Книга Пратениците, духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 16 На Помощната Станция
Гледката на превъзходния замък ме заслепи! Неспособен да изразя възхищението, което ме обзе, последвах Анисето мълчаливо. За голяма изненада обаче открих, че великолепната сграда не е оставена без защити. Масивни стени я заобикаляха на разстояние, което погледът ми не можеше да обхване. Всеки, който си е представял една такава институция, разположена в невидимите зони, едва ли би могъл да си въобрази крепостна стена от такъв вид. Представата за рая и ада, дълбоко вкоренена в народния ум, не дава да се разбере, че хората като цяло не се променят от физическата смърт, както да смениш местоживеенето не означава промяна на личността за обикновения индивид.
С изненада забелязах, че нашият инструктор позвъни на един почти незабележим звънец, прикрит в стената. Вярвам, че ако Анисето беше сам, той нямаше да има нужда от това устройство, като се има предвид духовната му сила над всяко плътно съпротивление; обаче ние бяхме в неговата компания и за пореден път искаше да дойде на нашето ниво за да постъпи благородно. Скриването на собствената славата е кодекс на добрия тон в благородните и свещени духовни общества.
В отговор двама слуги отвориха изключително тежката врата, която увисна на пантите си, подобно на всяка порта на по-стара сграда в земното ниво.
- Поздрави, пратеници на Доброто! - казаха и двамата едновременно, вглеждайки се в Анисето с благоговение.
Анисето вдигна ръката си, която в същия момент засия, и промълви няколко думи на обич, отвръщайки на уважителния поздрав. И влязохме вътре.
Бях изумен! Чудни овощни и цветни градини се простираха докъдето ми се губеше погледа. Сянката тук не беше толкова интензивна. Ние се почувствахме окъпани в мекотата на здрача, благодарение на мощни излъчватели на лъчиста светлина. Интериорът представяше неочаквани характеристики. Едва сега разбрах, че стената криеше повечето от конструкциите. Многобройни сгради се изреждаха в една линия, сякаш гледахме една великолепна образователна институция. Разнообразни групи мъже и жени бяха отдадени на множество задължения. Изглежда никой не забелязваше присъствието ни, поради интересът, който създаваше работата у всеки един.
Последвахме Анисето през многобройни редици от старинни дървета, които приличаха на древни дъбове. Аз обаче забелязах, че в тази благословена Помощна Станция Природата беше станала майчинска. Небето беше по-светло и вятърът беше по-нежен, като шепнеше тихо през гъстата горичка.
Забелязвайки нашето възхищение, нашият любезен инструктор поясни:
- Този покой тук отразява психическото състояние на онези, които живеят на тази станция на братска помощ. Ние току-що преминахме една зона на големи духовни конфликти, макар вие да не можете все още да я възприемете. Природата е една любяща майка навсякъде, но всяко място демонстрира влиянието на Божиите деца, които го обитават.
Обяснението не можеше да бъде по-ясно.
Когато достигнахме централната сграда, построена в стил на красив европейски замък от феодални времена, ние се изправихме пред една изключително симпатична двойка.
- Скъпи мой Анисето! - каза господинът, прегръщайки нашия съветник.
- Скъпи мой Алфредо! Моя благородна Исмалия! - отговори Анисето, усмихвайки се.
След топлите поздрави той ласкаво ни представи. Двойката ни прегърна, показвайки сърдечност и приятелско внимание.
- Нашият скъп Алфредо - продължи Анисето, изяснявайки, - е отдаденият администратор на тази Помощна Станция. Вече от много време той се е отдал на служба на нашите невежи и заблудени братя.
- О! Не продължавайте - каза мъжът, сякаш за да избегна комплименти, - аз просто се посветих на дълга си.
И, сякаш да промени разговора, той продължи замислено:
- Но каква приятна изненада! Не сме имали посетители от Наш Дом от много дни! Радвам се, че дойдохте в ден, когато Исмаилия също е при мен!
Но защо? - Помислих си вътрешно. Не беше ли тази дама с красиво лице неговата съпруга? Не живееха ли тук заедно, както на Земята? Но преди да успея да стигна до някакво заключение, Алфредо ни поведе в домашния интериор.
Стълбите, направени от нещо подобно на мрамор, ме впечатлиха с полупрозрачната си красота. От голямата величествена веранда, където колонадите бяха украсени с цветя бръшлян, но много по-различен от бръшляна, който знаем на Земята, влязохме в огромна зала, обзаведена в старовремски стил. Деликатно изваяните мебели формираха очарователен ансамбъл. С възхита аз се взирах в стените, от които висяха прекрасни картини. Една от тях обаче прикова по-специално моето внимание. Това беше огромно платно, изобразяващ мъченичеството на свети Дионисий, Апостола на Галия, който бил грубо измъчван в първите дни на Християнството, според скромното ми познание по история.
Заинтригуван си спомних, че бях виждал на Земята една картина абсолютно същата като тази. Не беше ли това известното произведение на Бона*1, известният френски художник от съвремието? Но това копието на Помощната Станция беше много по-красиво. Народната легенда беше красиво изразена до най-малките детайли. Славният Апостол, полугол, с отсечена глава и торсът му увенчан от ореол интензивна светлина, полагаше върховни усилия да вдигне собствената си глава, която се бе търкулнала в крака му, докато убийците му го гледаха обзети от голям ужас; от високо се виждаше как слиза един божествен емисар, донасяйки на този Господен Слуга една корона и една палмова клонка на победата. В това копие обаче имаше едно дълбоко сияние, сякаш всяко докосване на четката съдържаше движение и живот.
Като забеляза възхищението ми, Алфредо каза с усмивка:
- Всички, които ни посещават за първи път, се радват да съзерцават тази превъзходна реплика.
- Ах, да! - казах аз, - Оригиналът, по това, което съм информиран, може да се види в Парижкия Пантеон.
- Грешите, - обясни моят мил събеседник, - всички картини, както и всички други велики произведения на изкуството, в оригинал не се намират на Земята. Вярно е, че на човешкия ум ние дължим много възвишени творения; но в този случай въпросът е по-трансцендентен. Ето истинската история на това великолепно платно. То беше замислено и нарисувано от един благороден Християнски художник, в един духовен град, силно свързан с Франция.
Голямо учудване бе завладяло сърцето ми. Сега аз видях обяснение за светите терзания на великите художници, божествено вдъхновени в създаването на безсмъртни произведения. Осъзнах, че цялото висше изкуство на Земята е нещо сублимно, защото предава славните видения на човека в светлината на по-висшите нива.
Алфредо, който изглеждаше заинтересован да допълни мислите ми, каза:
- Конструктивният гений изразява духовно превъзходство със свободно преминаване между възвишените източници на живота. Никой не създава без да види, чуе или почувства, а художниците на по-висшата менталност често виждат, чуват и усещат най-високите постижения на пътя към Бога.
Но, обръщайки се приветливо към Анисето, той възкликна:
- Достатъчно бърборене за сега. Нека седнем. Би трябвало да сте уморени от вашия труден преход. Имате нужда да заредите енергиите си и да си починете известно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар