психографирана чрез медиума Шико Шавиер
духовен автор Андре Луис
Съобщих на Тобиас за новите си цели и забелязах удовлетворението, което струеше от очите му.
- Не се притеснявайте, - каза той любезно, - имате необходимия брой работни часове, за да обосновете своята молба. На свой ред ние имаме голям брой колеги в Министерството на Комуникацията, така че няма да е трудно да ви настаним сред приятели инструктори. Познавате ли се с нашия уважаван Анисето?
- Не съм имал удоволствието.
- Той е бивш колега от службата и за известно време беше с нас в Министерство на Възстановяването. След това се посвети на самоотвержени задачи в Министерството на Помощта, а днес той е правоспособен инструктор в Комуникацията, където върши забележителна работа. Аз ще поговоря с министър Женезио. Не се безпокойте. Вашето желание, Андре, е много благородно в нашите очи.
Моят уважаван приятел ме остави в море от неизразимо задоволство. Аз започнах да разбирам стойността на работата. Приятелството на Нарсиза и Тобиас беше едно безценно съкровище, което духа на служението бе разкрил на моето сърце. Една нова област на борба бе на път да се разгърне пред мен. Не можех да пропусна тази възможност. Наш Дом беше пълен с духове, които копнееха за постижения от такъв характер. Не беше ли редно да отдам себе с готовност на едно ново учение? В допълнение, сигурен за своето връщане към плътта в може би не твърде далечното бъдеще, такава стъпка би била постижение от огромен интерес за цялостното ми самоусъвършенстване. Бях напълно обзет от една тайнствена радост и една възвишена надежда озари чувствата ми.
Това изгарящо желание да работя в полза на другите, което Нарсиза беше запалила в мен, сякаш изпълваше празния съд на сърцето ми. Да, аз щях да работя. Щях да се опозная удовлетворението на анонимните сътрудници за щастието на другите. Аз щях да търся чудната светлина на братството, посредством служенето на съществата.
Вечерта Тобиас дойде да ме търси. Винаги услужлив, той ми донесе успокоение съобщавайки ми за съгласието на министър Женезио. С топла усмивка той ме покани да го придружа. Щеше да ме отведе при Анисето и да можем да обсъдим въпроса. Силно развълнуван тръгнах за дома на новата личност, която щеше да бъде дълбоко свързана с моя духовен живот.
За разлика от Тобиас, Анисето не беше обвързан със съпруга* в Наш Дом. Той живееше редом до петима приятели, които бяха някогашни негови ученици на Земята, в една удобна постройка, сгушена сред разлистени и спокойни дървета, които стояха изглежда да пазят един обширен и прекрасен розариум. Прие ни изключително доброжелателно, което ми направи отлично впечатление. Анисето излъчваше спокойния вид на човек, достигнал зряла възраст без заблудите на неопитната младост. Въпреки, че лицето му изразяваше голяма енергичност, той проявяваше здравословния оптимизъм на сърце, изпълнено със свещени идеали. Той слушаше ведро, докато приемаше обясненията и застъпничеството на моят благодетел, като от време на време ми хвърляше приятелски и проучвателни погледи. Тобиас говори дълго, коментирайки моята позиция на някогашен лекар на земно ниво, и че сега съм в пренастройка на ценностите си в духовния план.
След като ме проучи внимателно, инструкторът каза:
- Няма какво да попречи, скъпи Тобиас. И все пак трябва да признаем, че решението зависи от кандидата. Вие знаете, че тази колония е известна като „Институция на Новия Човек“.
- Андре е готов и проявява желание, - отговори моят приятел прочувствено.
Анисето ми погледна с един приковаващ поглед и ме предупреди:
- Работния отдел, предоставен под наша отговорност, приема само онези сътрудници, заинтересовани да открият радостта от служенето, като взаимно се ангажираме да спрем всеки вид оплакване. Никой не изисква поименна похвала за една добре свършена работа и всички са отговорни за допуснатите грешки. Всички ние тук сме в един процес на унищожаване на старата лична суета, донесена от телесния свят. В рамките на йерархичната структура на нашите задължения ние се интересуваме само от божественото Добро. Ние считаме, че всяка конструктивна възможност идва от нашия Отец и това убеждение ни помага да игнорираме упадъчните искания на нашия нисш Аз.
Отбелязвайки изненадата ми, Анисето направи един многозначителен жест и продължи:
- В спешната работа, предназначена за подготовка на активни сътрудници, аз имам един допълнителен състав от асистенти, който разполага с петдесет места за стажанти. В момента има три вакантни места. В момента се случва много интензивно обучение, необходимо за Служители, които ще сътрудничат в спешната помощ на Земята. Някои инструктори биват придружавани в службите на земната повърхност от целия обучаващ се персонал, докато вършат работата си там, но аз използвам един различен процес. Обикновено разделям класа си на специализирани групи според професиите, които са познати на стажантите, за да могат те да ги възползват най-добре в подготовката и практиката. В момента имам един римокатолически свещеник, един лекар, шест инженера, четирима учители, четири медицински сестри, двама художници, единадесет сестри, специализирани в домакинската работа и осемнадесет други работници.
В Наш Дом, ние колективно извършваме дейностите, които са ни присъщи; но в дни, когато работя на земята, не всички мои ученици ме следват. Разбира се, на инженера или работника например няма да им бъде отказана възможността да придобият друго познание, което надминава областта на постижения, която им е присъща, но подобно проявление трябва да се случва под формата на спонтанни усилия в обширното време, което всеки получава за почивка и развлечения. По отношение на сегашната служба, ние сме заинтересовани да се възползваме максимално от нашето време не само за да сме полезни на онези, които са в нужда от нашата братска помощ, но също и да помогнем на себе си по отношение на ефективността.
Аз се възхищавах на любопитния процес, докато инструкторът замълча за една дълга пауза. И след като насочи задълбочено цялото си внимание към мен, сякаш искаше да разбере ефекта от своите думи, Анисето продължи:
- Този метод не е предназначен да създава повече задължения за другите. И тук, както и на Земята, този, който всъщност печели най-добрия дял, не е ученикът, а инструкторът, който обогатява наблюденията си и задълбочава своята опитност. Когато министър Спиридон ме нае на тази позиция, аз приех при условие, че няма да губя никакво време за собствено подобрение и образование. По този начин не трябваше да се отклонявам в други встъпителни въведения. Мисля, че засега казах достатъчно. И ако съответно вие сте готов, аз не мога да откажа да приема.
- Аз разбирам вашата благородна програма, - отговорих аз развълнувано. – За мен би било чест да мога да ви придружа и да бъда на ваше разпореждане в службата.
Физиономията на Анисето показа израз като на човек получил желаното решение, и той заключи:
- Много добре; може да започнете утре.
И обръщайки се към Тобиас, той добави:
- Утре рано сутринта изпратете нашия приятел в Центъра на Пратениците. Там ние ще имаме едно активно учение и ще се погрижа Андре да бъде награден с бонус-часовете* според таблиците на Министерството на Комуникацията.
Изключително доволни ние му благодарихме.
Скоро след това се сбогувах с Тобиас, изпълнен с едно ново чувство на надежда.
* Повече за случая на Тобиас и браковете в духовния свят може да намерите в книга 1 от поредицата - Наш Дом или нейната аудио версия тук.
* Бонус-час е немонетарен стандарт на заплащане на заслуги в духовна колония Наш Дом. С този ресурс еквивалентен на надницата от земните професии могат да се придобиват други блага. Андре ще използва ресурса си от бонус-часове, придобити от досегашната му служба, за да бъде допуснат на учебния курс при Анисето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар