Спиритистката авторка Ивон Перейра за Любовта през преражданията със своята ДУША БЛИЗНАК
Една тема получи доста голям интензитет през последните месеци, като цяло последните 2 години, но с по-осезаеми прояви тази година. Тема, която провокира много хора да потърсят обяснение в астрология, нумерология или дори регресия, за да намерят отново своето вътрешно спокойствие и да продължат напред.
Темата е сякаш тема на новото време – непозната или поне не толкова често срещана в миналите години – ИЗПИТАНИЯТА В ЕДНА ВРЪЗКА С ДУША БЛИЗНАК
В записа, който ще чуете в ютуб има описана една такава връзка – две души които се срещат в даден период и от там насетне преживяват множество събирания и раздели в различни прераждания.
Мита за необезпокоявано и безметежно щастие с вечната ни половинка е може би една от главните причини за болката и фрустрацията, която много от нас изпитват...
Когато духа Чарлз разказва онзи свой минал живот в Древна Персия като безсърдечния и студен владетел, който тормози своя народ с непосилно тежки закони и укази, ние можем да видим една душа тръгнала буквално към „ада“, макар да знаем че това не е място, а състояние на духа. Трупайки грях след грях тази душа обаче не е изоставена напълно от светлите сили. Един от най-доверените му хора е срещнал Християнството, скоро появило се в свещените земи, и измисля план как да се опита да промени своя суров владетел чрез най-висшето оръжие – любовта.
Изслушайте целия запис – след всеки от описаните минали животи ще чуете и моя коментар и накрая заключенията, как да разбираме този тип връзки и любовта като цяло между душите.
Книга Пречистване
„Sublimacao“ от медиума Ивон Перейра, духовен автор Чарлз.
Рио де Жанейро - 1973 г.
Като дете Ивон обичайно казваше, че истинският ѝ баща е Духът Чарлз, когото виждаше постоянно и че той е бил нейн спътник в много пътувания, и любящ баща в предишния си живот. Тя описваше, че чувства неимоверен копнеж по Чарлз, когото иска да прегърне, и страда от физическото му отсъствие.
Описаните минали животи в книгата са именно на Чарлз и Ивон като души, които любовта свързва завинаги.
В допълнение към книгата „Пречистване“ някои от инкарнациите на Чарлз могат да се видят в книгите „Във водовъртежите на греха“( „Nas Voragens do Sin“), където той разказва живота си като Чарлз, „Кавалерът на Нумие“ (O Cavaleiro de Numiers) и „Драмата на Британия“ ("O Drama da Bretanha")
За онези от вас, които предпочитан написаното слово вместо аудио запис тук е текста от видеото:
Глава „Еволюция“
Цитат от Книга на Духовете, коментар на Кардек след въпрос 171
На каква основа почива доктрината за прераждането?
- " Доктрината за прераждането – т.е. учението, което провъзгласява, че Духът има много последователни съществувания - е единствената, която отговаря на идеята, която ние сме формирали за Божията справедливост по отношение на хората, които са в едно по-нисше морално състояние; единствената, която може да обясни бъдещето и да затвърди нашите надежди; предлага ни средствата да изкупим грешките си чрез нови изпитания. Разумът ни я посочва, а Духовете ни учат на нея."
Глава I
В 40-ата година от Християнската Ера, в един ъгъл на Азия, отдавна погълнат от Персия, имаше една малка страна, управлявана от един деспотичен владетел, горделив и неврастеник, чиято единствена грижа беше господството над неговите поробени поданици и по-слабите им съседи по власт. Наричаше се Сакаран, но беше получил прозвището „страховитият“, защото неговите железни закони нямаха пощада за никого. Безпомощни виновни и невинни хора биваха произволно смазвани, без шанс да избягат, тъй като суверенът наказваше при първо впечатление, според доброто или лошото състояние на нервите му в деня на получаване на жалбата.
Той беше богат и красив владетел, но мрачен и груб. Един сатрап ревнив за сила и власт. Никога усмихнат, вечно притеснен и в размишление, неспокоен и понякога потиснат под неопределената горчивина на една странна мъка, непонятна дори за самия него. Преди всичко той беше един нещастен човек, загадъчен и несклонен към всякакви социални интимности, които се опитваха да го освободят от моралната тежест, каквото представляваше поведението му за всички. Човек би казал, че душата му е била изтъкана от бронз, тъй като той не беше способен на един мил жест; че тайнствени рани са я умъртвили и че, за да си отмъсти за собственото неудовлетворение, той се потапяше в престъпления срещу своите поданици, създаваше закони на своеволията за тях, насърчаваше партизани в целия регион, разпореждаше грабежи и убийства.
Сакаран въпреки това беше културен, защото беше обучаван от велики персийски и египетски учители и от тях толкова силно бе захранен с ценни принципи, от които щеше да спечели много впоследствие, защото духът му беше обречен на дълъг и болезнен обрат на земните миграции.
Този човек никога не беше обичал.
Той беше въздържател от плътски апетити, което караше поданиците му да му се възхищават. Основните му наклонности бяха към науките като цяло и външната политика. Но, покварен в идеалите си, много приспособен към Желязната епоха, в която живееше, той се оставяше да бъде увлечен от деспотизма, считайки, че има право да го установи като закон.
Изминаха и първите години след пристигането на Божествения Мисионер на Земята. Въпреки това, в регионът на персийския магнат все още не беше пристигнала Благата Вест от Витлеем, където Христос тъкмо беше посетил, за идването на Небесното Царство на земята.
Спокойно беше в царството на Сакаран, където богати стада от добитък и полета зърнени култури помагаха да се пълнят със злато непрестанно растящите сандъци на страховития владетел.
Тогава Сакаран беше на четиридесет и пет години, но красивият му вид, елегантността му като на принц, красивото му чело, където още не бяха изникнали бръчки, му придаваха характеристиките на младостта, които той все още не беше загубил.
Петнадесет съпруги, избрани от неговите емисари измежду младите жени с най-голямо физическо съвършенство от страната и съседните кралства, цъфтяха свободно в градините на неговия дворец от мрамор и порфир, като цветя със завладяващи ухания, за да привлекат владетеля към вкуса на любовта. Но Сакаран не ги обичаше, нямаше склонност да проявява предпочитания и често, когато ги посещаваше в тяхното цветно усамотение, тоест във възхитителните паркове, където красивите затворнички живееха като любящи феи, които чакаха един жест, един поглед, една усмивка от красивия Господар, който никога не ги беше погалил, много пъти, когато ги посещаваше там, Сакаран си правеше труда единствено да ги гледа с безразличие или да ги попита дали слугите са били учтиви.
Въпреки това, за разлика от много владетели от онова време, той никога не ги беше бичувал, никога не ги беше осъждал на наказания, нито отхвърлял, освен ако причината не е кражба или прелюбодеяние, което рядко се случваше. И им предоставяше свобода, ако ги виждаше, че са оковани. Точно обратното - той насърчаваше разкошни пиршества, за да поглези бедните пленници със забавления и радости, подходящи на тяхното положение. Тогава на тях им биваше позволено да танцуват пред публика, да излагат ослепителни форми пред жадните погледи на гостите, а Сакаран, често горд от съвършенството на своя харем, си позволяваше добрината да подари на своите гости-владетели една или повече робини от своята колекция , получавайки други в замяна, или стада добитък, големи количества царевица, памук, лен, вино или предмети на изкуството. Разкошът на тези празненства и особената красота, с която този странен владетел-естет, правеше впечатление, станаха известни и отекнаха в други региони, привличайки любопитството на амбициозните.
Независимо от това, неврастенията на този безчувствен и груб принц се засилваше, което предизвика деспотизма му да нараства и в резултат тираничните закони продължиха да мъчат неговия нещастен народ.
Глава II
Беше дошло време за годишнина от рождението на Сакаран.
По този повод беше традиционно князът да получи почитание от своя народ, а самият той раздаде вино, месо, пшеница, масло, получи подаръци и предложи на своя двор един от неговите разкошни празненства.
Поради това в този ден той беше прекарал часове в получаване на подаръци от поданиците си, подаръци, които можеше да са всичко - от обикновено цвете или плод до големи количества от пшеница, стада или скъпоценни украшения.
Сред неговите слуги един човек се открояваше с истинска братската лоялност, която той беше посветил на владетеля и чиито функции бяха повече или по-малко идентични с тези, които днес се приписват на един генерален пълномощник и церемониал-майстор, в същото време. Този човек беше персиец по рождение, като неговия принц. Но той беше живял известно време в Галилея и Юдея и там бе приел Християнството, откакто беше чул словото на Исус от Назарет на хълма, слово, което са нарекли „Проповедта на Планината“, и след като беше видял добрия Учител, толкова разбиращ и утешаващ, да виси на кръста, като един злосторник. Този човек се казваше Осман, той беше вече станал на години и носеше в себе си един свещена мечта: да спечели своя владетел за привърженик на нежните поучения на Назарянина, така че, приемайки ги, Сакаран да възроди собствените си чувства, като по този начин смекчи строгите мерки, с които се отнасяше към народа.
Осман имаше едно обикновено поведение, вдъхновен от Доброто, беше състрадателен и трезв, скромен в робата си и начина си на живот, и една бяла брада, която се простираше до кръста и му придаваше вид на апостол. Именно този човек, силен в своята простота, беше щитът, който се намесваше между суверена и онези нещастни хора, като омекотяваше, доколкото е възможно, суровостта на законите на Сакаран. На свой ред принцът го уважаваше, признавайки превъзходството му сред обикновените хора и поради това не се разпростираше до по-големи ексцесии.
Тъй като Осман притежаваше психологическото умение и нужното вдъхновение, присъщи на добрия християнин, един ден той осъзна, че на Сакаран му липсва един скъпоценен, неустоим елемент, способен да му помогне да преодолее самия себе си, променяйки темперамента си: една истинска любов, чувство, извлечено от сърцето, а не само от сетивата. Сакаран не обичаше нито една жена. Той имаше петнадесет жени, което беше малък брой за един владетел като него. Той ги притежаваше, но забравяше имената им, не винаги ги разпознаваше в залата при своите празненства и често предпочиташе съвместното съществуване с кучетата си пред целувките на красивите богини, които омагьосваха други мъже. Сакаран предпочиташе да изучава науките на Египет и старите персийски мъдреци вместо интимността на копринените беседки, ароматизирани с рози и тамян. И по тази причина той прекарваше дълги дни и дълги нощи, преглеждайки стари папируси и алфарабии, струващи теглото си в злато, за които той изпращаше своите емисари да купуват в старите храмове на Египет и Арабия.
Глава III
В онзи велик ден, когато неговият суверен навърши четиридесет и пет години, сред разкоша на нощното пиршество, което надхвърли всички очаквания на гостите, респектиращата фигура на Осман се появи пред трона на владетеля, който беше заобиколен от петнадесетте красиви избраници, коленичи с дължимото му уважение и, след като получи неговото кимване да говори, той възкликна сладко:
- Господарю, последният от слугите ви желае също да поднесе един подарък за годишнината. Това е едно гръцко бижу, Господарю, с най-съвършеното полиране. И знаете ли, че тази страна, Гърция, има неподражаемата дарба за създаване на красоти ...
Тронът, който сега по една прищявка се намираше в балната зала, беше разположен в средата на една маса, съдържаща фини деликатеси, сякаш принцът ще поиска да опита нещо, докато се забавлява с представленията в негова чест. Той беше обграден от възглавнички и дивани, където одалиските, тоест петнайсетте жени, се бяха излегнали, заедно с кучетата на монарха. Независимо от това, вдясно от суверена беше издигната една по-пищна от другите възглавница, с тапицирана облегалка за гърба и за ръцете, еднакво тапицирани в кадифе и златисти ресни. Това беше място предназначено за една хипотетична фаворитка. Никоя от съпругите му обаче не се беше осмелила да седне там и красивата възглавница все още очакваше любимата жена, която не се появяваше, или един наследник.
Пред този възхитителен ансамбъл имаше една дълга маса, много подходяща за тези, които мързеливо похапваха лежейки по диваните. Тя беше ниска, с много къси крака, а върху нея златни купички, чинии и буркани, инкрустирани с перли и други скъпоценни камъни, които блестяха изпод фините деликатеси, плодовете, сладките и деликатните ликьори, на които от време на време суверенът се наслаждаваше и даваше на кучетата, въпреки нежните погледи на съпругите си, за които не се сещаше.
Танцьорите вече бяха изчерпали артистичните си ресурси, стремейки се да спечелят аплодисментите на своя Господар. Музикантите вече бяха извлекли от флейти, арфи, обои и лютни най-мелодичните звуци - вдъхновението на епохата. От друга страна, поданиците бяха депозирали богатства в краката на владетеля през целия ден отдавайки сервилна почит. Вечно необщителен дори при толкова много изражения на признателност, той не изпусна и един-единствен поглед на удовлетворение, нито една усмивка на благодарност.
Безразличен и почти груб, той слушаше поздрава на Осман и чакаше момента, в който бижуто, изработено от гръцки майстори, ще бъде показано, чудейки се защо слугата не го представи веднага.
Осман обаче се отдалечи без да представи кутийка, колкото и да е малка. Но той измина няколко стъпки, направи знак на оркестърът от флейти и лютни, които започнаха сладко да резонират нотите на свещен балет в гръцките храмове. Дъжд от розови листенца се изсипа над Сакаран, парфюмирайки стаята. Ефирните драперии в дъното на стаята се отвориха бавно и полугола балерина, облечена само в плаващи воали, руса и красива като едно слънце, което изгря в залата, се появи на огромния под, в грациозни ритми, непознати за персите.
Балерината премина из стаята. Не бързаше да застане в краката на владетеля, да го поздрави за рождения му ден, както би било нейното задължение. Беше влязла танцувайки и продължаваше да танцува. Нейните форми на мимоза, бели и чисти като на камелия, бяха очертани под вълнообразните прозрачни воали, които присъстващите наблюдаваха с възхищение, а в нея виждаха богиня на съвършенството в един човешки модел. Тя сияеше. Тя беше като една звезда, която изгря в чест на суверена, надминавайки блясъка, който досега празненството беше представило на Сакаран.
Човешката богиня обаче не изглеждаше да се интересува от могъщия рожденик. Тя просто танцуваше, и танцуваше ... Сакаран почувства пренебрежението. Той се намръщи. На лицето му се проявиха най-тежките му характеристики. По гърба на гостите се разнесе тръпка на ужас. Кой се осмеляваше да влезе в празничната зала, без първо да коленичи пред принца, и смирено да го поздрави? Изведнъж балерината, в темпераментни ритми и огнени движения лека, замаяна от жизненост, като една съблазнителна и неустоима пеперуда, се приближи до празничната трапеза. Там, от другата страна на масата, Сакаран, възхитен, но намръщен, я гледаше любопитно. Тя му обърна гръб. С едно особено вълнение тя приведе гърба си над масата, показа красивото си бяло лице, така, полуобърната с гърба си, взе една череша от една купа с плодове, захапа я между зъбите си и възкликна, смеейки се:
- Салве! Любими принце!
Но изведнъж дръзко се обърна, навеждайки се над масата и бързо сложи останалата част от череша в устата на суверена и избяга, продължавайки да танцува под звука на лютни и флейти.
В първия момент Сакаран придоби едно жестоко изражение. Той скочи със свит юмрук на масата, карайки чашите да прозвънят. Дамите от харема се изправиха, възприемайки смръщено изражение, разбунтувани от помръкването на владетеля. Пазачите на двореца чакаха с тревога заповедта да отведат русата пеперуда и да я предадат на палача, за да бъде бичувана точно там, пред суверена и сътрапезниците му. Но богинята на Гръцките храмове, със сигурност си играеше с късмета и също така уверена в това, което прави, тя се върна на масата като не спираше да танцува, и се вгледа в лицето на монарха. Тя го гледаше дълго, със спокойно и мило лице, с една полу-усмивка на устните, със съблазън в големите си сапфирени очи, с едно надмощие в смущаващото си поведение и толкова могъща в своята крехкост и изящество, колкото беше самата грубост на суверена.
Заповедта да я арестуват и бичуват не беше издадена. Сакаран отново седна. Дамите седяха и намръщените им лица се успокоиха. Пазачите на двореца възстановиха дишането си. Осман се усмихна. Гръцката богиня премести чаши и фруктиери, докато танцуваше, оставяйки едно празно място в центъра на масата, където седеше Сакаран, и се приюти в единия край на стаята. Тогава Сакаран изяде останалата част на черешата, която все още беше хваната между зъбите му. Но неочаквано провокативната богиня от Елада се затича в танцови кръгове от края на залата до трапезата на Сакаран и без най-малко уважение към Принца скочи горе на масата, преобръщайки купи и фруктиери и, изправяйки се пред него, тя протегна ръце, за да го свали от масата.
Изненадан, монархът стана. Взе я на ръце, слезе от масата и седна. Изгледа я отгоре до долу, с черни и блестящи очи. Гледаше в нея с едно необичайно любопитство. Тя се остави да ѝ възхищава, докато се усмихваше. Без да свежда очите си, без да се наведе да целуне ръцете му, и без да се церемони много, тя седна до него, на празния стол, който очакваше неговата фаворитка.
Сакаран се усмихна и очите му искряха. Тя извиси смеха си, с хладнокръвие. Една слугиня ѝ сервира чаша с ликьор, който тя отпи с очи, впити в Принца. Той се наведе към нея и каза между усмивка и сърдене:
- Хубав подарък от Осман ... В действителност ти си едно бижу от висококачествена изработка ... Но ти също си едно нахално дете. Неуважително към един владетел ...
А тя отговори, сладко:
- Не, принце, аз съм девица, която ви обича ...
- От къде намери кураж да се държиш така?
- Това беше единственият начин да ми обърнете внимание ...
Той се усмихна отново, направи една пауза и продължи:
- Ти си едно момиче. На колко години си?
- Седемнадесет години ...
- Дете! Ще наредя да те накажат!
- Няма да го направите. Аз съм гъркиня по рождение, но римлянка по придобити права. Един грък винаги е свободен, дори в робство. Един римлянин не може да стане роб. Аз съм два пъти свободна във вашето царство.
- Затова ли ме обиждаш?
- Не ви обидих, принце мой. Обичам ви и исках да бъда забелязана от вас.
- Къде си родена?
- В Делфи, бях посветена в храма ...
- Кой те доведе?
- Дойдох с баща си, на разходка. Осман стана наш приятел. Живея във вашето царство от една година вече.
- Как ме заобича?
- Видях ви във вашия парк преди шест месеца, когато карахте кучетата си да скачат в обръч ... Заобичах ви и помолих Осман да ме доведе при вас, като подарък за годишнината.
- Какво очакваш от мен?
- Нищо. Само сърцето ви.
- Ами ако не ти го дам?
- Толкова по-лошото за вас. Ще пренебрегнете щастието да бъдете обичан с плам, докато аз, още млада, мога да имам владетели в краката си, когато пожелая.
- Защо предпочиташ мен пред гърците и римляните? Не съм млад, нито толкова красив, и не съм много богат ...
- Осман потвърждава, че любовта ми към теб е мистерия, донесена на душата ми с раждането...
- Осман стана Християнин и полудя ... Той вярва в легенди ... – каза владетеля.
- Да, той е Християнин. Вярва във възкресението на душите за безсмъртен живот.
- Тази вяра е красива и успокояваща. Осман ми разказва често за нея. Ако можех аз също да повярвам ... А ти, вярваш ли ти в това? Жените харесват фантазиите и легендите ... – попита Сакаран.
- Не искам да вярвам, засега. Това е много сериозен ангажимент към Бога на Християните. Той, Богът на християните, е могъщ. Казват, че за любовта на хората, той е пожертвал собствения си син, карайки го да дойде на Земята, за да преподава небесното учение, а синът се подчинил, позволявайки да бъде разпнат на кръста, за да стане пример за Любовта и Прошката. Всичко това е съблазнително, но се страхувам ...
- Така е. Аз също се страхувам. Осман потвърждава, че той се е издигнал от гроба три дни след смъртта си. Чух много неща за този Небесен Син, който се е пожертвал за любовта на Човечеството. Как се казваш?
- Аз съм Лигия.
Оркестърът на флейти и лютни продължи да свири меки мелодии. Но те не ги слушаха. Чувстваха се комфортно да си говорят в компанията си един на друг. Тя си взе грозде и го изяде. Изведнъж взе част от останалото и го постави отново в устата на владетеля. Отново той се отдръпна нагоре и продължи да се мръщи. Но тя се засмя по детски и каза:
- Мой принце! Ти си най-красивият мъж, когото познавам и единственият достоен да бъде обичан от сърцето ми!
Глава IV
От тази нощ нататък започна една особена трансформация в характера на Сакаран. Седмица по-късно той се ожени за танцьорката и я направи своя фаворитка. Тогава той се превърна в най-смиреният роб на своето царство, защото беше роб на любовта. Никой друг не го надмина по смирение, внимание и плам към обекта на неговото поклонение. Лигия, младата гъркиня, се превърна в една владетелка, която доминираше преди всичко сърцето и волята на монарха. Подчинявайки се на Лигия, Осман облекчи строгостта на много закони и положението на хората беше смекчено. Страстта на суверена към красивата чужденка стана популярна. Певците на страната я отпразнуваха в сладки балади, разказвачите на истории измисляха легенди за него и всички се възхищаваха на силата на онова дяволито дете над сърцето на един четиридесет и пет годишен мъж, който по-рано толкова много пренебрегваше любовта. Петнадесетте жени от харема бяха освободени и изпратени в своята родина и дом. Кучетата вече не бяха предпочитаните. Лигия наложи волята си и нейният роб, първият Принц на кралството, се предаде на нейните капризи.
Те се обичаха дълбоко, искрено и познаха щастието.
Какви възвишени мистерии бяха проникнали в тези две странни души, така че изведнъж да станат такива един за друг, едната – спускаща се в зимата на живота, а другата – издигаща се в една ярка зора, вибрираща с живот и надежди?
Само Бог го знае!
Много скоро обаче Лигия умиря внезапно, по време на един великолепен празник, в който някакви хора я отровиха с чаша вино по политически причини; със сигурност, казаха други, за отмъщение на отхвърлените стари съпруги.
Тогава Сакаран полудя от болка. Но преди да се побърка и да се самоубие, неспособен да понесе нещастието, което го бе сполетяло, дезориентиран и неутешим в своята върховна болка той назначи крайни наказания за заподозрените в престъплението, изисквайки престъпниците да бъдат открити, провесени и измъчвани.
И времето мина ...
Преди да продължим с историята на Сакаран – защото тя продължава, ще видите че смъртта на Лигия и нейния любим владетел не е пречка те да се обичат отново и отново много пъти в следващи прераждания… Но нека погледнем по-отблизо какво ни показаха тези първи 4 части на разказа на автора:
- най-лоялния човек до коравосърдечния и нещастен владетел е един развит дух, който е носител на високи ценности и добродетели. Това е стария Осман. Независимо, че помага в управлението на един жесток суверен той всячески се опитва да тушира проявите му и да смекчи ексцесиите върху обикновеното население. Спокойно можем да наречем Осман – духовен водач във физическо тяло.
Той ни показва един много ценен урок – че когато обичаш някого и му желаеш наистина доброто, ти не се страхуваш от саможертвата, дори да поставиш собствения си живот на риск. Осман рискува много когато довежда Лигия пред Сакаран, особено заради страховития му темперамент и прословути наказания. Но да гледа нещастието на своя владетел, не познал никога любовта, нито топлината на братското чувство към никого и нищо, провокира стария Осман да заложи всичко за трансформацията на своя любим владетел. Такава висота на братската любов и грижа ние днес рядко виждаме, по-скоро е популярно угодническото поведение и да се избягват конфликтните и напрегнати ситуации, независимо дали те биха донесли позитивна трансформация на този, когото се кълнем, че обичаме.
- прави ли ви впечатление, че едва 17 годишна Лигия е почувствала истинско и силно чувство към 45 годишния Сакаран? Това не може да се обясни по друг начин, освен с Божията намеса. За своята собствена еволюция тези две души имат нужда един от друг. Те са много подобни като ниво на развитие и това си проличава още в първия им разговор – лекотата и припознаването сякаш няма никакво неудобство и смущение, сякаш си познавал другия от цяла вечност.
- чувайки края на този техен живот човек би си казал – ех, не е честно, защо няма хепи енд. Но това е валидно само ако забравим, че човешкото същество всъщност е един безсмъртен дух, който само временно облича тяло и че връзката на любовта свързва духовете на любимите завинаги. Но ако трябва да теглим чертата и да си направим равносметка, въпреки че Сакаран не устоя на страданието и не можа да живее повече без своята Лигия, прибягвайки към най-тежкото средство – самоубийството, то неговия дух обаче бе успял да смекчи онази първоначална суровост и безчувственост – все пак за него това беше един прогресивен живот, научавайки какво е истинската любов.
Да видим сега каква е съдбата на духа на Сакаран след смъртта, която той сам избира, в невежеството си по отношение на тежките последствия от този акт.
Глава V
След известно време като един страдащ блуждаещ Дух, той се радваше на ужасните ефекти от самоубийствения си акт; след като претърпя ада, в който се бе превърнала съвестта му, където изненадващите видения растяха все по-големи, показвайки престъпленията, извършени срещу народа, който той управляваше, и престъпления кулминирали в едно ново и тежко престъпление: самоубийството; след като търси като един луд, халюциниращ, отчаян, любимата си Лигия по всички ъгли на онзи велик град, който някога беше негов, и където той беше признат и уважаван, един ден Сакаран се оказа затворен от непознати за него същности, които заговориха, чрез интуицията, на неговия обхванат в ужас разум:
- Стига безумия. Божият закон заповядва да ви се помогне, за да прогресирате и да победите!“
***
Ще прекъсна историята преди да видите каква помощ получава духът на Сакаран за един важен коментар:
В този кратък текст описващ положението на Духа на владетеля след смъртта му е казано доста много. Но за да извлечем всички идеи в дълбочина бих искала да ги обясня:
1. Никой не може да избегне последствията от своите действия: след своята смърт духът на Сакаран е обект на ужасни видения, всички онези, на които е навредил постоянно присъстват в мислите му сякаш са около него като обвинители сочещи с пръст и търсещи възмездие. Виденията на издевателствата му срещу народа сега му биват показвани с цялата грозота на постъпките му, което наранява отново и отново душата му, поради тежката енергия на стореното.
2. Ефектите от самоубийството, които той понася са обект на много други книги на Спиритизма. Само ще кажем днес, че в никакъв случай никога не бива да прибягвате към подобно решение, защото това е всичко друго, но не и решение, а цената му е много дълги години страдания, и определено рязко отдалечаване от любимите ви души от вашето духовно семейство. В никакъв случай самоубийството не доближава Сакаран до любимата му Лигия – напротив, духът му скита и я търси, но тя няма как да е там, не и в нивото на престъпниците и самоубийците.
3. Не се споменава колко дълго продължава периода на скитане на духа на Сакаран в това окаяно страдалческо положение, но все пак до него идват „непознати същности, които му заговарят чрез интуицията“ – това са всъщност духовни водачи и помощници, които работят за спасението на душите в съответното ниво на Ниските Зони - те му помагат да се сложи началото на неговия път на изкупление и пречистване.
Колко време може да отнеме на един дух в такова състояние да получи помощ – зависи изцяло от него самия – тогава, когато душата почувства искрено разкаяние за стореното в миналото тогава тя е способна да види и усети помощта на духовните си водачи, защото самата вибрация на душата се олекотява и повишава. Не случайно се споменава че духът на Сакаран е много изплашен когато му заговарят. Разликата във вибрациите е това което пречи на духовете от ниските зони да виждат духовните помощници. Високата вибрация ги плаши и наранява. За това споменахме че първо страдащия дух на свой ред трябва да стори нещо – това е разкаянието което да го издигне малко по-нагоре в обсега на водачите, които да го поемат и отведат по пътя на лечението и поправката.
И ето каква е помощта, която духът на Сакаран получава:
Тогава Сакаран се прероди в неговото собствено царство, в града, където той светеше като едно слънце, господар, чиито желания бяха закон. Но той се върна като човек, който вече не се намираше в блясъка на трона, вече не беше заобиколен от слава и ласкателство, а търпеше строгостта на самите закони, които беше създал за някогашните си поданици.
Сега той е един просяк, нещастен, роб, син на роби при тиранични господари, които изискват от него тежка, непосилна работа, от изгрев до мрак. Като завършек на претърпените жертви нещастния човек получи унизителната обвивка на проказата, който го разяждаше, и го караше да изтърпи болезнените последици от отстъпленията, през които беше преминал като владетел. Той живееше сам, гладен, дрипав, без дом, без семейство, по уличките на приказния мегаполис, в който царуваше, той беше човекът, когото всички отхвърляха, който децата замеряха с камъни и срещу който насъскваха кучетата, на когото властите наложиха да отиде в провинцията, да намери убежище в някоя пещера, за да не замърсява въздуха на града, където живеят здрави хора.
И той се подчини, отдалечи се от града, събирайки парчета хляб по ъглите, които добри души хвърляха към него от врати или тераси. Излизаше ... Връщаше се ... Отново и отново в драматично пътуване, в търсене на храна ...
И в този град, който беше неговият, той страдаше от суровостта на законите, които самият той беше създал в миналото, когато беше владетел, на онзи потиснат и страдащ народ. Освен това той страдаше от неудържимата болка по изгубената любов, която съвестта му бе регистрирала в дълбините на душата му, той чувстваше безпределната липса на онази любов, което измъчваше душата му, шепнеше му, че вече е живял щастливо в онези мраморни и порфирови дворци, които се извисяваха там и го привличаха толкова много, и към които сега той гледаше тъжно, завиждайки на богаташите, които всеки ден се изкачваха и спускаха по полираните му стълбища.
Той страдаше преди всичко от неосъщественото желание да обича и да бъде обичан; жажда за нежност пулсираше в сърцето му. Но той не бе успял да намери любов в живота си и се утешаваше да мечтае, скрит в пещерата си или протегнат на тротоара на онези дворци, сега затворени за него. Неговата Лигия не го беше придружила в това наказателно съществуване. Той я беше изгубил от погледа си, като Дух, игнорирайки факта, че и тя също се развива като него в други части на Земята, с цел да подобри собствения си характер по пътя на морално-духовното усъвършенстване.
И все пак една нова зора изгря в осиротялата душа на онзи просяк, който беше цар.
Един ден в онзи град, който беше негов, се появи един свят човек, прост и беден, който знаеше как да говори с нещастните и да ги утешава. Той го чу отдалеч, на разстояние от тълпата, както е редно за един прокажен. Но го чу. Гласът му достигна до него жизнен и свеж. Човекът твърдеше, че е ученик на Христос Божий, който е слязъл на земята на една изкупителна мисия и донесе едно послание на любов и надежда на нещастните. Сладките гласове на Християнството тогава утешиха душата му и отвориха един нов път за него към бъдещето. Той стана християнин, беше изслушан и помогнат от добрия човек, и намери утеха. Възвишената фигура на Сина на Бог, умираща на кръста за любовта на хората, завладя душата му завинаги, за да не я остави никога повече. Сълзите му спряха. Надежда озари сърцето и живота му. Гласовете на Христос Божий изпълниха самотата му ... и той умря с увереност, в сянката на своята пещера.
И времето мина ...
***
След това прераждане на някогашния Сакаран може би човек би казал – колко жестоко, но по-голяма милост от Божията няма – да можеш да се върнеш и да започнеш да чистиш лошите постъпки, които тежат на духа. В предишната си инкарнация по вина на суровия владетел бяха пострадали много хора, цял един народ беше живял дълги години в страх и тормоз под безумните му укази и жестоки закони. Как по-добре да пречисти духа си този някогашен безмилостен владетел, ако не като сам изтърпи последиците от своите закони, ако сам не вкуси какво е безчовечно отношение, презрение, унижение, глад и отхвърляне – та дори от децата, които насъскваха кучетата си срещу него. Но виждате ли - страданието има пречистваща, могъща сила, то смирява душата, особено ако тази душа някога е познала любовта.
- Не случайно духът на Сакаран, макар и в тялото на клетия прокажен, си спомня с едно носталгично чувство, както за прекрасния дворец, така и за любовта на своята любима, едно неясно от къде идващо, но категорично чувство и необясним копнеж, което още повече усилва изпитанието му.
- Неговата любима не е с него – отнемането на собствения живот в предишното прераждане го отдалечава от нея, всеки от тях трябва да работи върху своето развитие и израстване на различно място.
- И макар този живот да е форма на наказание – първа стъпка по изкуплението на някогашните му злодеяния, той не е изоставен от Бог и силите на светлината. Не случайно той става свидетел на проповедта на скромния Христов апостол – когато е отхвърлен от целия свят намира любов и приемане, утеха и лек за душевните си рани в лицето на Християнското учение.
Нека сега видим какво се случва с духа на Сакаран след края на инкарнацията му като нещастен и окаян човек.
Глава VI
Отново в Отвъдното той разбра, че нещастният живот на просяк е бил спасителен за Духа. Той бе донесъл заслуги за духовния си живот и нови сили го насърчиха да продължи пътя на поправката. Той се беше смирил, никога не роптаеше срещу тежестта на собствената си ситуация, беше потърсил пътищата, които водят към Бога. Защото нещастният живот е от полза за онзи, който го живее. Но страдание само по себе си обаче не беше достатъчно. Поправки, градивни постижения за общността също са необходими. Тъй като сега той знаеше как да се моли, той поиска и получи нови възможности от Небето, за да подобри себе си, напредвайки морално.
... и се прероди в Рим, Рим на Цезарите, великият център на световната цивилизация.
Той заемаше високи обществени постове. Беше образован, поет, оратор, политик, писател. Правеше каквото може за доброто на народа, към който изпитваше състрадание. Той страдаше от несправедливостите, които наблюдаваше, че се упражняват срещу същия този народ.
Той беше християнин, обичан от християните. Неговата обич към сладките гласове на Християнството го утешаваше и възраждаше, за да продължи по следите на Доброто. Той посещаваше често катакомбите, където се молеше тайно с братята си по идеали, и ги защитаваше, доколкото може, от високата позиция на катедрата, която заемаше. И той успяваше да спаси много от тях от затвора, както и от цирковите арени.
Сега Лигия го следваше, тя беше негова съпруга, а той - нейният вечен роб. Но красивата гъркиня от миналото се остави да бъде завладяна от светските страсти, като вече не беше неприличната и проста танцьорка от друго време. Тя стана амбициозната жена, която искаше да стигне до трона, искаше да спечели, изкачвайки се по стълбицата, независимо от това колко много невъзможни ситуации възникваха. Лигия беше неговата съпруга, красива, жизнерадостна, завладяваща, както винаги. Но тя предаде съпруга си, който беше скромен и без амбиции, унищожи брака им в обятията на един любовник. Въпреки всичко, тя го обичаше. Тя просто се остави да бъде увлечена по предразсъдъците на средата, в която живееше.
Той обаче беше заподозрян в съучастие с Християните и беше убит от един роб, служещ на политическата партия, към която принадлежеше, който го прободе в засада в собствената му резиденция, зад една завеса.
Що се отнася до Лигия, тя се омъжи за любовника, приспособи се към живота на Рим, отхвърляйки християните, и като се забавляваше в цирка, гледайки ги как умират, тя се изгуби в нощта на греховете.
И времето мина ...
***
- След първото най-тежко изкупително прераждане духът на Сакаран продължава своята поправка в следващия живот където му е дадено сега да върши добро, да защитава онеправданите, да отстоява идеалите на християнството дори когато то е преследвано и наказвано. Това е живот на служба, който обаче дава много израстване и заслуги на духа.
- За Лигия и нейния път можем само да кажем – въпреки че тя не беше извършила онова, което Сакаран имаше като постъпки в миналото си на владетел, тя всъщност се развиваше по-бавно от него. Самото страдание и желанието за поправка и изкупление бяха оттласнали Сакаран напред в развитието му, докато тя макар и в неговата компания, с възможност да следва неговия пример, все още беше подвластна на земните суети и страсти, на ниските енергии на амбицията и жаждата за земни блага и положение.
Въпреки, че любовта им съществуваше, но отровата на средата на която тя беше слаба да противостои, поради недостатъчно опит, замъглиха преценката ѝ, и грешка след грешка тя сама изгради една голяма пропаст между тях в нивото им на растеж и вибрация.
Глава VII
След това една трагична поредица събития преследваше тези два Духа сред пейзажите на Рим. Те се обичаха въпреки провалите си, никога не се изоставяха един друг. Те се срещаха днес, а утре се разделяха, в хода на преражданията, за да се почувстват нещастни от отсъствието на другия. Те отново се събираха, за да се издигнат в култ още повече, в импулса на една все по-голяма любов, любов, която има тенденцията да се пречиства в спиралата на еволюцията.
Но над света се спусна тъмното светило на Средновековието, със своите разследващи и своите клади.
След това те преминаха през някои блажени етапи, понякога в различни фази на тези десет века на сенките.
Той беше принц, свещеник, лекар, учител, музикант, поет, художник, обновител на идеи, конспиратор, работник, приятел на скромните, закрилник на нещастните. Той отново се изправи на тронове и управлява. Опозна затворите, осъдителните присъди, несправедливостите, обезглавяването, богатството, бедността, любовта. Но той остана верен на своята християнска вяра.
Понякога Лигия го следваше в прераждането му и той беше смутен в работата по собствената си еволюция, поради турбулентността на тяхната любов.
Той често намираше убежище и се оттегляше в някоя обител, религиозен или не, за изучаване, медитация, интелектуална работа, духовна утеха, и утешение пред лицето на варварството, което вършееше по света.
Но и от там тя често го измъкваше, за да сподели понякога тронове с нея, понякога, брачното ложе ...
След това го видяхме в Индия, старата родина на Философията и култа към Духа. Душата му беше уморена от земните страсти и се стремеше към спокойствието и чистотата на божествената любов...
Изоставяйки княжеството, което беше неговото ... сега той беше самотният мислител, който е намерил убежище далече от света, за да завладее духовността. Инициира се в древните тънкости на тайните науки.
Той се запозна с Отвъдното, проникна в духовни мистерии и висшите места, към които един адепт на Светлината може да се стреми в свещените храмове на Индия.
Но в живота му като мъдрец, като спиритуалист имаше една сянка на копнеж, която науката не можеше да запълни. Лигия дълго време отсъстваше от него. Тя смущаваше неговия напредък. Тогава справедливостта на най-Висшия я отдалечи така, че той да получи свобода и спокойствие да работи, да осъществява, да се развива, да става духовен.
От етапа на прераждането в Индия, човешката любов загуби своето значение за него и той започна да обича Лигия и своя ближен в един-единствен прилив на духовна любов. В него нямаше нищо друго, което да напомня на Сакаран. Деветнадесет века страдание, работа и постижения го преобразиха. Той се беше разплатил, беше страдал, беше се борил, работил, обичал, беше служил и надмогвал над себе си и се беше обновил за Бога.
Беше прогресирал. Той беше познал борбата за напредък във всички социални класи.
Той се беше образовал. Беше цялостен и завършен.
Затова той заслужи награда и я получи: през 16 век той даде живота си за Евангелието на Христос Божий, в трагичните дни на св. Вартоломей, по време на клането на протестантите, във Франция от кралица Катерина де Медичи и Шарл IX.
Да умре за Христос! Това беше върховната слава за него, който се издигна от греха до неустоимия зов на Проповедта на Планината!
В наши дни някогашния персийски владетел е щастлив: той служи на Христос Божий, своя Учител, в лицето на ближните си, инкарнирани или дезинкарнирани души, които заслужават
цялата му любов. Наслаждава се на упованието си във Висините. Той служи на Изкуството, на Философията, Науката, на Любовта и милосърдието, като продължава винаги във възнесение към светлината. А Лигия го следва, духовно обичана, с него се научава да обича и да служи на Бога.
Глава VIII
... Аз бях Сакаран ...
автор: Духа Чарлз
Тук в края ми се иска да повторя тези думи, които касаят всички нас, понякога страдащи заради връзките на любов:
„Те се срещаха днес, а утре се разделяха, в хода на преражданията, за да се почувстват нещастни от отсъствието на другия. Те отново се събираха, за да се издигнат в култ още повече, в импулса на една все по-голяма любов, любов, която има тенденцията да се пречиства в спиралата на еволюцията.“
И още: „Понякога Лигия го следваше в прераждането му и той беше смутен в работата по собствената си еволюция, поради турбулентността на тяхната любов.“
Но накрая Божията справедливост му дава спокойствието, което му е нужно – отдалечавайки я категорично, докато той не успее да постигне това, което виждаме в индийската му инкарнация: „човешката любов загуби своето значение за него и той започна да обича Лигия и своя ближен в един-единствен прилив на духовна любов.“
„ В наши дни някогашния персийски владетел е щастлив: той служи на Христос Божий, своя Учител, в лицето на ближните си, инкарнирани или дезинкарнирани, които заслужават цялата му любов. Наслаждава се на упованието си във Висините. Той служи на Изкуството, на Философията, Науката, на Любовта и милосърдието, като продължава винаги във възнесение към светлината. А Лигия го следва, духовно обичана, с него се научава да обича и да служи на Бога.“
Това е истинската сила на любовта – тя пречиства и извисява, но докато стигне това ниво минава през много проявления.
Любовта на душите близнаци – или поне проявлението което наблюдаваме в нашия свят последните 2 години по-интензивно, говори именно за същото пречистващо страдание което преминават Сакаран и Лигия. Понякога близки, понякога далечни, но между двойките винаги има разстояние, което погледнато от позиция на духовното развитие на тези два духа е благотворно. Целта е да се надмогне старото, навика, битовизма, ревността и притежателната любов, да се изправим срещу най-големите си кошмари, от които бягаме, и да намерим сили и упование в името на безусловната любов да променим себе си все по-нагоре, по пътя ни към вселенската братска любов, която е единственото, което споделят най-пречистените висши души.
Накрая на нашата история днес ние виждаме Лигия сякаш не само стои редом до своя любим, но до нея е един мъдър духовен учител, тя е не само обичана с духовна любов, но тя е водена напред по пътя към Бога, и заедно с любимата душа в работа и служба на Бога за благо на всички страдащи събратя в двата свята – духовния и физическия.
Ивон Перейра, медиума който приема чрез психографиране тази история, както споменахме в началото на разказа, е нашата Лигия, нейния любим Чарлз започва да се явява като дух още в детството ѝ и я съпътства и помага в мисията ѝ към Бога през целия ѝ живот, като един любящ баща, както тя си го спомня от последния им общ живот.
Много интересни отговори дава духовния водач Еммануел на Шико Шавиер в книгата
„O consolador“ по темата Душите Близнаци и Любовта. Линк за статията: https://spiritismallankardecbg.blogspot.com/2018/11/blog-post.html?fbclid=IwAR0_tBjhRwf7-1RF0vK_jid2Z7hPIsEDrlpc-3kIRAldzHcjPhBn9y4cyfQ
Няма коментари:
Публикуване на коментар