ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
Урок 21 ДУХОВЕН СМУТ
ДОПЪЛНИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ КЪМ ВИДЕОТО
Страха от смъртта, глава 48 от Пратениците на медиума Шико Шавиер
Пример от книгата на Андре Луис "Работници на вечния живот", глава 13, която разказва за дезинкарнацията на Димас:
Превод по Книга на Духовете на днешните въпроси
от урок 21 ДУХОВЕН СМУТ
163. Душата осъзнава ли себе си веднага след напускане на тялото?
„Терминът веднага не е съвсем правилен тук. Душата прекарва време в едно състояние на смут и обърканост. "
164. Този смут, който настъпва след разделянето на душата и тялото, с еднаква степен и продължителност ли е за всички духове?
"Не; зависи от извисяването на всеки от тях. Този, който вече е пречистен, разпознава себе си почти веднага, тъй като се е освободил от материята, преди животът на тялото да спре, докато фокусирания в плътското човек, този, чиято съвест все още не е чиста, запазва впечатлението за материята много по-дълго. “
165. Познанието на Спиритизма оказва ли влияние върху продължителността, повече или по-малко на този духовен смут?
„Дори много голямо влияние, поради това, че Духът вече е разбрал ситуацията си предварително. Но прилагането на доброто и чистата съвест са нещата, които имат най-голямо влияние. “
Коментар на Кардек: При смъртта в началото всичко е объркващо. Душата се нуждае от известно време, за да осъзнае себе си. Тя е сякаш зашеметена, в състояние на човек, който се е събудил от един дълбок сън и се стреми да разбере в какво положение се намира. Яснотата на идеите и споменът за миналото се връщат към душата с изчезване влиянието на материята, която току-що е изоставила, и когато тази мъгла, така да се каже, която затъмнява мислите ѝ, се разсее.
Този смут, който следва смъртта, е с много различна продължителност. Той може да отнеме няколко часа, както и много месеци и дори много години. Най-кратка е продължителността за тези, които още докато живеят на Земята, се идентифицират с бъдещото състояние, което ги очаква, защото те веднага разбират положението, в което са се озовали.
Този духовен смут има някои специални аспекти в зависимост от характера на човека и главно според вида смърт. В случаи на насилствена смърт, чрез самоубийство, изтезания, злополука, инсулт, нараняване и др., Духът е изненадан, изумен и не вярва, че е мъртъв. Упорито поддържа идеята, че не е така. Той обаче вижда собственото си тяло, разпознава, че това тяло е негово, но не разбира, че той е отделен от него. Той се приближава към хора, към които е привързан, разговаря с тях и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното отделяне на периспирита. Едва тогава Духът разпознава себе си като такъв и разбира, че той вече не принадлежи към категорията на живите хора. Това явление се обяснява лесно.
Изненадан ненадейно от смъртта, Духът е зашеметен от внезапната промяна, настъпила в него; той все още смята смъртта за синоним на разруха, на унищожение. И, понеже той мисли, вижда, чува, той има чувството, че не е мъртъв. Илюзията допълнително се увеличава от факта, че той вижда себе си с тяло, сходно по форма с предходното, но чиято ефирна природа все още не е имала време да изучи. Той смята, че тялото му е твърдо и плътно, както първото и когато привлече вниманието си към този аспект, той се изумява, че не може да го пипне.
Това явление е аналогично на онова, което се случва с някои неопитни сомнамбули, които не вярват, че спят. Те приемат, че сънят е синоним на спиране на способностите. И тъй като мислят свободно и виждат, те естествено решават, че не спят. Определени духове разкриват тази особеност, въпреки че смъртта им не е настъпила неочаквано. Въпреки това, този феномен винаги е по-широко разпространен сред онези, които, макар че са болни, не са мислили за умиране.
След това се наблюдава уникалния спектакъл на един Дух, който присъства на собственото си погребение, сякаш то е на един непознат, и говори за него като за нещо, което не го засяга, до момента, в който той разбере истината.
Духовния смут, което следва смъртта, не е нищо болезнено за добрия човек, който остава спокоен, като по всичко прилича на онзи, които съпътства фазите на едно мирно събуждане. За човека, чиято съвест все още не е чиста, объркването е изпълнено с безпокойство и мъка, които се увеличават, колкото повече проумява своето положение.
В случаи на колективна смърт се наблюдава, че не винаги всички, които загиват по едно и също време, се виждат отново там. Преследвани от объркването, което следва смъртта, всеки един тръгва по своя път или го е грижа само за тези, които го интересуват.
„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар