със въпрос 171 на Кардек – СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО
Урок 24
Какви са последиците от едно лошо действие върху духовното тяло на човека, който го извършва?
Как протича лечебният процес?
Ще използваме примера на благородния дух на Ейбрахам Линкълн, за да отговорим на тези 2 въпроса.
За днешния урок ни е необходимо да си припомним Определението за ПЕРИСПИРИТ– флуидната обвивка на духа, която играе роля на посредник между физическата материя и духа.
И едно уточнение, ако вече сте срещали тези два термина в интернет, които хем звучат подобно хем са различни, сега е добре да поясним, във връзка със заглавието на една книга която ще цитираме:
Спиритуалист = всеки, който вярва в духа.
Спиритист = всеки който следва ученията на Кардек. Всички спиритисти са спиритуалисти, но не всички спиритуалисти са спиритисти.
За по-задълбочено разбиране на темата предлагаме да прочетете Глава V от книгата Eвангелието според Спиритизма - СПРАВЕДЛИВОСТ НА СТРАДАНИЯТА, на стр 48 - линк за пдф вариант на книгата
Справедливост на преражданията
– От Джон Уилкс Бут до Джон Ф. Кенеди
Iва част - Фактите
В книгата "Бил ли е Ейбрахам Линкълн Спиритуалист?", от Нети Колбърн Мейнард, вниманието ни се фокусира върху мисията на Ейбрахам Линкълн, като 16-ти президент на Съединените щати, и кое го е накарало, като един симпатизант на Спиритизма, да провежда спиритистки сесии в Белия дом.
 |
| Мери Тод Линкълн |
Няколко дни преди убийството на Линкълн той разказа един предупредителен сън на свой близък приятел, Уорд Хил Ламон, който оставя писмено свидетелство за наследниците му.
СЪНЯТ НА ЛИНКЪЛН:
„В съня сякаш около мен имаше едно смъртно спокойствие. След това чух заглушени ридания, сякаш няколко души плачат. Реших да стана от леглото си и слязох по стълбите към долния етаж. Наоколо нямаше жив човек, но същите скръбни и мъчителни ридания ме придружаваха, докато вървях. Продължих да ходя, докато стигнах до източната зала и там ме очакваше една неприятна изненада. Пред мен имаше една катафалка, където един труп беше обвит в туника. Редом до катафалката стояха няколко войника в профил, като почетна стража.
„Кой е умрял в Белия дом?“, попитах аз един от войниците.
"Президентът. Той беше убит от един убиец“, беше отговорът.
В нощта на 14 април 1865 г., Петък, известният актьор Джон Уилкс Бут, защитник на робството, застрелва президента Ейбрахам Линкълн в театър „Форд“ с един изстрел в главата. Линкълн беше с първата дама. 12 дни по-късно Бут е убит от един войник.
Бележка: Азия Бут Кларк в своята биография казва, че на 12-годишна възраст брат му Джон Уилкс Бут се среща с една циганка, който му гледа на ръка и му предрича „мрачна съдба, живот в слава, колкото и кратък да е и с един лош край“ и до края на живота си той често си спомня тези думи.
Тук е важно да се подчертае, че всеки път, когато подобни предсказания се потвърдят, ние трябва да разберем следното: „според вашите тенденции, според пътя, който поемате, вие създавате за себе си една поредица от събития, които ще завършат в крайна сметка трагично. Но тази съдба не е фатализъм, а само един ваш избор. "
С други думи: никой не се превъплъщава със задачата да убие някой друг.
"Всеки път, когато съзерцавам звездите, усещам, че се взирам в Божието лице. Разбирам как човека гледа надолу към земята и остава атеист. Но не мога да си представя, че той поглежда към небето и пак твърди, че Бог не съществува.“
Пробуждането на Ейбрахам Линкълн
в Духовния Свят
В съобщение, публикувано във френското списание „Revue Spirite“ от 1867 г., редактирано от Алан Кардек, имаме следното описание:
"Когато Линкълн се събуди в духовния свят, той беше изненадан, защото изстрелът, който го рани, беше прекратил всякакви усещания и той не разбра какво се беше случило с него. Това объркване и смущение обаче не продължи дълго. Линкълн беше достатъчно духовен, за да разбере какво е смъртта, и подобно на много други, не беше изненадан от новото съществуване, до което беше транспортиран. Той се оказа обграден от хора, за които знаеше отдавна, че са починали и скоро разбра причината за смъртта си. Бивайки сърдечно приет от онези, които изпитваха симпатия към него, той разбра привързаността на тези хора и с един поглед успя да обгърне щастливия свят, в който беше влязъл.
Известно време по-късно той изпита едно чувство на мъка заради болката, която семейството му би трябвало да изживява, и голямо безпокойство за последствията, които смъртта му можеше да доведе за страната. Неговите мисли го върнаха на Земята.
След като научи, че Бут е смъртно ранен, той отиде при него и се наведе над смъртното му легло. По това време Линкълн беше възвърнал перфектното осъзнаване и спокойствие на своя Дух и така спокойно изчака Бут да се събуди за духовния живот.
Бут не се изненада на събуждане, защото очакваше смъртта. Първият Дух, който срещна, беше Линкълн; той го гледаше с голяма дързост, сякаш прославяше себе си за деянието, което бе сторил. Чувствата на Линкълн към него обаче не вдъхваха никаква идея за отмъщение; той изглеждаше мил и добър, без ни най-малка враждебност. Бут не можа да издържи на това положение и се отдалечи, развълнуван.
Деянието, което бе извършил, имаше няколко мотива: недостатъчната му обосновка, което го караше да го счита за похвално и по-късно суетата му, която го накара да повярва, че ще бъде отрупан със слава и ще му се възхищават като на мъченик.
След като поскита той отново беше привлечен към Линкълн. Понякога се изпълваше със съжаление, друг път гордостта му пречеше да се поправи. И все пак той разбра колко безполезна е гордостта му, като знаеше преди всичко, че не може да скрие, както в живота, никое от чувствата, които го вълнуваха, и че мислите му за гордост, срам или угризение са известни на онези около него. Винаги в присъствието на жертвата си и без да получава друго, освен признаци на доброта от него, това е настоящото му състояние и наказанието му (1).
Що се отнася до Линкълн, неговото щастие надхвърля онова, което той можеше да очаква. "
1) Бележка: Първите няколко пъти наистина Духът на Линкълн беше този, който му помогна, но не трябва да го бъркаме това с умствените творения на убиеца, който постоянно виждаше жертвата си като следствие от собствената си гузна съвест, която го обвиняваше, тъй като благороден Дух като Линкълн никога не би измъчвал никого.
II – Една хипотеза
Изследователите на Спиритизма имат основания да предполагат, че Джон Ф. Кенеди е реинкарнираният актьор Джон У. Бут, като се базират въз основа на някои известни обстоятелства около Линкълн и Кенеди, както и на приликите в личността на Бут и на Кенеди. Ето някои от тях:
- Ейбрахам Линкълн е избран за Конгреса през 1846 г., а Джон Ф. Кенеди е избран за Конгреса през 1946 г.
- Ейбрахам Линкълн е избран за американски президент през 1860 г., а Джон Ф. Кенеди е избран за американски президент през 1960 година.
- И двамата бяха ангажирани със защитата на гражданските права.
- И двамата президенти бяха загрижени за проблемите на чернокожите американци.
- И двамата президенти бяха застреляни в ден Петък.
- И двамата президенти бяха убити с изстрел в главата.
- И двамата президенти бяха убити в присъствието на съпругите си.
Що се отнася до Бут и Кенеди, историческите записи показват, че те са споделяли еднакъв вкус към театъра, дарбата на добри оратори, литературни наклонности, един ранен интерес към политиката, необичайна храброст, и др.
Нещо повече, Кенеди страда от ужасни заболявания от съвсем ранна възраст и дори получава църковния ритуал „маслосвет“ два пъти, което предполага криминални действия в скорошна инкарнация.
Дали духовните водачи са планирали тези съвпадения с цел да асоциират любимия Линкълн с президента Кенеди (ако приемем, че той е превъплътения убиец Бут), за да помогнат на Духа на Джон Бут, нехаресван от голяма част от американската нация, за да изкупи себе си преди общественото мнение?
Макар и правдоподобно, не можем да кажем, че е истина, защото нямаме надежден духовен източник, който да го потвърди. И както казва Кардек: "ПО-ДОБРЕ Е ДА ОТХВЪРЛИМ ДЕСЕТ ИСТИНИ, ОТКОЛКОТО ДА ПРИЕМЕМ И ЕДИН ЛЪЖА, ДОРИ ЕДНА ФАЛШИВА ТЕОРИЯ."
III - Последствия върху духовното тяло на убиеца
Да забравим хипотезата на Бут-Кенеди и да се задълбочим в последствията от престъпното деяние на Бут, от гледна точка на Справедливостта на Прераждането.
Възможно ли е Духът на Джон Бут да се промени от престъпник и расист в защитник на гражданските права и правата на чернокожите?
Да, без съмнение и духовни водачи са ни показвали безброй такива случаи в книги. Самият Линкълн вероятно е допринесъл пряко за тази промяна в Духа на Бут, прощавайки му и по този начин е засилил в Бут желанието и смелостта да поправи грешката си чрез едно изкупително прераждане.
Има 3 етапа: покаяние, изкупление, поправка, необходими за виновната душа да си върне баланса.
Естествено и логично е, (и така ни учат и духовните водачи), един Дух, твърд в практикуването на злото, когато изостави лошия път, той също да е устойчив и в прилагането на доброто.
Но дали е необходимо Бут да умре прострелян в главата при следващата си инкарнация?
Не. Исус ни учеше на следния урок: „любовта покрива множество грехове“. Законът за причината и следствието НЕ е като Законът на Талиона (което е възмездието „око за око зъб за зъб“). Законът за причината и следствието няма концепция за фаталистична и наказваща карма. Не. Божият закон е Любовта.
Това, което се случва е, че точно както зависимостите атакуват нашето материално тяло, носейки бъдещи последици, в една много по-голяма степен убийството атакува духовното тяло (периспирита), оставяйки следи (предлагаме ви да прегледате отново случая, разказан от Андре Луис в Наш Дом, глава 31 Вампирът – в аудио версия ) ,
Един приятел медиум видя по време на сън как изглежда рака в периспирита на своя братовчедка, за която той предполагаше самоубийство чрез отравяне в неотдавнашна нейна инкарнация и го описа така: „ракът приличаше на малък октопод, много агресивен и напълно черен, с цвят на суров нефт“. (Няма да задълбаваме в темата за самоубийството. За да разберем повече, препоръчваме книгите „Рай и Ад“ на Алан Кардек, „Мисионери на светлината“ и „Между Земята и Небето“ на Андре Луис на чрез Шико Шавиер, и най-важната - „Спомени на един самоубиец“ на Ивон Перейра).
Хиндуистките медиуми описват някои петна в духовното тяло като "черни завихряния".
Така всяко пристрастяване, всяко престъпление създава съответно място в периспирита, което се различава при един индивид и при друг.
Да се върнем към примера на Бут. Ако той е взел добри решения, той би могъл да се прероди, например, с един тумор на главата, от онзи вид, който се открива едва на края, осигуряващ му една плавна дезинкарнация. Но по един или друг начин петното, което той е създал върху своя периспирит, трябва да бъде отстранено чрез едно материално тяло. И ако това ви се струва тъжно и болезнено, нека помислим за травмата, която убийството носи на всички засегнати: на жертва, семейството, свидетелитете и т.н., и несъмнено бихме се съгласили, че туморът ще бъде една благословия от Бог.
IV - Лечебният процес
И как да изтриете петната от периспирита?
Алтиво Пампиро (основател на Спиритистки център Леон Денис и един от големите представители на Спиритисткото движение в Бразилия - кратка биография) засегна тази тема в една лекция за лекари-спиритисти.
Ще подчертаем шест точки:
- Ако един човек например има пристрастяване към тютюнопушенето в продължение на 20, 30 или 40 години, той ще е създал петна по своя периспирит, които ще оставят белези по следващото му материално тяло, като генетично го предразполагат да страда от заболявания, свързани с тютюнопушенето.
- При прераждането започва един лечебен процес, но когато ще завърши, само Бог знае. Има случаи, при които процеса за отстраняване на петната продължават повече от едно въплъщение. Но бъдете по-ведри: рано или късно това ще приключи.
- Страданието съществува за да накара човек да размишлява: "Обърнете внимание! Ако не промените мисленето си, ако не следвате Божиите закони, ще продължите да страдате."
- Ние трябва да се научим да заместваме лошите навици с добри навици.
- Тялото е като една гъба, която абсорбира петната от нашия периспирит.
- Всички заболявания имат своите причини в лошите навици (били те престъпни или не), придобити в миналото или в настоящата инкарнация.
Накратко, правейки аналогия с мотото „Здрав дух в здраво тяло“ на древните римляни, ще кажем, че „болното тяло е отражение на един болен периспирит“.
Нека сега илюстрираме казаното от Алтиво, като вземем за пример бразилския медиум спиритист Пейшотиньо - Peixotinho (1905-1966), който имал много агресивна астма, която според медиума Дивалдо Франко, обяснена в една от неговите лекции, "е резултат от инкарнацията му като един корсар, където той е убивал жертвите си чрез задушаване“.
Имайки предвид факта, че златната ера на пиратството е настъпила през 17-ти и 18-ти век, можем да предположим, че Пейшотиньо е страдал от респираторни заболявания в 1 или 2 или повече прераждания оттогава, поради генетичната предразположеност, за която Алтиво споменава.
Но дали всяка астма има една и съща причина? Не. Една и съща болест може да има различен произход. В случая на Пейшотиньо произходът е бил криминален
(и следователно по-тежък), при друг човек може да се дължи на небрежност към здравето, която се е превърнала в навик през годините, но винаги едно доброволно и лошо действие, защото никой не придобива петна в периспирита си докато работи за доброто на другите.
Колкото по-сериозно е действието, толкова по-сериозни са последствията.
И Пейшотиньо работеше за благото на другите дълги години, без изобщо да губи ведрото си настроение и радост. Той видя в болестта си изплащането на дълг от миналото. (ВИЖТЕ НЕГОВАТА БИОГРАФИЯ ТУК).
Ние често се оплакваме от една болест, която ни поразява, забравяйки, че това е най-лекият кръст, който сме решили да носим, най-деликатния начин да се разплатим с Божиите закони.
Негодуванието е една от най-големите пречки за нашето изцеление.
И в този момент регресията на паметта, която е широко използвана в духовния свят (вж. Книга „Спомени на един Самоубиец“), се превръща в ценно терапевтично средство и в материалния свят.
И така, най-важното е, никой от нас да не се смята за невинна жертва на Съдбата, защото само тогава ще имаме смелостта, смирението и вярата, които са необходими, за да се излекуваме и да продължим напред.
---------------
И ако лошите действия причиняват вреда на периспирита, от друга страна добрите действия, моралното усъвършенстване и благородното знание запалват светлинки в нашето духовно тяло (вижте в Евангелието според Спиритизма, глава XVII, т. 3, "Добрият човек" ).
И тези светлинки са един от най-ефективните и най-бързи начини за изтриване на петната.
И както Еммануел казва:
„Ако всеки път, когато Божествената Справедливост ни потърси за да си платим дълговете, ни намери да работим в полза на другите, Божественото Милосърдие изисква плащането на дълговете да се прекрати за неопределено време..."
И ще завършим с един красив епизод от живота на свети Франсиско де Асизи. Това е история разказвана от Средновековието до наши дни и приписвана на едни от първите му биографи - в тази статия: Урокът на Болката - за физическото и духовното изцеление и смисъла на болката
За финал на днешния урок 24 и темата Справедливост на Прераждането ще повторим думите на Алан Кардек, кодификатора на Спиритизма, които са издълбани на неговата надгробна плоча:
"Да се родиш, да умреш, да се преродиш и винаги да прогресираш, такъв е законът."
„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар