Глава 12 Разказа на Монтейро - за истинския Спиритизъм и клопките по пътя на учителя

 Книга Пратениците, духовен автор Андре Луис, пихографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 12  Разказа на Монтейро - за истинския Спиритизъм и клопките по пътя на учителя

- Ученията тук са разнообразни. 

Приятелят на Белармино беше взел думата. С един приятен глас той продължи:

- В продължение на три последователни години аз ежедневно идвам в Центъра на Пратениците и винаги има нови уроци за научаване. Оставам с впечатлението, че благословиите на Спиритизма са достигнали преждевременно пътя на хората. Ако упованието ми в Отеца беше по-малко устойчиво, в действителност бих повярвал на това заключение. 

Белармино, който следеше жестовете на приятеля си, се намеси и обясни:

- Нашият Монтейро има голям опит по темата.

- Да, - потвърди той, - опит не ми липсва. Аз също се скитах глупаво из земните полета. Както знаете, много е трудно да избягате от влиянието на околната среда, когато сте в борбата в плътта. Толкова много и толкова големи са изискванията на сетивата по отношение на външния свят, че аз също не избегнах болезнената катастрофа.

- Но как? - попитах аз, заинтересуван от затвърждаване на знанията.

- Многообразието на явленията и особеностите на медиумизма обхващат големи изненади за всеки инструктор на доктрината, който има повече доводи в главата си, отколкото чувства в сърцето си. Във всеки момент пристрастяването към интелекта може да отклони всеки работник, който е по-ентусиазиран отколкото искрен, и това се случи с мен. 

След лека пауза той продължи:

- Не е необходимо да изяснявам, че също напуснах Наш Дом, в едно друго време, в една мисия на Духовно Разбиране. Аз не отивах да стимулирам духовни феномени, а за да сътруднича за духовното просветление на инкарнирани и дезинкарнирани другари. Това беше огромна служба. Нашият приятел Белармино може да свидетелства, защото ние тръгнахме почти заедно. Аз получих цялата помощ за започване на моята голяма задача и неописуема радост доминираше в духа ми с разгръщане на първите служби. Майка ми, която се беше превърнала в мой отдаден съветник, не можеше да изрази радостта си. Огромен ентусиазъм се бе настанил в духа ми.

Под моя пряк контрол бяха няколко медиума на физическите ефекти , както и други, отдадени на психографията  и инкорпорирането. Очарованието, което работата с невидимия свят оказа върху мен, беше толкова голямо, че напълно ме отвлече от моралната същност на Спиритистката доктрина.

Ние провеждахме четири срещи на седмица, на които присъствах абсолютно редовно. Трябва да си призная, че изпитвах известно удоволствие в поучението на дезинкарнирани от по-нисък ранг. За всички тях аз имах подготвени дълги репетирани вече увещания на върха на езика си. На страдащите аз показвах, че страдат поради своя собствена вина. На измамниците силно препоръчах да се въздържат от престъпните си лъжи. Случаите на обсебване спечелиха моето страстно усърдие. Аз обичах да се конфронтирам с жестоки обсесори, за да ги принизявам до една нула в сферата на тежката аргументация.

Друга характеристика, която подчертава моя твърд маниер на действие, беше доминацията, която претендирах да упражнявам над няколко бедни дезинкарнирани римокатолически свещеници, които бяха в ситуация на невежество по отношение на божествените истини. Стигнах до там търпеливо да изучавам дълги пасажи от Писанието, не за да размишлявам над тях с разбиране, а да ги назубря, както ми е угодно, и след това да ги запратя към разстроените Духове, посред един сеанс, с престъпната идея за лъжовно духовно превъзходство. Привързаността ми към външни прояви напълно ме дезориентира. Аз запалих светлини за другите, предпочитайки обаче тъмните пътеки и забравяйки самия себе си. Едва тук, когато се върнах, аз можах да видя степента на своята слепота.

Понякога, след дълго проповядване на търпение, като налагах много тежки задължения на безтелесните духове, аз отварях прозорци на залата за нашите учебни дейности на групата за да засрамя децата, които си играеха невинно на улицата. Призовавах обезпокоените дезинкарнирани да запазят ведрост и спокойствие, а само няколко секунди по-късно аз порицавах скромните присъстващи госпожи, когато те не можеха да удържат сълзите си за някое болно детенце. 

Отнасях се така и към най-дребните неща, защото моето държание и в търговското ми предприятие също беше непреклонно. Рядко имаше и месец, в който аз да не съм подал запис нa заповед за публична продан в съда. Спомням си някои търговци на дребно, с по-малко късмет, които ме молеха за повече време, да ги извиня или за протекция. Въпреки това, нищо не ме трогваше. Юристите знаеха моите безпощадни дебати. Прекарвах дните си в офиса, изучавайки най-добрия начин да преследвам клиенти просрочили плащанията си, сред грижи и наблюдения, които не винаги бяха много етични. А вечер отивах да уча на любов себеподобните си, на търпение и мекота, възхвалявайки страданията и трудностите като благословени пътища на подготовката за Бог.

Аз бях сляп. Не можах да осъзная, че само по себе си земно съществуване е една постоянна сесия. Моделирах Спиритизма по свой начин. Цялата защита и ангажираност на водачите аз отнасях към себе си, а ценните съвети все едно се отнасяха единствено за другите. Нещо повече, не можех да отклоня ума си от външния феномен. Отделно от практическите сесии моята поучителна дейност се състоеше от обширни коментари за наблюдаваните явления, словесни двубои, разкази на необичайни случки и строга критика към медиумите.

 Монтейро спря за малко, усмихна се и продължи:

- Правех грешка след грешка, когато сърдечния удар ме откри абсолютно отвлечен от съществената реалност. Аз дойдох тук като един луд, нуждаещ се от хоспис. Късно осъзнах, че бях злоупотребил с възвишените способности на словото. Как може да преподаваме без да даваме пример, или да ръководим без любов? 

Опасни и гневни същества ме чакаха да напусна физическия план. Но усетих в мен един необичаен феномен: моят разум искаше божествена помощ, но чувствата ми се привързваха към по-нисши цели. Главата ми се насочваше към Небето в молба, но сърцето ми беше приковано за земята. В това тъжно състояние аз се оказах заобиколен от злонамерени същества, които ми повтаряха дълги фрази от нашите сесии. С иронично отношение те ми препоръчваха спокойствие, търпение и прошка към грешките на другите; също ме питаха и защо не се отделям от света, след като вече съм дезинкарниран. Аз виках, умолявах, крещях, но трябваше да търпя дълго време това мъчение.

Когато моите чувства на привързаност към физическата сфера отслабнаха, състраданието на някои добри приятели ме доведе до тук. И само си представете, братко: моят нещастен дух все още негодуваше. Аз се чувствах недоволен. Не бях ли насърчавал сесиите за общуване и обмен между двете нива на съществуване? Не посветих ли себе си на разясняване на дезинкарнираните?

Забелязвайки моето нелепо раздразнение, великодушни приятели ме подложиха на едно лечение. Аз не бях доволен. Помолих министър Венеранда да ме приеме, тъй като тя беше застъпник за моята възможност като инкарниран. Исках обяснения, които да отговарят на моите лични прищевки. Министърът е винаги много заета, но винаги внимателна. Тя отказа да насрочи изслушване, предвид глупостта на искането; и все пак, поради своята голяма доброта, тя ме посети в момент, който беше запазен за нейна почивка. Аз изтормозих слуха ѝ с оплаквания, плаках горчиво и в продължение на два часа моята благодетелка ме слуша с феноменално евангелско търпение. В изразителна тишина тя ме остави да се уморя от дългото и безполезно изложение.

Когато замълчах в очакване думите да нахранят чудовището на моето неразбиране, Венеранда се усмихна и отговори: 

- Монтейро, приятелю, причината за поражението ви не е нито сложна, нито трудна за обяснение. Прекалено много сте се отдали на практическия Спиритизъм с хората, нашите братя и сестри, но никога не се поинтересувахте от истинската практика на Спиритизма с Исус, нашия Учител.

В този момент Монтейро направи дълга пауза, помисли за няколко мига и развълнувано каза:

  - Оттогава отношението ми много се промени, разбирате ли? 

Зашеметен от дълбокия урок, аз отговорих, предъвквайки думите си, като някой, който мисли повече, за да каже по-малко: 

- Да, да, опитвам се да разбера.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html