Глава 17 Романтичната история на Алфредо - любовта между два духа на различно ниво
След няколко минути, които използвахме в служба на успокояваща хигиена, Алфредо ни покани на масата, където Исмалия с изключително щедрост изпрати да бъдат поднесени различни плодове. Господарите на замъка нямаше как да са по-мили от това. Сервиращите идваха и си отиваха с голяма радост сияеща по лицата им.
Беседата на Алфредо и коментарите на Исмаилия бяха пълни с интересни и образователни бележки.
- И какво е впечатлението ви от службите като цяло? - попита Анисето замислено, обръщайки се към собственика на къщата.
- Отлично по отношение на възможностите за реализация, които ни се предлагат, - отговори Алфредо многозначително. – И все пак мнението ми върху настоящата ситуация е различно. Зоните, които обслужваме изобилстват от болезнени новини. Настоящият период за човека е период на опустошителните конфликти и противоречивите вибрации, които ни достигат, са от такова естество, че могат да отслабят всяко по-нерешително сърце. Дезинкарнирани и инкарнирани участват в разрушителни битки. Това е много жалко.
- Увеличи ли се броят на нуждаещите се, които прибягват до помощта на Станцията? - продължи да пита нашия съветник.
- Огромно увеличение има. Нашето производство на храни и лекарства е изцяло погълнато от гладните и болните. Разполагаме с петстотин сътрудници, но понастоящем се чувстваме неспособни да отговорим на всичките си задължения. Тълпите страдащи са безбройни. В едни други времена пейзажът ни се запазваше без сенки в продължение на много седмици, но ...
В този момент Исмаилия се извини и стана от масата отправяйки се към вътрешните помещения.
И тъй като Алфредо насочи поглед към мен, аз се осмелих да кажа:
- Хубаво е, че имате себеотрицателна спътница до себе си.
Двамата с Анисето се усмихнаха почти едновременно и администратора заговори:
- Ах, приятели мои! За момента аз нямам това щастие по такъв окончателен начин. Съпругата ми и аз имаме един божествения ангажимент за вечен съюз, но аз все още не заслужавам нейното постоянно присъствие. Тя е небесна доброта, а аз, човешка реалност.
След кратка пауза той продължи с финес:
- Анисето познава нашата история. Но вие не я знаете. Затова ще се почувствам щастлив, ако ви разкажа някои спомени. Това ще има двойна полза. Ще облекча сърцето си още веднъж, като разкажа за грешките си, и вие двамата, които може би имате в скоро време нови служби да вършите на Земята, със сигурност ще имате полза от някои от моите преживявания.
Исмаилия и аз пазехме едно малко ковчеже на щастие в света; обаче нечестиви разбойници дебнеха около нашето щастие. Моята отговорност в областта на материалните дела беше огромна и поради това, че бях далеч от разбиране на възвишените си задължения на съпруг и баща, аз не се стремях да изпълнявам полагащите ми се задължения към дома и двете малки деца, които Бог ми беше изпратил. Исмаилия обаче беше провиденческата мъдрост в нашата къща. Аз обаче забравих, че добродетелта по всяко време може да стане обект на тормоз от покварата и моята благородна другарка стана плячка на злобата на един безчестен приятел, с когото имах многобройни общи интереси във финансовата сфера. Жена ми страдаше в мълчание от неговото преследване няколко поредни години.
И когато моят нещастен съдружник видя безполезността на престъпното си поведение, в едно неистово отчаяние той се опита да отрови неподготвения ми дух. Той започна, като ме предупреждаваше за поведението на Исмалия. Той ме зашемети, като я замеси в лъжливи обвинения. Той подкупи домашните ни слуги и назначи шпиони да следват скъпата ми Исмаилия в задълженията ѝ на съпруга и майка.
Този мъж упражняваше силно влияние върху мен, и предвид връзките, които ни обединяваха, моята спътница никога не почувства достатъчно кураж да го издаде. Докато се вслушвах в клеветите извън домашното огнище, аз бях станал нетърпим вътре в него. Не знаех как да гледам на жена си с безгрижието и абсолютната увереност както в по-ранния период. Аз виждах зло в най-малките ѝ жестове и търсех да разкрия скрити мотиви в най-невинните ѝ фрази. Аз дори я обвиних по един завоалиран начин. Исмалия се разплака и замълча.
Накрая нещастният ни преследвач подкупи един човек в по-ниско положение, който една нощ се скри до спалнята ни като един обикновен крадец, и аз бях поставен на най-голямото си изпитание. Аз влязох в стаята в крайно отчаяние и обвиних на висок тон, но видях спътницата си дълбоко спокойна. Исмалия се изправи, опасявайки се за психическото ми здраве, но аз не отговорих на нейните молби, търсейки в безумие този, който осквернява моя чест ... Отворих със сила голям античен шкаф, претърсвайки стаята.
Точно тогава фигурата на един мъж се прокрадна в сянката от съседната стая и преди да успея да го хвана в моята необуздана омраза, той скочи през прозореца и изчезна в овощната градина на нашата къща. Аз тичах, отчаян, изстрелвайки куршуми напразно, но не можах да постигна нищо. Върнах се в спалнята и, за да разгори омразната ярост, която изпитвах, непознатият беше оставил след себе си една елегантна нова шапка, която да акцентира ужасните ми чувства. Oчите ми преливаха от гняв, бълвах обиди, исках да унищожа Исмалия, която окъпана в сълзи лежеше в краката ми; но едно нещо, което никога не бих могъл да разбера на Земята, парализира ръката ми, почти извършила убийство. Изригвайки в богохулства и глух за молбите ѝ, аз излязох от дома обхванат от ужас.
На следващия ден предявих правото си за изключително попечителство върху децата и уредих Исмалия, която се беше превърнала в статуя на скръбта, да бъде върната в бащината си плантация. Наех една гувернантка за момчетата и скоро след това взех кораб за Европа, където останах повече от три години. Аз никога не потърсих никаква сериозна проверка и доказателство, и макар духът ми да бе непрекъснато измъчван, аз задушавах най-съкровените си чувства, и никога повече не потърсих новини за оклеветената ми спътница.
Един ден получих едно лаконично писмо от френския бряг. Един роднина ми даваше информация за съпругата ми. След две мъчителни години, изтерзана от копнежа по дома и изоставянето, Исмалия беше сразена от туберкулоза и беше умряла в ужасно морално мъчение. Тогава реших да се върна. Отново се установих в Рио, образовах децата и спазвах едно болезнено вдовство в разочарованието на сърцето си.
Годините минаха една след друга, когато бях повикан до леглото на умиращия някогашен съдружник. Пред лицето на смъртта нещастникът призна своето омразно престъпление, искайки прошка, която, за нещастие, аз не можах да дам. Оттогава аз станах един нелечим луд. Уморен и остарял, потърсих селския имот на свекърите ми, опитвайки се по някакъв начин да поправя несправедливостта, но смъртта не ми даде никакъв шанс и се върнах в царството на дезинкарнираните в едно плачевно духовно положение.
В този момент той направи една пауза и продължи развълнувано:
- Излишно е да казвам, че от Исмалия получих цялата подкрепа, от която се нуждаех. За мое съжаление все пак бяхме разделени. Аз не заслужавах благословията на един възвишен съюз. Исмалия ме следва отблизо, но тя има свое местообитание в едно по-висше ниво, до което аз трябва да се стремя да достигна. От дълго време съм се отдал на службите в нашата Помощна Станция, посвещавайки себе си на невежите и страдащите и моята свята Исмалия идва тук веднъж на месец, за да насърчи духа ми и да ме подкрепи в моите борби.
- Но не можеше ли тя да се премести тук окончателно? - попита Висенте, толкова впечатлен, колкото и аз, от тази трогателна любовна история.
Алфредо се усмихна и каза:
- Знам, че Исмаилия е работила за това, че нейният идеал за вечен съюз е идентичен с моя, и като се има предвид обстоятелството, че висшестоящият винаги е в положение да даде на по-нисшия; но също не мога да игнорирам факта, че бях предупреден от нашите висшестоящи за моите настоящи нужди от усилия и самота. Трябва да узная цената на щастието, за да не пренебрегна отново Божиите благословии. Съпругата ми иска да слезе тук и окончателно да бъде с мен. Необходимо е обаче аз да се науча да изкачвам до нейното ниво и по тази причина все още не сме получили подходящото разрешение за едно окончателно духовно партньорство.
Наблюдавайки нашата емоция, той заключи:
- Аз изкупувам престъпления от прибързаност и необмислени постъпки. Загубих спокойствието си, дома си и преданата си спътница поради престъпната си импулсивност. Както чухте, аз не убих и не ограбих никого, но аз отрових сам себе си. Клеветата е едно невидимо чудовище, което атакува човешкия слух и зрение поради неподготвеност и липсата на бдителност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар