Придружих Висенте до един ъгъла на стаята, където той се обърна към един старец с приятелско лице.
- И така, скъпи мой Жоел, как си? - попита той внимателно.
С меланхолично изражение Жоел отговори:
- Благодарение на Божествената Доброта аз се чувствам значително подобрен. Всеки ден получавам магнитни пасове в Кабинетите за Подкрепа, в Министерството на Помощта, и се чувствам по-силен.
- Престанаха ли пристъпите на замайване? - попита Висенте с голяма загриженост.
- Сега те са по-разредени и когато се появят, те не тревожат сърцето ми толкова интензивно, както преди.
Висенте ме погледна с ясните си очи и каза, усмихвайки се:
- Жоел също отиде във физическата сфера със задача в медиумизма и може да разкаже едно много интересно преживяване.
Нашият нов приятел, който изглеждаше като един болен пациент, който току що е започнал да се възстановява, се усмихна тъжно и каза:
- Осъществих своя опит на земята, но не успях. Битката не беше никак малка, а аз бях твърде слаб.
- Това, което ме впечатлява най-много в неговия случай, обаче - намеси се с братски Висенте, - е болестта, която го е придружила до тук и продължава дори и сега. Жоел е прекосил ниските зони с изключителни трудности, и след като се е задържал там доста дълго време, се завръща в Министерството на Помощта, преследван от странни халюцинации по отношение на миналото.
- Миналото му? - попитах, изненадан.
-Да, - обясни смирено Жоел, - Моята задача на медиум изискваше една по-пречистена сензитивност и когато посветих себе си в изпълнение на моята служба отидох в Министерството на Изясняването, където ми беше предоставено специална терапия, която изостри моите възприятия. Необходими бяха едни фини условия за изпълнение на бъдещи ми задължения (съвършено психично състояние). Приятелски сътрудници стигнаха доста далеч за да ме облагодетелстват и аз тръгнах към Земята с всички необходими ресурси за успешното осъществяване на задълженията ми. За съжаление обаче ...
- Но защо се провалихте в реализацията им? - попитах аз, - Само заради придобитата сензитивност ли?
Жоел се усмихна и каза:
- Загубих не заради сензитивността, а заради злоупотребата с нея.
- Какво имате предвид? – попитах аз учуден.
- Приятелю, вие би трябвало да разберете без затруднения. Представете си, че с капитал от такъв вид, вместо да помагам на другите, аз загубих себе си. Сега си давам сметка, че Бог дава повишената сензитивност като един вид мощен обектив или леща, чийто собственик трябва да използва да определи маршрутите, да фиксира опасностите и предимствата по пътя, и да локализира общите препятствия, помагайки на другите и на себе си. Обаче аз направих точно обратното. Аз не използвах моята удивителна леща по правилния начин. Позволих си да бъда обзет от едно болно любопитство и прилагах лещата си само за да разширя усещанията си. В контекста на моята медиумна работа беше спомнянето на минали съществувания като един незаменим израз на службата за колективно просветление и полза за другите, което ми бе позволено да осъществявам, но съществуваше една наука, която трябваше да помня, която аз не уважих както трябва.
Той прекъсна разказа си за миг, а желанието ми да узная личната му опитност се изостри докрай.
След това той продължи от същото ключово място:
- При първия призив от висшите сфери аз побързах да помогна. Чувствах интуитивно живия спомен за обещанията, които съм направил в Наш Дом. Имах сърце изпълнено със свещени намерения. Щях да работя. Това щеше да разпространи надлъж и нашир вибрацията на вечните истини. Въпреки това, веднага щом започнах работа, моята повишена психическа възбуда завъртя механизма на спящите в мен спомени, подобно на плоча под иглата на грамофона, и аз си спомних всичко за своето предпоследно съществуване, когато носех расо под името монсеньор Алехандро Писаро, в последните години на Испанската Инквизиция. Тогава аз започнах да злоупотребявам със свещената леща, за която споменах по-рано.
Сладострастието за силни усещания, които могат да бъдат толкова вредни, колкото употребата алкохола, опияняващ сетивата, ме накара да забравя и най-свещените си задължения. Бях вдъхновен с духовна яснота от висш ранг. Моето ясновидство продължи да се развива, но аз не се задоволих, докато не видя отново моите видими и невидими спътници от арената на старите религиозни борби. Аз си наложих задължението да установя с времето къде е всеки един от тях, поставяйки си за цел да възстановя биографичните им записи, без да ме е грижа за истинската употреба дарбата ми в областта на конструктивната работа.
Способността за ясно чуване у мен стана много ясна; обаче аз не исках да слушам моите духовни благодетели за задачи, които биха били действително полезни, а вместо това ги разпитвах дръзко по теми за собствено егоистично удовлетворение. Погълнат в изследвания, касаещи Испания от моята епоха, аз похабих едно огромно количество време, в което отбягвах духовните си другари, които идваха да ме молят за работа за доброто на ближния. Аз изисквах информация от епископи, от политическите власти на епохата, и от приятели свещеници, които бяха сгрешили толкова, колкото и аз самия.
Не липсваха щедри предупреждения. Често колеги от нашата Спиритистка група обръщаха вниманието ми към сериозните проблеми на нашия Център. Страдащи хора чукаха на портите ни; имаше ситуации, които изискваха Християнско свидетелстване (да докажеш вярата си на практика чрез дела). Имахме един проект за приют за сираци, една току що открита амбулатория, и, освен всичко това, седмични служби за евангелско обучение във Вторник и Петък вечерта. Но какво ме беше грижа! Не исках да знам нищо, освен за моите лични открития. Аз забравих, че Господ беше позволил тези спомени, не за да удовлетворявам суетата си, а за да мога да разбера обхвата на моите дългове към нуждаещите се в света и да се отдам на делото по просветлението и утехата на онези, които съдбата беше белязала.
Противно на очакването на самоотвержените приятели, които ми бяха помогнали за получаването на тази върховна възможност, аз въобще не бях склонен на братско сътрудничество и загубих интерес в утешителната Доктрина, която днес възражда Евангелието на Исус сред хората. Аз търсех непреклонно единствено онези, които бяха свързани по някакъв начин с мен в миналото. В тази сфера аз открих и то с очевидни доказателства за идентичност, личности, именити и открояващи се в предишни времена, които са имали връзка с мен. Аз разпознах г-н Хигино де Салседо, един голям земевладелец, който беше мой голям защитник пред религиозните власти в Испания, реинкарниран като един интелигентен и честен пролетарий, но в една тежка опитност на лична саможертва. Видях стария Гаспар де Лоренцо, самотната фигура на един жесток инквизитор, който ми беше желал най-доброто, реинкарниран сега като човек парализиран и сляп от раждането си.
И така, приятелю, аз преминавах през живота, от изненада на изненада, от силно усещане на силно усещане. Аз, който се бях преродил с дарбата за спомняне за да съградя нещо полезно, превърнах способността в едно пристрастяване към личността си. Изгубих една благословена възможност за изкупление и най-лошото е състоянието на халюцинации, в което живея. В резултат на моята грешка психиката ми загуби баланс и психичните смущения са едно болезнено мъчение. Сега от дълго време преминавам едно лечение с магнетизиране.
В този момент обаче нашият събеседник внезапно пребледня. Очите му се отвориха много широко и започнаха да блуждаят, сякаш се фокусираха върху впечатляващи сценарии, далеч от онова, което ние можехме да видим.
Тогава той залитна, но Висенте го хвана веднага и, като прокара дясната си ръка на челото му, каза с един твърд глас:
- Жоел! Жоел! Не се поддавайте на впечатленията от миналото! Върнете се към Божието присъствие! ...
Дълбоко изумен забелязах, че той се възстановява и вече се връща към нормалното си изражение, разтривайки очите си.
Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар