Урок 35 ТЕОРЕТИЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА СЕТИВНОСТТА У ДУХОВЕТЕ

ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА 

Урок 35 ТЕОРЕТИЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА СЕТИВНОСТТА У ДУХОВЕТЕ

257. Тялото е инструмент на болката. Ако то не е главната причина за нея, то поне може да кажем, че е непосредствената причина. Душата има способността да възприема болка причинена по този начин: това възприятие е последицата. Споменът, който душата пази за болката, може да бъде много болезнен, но той не може да окаже никакво физическо действие. В действителност нито студът, нито топлината са в състояние да дезорганизират тъканите на душата, която не е податлива нито на замръзване, нито на изгаряне.

Но не виждаме ли всеки ден споменът или притеснението от едно физическо зло, да произвежда ефекта от това зло, сякаш то се случва в реалността, до степен да причини смърт? Всички знаят, че хората, които имат ампутиран крайник, са склонни да изпитват болка в крайника, който им липсва. Очевидно е, че ампутирания крайник не може да е мястото или дори начална точка на болката. Това, което се случва е, че просто мозъкът е запазил впечатление за болката и го възпроизвежда. Следователно ще бъде правилно да признаем, че нещо подобно се случва по отношение на страданията на Духа след смъртта. 

Едно дълбоко проучване на периспирита, който играе толкова важна роля във всички спиритистки феномени; в проявленията като пара или в осезаем вид; в състоянието, в което Духът се озовава в момента на смъртта; в идеята, която той толкова често проявява, че все още е жив; в ситуации, така трогателни, които ни разкриват самоубийците, и онези, измъчвани от собствени желания, които са се оставили да бъдат погълнати от материални удоволствия; и безброй други факти, хвърлят много светлина по този въпрос, давайки обяснения, които сега обобщаваме.

Периспиритът е връзката, която свързва Духът с материята на тялото, която е извлечена от околната среда, от вселенския флуид. Той участва едновременно в естеството на електричеството, в магнитния флуид и до известна степен в инертната материя. Може да се каже, че това е квинтесенцията на материята. Периспиритът е принцип на органичния живот, но не и на интелектуалния живот, който е поместен в Духа. Освен това той е носител на външните усещания. В тялото органите, служещи като проводници, локализират тези усещания. След унищожаването на тялото те стават общи. Затова Духът не казва, че страда повече от главата, отколкото от краката, или обратното. Не бъркайте обаче усещанията на периспирита, който е станал независим, с тези от тялото. Последното може да се вземе само за сравнение, а не по аналогия. Освободен от тялото, Духът може да страда, но това страдание не е телесно, въпреки че то не е и изключително морално, като угризенията например, тъй като той се оплаква от студ и жега. Също така той не страда повече през зимата, отколкото през лятото: виждали сме духове да преминават през пламъци, без да изпитват никаква болка. Следователно температурата не предизвиква никакво впечатление върху тях. Болката, която изпитват, следва че не е сама по себе си напълно физическа: това е едно неясно интимно чувство, което самият Дух не винаги разбира добре, точно защото болката не е локализирана и защото не я причиняват външните агенти; тя е повече един спомен от колкото реалност, обаче е спомен, който е също толкова болезнен. И все пак понякога, има и нещо повече от това, както ще видим.

Опитът ни учи, че по време на смъртта периспиритът се отделя повече или по-малко бавно от тялото; че през първите минути след дезинкарнация Духът не намира обяснение за ситуацията, в която се озовава. Той вярва, че не е мъртъв, защото се чувства жив; вижда тялото на една страна, знае, че то му принадлежи, но не разбира, че е отделен от него. Тази ситуация продължава до тогава, докато има някаква връзка между тялото и периспирита. Един дух на самоубиец веднъж ни каза: „Не, не съм мъртъв“. И добави: „Въпреки това усещам, че червеите ме ядат.“ Сега, несъмнено, червеите не ядат неговия периспирит, още по-малко Духа; те просто се хранят с тялото му. Тъй като обаче отделянето на тялото и периспирита не е завършено, се получава един вид морално отражение, предаващо на Духа случващото се в тялото. Отражение или отзвук може да не е подходящ термин, защото може да предизвика предположението за един много материален ефект. По-скоро гледката какво се случва с тялото, към което все още е свързан периспиритът, създава илюзията, която той приема за реалност. Поради това, следователно, в този случай нямаме един спомен за болка, тъй като в живота си той не е бил яден от червеите: той получава усещане за един актуален факт. Това показва, че при внимателно наблюдение на фактите, могат да се правят изводи.

По време на живота тялото получава външни впечатления и чрез периспирита ги предава на Духа, което вероятно е това, което се нарича нервен флуид. Веднъж умряло, тялото не чувства нищо, тъй като в него няма Дух, нито периспирит. Последният, отделен от тялото, изпитва усещането, но тъй като то вече не го достига през един ограничен канал, то става общо. Периспиритът бидейки нищо повече от един обикновен посредник на канализиране и предаване, и тъй като съзнанието е в Духът, логично е да се заключи, че ако можеше да съществува периспирит без Дух, той не би почувствал нищо, точно като едно тяло, което е умряло. 

По същия начин, ако Духът нямаше периспирит, той би бил недостъпен за всякакви болезнени чувства. Това се случва с напълно пречистените Духове. Ние знаем, че колкото повече се пречистват те, толкова по-ефирна става същността на периспирита им, от където следва, че влиянието на материята намалява с напредването на Духа, тъй като самият периспирит става по-ефирен.

Но, ще си кажете,  че след като чрез периспирита се предават както приятните, така и неприятните усещания на Духа, тогава чистият Дух, който е недостъпен за последните, би трябвало да не усеща и първите. В действителност е така по отношение на тези, които идват единствено от влиянието на материята, която ни е позната. Звукът на нашите инструменти, ароматът на нашите цветя не прави никакво впечатление на Чистия Дух. Той обаче изпитва едни дълбоки усещания, които имат неописуемо очарование, за които не можем да формираме никаква представа, защото в това отношение ние сме като слепци по рождение изправени пред светлината. Ние знаем, че това е реално; но по какъв начин се произвежда? 

Нашата наука не стига до там. Ние знаем, че в Духа има възприятие, усещане, слух, зрение; че тези способности са свойства на цялото същество, а не, както в човека, само на част от него. Но по какъв начин той ги притежава? За това не знаем нищо. Самите Духове не могат да ни информират за това, тъй като езикът ни е неадекватен, за да изразява идеи, които ние не притежаваме, точно както е и езика на диваците, поради липсата на подходящи термини, неспособен да превежда идеи, свързани с нашите изкуства, науки и философски доктрини.

Казвайки, че Духовете са недостъпни за впечатленията от материята, която ни е позната, ние имаме предвид много развитите Духове, чиято ефирна обвивка не намира аналогия в този свят. Същото не важи за онези с по-плътен периспирит, които възприемат нашите звуци и миризми, макар и да не е посредством една обособена част от тяхната същност, както им се е случвало, докато са били живи. Може да се каже, че в тях молекулните вибрации се усещат в цялото същество и по този начин достигат до общия сензориум, който е самият Дух, макар и по различен начин, и може би, също така създават различно впечатление, което променя възприятието. Те чуват звука на нашия глас, но ни разбират без помощта на словото, само чрез предаване на мисълта. В подкрепа на това, което казваме, е фактът, че това проникване е толкова по-лесно, колкото по-дематериализиран е Духът. Що се отнася до зрението за Духа то не зависи от светлината, която имаме. Способността за виждане е един съществен атрибут на душата, за която мрака не съществува. Тя обаче е по-обширна, по-проникваща в по-пречистените духове. Душата, или Духът, следователно има в себе си способността на всички възприятия. В телесния живот те се заличават от грубостта на органите на тялото; в извънтелесния живот те са непомрачени, тъй като полуматериалната обвивка става ефирна.

Извлечена от околната среда, тази обвивка варира в зависимост от естеството на световете. Когато преминават от един свят в друг, Духовете променят своето покритие, както ние сменяме дрехите, когато преминаваме от зима към лято или от полюса към екватора. Когато идват да ни посетят, най-висшите си обличат земния периспирит и тогава техните възприятия се произвеждат както в един обикновен Дух. И все пак всички, както по-нисшите, така и висшестоящите Духове, нито чуват, нито чувстват, освен това, което искат да чуят или почувстват. Като не притежават сетивни органи, те могат свободно да активират възприятията си или да ги нулират. Само едно нещо са длъжни да слушат - съветите на Добрите Духове. 

Виждането винаги е активно; но, те могат да се направят невидими един за друг. В зависимост от категорията, която заемат, те могат да се скрият от тези, които са по-нисши спрямо тях, но не и от тези, които ги превъзхождат. В първите моменти след смъртта виждането на Духа винаги е замъглено и объркано. То се избистря, колкото повече духът се отделя и може да постигне яснотата, която е имал по време на земния живот, независимо от възможността за проникване през непрозрачните за нас тела. Що се отнася до неговото разширяване през безкрайното пространство, бъдещето и миналото, то зависи от степента на чистота и издигане на Духа.

Може би някой ще възрази: „В цялата тази теория няма нищо успокоително. Мислехме си, че веднъж освободени от грубата си телесна обвивка, инструментът на нашите болки, повече няма да страдаме. А сега вие ни казвате, че все още ще страдаме. Под тази или онази форма, но винаги ще има страдание.“

Уви! Да, може да се случи да продължим да страдаме, много и за дълго време, но може да се случи и да спрем да страдаме от самия момент, в който телесният живот приключи.

Страданията на този свят понякога са независими от нас; много по-често обаче те се дължат на нашата воля. Проследете всяко едно назад към техния произход и ще видите, че повечето от тези страдания са последици от причини, които е било възможно да се избегнат. Колко ли злини, колко ли болести не дължи човек на своите крайности, на амбицията си, с една дума: на своите страсти?

Този, който винаги е живял с трезвеност, който не е злоупотребявал с нищо, който винаги е бил прост във вкусовете си и скромен в желанията си, си спестява много премеждия. Същото е и с Духа. Страданията, през които преминава, винаги са следствие от начина, по който е живял на Земята. Разбира се вече няма да страда от подагра или ревматизъм; той обаче ще изпита други страдания, които са не по-малко болезнени. Ние видяхме, че страданието му е резултат от връзките, които все още го държат към материята; че колкото по-свободен е от нейното влияние, или, с други думи, колкото по-дематериализиран се окаже Духа, толкова по-малко болезнени усещания ще изпита. 

Сега е в нашите ръце да се освободим от такова влияние на материята в настоящия ни живот. Човеците имат свободна воля, следователно имат силата да избират между това да направят или да не направят нещо. Укротявайте своите животински страсти; не подхранвайте омразата, нито завистта, нито ревността, нито гордостта; не бъдете доминирани от егоизма; пречиствайте себе си, подхранвайки добри чувства; правете добро; не придавайте на нещата от този свят значение, което не заслужават; и тогава, макар и покрити с една телесната обвивка, вие вече ще бъдете пречистени, вие ще бъде освободени от игото на материята и когато напуснете тази черупка, вече няма да бъдете повлиявани от нея. Тогава никакви болезнени спомени от физическото страдание, което сте претърпели, няма да достигнат до вас; те няма да ви оставят никакво неприятно впечатление, защото те ще са достигнали само до тялото, но не и до душата. Ще се чувствате щастливи да се освободите от тях и спокойствието на вашата съвест ще ви освободи от всякакви морални страдания.

Разпитахме Духове, наброяващи хиляди, които на Земята принадлежаха на всички класи на обществото, заемаха всички социални позиции; изучавахме ги във всички периоди на духовния живот, от момента, в който те напускат тялото; ние ги придружавахме стъпка по стъпка в Отвъдния живот, за да наблюдаваме промените, които се случват в тях, в техните идеи, в техните чувства, и в това отношение, дори и сред най-обикновените хора, ние получихме ценни елементи за изучаване. 

И така, ние забелязахме, че страданията винаги бяха свързани с поведението, което са имали и чиито последствия преживяваха; че другият живот е източник на неизразимо щастие за онези, които са следвали пътя на доброто. От това следва, че за страдащите това се случва, защото те така са поискали; и следователно, за страданието си трябва да благодарят единствено на себе си, било в другия свят, или в този.

„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html

Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html