Глава 13 Съображенията на Висенте - отклоняване от призванието в живота заради материалното

ПРАТЕНИЦИТЕ

психографирана чрез медиума Шико Шавиер, духовен автор Андре Луис

Глава 13 Съображенията на Висенте - отклоняване от призванието в живота заради материалното

Не се бях уморил от уроци, но за момента аз бях научил много. Бях толкова впечатлен от наблюдаваното, че не настоявах Висенте да удължава престоя ни в Центъра на Пратениците. Оставяйки големи групи в оживен разговор, които възстановяваха плановете и изграждаха наново надеждите си, последвах моя спътник, който ме покани да посетя огромните градини. Огромни розови храсти изпълваха с ухание светлата и кристално ясна атмосфера.

- Силно съм впечатлен - промърморих. - Кой би могъл някога да си помисли, че тези същества биха могли да носят толкова много отговорности? Аз лично не съм познавал нито един медиум или инструктор на Спиритизма, което оправдава изненадата ми сега. 

Висенте се усмихна и каза:

- Ти, скъпи приятелю, си дошъл от Залите на Поправителното, където задачите са много резервирани и ограничени. Може би твоето впечатление идва от това обстоятелство. Но с течение на времето ще видиш, че тук има места за разговори от такъв характер, които се отнасят до пропуснатите възможности. Вече посещавал ли си някое от съоръженията на Министерството за Изясняването?

- Не.

- Там се намират огромните павилиони на Школите за Майки. Има хиляди сестри, които са там и коментират нещастието на неуспешното майчинство, търсейки да възстановят енергиите и пътищата си (правят планове отново да станат майки). Там има още и Центрове за Подготовка на Бащи. Многобройни групи братя изследват образите на изгубените задачи и си припомнят през сълзи своето минало, когато са били безразлични към своя дълг. В същото това Министерство имаме Отдел по Медицинска Специализация. Там почитаеми медицински специалисти, които са пропуснали свещени възможностите за духовно издигане, обсъждат своите проблеми.

В този момент го прекъснах, като отбелязах:

 - И все пак ние сме лекари, а не се намираме там.

 - Да, - обясни любезно Висенте, - за съжаление ние и двамата прекрачихме границата. Не само като лекари, но и много повече като човеци, защото ако ти казах какво съм изстрадал, аз все още не съм ти казал какво направих.

 - Вярно, - съгласих се разочарован, като си спомних за моето положение на несъзнателен самоубиец.

 - В Министерството на Изясняването - продължи спътникът ми – ние разполагаме с Института на Администраторите, където образованите Духове се стремят да възстановят собствените си сили и да поправят грешките, допуснати в земните ръководни позиции. В Работните Лагери на Министерството на Възстановяването има хиляди работници, които обновяват себе си, за да подновят големите задачи на послушанието.

- Ние сме многобройни - продължи той, усмихвайки се, - тези, които сме фалирали при земните мисии, и трябва да се отбележи, че всички, които са попаднали в такива области като духовна колония Наш Дом, трябва да бъдат причислени към изключителните щастливци. Тук, в Наш Дом, ние имаме две Небесни Министерства - на Издигането и на Божествения Съюз - чието освещаващо влияние повишава нивото на нашите мисли без нашето пряко осъзнаване. Стажът тук, Андре, представлява една благословия от Господ и независимо колкото и да се стараем, ние никога не бихме могли да изплатим и част от своя дълг към тази колония. Нашата ситуация е на бежанци подслонени в един истинския рай, поради възможността за поучителна служба, която ни се предлага. Колкото до другите наши спътници...

Той направи дълъг интервал и продължи:

- Много от тях преминават през тежки учебни станции в най-ниските райони. Те са нещастни затворници един за друг заради веригата на разкаянието и злите спомени. Що се отнася до медицината, колегите с духовен фалит са многобройни. Човешкото здраве е едно божествено наследство и лекарят е неговият свещеник. Тези, които получават професионалното звание в нашата област на постижения, но не го използват в името на другите, плащат скъпо за своето безразличие. Онези, които злоупотребяват с него на свой ред се озовават в лагерите на престъпността. Исус не беше само Учителят, той беше също така Лекар. На света той остави стандарта за изцеление за Царството Божие. Той оказваше помощ на тялото и предоставяше вярата на душата. Но ние, скъпи Андре, в много земни случаи ние не винаги облекчаваме тялото и почти винаги убиваме вярата. Разумните думи на приятеля ми паднаха върху мен като лъчи светлина. Всичко това беше истината, проста и красива. Досега все още не бях мислил наистина за божествената служба на Исус Лекарят в цялото ѝ величие. Той прогонваше злите трески, лекуваше прокажените и слепците по рождение, вдигаше парализираните, но никога не оставяше нещата само до там. Той ободряваше болните, давайки им нови надежди, канеше ги към разбиране на Вечния Живот.

Бях потънал в едни грандиозни мисли, когато другарят ми отново заговори.

- Аз имам един приятел, наш колега по професия, който се намираше в Ниските Зони вече няколко години, измъчван от двама жестоки врагове. Той се провали много и като човек и като лекар. Той беше прочут хирург, но веднага щом постигна известност и обществено уважение, той се впечатли от материалните печалби и пропадна катастрофално. В дните на големи финансови дела той изместваше ума си от почтените си задължения, като го отправяше на дистанция, в света на обикновените банкери. Ако не беше духовна закрила, това негово отношение щеше да застраши жизнените възможности на много хора. Лекарския принос на бедния ми приятел беше станал почти нулев, и някои дезинкарнирани, по време на хирургическите интервенции, които той практикуваше, забелязвайки неговата безотговорност, му приписаха причината за своята физическа смърт, когато тя беше внезапна и не я очакваха и се отдадоха на ужасна омраза към него. Някои от дезинкарнираните приятели на хирурга дадоха разумни обяснения на мнозина; все пак двама от тях, по-невежи и зли, упорстваха в странното отношение и го чакаха на прага на гроба.

- Ужасно! - възкликнах аз. - Но ако той не е виновен за дезинкарнирането на тези незаслужени противници, как може да бъде измъчван по този начин?

 Висенте обясни с един по-сериозен тон:

- В действителност той няма вина за смъртта им. Той не е направил нищо, за да съкрати физическото им съществуване. Но той е отговорен за враждата и неразбирането, създали се в умовете на тези бедни същества, защото, бидейки несигурен в своите задължения, нито със спокойна съвест, нашият приятел бе приет за виновен заради другите си провали, на които той се бе предал неправомерно. Всяка грешка носи слабост и колегата ни за момента не е набрал сили да се освободи от мъчителите си. Следователно пред лицето на Божествената Справедливост той не изкупува несъществуващи престъпления, а поправя определени сериозни грешки и се научава да опознава себе си, да разбира благородните задължения и да ги практикува, разбирайки накрая щастието на онези, които знаят как да бъдат полезни с една увереност във вярата си в Бога и в себе си. Представата за добре изпълнените задължения, Андре, дори когато всички хора застават срещу нас, е една стабилна светлина за деня и благословена възглавница за нощта. Нашият колега, злоупотребявайки с професията, влезе в едно болезнено изпитание.

 - Ах, да! - казах аз, - сега разбирам. Там, където съществува една грешка, може да имаме много смущения и нередности; а където изгасим светлината, можем да попаднем във всяка бездна.

- Точно така.

Приятелят ми притихна, ходеше дълго до мен, сякаш беше изненадан като мен срещайки алеите с розите. 

След дълги размишления той братски ме покани:

 - Да се върнем към нашия Център. Мисля, че би трябвало да видим Анисето преди края на деня какво има да ни каже за обичайните ни задължения.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html