Глава 23 Кошмари
Книга ПРАТЕНИЦИТЕ
духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Докато Алфредо продължаваше да управлява службите с негово разрешение нашия инструктор ни заведе до далечните легла, където се подслоняваха болни, на които не бяха приложени магнитни пасове.
- Ние трябва да се фокусираме върху опитността и да се възползваме от възможностите - каза Анисето, усмихвайки се.
Ние с любопитство го придружихме, разпознавайки изолирани изражения, болезнени или ужасени, върху тези гробовни маски.
Когато бяхме на равно разстояние от централната зона, инструкторът поясни с един сериозен тон:
- Бих искал да видя обхвата на извлечените от вас ползи от Службата за Магнитно Подпомагане на Възприятията. За да помагаме ефективно на нашите инкарнирани приятели, е необходимо да знаем как да виждаме с яснота и прецизност.
Посочвайки неподвижните болни, той добави:
- Всички, които спят в тези помещения, се намират вътре в един лош сън.
- Но може би имаме в духовните зони и такива, които се намират в добър сън? - рязко попита Висенте.
- Без съмнение - отговори Анисето, загрижено - в сферата на нашата дейност имаме онези, които си почиват за кратки периоди, онези праведни работници, които чакат нощната почивка, със спокойствието на хора, които знаят как да работят и да почиват с облекчена съвест.
Той направи една пауза, сякаш изучаваше най-добрия начин да синтезира нещата, за да не губи време, и подчерта:
- Но те не трябва да остават, като едни деца на мрака, в аварийните помещения на Помощната Станция.
След това той възобнови нишката на урока и продължи:
- Онези, които спят в дисбаланс, се отдават на кошмари. Всички тези нещастни братя, които ни заобикалят, които изглеждат като мъртви, са плячка на ужасни вътрешни видения. Нека видим приятели какви уроци ще научите от това. Нека продължим с едни бързи наблюдения. В миналото сте се занимавали с анатомично изпитване, изследване на вътрешностите, научно обследване на привидно мъртви клетки; а сега е нужно дълбоко преслушване на душата, проучване на чувствата, поглед към менталното ниво.
И с решително изражение той категорично заключи:
- Захващайте се за работа!
Назначавайки ми едно тяло на възрастна жена, той препоръча:
- Вие, Андре, изследвайте обстойно тази сестра. Абстрахирайте се от всички съображения на външно ниво. Наблюдавайте я с всички възможности и възприятия на ваше разположение.
Искрено заинтересован да се заема аз не забелязах наставленията, които нашият инструктор предаде на Висенте.
Опитах се да забравя външния вид, фокусирайки се върху тази женска маска с всичките си ментални ресурси. Докато постепенно освободих съзнанието си от странични неща, аз забелязах една тъмносива сянка, която се кондензираше около челото ѝ. Гледката изглежда ми помогна да мога да се концентрирам. Разпознавайки, че явлението се усилва, вече не помнех никакъв външен обект или ситуация. Зашеметен, започнах да виждам фигури, движещи се в рамките на малкия тъмен екран.
Появи се една скромна къща в малък град. Имах впечатление, че минавам през врата. Вътре имаше една ужасна и тревожна картина.
Една дама на зряла възраст, показваща равнодушна жестокост на лицето си, се бореше с един пиян мъж.
- Ана! Ана! В името на Божията любов! Не ме убивай! – казваше той, умолявайки, неспособен да се защити.
- Никога! Никога няма да ти простя! - извика жената, добавяйки с мрачен тон - Тази вечер ще умреш.
Видях нещастника да пада, изтощен.
- Отрови ме със смъртоносно питие - възкликна той през сълзи - прости ми, ако съм ти причинил някакво зло! Аз съм баща! Ана! Трябва да живея за децата си! Не ме убивай, имай съжаление!
Тя слушаше със студенина и отговори грубо:
- Дори и да е така, ти ще умреш. Имах нещастието да те обичам, ти, който принадлежиш на друга жена! Не искаше да ме последваш и аз трябваше да си отмъстя!
Гърчейки се на пода, нещастника каза:
- Бог знае, че съжалявам за престъпното си минало! Искам да живея за добро, Ана! Прости ми от любов към Вечния Отец! Кой знае, аз мога да съм в състояние да ти помогна като брат? Помогни ми, за да мога да ти помогна! Не ме убивай! Не ме убивай!
Но сякаш, чувайки изражението на добродетелта, злото у жената се беше засилило, тя взе един тежък чук и възкликна:
- Бог не съществува! Бог не съществува! Ще умреш позорно!
И внезапно тя счупи черепа му с тъп удар. Мъжът издъхна без вик.
Скоро след това аз видях престъпницата да кара трупът в една ръчна количка по една изоставена пътека. С интерес проследих стъпките ѝ. Нощта беше много тъмна, но забелязах спирка до железопътна линия. Тя проучи околността, увери се, че се намира на изолирано място и постави странния товар върху релсите. Видях я да полага трупа така, че главата да бъде отсечена при преминаването на влака, а после се оттегли припряно, откарвайки обратно малката празна количка назад.
Аз не изчаках влака. Проследих жената, която изглеждаше неспокойна и замислена. Преди обаче да остави количката в обширния двор, видях как очите ѝ се разширяват като на луда, заобиколена от същества, които приличаха на бандити в черни одежди. Сега тя имаше изражение странно опиянено от ужас. Тя беше сразила един беден, невнимателен човек, но по мое мнение тя щеше да бъде победена от същества вероятно много по-зли от самата нея.
- Помогнете ми! Помогни ми! – викаше тя, ужасена.
И сцената продължи, в която нещастницата напразно отправяше молби.
Аз се почувствах като един зрител, който трябваше да предприеме каквато и да е помощ.
И, благодарение на Божествената Доброта, аз не почувствах нищо към нещастна жена, освен едно най-живо състрадание. При първия импулс за негодувание срещу извършеното престъпление си припомних вече получените уроци в Наш Дом и се замислих за възможността престъпницата да е някой скъп на сърцето ми човек. Ако в света Ана беше редом до мен, във фамилията по кръв, нямаше ли да поискам да ѝ помогна? Защо бих я обвинявал, ако не познавах цялостно миналото ѝ? Беше ли ѝ дадено едно образование в детството, благословията на дома, сигурността от една на обич без упреци? Кой знае дали не идваше отдалеч, като един неразбран камък, търкалящ се в бездните на страданието?
Какви връзки я обединяваха с жертвата, също толкова заслужаваща братска милост? Как беше започнала болезнената драма? Не знаех. Виждах само горката жена, заобиколена от агресивни сенки, да моли за помощ. Не знаех как да ѝ помогна, но си спомних, че Ана беше моя сестра, дъщеря на същия Отец, сестра, която беше паднала болна в общия път, без аз да мога, поне за сега, да разследвам причината. Търсех в самия себе си някакъв начин да ѝ помогна, когато някой изведнъж ме повика.
Това беше Анисето, който мило възкликна:
- Елате, Андре! Висенте и вие показахте, че знаете как да се възползвате от възможността да научите неща. Доволен съм. Вашите мисли за братство и мир помогнаха много на тази нещастна сестра. Бъдете сигурен в това и продължавайте да търсите разбирането за да спасявате и помагате успешно. Тъй като наблюдавахте отблизо, сега знаете, че всеки от тях спи в един мъчителен сън, преживява странни кошмари, от които не могат да бъдат освободени дори за миг. Не е нужно да коментираме който и да е епизод от тези съществувания, изживени в противопоставяне на Божествената Воля. Достатъчно е винаги да помним, че дългът навсякъде върви заедно с длъжниците.
И с изразителен поглед той добави:
- Да се върнем в центъра. Трябва да сътрудничим в молитвата.
Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар