Страха от смъртта, глава 48 от Пратениците на медиума Шико Шавиер

Към допълнителните материали за нашия ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА 

УРОК 21 --- ДУХОВЕН СМУТ, СЪСТОЯНИЕ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

Пратениците
Глава 48
Страха от смъртта

Действието се случва в една много бедна и малка спиритистка къща в едно село в околностите на Рио де Жанейро. Разговора протича между духа на д-р Андре Луис и неговия инструктор и учител, които наблюдават един беден дом на земята, който служи за място на утеха на духове на току що починали или пренасочени от духовните си водачи,
духове, които имат нужда да чуят от живи хора, които са им по блзики и познати като вибрация, утешителни слова за новото състояние в което се намират и пътя напред.Много важен пример се дава в средата на тази глава - как страха и неподготвеността за духовния свят причиняват по-голямо страдание на духа на една жена от самата смърт която тя отдавна е преминала, дотолкова че да отрича, че вижда своя годеник и да стои нарочно вкопчена в телесните си останки.

Страха от смъртта

Многобройни обяснения от съветника отговориха на естествените ми въпроси; обаче оставаше да научим още нещо. Защо там се събираха толкова много дезинкарнирани? След като получат духовна помощ, не можеха ли да се събират на еднакви духовни места? С уважение, аз разпитах Анисето подобаващо.

- Всъщност, Андре - отговори щедрият ментор, - повечето от дезинкарнираните получават безценни  обяснения в нашата сфера на действие. Ти самият ​​в началото на твоето ново духовно преживяване не беше доведен в обкръжението на нашите въплътени приятели за необходимите напътствия. И все пак голям брой същества преминаващи тук се чувстват обладани от „болезнен копнеж по групата“, както се случва в един друг еволюционен план на животните, когато почувстват смъртоносния „копнеж по стадото“.

С цел да се засилят възможностите за приспособяване на дезинкарнираните от този ранг към новото „местообитание“, службата по подпомагане е по-ефективна, в контакт с магнитните сили на братята, които все още участват в плътските кръгове. Тази стая, в моменти като този, функционира като един голям инкубатор на психични енергии за работата по аклиматизация на определени духовни тела към новия живот.

И посочвайки към едно голямото струпване на нуждаещи се, той продължи:

- Братята, в положението, за което аз говоря, чуват гласовете ни, получават утеха с наша помощ, но за тях човешката топлина е пълна с магнетизъм с по-значимо съдържание. При такъв контакт те преживяват пробуждането на нови сили.

Поради тази причина работата на сътрудничество в храмове от този вид, предлага пропорции, които засега ти не би могъл да си представиш. Не забеляза ли мързеливите, поспаливите и нехайни инкарнирани хора, които дойдоха да извлекат полза от тази къща? Защото те също дадоха нещо от себе си ... Те дадоха магнитна топлина, полезни витални еманации на благодетелите на това домашно светилище, които манипулират елементи от това естество, разпределяйки ги в ценни флуидни комбинации от флуиди на изтощените и неприспособими същества. И, усмихвайки се, той завърши любезно:

- Всичко има някаква стойност, Андре. Нашият Отец не създава нищо напразно.

 След края на срещата с обща полезност, която не е нужно да описвам подробно, Анисето помогна на един лекар, който го помоли да предостави своята щедра помощ на неговите пациенти.

 - Огромен брой пъти - възкликна лекарят от групата на Дона Изабел, сякаш за да предостави информация на Висенте и мен - ние не само прилагаме лекарства на болните тела, но също така насочваме дезинкарнираните, които в хода на болестта са под нашите грижи.

- И те винаги ли са много? – попитах аз.

- Броят им расте - каза той загрижено. - Има моменти, когато разчитаме на сътрудничеството на приятели или духовни роднини на болните; но в повечето случаи ние сме принудени да действаме сами. За щастие почти никога не оставаме без всеотдайни и активни помощници. Има другари, които се посвещават на грижите за туберкулозните, слепите, осакатени, прокажени, психически разстроените и умиращи хора. Те са наши отдадени сътрудници във всички ситуации.
* * *

Ние тръгнахме от помещението и след няколко минути се спряхме пред сграда с огромни размери. Любезният колега ни заведе в просторна морга, където се изправихме пред интересна картина - трупът на млада жена, на по-малко от тридесет години, лежеше там студен и неподвижен, а край нея стоеше дух на мъж, който бдеше над нея.

С удивление аз забелязах, че дезинкарнираната е свързан с останките. Тя изглеждаше уединена в себе си, под силно впечатление на ужаса. Тя затвори клепачите си умишлено, страхувайки се да се огледа.

- Процесът на отделяне на физиологичните връзки приключи - възкликна внимателно лекарят, - но горкото създание от шест часа е обхваната от ужасяващ страх.

И посочвайки дезинкарнираният господин, който стоеше близо до нея поясни:

- Това е нейният жених, който я чака от дълго време. Ние се приближихме малко и го чухме да възкликва нежно:

- Кремилда! Кремилда! Ела! Оставете дрипавите дрехи назад. Направих всичко, за да не страдаш повече ... Нашата малка къща те очаква, пълна с любов и светлина! ...

Младата жена обаче затвори очи, показвайки, че не иска да го вижда. Ясно беше, че духовното ѝ тяло беше останало напълно отделено от физическия приемник, но бедничката остана протегната и копираше положението на трупа, изпълнено с безкраен ужас.

 Анисето, който сякаш разбираше всичко за един миг, даде лек сигнал на дезинкарнирания младеж, който се приближи, развълнуван.

 - Трябва да се погрижим за това по друг начин - каза решително нашият съветник, - виждам, че горкото момиче не е спало в момента на отделянето и е уплашено поради липсата на духовна подготовка. Сега приятелю, не е препоръчително да ѝ се показвате ... Независимо от любовта, която отдавате на нея, тя не би могла да ви види без ужасна емоция, в този момент, когато умът ѝ се лута безцелно ...

- Да, - каза той тъжно, - вече шест часа я викам, без да спирам, и също забелязах нейния ужас.

 Анисето му отговори съветвайки го:

- Отсъствие на религиозна подготовка, братко мой. Тя обаче ще спи, и веднага щом успее да си почине, ние ще я предадем на вас. За сега спазвайте известно разстояние.

И придружавайки лекаря, който през последните дни оказваше духовна помощ на младата жена, той се приближи до току-що дезинкарнираната и ѝ заговори с бащински тон:

- Хайде, Кремилда, да ти направим едно ново лечение.

Чувайки го, момичето отвори изумено очи и възкликна:

- Ах, докторе, слава Богу! Какъв ужасен кошмар! Чувствах се като в царството на мъртвите, чувах годеника си, починал преди години, да ме призовава във Вечността! ...

- Не съществува смърт, дъще! - възрази Анисето мило, - вярвайте в живота, във вечния, дълбок, победоносен живот!

- Вие новият лекар ли сте? - попита тя утешена.

- Да, аз бях призован да приложа към вас една магнетизираща терапия. От съществено значение е да спите и да почивате.

- Вярно е ... - каза тя трогателно, - много съм уморена, имам нужда от почивка ...

Инструкторът ни помоли с тих глас и ние да помогнем чрез една вътрешна молитвата и след като запази мълчание за момент той ѝ подаде успокоителни магнетизиращи пасове.

Младата жена заспа почти веднага. Анисето я измести, далеч от останките ѝ, и с любящата грижа на баща, и като повика благодарния ѝ жених, нежно му я предаде.

- Сега, можете да я съпроводите, братко мой.

Момчето му благодари със сълзи от радост и го видях да се оттегля със светнало лице, използвайки волиция, носейки със себе си нежното бреме на любовта си.

Нашият ментор направи един изразителен жест и каза:

 - Поради естествената доброта на сърцето и спонтанното култивиране на добродетелта, тя няма да има нужда от изпитания на чистилището. Жалко е, обаче, че нейния ум не беше подготвен чрез религиозно обучение. И все пак скоро тя ще се адаптира към новия живот. Добрите не срещат непреодолими препятствия.

И, може би желаейки да консолидира обобщението на урока, той заключи:

- Както виждаш, идеята за смъртта не служи за облекчаване, изцеление или истинско изграждане. Необходимо е да се разпространи идеята за победоносния живот. Всъщност Евангелието ни е учило в продължение на много векове, че Бог не е Бог на мъртвите, а Отец на създанията, които живеят завинаги.