Защо някои души планират по-тежки изпитания? Може ли човек да промени избраните от своя Дух изпитания по време на прераждането?
- продължение на Урок 36 ИЗБОР НА ИЗПИТАНИЯ за предстоящото прераждане, планиране на инкарнацията
ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
266. Не е ли естествено да избираме по-малко болезнени изпитания?
„Може да ви се струва така от ваша гледна точка; не и за Духа. Веднъж след като той се откъсне от материята, всяка илюзия спира да съществува и неговия начин на мислене става различен. "
Коментар на Кардек: Под влияние на плътските идеи, човекът на Земята вижда единствено болезнената страна на изпитанията. Такава е причината да ви изглежда естествено да изберете тези тестове, които от ваша гледна точка могат да съществуват едновременно с материалните радости. Завърнал се в духовния живот обаче той сравнява тези мимолетни и груби удоволствия с неизменното щастие, което му е дадено понякога закратко да зърне и от тогава нататък вече нищо не го впечатлява от преходните земни страдания. Ето за това Духът може да избере едно много сурово изпитание и, вследствие на това, едно измъчено съществуване, с надеждата бързо да достигне едно по-добро състояние, както пациентът често избира най-неприятното лекарство, за да се излекува веднага. Онзи, който се опитва да свърже своето име с откриването на една неизвестна държава не се стреми да следва един осеян с цветя път.
Той знае опасностите, които поема като риск, но също така той знае, че го очаква слава, ако се справи успешно.
Доктрината за свободата, в която трябва да изберем своите съществувания и тестовете, които трябва да претърпим, престава да изглежда странна, след като се вземе предвид, че Духовете, веднъж отделени от материята, оценяват нещата по различен начин от нашия начин на преценка. Те виждат целта, която за тях е много различна от мимолетните наслади на света. След всяко съществуване те виждат стъпката, която са предприели и разбират какво все още им липсва за постигането на чистотата, която единствено ще ги отведе до тази цел. Оттук идва и доброволното подлагане на всички превратности на телесния живот, които спомагат
тяхното по-скорошно достигане до целта. Следователно няма причина да се изненадваме от факта, че Духът не предпочита едно по-леко съществуване. Не е възможно в своето несъвършено състояние той да се радва на един живот, освободен от горчивина. Той обаче има кратки мигове, когато зърва това щастие, и точно за да го достигне и да му се наслади, той се опитва да подобри самия себе си.
В действителност ние не виждаме ли примери за такъв един избор всеки ден?
Какво кара човека, който прекарва една част от живота си, да работи без отдих и без почивка, за да събира активи, които осигуряват неговото благополучие, ако не за да изпълни една задача, която той самият си е наложил, с оглед на едно по-добро бъдеще? Войникът, който се предлага за една опасна мисия, мореплавателят, който се изправя пред не по-малки опасности, заради любовта към Науката или поради своя собствен интерес, са също примери за подлагане на доброволни изпитания, в името на почести или печалба, които ще постигнат ако не се провалят? На какво ли не се подлага човек заради своя интерес или своята слава? И не са ли състезанията също едни доброволни изпитания, на които се подлагат състезателите, за да напреднат в кариера, която са избрали? Никой не се изкачва, на която и да е позиция в
науката, изкуствата, индустрията, ако не премине през поредица от по-ниски позиции, които са също едни такива изпитания. Човешки живот следователно е копие на духовния живот; в него са представени всички превратности от първия, но на една по-малка скала. Сега, ако в земния живот често избираме тежки изпитания, целящи една по-висока позиция, защото да нямаме и един Дух, който да вижда по-далеч от тялото и за когото телесният живот е просто една краткотрайна случка, и който да избере едно тежко и трудоемко съществуване, при условие, че то ще го отведе до вечно щастие? Тези, които казват, че ще поискат да бъдат принцове или милионери, при условие, че човекът е този, който избира своето съществуване, приличат на късогледите, които виждат само това, до което се докоснат, или лакомите деца, които, когато ги питат, отговарят, че искат да станат пекари или сладкари.
Пътешественикът, който прекосява една дълбока долина, засенчена от гъста мъгла, не може да забележи нито дължината на пътя, по който върви, нито неговите гранични линии. Въпреки това, достигайки върха на планината, той обхваща с поглед дължината на пътя, който е изминал и колко още му остава да върви. Разделя срока, вижда пречките, които все още трябва да преодолее и след това комбинира най-сигурните средства за постигането му. Инкарнирания Дух е като пътешественика в подножието на планината. Изкаран от земните връзки, неговия поглед доминира над всичко, като на този, който се е издигнал до гребена на планинска верига. За пътешественика в края на неговото пътуване след умората идва почивка; за Духа, след премеждия и изпитания, идва върховното щастие.
Всички Духове казват, че в блуждаещо състояние те се отдават за изследване, изучаване, наблюдение, за да направят своя избор. В телесния живот нямаме ли един пример за този факт? Не ни ли отнема често години наред, за да намерим своята професия, която най-накрая да решим със сигурност, че е най-подходящата за нас по пътя на живота? Ако намерението ни се провали, ние прибягваме до друго поприще. Всяка кариера, която ние прегърнем, представлява една фаза, един период от живота. Но ние не се занимаваме всеки ден да мислим какво ще правим на следващия ден? Тогава, какво са, за Духа, различните телесни съществувания, ако не фази, периоди, дни от вашия живот на духове, който, както знаем, е нормалния живот, тъй като другият е преходен и временен?
267. Може ли Духът да избере своите изпитания, когато е инкарниран в тяло?
„Желанието, което изпитва по това време, може да повлияе на избора, който ще направи, в зависимост от намерението, което го ръководи. Обаче се случва така, че вече като свободен Духът почти винаги вижда нещата по различен начин. Единствено в състояние на Дух, той прави своя избор; но въпреки това, възможно е той да направи избор дори по време на материалния живот, защото винаги има моменти, когато Духът става независим от материята, която служи за негово обиталище. "
а) Много хора желаят величие и богатство, но със сигурност не като изкупление или изпитание.
„Несъмнено. Материалния инстинкт в тях желае това величие за да му се наслаждава, а Духът за да опознае превратностите му. "
268. Докато не достигне състоянието на съвършена чистота, Духът трябва ли постоянно се подлага на тестове?
„Да, но те не са както ги разбирате, тъй като вие считате за изпитания само материалните неволи. Когато Духът се издигне до определена степен на пречистване, макар все още да не е съвършен, вече не трябва да търпи изпитания. Въпреки това той продължава да изпълнява определени задължения, но в тях няма нищо болезнено, като тяхното изпълнение му помага за собственото му подобрение, дори ако те се състоят само в това да подпомага другите да се подобряват. "
269. Може ли Духът да сгреши относно ефективността на изпитанието, което е избрал?
„Той може да избере такова изпитание, което надвишава неговите сили и да се провали. Може също така да избере такова, от което да не спечели нищо, както би се случило, ако търси празен и безполезен живот. Но след това, връщайки се в свeта на Духовете, той открива, че не е спечелил нищо, и иска друг, който да му позволи да компенсира загубеното време. “
270. На какво трябва да се приписват призванията на определени хора и желанието, което чувстват да предпочетат да преследват една кариера вместо друга?
„Струва ми се, че вие сами можете да си отговорите на този въпрос. Не е ли това следствие от всичко, което току-що казахме за избора на изпитания и за напредъка осъществен в предишно съществуване? "
271. Докато е в блуждаещо състояние Духът изучва различните условия, при които може да прогресира. Но той как мисли да го постигне, раждайки се например сред канибали?
„Вече напредналите Духове не се раждат сред канибали, но идват такива духове с характера на канибалите или дори по-нисши от тях. "
Коментар на Кардек: Ние знаем, че нашите антропофаги не се намират на най-долното ниво на духовната скала и че има светове, в които жестокостта и свирепостта нямат аналогия на Земята. Следователно въплътените там Духове са по-нисши и от най-долното ниво Духове, които се превъплъщават в нашия свят. Следователно за тях да се родят сред нашите диваци представлява един напредък, какъвто прогрес би било за земните антропофаги да упражняват сред нас една професия, която включва проливането на кръв. Те не могат да вдигнат своя поглед по-нависоко, защото тяхната морална непълноценност не им позволява да разберат по-високо ниво на прогрес. Духът се придвижва само постепенно напред. Не му е дадено да вземе с един скок разстоянието разделящо варварството от цивилизацията и това е една от причините, които ни показват необходимостта от прераждане, което наистина отговаря на
Божията справедливост. В противен случай какво би станало с онези милиони човешки същества, които умират всеки ден в най-голяма деградация, ако те не разполагаха със средства за постигане на едни по-висши състояния? Защо Бог да ги лишава от благоволенията, с които са облагодетелствани други хора?
272. Възможно ли е Духовете от един по-нисш свят от Земята, или от едно много изостанало племе, като канибалите например, да се раждат сред цивилизованите народи?
"Възможно е. Някои се заблуждават така, защото искат да се издигнат много високо. Но в този случай, в средата, в която се раждат сред вас, те не са на своето място, защото техните обичаи и инстинкти са в конфликт с тези на другите хора. "
Коментар на Кардек: Такива същества ни предлагат тъжния спектакъл на свирепостта в рамките на цивилизацията. Връщайки се в средата на канибалите, те не претърпяват деградация; те просто се връщат на собственото си място и с това може дори да спечелят.
273. Възможно ли е човек от една цивилизована раса да се прероди, за изкупление, в една раса на диваци?
"Да; но това зависи от вида на изкуплението. Един господар, който е бил много жесток към своите роби, би могъл на свой ред да стане роб и да изтърпи наказанията, които е причинил на себеподобните си. Един човек, който в определена епоха е упражнявал власт, може, при едно ново съществуване, да се наложи да се подчинява на тези, които са се превивали пред волята му. Това ще е едно изкупление за него, което Бог му налага, ако той е злоупотребил с властта си. Също така един добър Дух може да иска да се превъплъти сред тези раси, заемайки една влиятелна позиция, за да ги накара да прогресират. В такъв случай той извършва една мисия.
* МОЖЕ ДА ПРЕГЛЕДАТЕ И УРОК 24 ОТ ПРЕДИ НЯКОЛКО СЕМДИЦИ КОГАТО РАЗГЛЕДАХМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО, историята на президент Линкълн и неговия убиец Джон Уилкс Бут
И накрая искаме да ви препоръчаме едно видео от нашата ютуб колекция разказващо за Якуба Савадогу, един беден фермер от Буркинафасо чието дело според ООН е спасило живота на 10 милиона души.
Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар