Глава 11 Инструкторът Белармино - духовна суета и отклоняване от мисията поради амбиция
Към текста на днешната глава от книга „Пратениците“ на Шико Шавиер, накрая ще видите 3 пояснителни коментара - един от медиума Алтиво Пампиро и два от мен, преводача.
Глава 11
Инструкторът Белармино
- духовна суета и отклоняване от мисията
поради амбиция
Уроците бяха изключително полезни. Те ми донесоха нови знания и най-вече чрез тях аз все повече се възхищавах на Божията доброта, която позволяваше на всички нас шанс да обновим учението си за служби на бъдещето. Много от нас бяха преминали през чистилищните зони на сенките и вътрешното мъчение, някои повече, други по-малко. Въпреки това, беше достатъчно признанието колко сме малки и осъзнаването на нашия огромен дълг и ето всички ние пак се събрахме заедно в Наш Дом, възстановявайки отслабените енергии и подновявайки работните планове. Във всички присъстващи другари видях да разцъфва надеждата. Никой не се чувстваше безпомощен. забелязах как множество медиуми продължават ценния обмен на идеи по отношение на прегледа на техните постижения и чувайки толкова много да се споменават инструктори, попитах Висенте с дискретен тон:
- Не би ли било възможно, в името на моето изграждане и духовен растеж, да се консултирам от опита на някой инструктор, преминаващ от тук? Събирането на информация от толкова много медиуми е голямо предимство. И мисля, че не бива да пропускам тази възможност.
Висенте помисли за минута и отговори:
- Нека да потърсим Белармино Ферейра. Той е мой приятел от няколко месеца.
Аз го последвах през различни групи. Белармино беше в един ъгъл и разговаряше с приятел. Имаше сериозно лице, бавни жестове, а смирените му очи издаваха голяма тъга.
Висенте ме представи мило, давайки начало на един поучителен разговор. След като размениха някои концепции, Белармино каза прочувствено:
- И така, приятелю, желаете да узнаете горчивината на един провален инструктор?
- Не казвам това, - успях да се усмихна, - бих искал да чуя вашия опит и също да се възползвам и вашите поучителни думи.
Ферейра направи една усмивка насила, която изразяваше цялото огорчение, което все още изгаряше душата му, и каза:
- Мисията на инструктора е много сериозна, за който и да е човек. Не без причина званието „Учител“ беше дадено на нашия Господ Исус. Едва тук успях достатъчно да разгледам тази дълбока истина. Медитирах много, размишлявах интензивно и стигнах до заключението, че за да постигнем едно славно възкресение, за момента няма друг път освен този, който е вървял Божествения Учител. Забележително е да споменем неговото поведение, който се въздържа от всякакво поробване от земни блага. Не виждаме ли Господ в Евангелието как прави само добро, учи на любов, запалва светлината и разпространява истината. Никога ли не сте мислили за това? След дълги медитации аз стигнах до знанието, че в човешкия живот паралелно с тези, които управляват и тези, които се подчиняват, има и такива, които преподават. Това ме отведе до заключението, че в сферите на земната повърхност има икономи, сътрудници и слуги. Специално тези, които преподават, трябва да бъдат от последната категория. Разбирате ли, братко?
Ах, да! Бях разбрал перфектно. Преценката на Белармино беше дълбока, неопровержима. Всъщност аз никога не бях чувал толкова красиви идеи по отношение на образователната мисия.
След една кратка почивка той продължи, отново сериозен:
- Със сигурно е странно, че се провалих, знаейки толкова много. Моята мъчна трагедия обаче е същата, като на всички, които познават Доброто, но забравят да го практикуват.
Той отново замълча, помисли, помисли и продължи.
- Преди много години аз напуснах Наш Дом със задачата да преподавам в областта на евангелския Спиритизъм. Обещанията ми тук бяха огромни. Моята самоотвержена Елиса беше готова да ме придружи в моята тежката служба. Тя щеше да бъде моята предана съпруга, благословена приятелка завинаги. Моята задача щеше да се състои в усърдна работа по Евангелието на Господ, по такъв начин, че да възпитавам първо чрез своя пример, а след това чрез словото.
Две важни колонии в съседство на Наш Дом, изпратиха мнозина служители като медиуми и помолиха нашия Губернатор да сътрудничи като изпрати компетентни мисионери да ги учат и напътстват.
Независимо от моето измъчвано от вина минало, кандидатствах за позицията с поръчителство от министър Жедеао, който не се поколеба да ми помогне. Аз трябваше да изпълнявам дейности, свързани с моето лично спасение и да помагам в почетната задача да излъчвам светлина върху нашите братя от видимите и невидимите равнини. Преди всичко, поех върху себе си отговорността да подкрепям медиумни организации, окуражавайки моите другари в борбата, които бяха поставени на Земята да служат на идеята за безсмъртието. Обаче, приятелю, аз не успях да избягам от вплитащата мрежа от изкушения.
Още от дете родителите ми помогнаха с успокояващите и градивни представи на Християнския Спиритизъм. Разнообразни обстоятелства, които ми се сториха случайни, доведоха усилията ми до положението на президент на една голяма Спиритистка група.*2 Службите бяха многообещаващи, дейностите бяха благородни и конструктивни, но аз бях изпълнен с изисквания, воден от прекомерна привързаност към позицията си на „капитан на учебния кораб“.
Осем медиума, изключително отдадени на евангелското начинание, ми предложиха едно активно сътрудничество; аз, обаче, се опитах да поставя над всичко научното възприятие за безпогрешни доказателства. Затваряйки очите си за закона за индивидуалната заслуга и пренебрегвайки изискванията за персонални усилия, изпълнен със суета по отношение на собствените ми познания по темата, аз започнах да привличам приятели с един по-нисш начин мислене към нашия кръг, само благодарение на лъжливата позиция, на която се радваха, във философската култура и научните изследвания.
Незабележимо, странни егоцентрични цели започнаха да процъфтяват в моята личност. Новите ми приятели искаха всякакви по вид демонстрации и, нетърпелив да привлека сътрудници в сферата на науката, аз изисквах от бедните медиуми да предприемат множество дълги и напрегнати проучвания в невидимите сфери. Резултатът винаги беше отрицателен, защото всеки човек ще получава, сега и за в бъдеще, в съответствие със своите собствени дела.*3 Това ме подразни. Съмнението бавно се настани в сърцето ми. В следващия момент изгубих спокойствието си. Започнах да виждам в медиумите, които се отдръпваха при моите капризи, недобронамерени и недобросъвестни спътници. Нашите събирания продължиха, но от съмнението аз преминах към разрушителна липса на вяра.
Не бяхме ли ние една група на взаимообмен между видимия и невидимия свят? Не бяха ли медиумите просто едни устройства за употреба от починалите комуникиращи? Защо не дойдат тези духове, които могат да отговорят на непосредствените ни материални интереси? Не би ли било по-добре да се установи един механичен и бърз процес за осъществяване на комуникациите? Защо невидимия свят отхвърляше моите предложения да демонстрирам категорично стойността на новата доктрина?
Напразно Елиза ме викаше обратно в религиозната и поучителна сфера, където можех да облекча измъчения си дух. Евангелието обаче е една божествена книга и докато ние си оставаме заслепени от суета и невежество, то не ще ни открие своите свещени съкровища. По тази причина аз го обявих за остаряло. Преминавах от едно бедствие на друго, и преди да се захвана с мисията си да преподавам, брилянтните ми приятели от нисшето мисловно поле на Земята ме бяха завлекли към тотален негативизъм.
От нашата Християнска група – където можех да изградя едни вечни конструкции – аз се прехвърлих към политиката, но не към онази, която издига духовно, а към по-нисшата политика, която възпрепятства общия напредък и създава объркване в инкарнираните Духове. Там аз останах в застой за дълго време, отклонен от основните си цели, защото робството на парите беше преобразило чувствата ми.
И така спрях за дълго време, отклонил се от основните си цели, защото робуването на парите беше променило чувствата ми. И така беше докато не приключих дните си с едно добро финансово положение в света успешен и… с едно тяло, обзето от болести; с един удобен каменен дворец, но с една пустиня в сърцето. Съживяването на моята стара нисша природа ме свърза отново с недостойни духове, както в света на инкарнираните, така и в света на дезинкарнираните; а за останалото, приятелю мой, можете да се досетите: мъките, угризенията, изкупленията ... ”
*1 Инструктор тук е със значение на някой, който поради натрупано по-рано познание има отговорността да преподава своя опит на другите, които са в началните нива на това познание. За да има задача на инструктор на земята не е задължително един дух да е висш. Обикновено задачата му включва изнасяне на лекции, менторство.
*2 По времето на Кардек за Спиритизма в Бразилия се знаеше много малко. Нямаше такова нещо като Спиритистка група. Това бяха семейни събирания. С течение на времето се появи и Спиритистката група. Всяка група си има свой Духовния водач. По онова време имало две различни течения: научно и религиозно. Последователите на научното течение изучавало само Книга на Духовете и Книга на Медиумите. Те смятали, че Евангелието не е необходимо. Интересна подробност е, че до днес тази научна тенденция е силна във Франция. И до днес те не се молят при провеждането на сеанси. Обикновено те се позовават на Върховния Бог и само на това. Групите се страхуват да говорят за Християнството. Когато Кардек публикува Евангелието според Спиритизма, той беше обвинен (от спиритисти), че прави отстъпки на Католическата Църква. Но точно в този момент Католическата Църква се обърна по-строго срещу Спиритизма, защото вярваше, че Кардек се намесва в нейните дела, тя смята Евангелията за собственост на Католическата и Протестантската църква. Дотогава Католическата Църква не беше толкова ожесточена против Спиритизма. Дори имаше свещеници и пастори, които изучаваха Спиритизма. Връщайки се в Бразилия, това научно течение наподобяваше френските спиритисти и се интересуваше само от философията и медиумната практика. Моралните концепции за тях нямаха никакво значение. Но съществуваше и другото течение - религиозното, което мислеше по различен начин. Те смятаха, че Спиритизмът трябва да започне от моралната трансформация на човека. - Откъси от лекция на Алтиво Пампиро в Спиритистки Център Леон Денис, Рио де Жанейро.
*3 Простия факт, че сме решили да провеждаме проучване (независимо поради какви амбиции или цели), не ни прави автоматично заслужаващи отговор от Духовния свят. Само според заслугите се получават и резултатите. „На всекиму според делата му“ е доста често пренебрегван духовен закон в средите на изследователите на духовното, които често търсят сензацията и личното облагодетелстване от духовната информация. Без разрешение и одобрение на духовните водачи никоя информация не може да бъде дадена, защото те са, които преценяват и знаят по-добре от нас от по-висша гледна точка кое е полезно и кое не в дългосрочен план. – бел. на преводача.
Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар