книга ПРАТЕНИЦИТЕ
психографирана чрез медиума Шико Шавиер,
духовен автор Андре Луис
Глава 14 Подготвителна работа - усилване на духовното виждане, истинската сила на молитвата в духовната сфера
През нощта Анисето дойде при нас, като започна с думите:
- Утре ние тримата ще заминем на служба в сферите на Земната Повърхност. Телесфоро ми препоръча да свършим няколко важни задачи, но аз сам мога да се погрижа за тях, предоставяйки междувременно на вас една седмица за придобиване на опит и служба.
Това ме зарадва силно. Често се бях връщал в домашното гнездо, бях се връщал в града, където проведох последната си задача, и въпреки това досега аз не се бях спирал да проуча широките възможности за братска подкрепа. От време на време аз се сблъсквах с трудни ситуации, в които старите ми съграждани се изправяха пред важни проблеми; но аз се чувствах неспособен ефективно да им помогна да намерят едно желателно решение. Липсваше ми духовна техника, за да го направя, нито имах достатъчно увереност в самия себе си.
Давайки ми да разбера, че бе чул моите дълбоки мисли, Анисето се обърна към мен специално, уверявайки ме:
- Вие, Андре, все още не бяхте в състояние да помогнете на инкарнираните си приятели в онзи момент, защото все още не бяхте усвоили способността да виждате. Но това е приемливо. Когато сме в плътта, често сме склонни да отчитаме само следствията, без да вземаме предвид причините зад тях. В просяка ние виждаме само нещастие; при болния - само физическата разруха. И все пак идентифицирането на причините е незаменимо.
След като размисли няколко минути, той продължи:
- Ние обаче ще се опитаме да поправим ситуацията. Утре, рано сутринта, вие с Висенте трябва да отидете в Департамента за Подпомагане на Възприятията чрез Магнетизация (магнетизиращи пасове за усилване на медиумистичните възприятия), който е разположен до Центъра на Пратениците. Ще издействам мерки с които вие да получите необходимото подобрение на зрението. Но ви моля също да потърсите такава помощ и в молитва. Молете се на Бог да позволи разширяване на вашите способности за виждане. Осъзнайте величието на този възвишен дар. И най-вече, изпратете на Великия Създател една мисъл на посвещаване на любовта към Него и на неговите божествени служби. Нямам намерение да ви подтиквам да действате с фанатизъм и по един безсъзнателен начин.
Тук ние не можем да злоупотребяваме с молитвата, според старите си земни навици. В телесния свят сме свикнали да използваме молитвата в подчинение на престъпни капризи, молейки за улеснения, които биха били в ущърб на нашето собствено просветление. Тук обаче, Андре, молитвата е един ангажимент на създанието към Бога, едно задължение включващо свидетелство, усилия и отдаденост на по-висши цели. Всяка наша молитва трябва преди всичко да означава вярност на сърцето. Тези, които се молят в нашето духовно състояние, настройват ума си в унисон с по-висшите сфери и новите светлини озаряват пътищата им.
Пред благородния авторитет на Анисето не посмях да говоря и дори се страхувах да изразя каквато и да е мисъл. С любезни думи на приятелство и насърчение нашият великодушен инструктор ни остави. Двамата с Висенте се наслаждавахме на великолепните проекти. Ние за първи път сътрудничихме в полза на инкарнираните като цяло. Нощната ни почивка беше много кратка. С нетърпение очаквахме зората, за да можем да получим магнитната помощ от гореспоменатия Кабинет.
Рядко съм се молил с такава емоция, както в онзи час.
Първоначално просветени техници на институцията ни поставиха в една пряка ментална връзка с тях, и след това ни подложиха на различни духовни приложения, които аз все още не мога да разбера в най-голяма степен и трансцеденталност. Забелязах обаче, че нашето сътрудничество на база на магнетизма не ни беше лишило от усещане за съзнателност, и за това се възползвах от възможността за една искрена молитва, която беше по-скоро едно посвещение на работа, отколкото акт на молене.
След известно време ни беше казано, че сме свободни да излизаме, когато поискаме.
В началото аз не забелязах нищо изключително, въпреки че усещах в сърцето си една нова смелост и различна радост. Изпитвах едно добро настроение, досега неизвестно за мен. Усещанията ми за зрение и слух изглеждаха по-ясни.
Анисето, който изглеждаше много доволен, ни чакаше в Центъра, и организира заминаването ни за обед. Аз очаквах насрочения час с нетърпение.
Ние не напускахме Наш Дом като земни пътници, обичайно натоварени с различни провизии и багаж.
- Тук - каза Анисето весело, - целият ни багаж е това, което носим в сърцето. На земята са - куфари, чанти и пакети; но тук ние трябва да поведем своите цели, енергии, знания и най-вече искрената готовност да служим.
Някои присъстващи спътници се засмяха от удоволствие.
В този момент нашият наставник даде някои препоръки. Той определи колеги, които да ръководят групите за обучение; установи програмите за служба и уведоми, че ще се връща в колонията ежедневно, за по няколко часа, оставяйки нас, Винсент и мен, в служби на Повърхността, в изпълнение на работа и наблюдения, които щеше да продължат цяла седмица.
Сбогувахме се с другарите си по борба, изпълнени с надежда. Това беше първата ни обиколка за обучение и сътрудничество към нашите събратя.
Когато тръгнахме, нашият инструктор отбеляза:
- Мисля, че за вас това пътуване ще бъде различно. Разбира се, че вие сте свикнали на свободно преминаване, което се осигурява от нашите Висшестоящи за нашите нормални работни дейности и на нашите просветени братя, които са в навечерието на прераждането си.
- Какво така? - попита учудено Висенте.
- Не знаехте ли? Нисшите региони, между колония Наш Дом и кръговете на плътта (физическия свят), са толкова обширни, че изискват един широк и добре поддържан път, който също изисква съхранение, както главните земни пътища. Там има физически препятствия; тук, духовни препятствия. Нормалните маршрути за предаване на информация са предназначени за един незаменим обмен. Онези, които са обвързани в задачите на нашата свещена рутинна дейност, се нуждаят от свободно преминаване и онези, които идват от висшите сфери за да се реинкарнират, трябва да продължат колкото е възможно по-хармонично, без директен контакт с вибрациите от най-нисшите области. Абсорбирането на по-низши елементи би предопределило сериозен дисбаланс при тяхното прераждане. Подобни смущения трябва да се избягват. Ние обаче тръгваме на една експедиция за учение и опит. Следователно не трябва да имаме предпочитание към най-лесните пътища.Забелязвайки недоумението ни, Анисето завърши казвайки:
- Представете си една огромна река, разделящи два различни региона. Съществува едно плитко място, което предлага бързо пресичане, но има и няколко прохода през дълбоки клисури.
От изражението на любезният ни инструктор, заключих, че той можеше да се върне в колонията по свое желание, без да среща пречки от какъвто и да е вид, където и да било, поради духовната сила, която го обгръщаше; но той се бе превърнал в поклонник като нас, поради своята отдаденост към мисията на преподаването.
Висенте и аз не разполагахме с адекватното вибрационно излъчване за такива големи дела. Бяхме обикновени, както и повечето жители на нашия духовен град. На свое разположение имахме само няколко принципа на волитацията*1, но още бяхме много далеч от истинската ѝ сила. Поради това аз никога не бях виждал енергия и смирение в толкова красив консорциум. Анисето ни насочваше устойчиво и благонадеждно, енергичен и мъдър, и не се поколеба да снижи вибрацията си до нашата, с цел да ни служи като един отдаден спътник.
Размишлявайки върху възвишения урок, докато бях в пълна волитация, забелязах кулите на Наш Дом, които избледняваха в далечината…
*1 - Волитация е метод, който духовете използват за придвижване на разстояния, летене в пространството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар