Насъщния Хляб Днес
продиктувана от духа Еммануел
Частицата "но" и Учениците
- Глава 79 -
"за всичко имам сила чрез Онзи,
Който ме укрепява."
ап. Павел (Филипяни 4:13)
Отдадените ученици потвърждават:
"Аз не притежавам нищо свое, което е добро, но Исус ще ми осигури ресурсите според нуждите ми."
"Аз нямам съвършеното знание за пътя, но Исус ще ме напътства."
Мързеливите ученици заявяват:
"Аз не се съмнявам в добрината на Исус, но аз нямам силата да изпълня Християнската задача."
"Аз знам, че пътя остава в Исус, но светът не ми позволява да го следвам."
Първите изкачват планината на непоколебимостта. Те знаят личните си слабости, но същевременно са уверени в Божествения Приятел и избират да живеят следвайки Неговите уроци.
На вторите им харесва почивката в дълбоката долина на нисшите преживявания. Те признават, че са били удостоени с благословията на Учителя, но те предпочитат да се измъкнат от нея.
Първите са настроили ума си към Божествената Светлина и продължават напред. Вторите са спрели мислите си върху своите собствени ограничения.
Частицата "но" е съюза, който в нашата реч обикновено дефинира нашата лична позиция пред Евангелието. Когато е поставена преди Свещеното Име, тя изразява твърдост и упование, вяра и доблест; обаче, когато е поставен след него, той ни поставя в нерешителност и безполезност, непроницаемост и безразличие.
Само две букви обозначават нашата посока.
"Моите принципи препоръчват това, но Исус търси от мен нещо друго."
"Исус ме съветва да направя това, но аз не мога да го направя."
Посредством една проста и малка дума ние изповядваме своята вяра или признаваме своята неефективност.
Нека си спомним, че въпреки, че е бил бит с камъни и преследван Павел от Тарс (апостол Павел) можел все още да потвърди победоносно пред Филипяните:
"Аз мога да направя всичко чрез него, който ме укрепва."
Няма коментари:
Публикуване на коментар