психографирана чрез медиума Шико Шавиер
духовен автор Андре Луис
--- Въведение ---
Напротив, той остава изправен пред собствената си съвест, борейки се да осветли своите разсъждения и да се подготви за по-нататъшно подобрение в едно различна вибрационна сфера. Никой не може да излъже законите на еволюцията.
Ако шимпанзето можеше да се издигне до един в един дворец и намереше начин да пише на братята си със същата фаза на еволюцията, нямаше да има почти никакви фундаментални различия, които да съобщи. То би им разказало за едно усъвършенствано животинско съществуване и може би единственият аспект, който не би могло да опише, би бил ореолът на разума, който обгръща човешкия дух. Що се отнася до начина на живот, разликата не би била така чувствителна. Грубата животинска козина би намерила приемственост в съвременните кашмир и коприна. Природата, която заобикаля грубото гнездо е същата, която придава стабилност на човешкия дом. Пещерата ще е превърната в каменна сграда. Зелената поляна ще се оприличи на култивираната градина. Средствата за продължаване на вида представляват почти същото явление. Закона за наследствеността продължава с незабележими изменения. Храненето демонстрира същите процеси. Съюза по кръвно родство разкрива същите силни характеристики.
По този начин на шимпанзето би му било трудно единствено да опише проблемите на работата, отговорността, на облагородената памет, на пречистеното чувство и духовното израстване; накратко, на всичко, произтичащо от овладяването на разума.
Като имаме предвид всичко това, не е оправдано учудването на онези, които четат съобщенията, които Андре Луис отправя към ученици, отдадени на духовното себе-изграждане. Обикновените хора копнеят да се случи нещо изключително, забравяйки, че Природата не се стреми да удовлетворява гледната точка на създанието. Физическата смърт не е един скок извън баланса; това е просто една еволюционна стъпка.
Подобно на шимпанзето, което открива едно облагородено животинско съществуване в човешката среда, човекът, които след физическата смърт заслужава да влезе във висшите кръгове на Невидимото, открива едно по-висше ниво на човешкия живот. Разбира се, това същество там го очакват голям брой въпроси, свързани с Висшата Духовност, изпитателни за неговите разбирания за върховното издигане към сияйните сфери на живота. Прогресът не страда от застой и душата върви непрестанно, привлечена от Светлината на Безсмъртието.
И все пак това, което ни накара да напишем този прост предговор не са философските изводи, а необходимостта да подчертаем пред приятелски настроения читател, свещената възможност за работа в настоящите дни. Щастливи са тези, които търсят в Новото Откровение едно място на служене, което им принадлежи на Земята според Божията воля. Християнският Спиритизъм не предлага на човека само една област на изследване и консултиране, където само редки учени са способни да вървят достойно; но много повече от това: той разкрива една работилница за обновление, в която съзнанието на всеки чирак трябва да търси своето правилно интегриране в по-висшия живот чрез вътрешни усилия, самодисциплина и самоусъвършенстване.
Не доброжелателния работник няма да му липсва божествено сътрудничество. И който разгледа благородното служене на Анисето*, ще признае, че не е лесно да се осигури духовна помощ на хората. Довеждането на братското сътрудничество от по-високите нива до инкарнираните Духове не е някакъв механичен процес, основан на принципи на най-малкото усилие. Следователно става ясно, че за да могат да получат такава помощ, инкарнираните не могат да избегнат същите императиви. Важно е да измият съда на сърцето си, за да получат „живата вода“, да се отърсят от своето по-нисше наметало и да облекат „сватбени дрехи“ на вечната светлина.
* - Анисето е един от главните герои на книгата – духовен инструктор, който провежда обучения за оказване на духовна помощ на повърхността на Земята.
И така скъпи читателю, ние ти предоставяме новите страници на Андре Луиз, удовлетворени, че изпълнихме едно задължение. Те представляват един частичен отчет за една седмица духовна работа от пратениците на Доброто, докато те работят с инкарнирани хора. Преди всичко те показват образа на един съзнателен емисар и щедър благодетел в лицето на Анисето и подчертават нуждите от морално естество в службата на онези, които се посвещават благородните дейности на вярата.
Приятелю мой, ако търсиш духовната светлина, ако животинското съществуване вече е уморило сърцето ти, не забравяй, че в Спиритуализма изследването винаги ще води до Безкрайността, както по отношение на областта на безкрайно малкото, така и в сферата на далечните звезди, и че единствено собствената трансформация в светлината на Висшата Духовност ще ти даде достъп до изворите на Божествения Живот. И преди всичко, не забравяй, че вдъхновяващите съобщения от Отвъдното не целят да бъдат единствено един емоционален израз; те са предназначени преди всичко да се почувстваш като едно Божие дете, така че да можеш да си направиш един анализ на собствените постижения и в действителност да интегрираш отговорността да живееш в присъствието на Господа.
Еммануел
Педро Леополдо, 26 февруари 1944 г.
Минас Жерайс, Бразилия
--- Глава 1 Обновление ---
По-рано безпокойството за моята спътница в живота непрекъснато измъчваше сърцето ми; но сега, когато видях, че тя е дълбоко свързана с втория си съпруг, на мен не ми оставаше нищо друго, освен да преследвам други интереси. Ето как, с голямо изумление, аз наблюдавах своята собствена трансформация в хода на събитията.
Изживявах радостта от преоткриването на себе си. Преди аз бях живял като едно мекотело, прибрано в черупката си, не отзивчив към великолепния спектакъл на природата, докато пълзях наоколо в калта. Сега обаче бях убеден, че болката бе въздействала върху моята психична конструкция като една тежка мотика, чиито удари аз не разбрах веднага.
Тази мотика беше пробила през черупката на стари зависимости в чувствата. Беше ме освободила; беше изложила духовното ми тяло на слънцето на Безкрайната Доброта; и аз бях започнал да гледам по-нависоко, достигайки до по-далечни разстояния.
За първи път разпределях моите противници в категория благодетели. Бях започнал да посещавам редовно семейното гнездо на земята, вече не като господар на домашния кръг, а като един работник, който обича работата си в работилницата, в която животът го бе назначил. Аз вече не гледах на светската си съпруга като на спътницата, която не бе успяла да ме разбере, а като на сестра, на която трябваше да помогна, колкото ми е по силите. Въздържах се да разглеждам втория ѝ съпруг като натрапник, който беше променил моите намерения, а в него виждах само един брат, който се нуждае от помощта на моя опит. Повече не считах децата си за своя собственост, а за много скъпи другари, за които бях отговорен да разпростирам върху тях ползите от новите ми знания и да ги подкрепям духовно, доколкото мога.
След като бях принуден да разруша своите замъци на неоправдана ексклузивност, аз почувствах един различен вид любов да се настанява в душата ми. Аз бях осиротял от земна привързаност. И сега, когато бях възприемчив към по-висшия замисъл, който беше начертал различен път към моята съдба, аз бях започнал да чувам дълбокия и божествен зов на Вселенското Съзнание. Едва сега аз разбрах колко далече бях живял от възвишените закони, които управляват еволюцията на създанията. Природата ме посрещаше с любовни вълнения и нейните гласове бяха много по-силни от тези на моите лични интереси. Малко по малко аз започнах да се наслаждавам на радостта от слушането на тайнствените ѝ уроци във великата тишина на нещата. Най-простите елементи бяха започнали да придобиват изключителен смисъл в моите очи. Духовната колония, която великодушно ме беше приютила, показваше нови изрази на неописуема красота: шумоленето на птичи крила, шепотът на вятъра и слънчевата светлина сякаш достигаха до душата ми, изпълвайки мислите ми с удивителна хармония.
Неизразим и красив, духовният живот беше отворил сияещите си портали за мен. До тогава аз бях живял в Наш Дом като един болен гост в бляскав дворец, толкова изцяло погълнат от себе си, че не бях в състояние да забележа неговото очарование и чудеса.
Духовно извисяващият разговор за мен беше станал незаменим. В миналото аз обичах да си изтезавам собствената душа със спомени от Земята. Радвах се на драматичните разкази на някои спътници в борбата, припомняйки си своя собствен случай и опиянявайки се от перспективите да се вкопча отново в светското си семейство, използвайки по-нисши връзки.
Но сега ... аз напълно бях изгубил страстта си към по-недостойните неща. Дори историите, разказвани от пациенти в Залите на Поправителното не ме интересуваха, както преди. Аз вече не желаех да се информирам за произхода на злощастните същества, не ги разпитвах за приключенията, които бяха преживели в Ниските Зони. Вместо това аз търсех братя и сестри в нужда. Исках да знам как мога да им бъда полезен.
Възприемайки тази дълбока трансформация, Нарсиза един ден ми каза:
- Андре, приятелю, вие преживявате едно ментално обновление. По време на такива периоди, изключителни духовни трудности нападат сърцето ни. Не забравяйте да размишлявате върху Евангелието на Исус. Аз знам, че изпитвате неизразима радост от контакта си с вселенската хармония, след като се отказахте от капризните си творения, но заедно с розите на радостта, изправяйки се пред новите пътища на надежда, които са се отвориха пред вас, аз знам, че тръните на отегчението очертават краищата на старите по-нисши пътища, които оставяте зад себе си. Сърцето е една чаша, осветена от лъчите на божествената зора, но празна от светските чувства, които я изпълваха в продължение на много векове.
Аз самият не бих могъл сам да формулирам толкова точно определение на моето духовно състояние. Нарсиза беше права. Върховна радост наистина заливаше духа ми, но съчетана с едно необхватно усещане за отегчение, когато се отнасяше до ситуации от по-нисше естество. Чувствах се свободен от редица тежки окови, обаче аз вече нямах дом, съпруга или любими деца. Често се връщах там да работя за доброто на всички, но без какъвто и да е стимул. Да, преданата ми приятелка беше права. Сърцето ми със сигурност беше една осветена чаша – но все пак празна. Описанието ѝ ме развълнува.
Виждайки моите безмълвни сълзи Нарсиза подчерта:
- Напълнете чашата си с вечните води на Божествения Даряващ. Освен това Андре, всички ние сме преносители на Христовото растение в почвата на сърцето си. По време на периоди като този, през който преминавате, за нас е по-лесно да се развиваме успешно, ако знаем как да се възползваме от възможностите. Докато духът на хората е погълнат само от разсъждения и пресмятания, Евангелието на Исус им се струва просто една съвкупност от общи учения. Но когато се пробудят по-висшите чувства, те откриват, че уроците на Учителя имат свой собствен живот и разкриват изразителност, непозната за техния ум, до степен, в която те полагат усилия да изградят себе си като Божий инструмент. Когато ние растем към Господа, неговите учения също растат в нашите очи. Нека правим Добро, скъпи мой! Напълнете чашата си с елея на божествената любов. След като вече сте усетили лъчите на новата зора, вървете уверено в деня!
И познавайки моя човешки темперамент като един любител на интензивната служба, тя добави великодушно:
- Вие работихте достатъчно дълго тук, в Залите на Поправителното. Аз подготвям завръщането си в плътта в скорошно бъдеще, така че няма да мога да ви придружа. Но вярвам, че вие трябва да се възползвате от новите курсове за служба, които започват в Министерството на Комуникациите . Много от нашите сътрудници са обучени да дават помощ долу на Земята, във видимите и невидимите за човеците сфери, като всички те са придружавани от достойни инструктори. Вие може да се насладите на нови опитности, да научите много и да сътрудничите с прекрасни лични дела. Защо не опитате?
Преди да успея да благодаря на Нарсиза за това ценно предложение, тя беше повикана по служба във вътрешността на Залите, оставяйки ме завладян от едни различни надежди, в сравнение с тези, които преди бях имал по отношение на задълженията си.
БЕЛЕЖКИ:
* Наш Дом е име на една духовна колония сцена на събития и образи описани в едноименната книга /АУДИО КНИГА НАШ ДОМ/ на медиума Шико Шавиер чрез духа на Андре Луис. Пратениците се явява нейно продължение и разглежда учебния процес на духа на Андре Луис.
* Залите на Поправителното е вид лечебница и място за помощ на духове, които биват довеждани в колонията в тежко състояние от по-ниските зони Умбрал.
* Нарсиза е по-старша колежка на Андре Луис в Залите на Поправителното, която се явява и негов добър учител.
ЗА ОНЕЗИ ОТ ВАС КОИТО НЕ СА СРЕЩАЛИ ДО СЕГА ИСТОРИЯТА НА ДУХА НА Д-Р АНДРЕ ЛУИС - МОЖЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ С НЕГОВАТА СЪДБА СЛЕД КАТО НАПУСКА ЗЕМЯТА ПРИ СМЪРТТА СИ - В ЧАСТ 1 ОТ ПОРЕДИЦАТА КНИГИ НА МЕДИУМА ШИКО ШАВИЕР: https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_oPLvzQTYpKTfIaXepo-QEg И В ПДФ ВАРИАНТ https://drive.google.com/file/d/1QdqHWC92vv_9N31WidkNzwqgi-zVeCuB/view?usp=sharing
Няма коментари:
Публикуване на коментар