книга Пратениците, духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 15 Пътуването - регионите преди земната повърхност през погледа на духовното виждане
След като използвахме волитация - процеса за бързо придвижване, пресичайки огромни разстояния, започна да се появява един не толкова красив регион. Небето беше покрито с гъсти облаци и нещо, което не можах да разбера какво е, ни пречеше да осъществяваме волитация с лекота. Не мисля, че нашият инструктор беше засегнат, но ние с Висенте полагахме огромни усилия за да го придружаваме.
Анисето веднага забеляза нашите трудности и каза:
- Може би ще е по-удобно да използваме краката си за придвижване на този етап. Атмосферата започва да натежава силно и ние не сме много далеч от Кампо да Пас . Макар, че няма да се наложи да ходим там. Можем да почиваме в Помощната Станция. Ще намерим необходимите ни ресурси там.
- Но какво е това място? - попитах, изумен от дълбоката промяна в околната среда.
- Ние проникваме в сферата на най-силните вибрации на човешкия ум. Ние все още сме на голямо разстояние от Повърхността, но веднага можем да усетим менталното влияние на инкарнираното човечество. Големите борби се водят в тези области и хиляди себеотрицателни братя тук са избрали мисията да поучават и утешават страдащите. Няма място, където да има недостиг на божествена закрила.
В този момент стигнахме до върха на една голяма планина, обгърната в димна сянка. На земята бяха очертани различни пътеки под формата на добре оформени лабиринти.
Забелязвайки колко объркани сме ние, Анисето каза оптимистично:
- Нека продължим!
В този момент, ах Добри Боже! Нещо непредвидено зарадва сърцето ми. В контраст на сенките, светлинни лъчи се отделяха интензивно от телата ни. Душата ми беше обзета от необикновено вълнение. Висенте и аз коленичихме едновременно, окъпани в сълзи, изпращайки дълбоката си благодарност на Вечния в израз на пламенна радост. Бяхме опиянени от радост. Това беше първият път, когато бях облечен в светлина, светлина, която се излъчваше от всяка клетка на духовното ми тяло.
Анисето, който остана прав и ни гледаше с израз на радост, каза развълнувано:
- Много добре, приятели! Нека благодарим на Бога за даровете на любовта, мъдростта и милостта. Нека знаем как да изразим своята признателност към Отеца. Онези, които не знаят как да благодарят, не знаят да получават, и още по-малко знаят как да искат.
Дълго време ние с Висенте останахме в молитва, изпълнена с радост и сълзи...
След това възобновихме своя ход, сякаш бяхме облечени във възвишена сияйност.
Изненадите обаче следваха една след друга.
Тези маршрути за комуникация бяха много различни от онези, които познавах досега. Ние се бяхме потопили в странен климат, където преобладаваха студ и отсъствие на слънчева светлина. Топографията представляваше смесица от мистериозни пейзажи, които ми напомниха за фантастични филми от земната кинематография. Високите върхове приличаха на могъщи стожери на тъмнината, противодействащи на необятността. Ние се спускахме все по-надолу и по-надолу, като пътници заобикалящи мрачни бездни, в една страна на заплашителна екзотика. Странна растителност се издигаше от земята на различни интервали, между големите пропасти. Ужасяващи на вид птици се появяваха страховито от време на време, изпълнявайки тишината с тревожни крясъци. Силен вятър духаше във всички посоки.
Дълбоко слисан, аз добих кураж и бодро попитах нашия инструктор:
- Какво е всичко това? Не знаех, че има такива региони между Повърхността на Земята и нашия духовен град. Усещам пред нас цял един нов свят, който ми е напълно непознат... Моите уважения, благородни Анисето, аз не питам това от празно любопитство; но тези земи ме удивляват дълбоко.
Анисето, както винаги мил, усмихна се благо и отговори:
- Целият този свят, който виждаме е продължение на нашата земя. Човешките очи могат да видят само няколко аспекта на „долината“, докато се упражняват за едно истинско духовно виждане, както и ние самите, когато гледаме сега едно нещо, ние не виждаме еднакво всичко. Това, Андре, е една различна сфера. Човешкото възприятие успява да схване само един определен брой вибрации. Сравнявайки ограничените човешки възможности с величините на Безкрайната Вселена, физическите сетива са много лимитирани. Хората получават ограничена информация за света, в който се намира домът им. Вярно е, че с вашата наука сте проумели дълбоки въпроси. Земната Астрономия знае, че Слънцето по приблизителни мерки е 1 300 000 пъти по-голямо от Земята и че звездата Капела е 5 800 пъти по-голяма от нашето Слънце; знае, че Арктур се равнява на хиляда слънца, като онова, което ни осветява; информирана е, че Канопус съответства на 8 760 слънца като нашето, събрани заедно; измерила е разстоянието между нашата планета и Луната. Тя проследява определени явления на Марс, Сатурн, Венера и Юпитер; проучва милионите слънца, събрани в Млечния път; познава променливите звезди, спиралните и дифузни мъглявини. Но човешките наблюдения не се ограничават до безграничното величие на Макрокосмоса. Науката също преминава и в царството на атома, анализирала материализацията на енергията и движението на електроните. Изучила е обстрелването на атоми и е изследвала различните корпускули .
Но целия този труд, с помощта на лещи с мощен обхват и генератори от милиони волта, все пак служи само да идентифицира външните аспекти на живота. И все пак, Андре, съществуват други, фини светове, вътре в грубите светове, прекрасни сфери, които взаимно проникват една в друга. Човешкото око страда от различни ограничения и всички физически лещи, взети заедно, не могат да проникнат в полето на душата, което изисква развитието на духовни способности за да може да бъде възприето. Електричеството и магнетизмът са два мощни потока, които са започнали да разкриват на нашите инкарнирани братя и сестри някои неща от безкрайния потенциал на невидимото, но е твърде рано да се мисли за пълен успех. Само на един човек с развити духовни сетива е възможно да се разкрият някои детайли от пейзажите пред очите ни. Множеството от съществата свързани с Повърхността не разбират тези истини, докато не загубят най-плътните си физически връзки. Закона е такъв, че не трябва да виждаме друго, освен онова, което можем да наблюдаваме и да извлечем полезност.
В този момент Анисето замлъкна. Развълнуван от инструкциите, аз запазих религиозна тишина. Сега посред сенките можех да различа няколко черни фигури, които сякаш бягаха забързани, потъвайки в мрака на близките пещери.
Нашият съветник предпазливо ни посъветва:
- Нека се опитаме да прекратим сияйния ефект от нашето духовно тяло. За да стане това ще бъде достатъчно интензивно да помислим за необходимостта от тази мярка. Ние прекосяваме една обширна зона, в която се подслоняват много нещастни създания и не е честно да унижаваме онези, които страдат, излагайки на показ нашите придобивки.
Аз се подчиних на съвета му и се доказа незабавен ефект. Нишките светлина, излъчващи се от тялото ми, угаснаха, сякаш на магия. Пътешествието стана не толкова приятно. Спуснахме се като по чудо през едни разпрострени на дълго скали. Сенките бяха станали по-гъсти, а вятърът - по-печален и внушителен.
След известно време на мълчалив ход забелязахме един голям осветен замък в далечината. Анисето посочи с показалеца си и обясни:
- Това е една от Помощните Станции на Кампо да Пас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар