълбок баланс в психичните ми енергии. Нейната компания, без да мога да го обясня, компенсираше целия ми разход на медиумна енергия. Моето чувство за баланс беше в ръцете на любимата ми Аделия. Но въпреки това забравих, че добрият слуга трябва да бъде подготвен да служи на Господ във всякакви обстоятелства. Аз не бях научил науката на подчинението и отстъпчивостта, нито се смирих да ходя сам по човешките пътища. Когато се почувствах сам без моята отдадена съпруга, отнета от смъртта, аз се уплаших, защото се почувствах извън баланс. Погрешно се опитах да я заместя и бях наранен. Силно свързана със злонамерени същества втората ми съпруга с нейните бесове ме влече в сексуални перверзии, на които никога не съм мислил, че съм способен. Неусетно се върнах към съжителство със зли същества и, макар да бях започнал добре, аз свърших зле. Бедите ми бяха огромни; и все пак днес, макар че признавам своите дефекти, разбирам, че триумфът и за в бъдеще ще ми бъде много труден без любимата ми спътница. 

Разговорът беше станал изключително интересен. Аз исках да проследя неговото развитие, но Висенте привлече вниманието ми към друг въпрос и беше необходимо да го придружа.