Урок 31 Множество Съществувания – доказателства за прераждането 2 ЧАСТ

ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА

по книгата на Алан Кардек - КНИГА НА ДУХОВЕТЕ

Урок 31 Множество Съществувания – доказателства за прераждането 2 част

Подновяваме урока с коментар на въпрос от предишната седмица: 

6. Защо има диваци и цивилизовани хора? Ако вземете едно новородено момче хотентот  и го образовате в нашите най-добри гимназии, ще направите ли от него един Лаплас или Нютон?

С оглед на шестия въпрос по-горе, те естествено ще кажат, че африканското дете Хотентот е от една по-нисша раса. Тогава ние ще попитаме дали Хотентот е човешко същество или не е. Ако е така, защо Бог е лишил него и неговата раса от привилегиите, предоставени на кавказката раса? Ако не е, защо се опитваме да го направим Християнин? Спиритистката доктрина обхваща много повече от всичко това. Според нея не съществуват много видове човеци, има само човеци, чиито духове са повече или по-малко изостанали, но всички те са податливи на прогрес. Не е ли този принцип в по-голямо съответствие с Божията справедливост?

 Ние оценихме душата във връзка с нейното минало и нейното настояще. Ако я разглеждаме по отношение на бъдещето ѝ, ще срещнем същите трудности.

1. Ако сегашното ни съществуване е единственото, което ще реши бъдещата ни съдба, какви биха били съответните позиции на дивака и цивилизования човек в бъдещия живот? Дали биха били на същото ниво или биха се оказали на разстояние един от друг по отношение на количеството вечно щастие, което им съответства? 

2. Човек, който е работил цял живот, за да се усъвършенства, същата категория ли ще заеме   като друг, който е запазил по-ниска степен на напредък, не по своя вина, а защото не е разполагал нито с време, нито с възможност да стане по-добър?

3. Който е правил зло, защото не бил способен да се образова, ще бъде ли виновен за едно състояние на нещата, чието съществуване по никакъв начин не е зависело от него?

4. Непрекъснато се работи за просветлението, морализирането и цивилизоването на хората. Но като контраст на този, който е просветлен, милиони други умират всеки ден, преди светлината да ги е достигнала. Каква е тяхната съдба? Ще бъдат ли третирани като грешници? Ако ли не, какво сториха те, за да заемат същата категория като останалите?

5. Каква съдба очаква онези, които умират в детството, когато те все още не са успели да сторят нито добро, нито зло? Ако отидат сред избраните, защо е тази благосклонност, без да са направили нищо, за да я заслужат? По силата на каква привилегия те са освободени от премеждията на живота?

Има ли учение, способно да реши тези проблеми? Нека допуснем последователните съществувания и всичко ще бъде обяснено съответно справедливостта на Бог. Това, което не може да се направи в едно съществуване, се извършва в друго. По този начин никой не избягва от закона за прогреса, всеки един ще бъде възнаграден според своите истински заслуги и никой не е изключен от върховното щастие, към което всеки може да се стреми, независимо от препятствията, които среща на пътя си.

Тези въпроси с лекота биха се размножили до безкрайност, тъй като има безброй психологически и морални проблеми, които намират разрешение само в учението за множеството съществувания. Ограничаваме се да формулираме тези, които са с по-общ характер. Във всеки случай вероятно ще срещнем аргумента, че Църквата не приема учението за прераждането; че то би подривало религията. Понастоящем нямаме намерение да се занимаваме с този въпрос. Стига ни само да демонстрираме, че това учение е в най-висша степен морално и рационално. Тогава това, което е морално и рационално, не може да бъде в противоречие с религия, която твърди, че Бог е връхна точка на доброто и разума. Какво би станало с религия, която срещу всеобщото мнение и свидетелството на науката,  упорито отказва да се предаде пред доказателствата и изгони от лоното си всички онези, които не вярват в движението на Слънцето или в шестте дни на сътворението? Какъв кредит (на доверие) щеше да заслужава и какъв авторитет би имала сред образованите народи една религия, основана на явни грешки и която ги налага като клаузи на вярата? Веднага щом доказателствата бяха установени, Църквата разумно отстъпи на страната на доказателствата. След като веднъж се доказа, че някои съществуващи неща биха били невъзможни без съществуване на реинкарнацията, и че няма друг начин, освен чрез нея, за да се обяснят някои точки на догмата, то е необходимо да се признае и да се потвърди само привидния антагонизъм между тази доктрина и догматиката. По-късно ще покажем, че разстоянието, което разделя доктрината за последователните животи и религията е много по-малко и че тази доктрина не би нанесла по-голяма вреда отколкото откритията за движението на Земята и за геоложките периоди, които на пръв поглед изглеждат сякаш противоречат на свещените текстове. Освен това принципът на прераждането произтича от много пасажи на Писанията, който е особено точно формулиран в Евангелието:

„И като слизаха от планината (след преображението) Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.

Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава книжниците казват, че първо Илия трябва да дойде? А Той отговори: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. Тогава учениците му разбраха, че им говореше за Иоан Кръстител.“

Матей 9-13

Тъй като Йоан Кръстител беше Илия, в тялото на Йоан Кръстител се беше реинкарнирал  Духа или душата на Илия.

В крайна сметка, колкото и да мислим за прераждането, независимо дали искаме да го приемем или не, това не е причина да спре да ни се случва, след като то съществува, въпреки всички вярвания за обратното. Същественото е, че учението на Духовете е във висша степен християнско; то се опира на безсмъртието на душата, на бъдещите наказания и награди, на справедливостта на Бог, на свободната воля на човека, на морала на Христос. Следователно, то не е антирелигиозно.

Ние се обосновахме, абстрахирайки се, както казахме, от всякакво учение на духовете, което, за определени хора, няма авторитет. Ние и много други станахме адепти на учението за множеството съществувания, но не само поради факта, че то произлиза от Духовете. Но защото тази доктрина ни се стори най-логичната и защото само тя разрешава нерешими преди проблеми.

Дори да беше написана от един обикновен смъртен, ние също щяхме да я приемем и не бихме се поколебали нито секунда да се откажем от идеите, които сме прегърнали. 

Когато една грешка се докаже, самолюбието може да загуби много повече, отколкото да спечели, ако е упорито в поддържането на една грешна идея.

Поради това ние бихме я отблъснали, дори да идва от Духовете, ако изглежда противна на разума, както отблъсквахме много други идеи, защото от опит знаем, че всичко, което идва от тях, не трябва да се приема на сляпо, по същия начин, както не трябва да приемаме на сляпо всичко, което идва от хората. Най-доброто качество, което според нас представя идеята за реинкарнацията, е тя да бъде на първо място логична. И все пак тя трябва да показва още едно качество: потвърждаемост на фактите, това да са положителни факти или с други думи материални, които се разкриват при едно внимателно и разумно проучване на всеки, който отдели време да наблюдава с търпение и упоритост и пред когото не остава повече място за съмнение. Когато тези факти станат общоприети, като тези за формирането и движението на Земята, ще е необходимо всички да се предадат на доказателствата, и онези, които са се противопоставяли на тях, ще бъдат принудени да се откажат.

Следователно нека да признаем в резюме, че само доктрината за множеството съществувания обяснява онова, което без нея, остава необяснимо; която е силно утешителна и спазва най-строгата справедливост; която представлява за човека котвата на спасението, която Бог му е дал от милост.

Самите думи на Исус не допускат никакво съмнение в това. Ето какво четем в Евангелието на свети Йоан, глава 3:

3. В отговор на Никодим Исус каза: Истина, истина, ви казвам, освен ако човек не е роден от отново няма да може да види Божието царство.

4. Никодим му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди отново?

5. Исус отговори: Истина, истина ви казвам, ако човек не се роди отново от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от духа, е дух. Не се чудете, че ви казах: трябва да се родите отново.

 (Вижте по-нататък в книгата, параграф „Възкресение на плътта“, въпрос № 1010.)

За финал един пример от живота на Спиритисткия автор Ричард Симонети. Когато Симонети излизаше от дома си, за да отиде на работа, когато съседът му го попита: „Смятате ли, че е справедливо да плащате за дългове, които не помните? 

Симонети отговори:

- Не.

Тогава съседът му каза: 

- Ето затова не вярвам в прераждането" - и се обърна назад и си тръгна.

Симонети нямаше време да отговори, но си помисли:

"Кое е по-лошо: да изплащате дълговете, които НЕ СТЕ ЗАПОМНИЛИ или изплащате дългове, КОИТО НЯМАТЕ?"

„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html

Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html