Урок 39 ВРЪЗКИ НА СИМПАТИЯ И АНТИПАТИЯ СРЕД ДУХОВЕ ВЕЧНИ ПОЛОВИНКИ

ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА

Урок 39 ВРЪЗКИ НА СИМПАТИЯ И АНТИПАТИЯ СРЕД ДУХОВЕ  ВЕЧНИ ПОЛОВИНКИ

ВРЪЗКИ НА СИМПАТИЯ И АНТИПАТИЯ СРЕД ДУХОВЕ. ВЕЧНИ ПОЛОВИНИ

291. В допълнение към общата симпатия, произтичаща от сходството, което съществува сред тях, Духовете изпитват ли взаимни специални привързаности?

„По същия начин, както хората, обаче връзката, която държи Духовете заедно е по-силна, когато им липсва материално тяло, защото тогава тази връзка не е изложена на превратностите на страстите. "

292. Духовете изпитват ли омраза помежду си?

„Само сред нечистите духове съществува омраза и те са тези, които посяват у хората вражди и раздори. "

293. Двама човека, които са били врагове на Земята, ще запазят ли негодувание един към друг в света на Духовете?

"Не; те ще разберат, че омразата, която са изпитвали взаимно е глупава, а мотивът - детински.

Само несъвършените Духове запазват един вид враждебност, докато не се пречистят. Ако те са станали враговете само поради един материален интерес, те повече няма да мислят за това, без значение колкото дематериализирани са. След като между тях няма антипатия и е престанала да съществува причината за техните несъгласия, то те се приближават един към друг с удоволствие."

Коментар на Кардек: Точно така се случва и между двама съученика, които, достигайки възрастта на разума, разпознават детинщината в разногласията си и спират всяка ненавист.

294. Споменът за злите действия, които двама човека са извършили един срещу друг, представлява ли пречка за възцаряване на симпатия между тях?

„Този спомен ги подтиква да се дистанцират един от друг.“

295. Какво чувство изпитват след смъртта си онези, на които сме сторили зло в този свят?

„Ако те са добри, ще ви простят в съответствие с покаянието ви. Ако са лоши, възможно е те да изпитват негодувание от злото, което сте им причинили и да ви преследват, често дори в

друго съществуване. Бог може да позволи това, за наказание. "

296. Индивидуалните привързаности на Духовете могат ли да се променят?

„Не, защото те не могат да се излъжат един в друг. Липсва им маската, зад която се крият лицемерите. Следователно, когато те са чисти, техните привързаности са неизменни. Тяхното върховно щастие идва от любовта, която ги обединява. "

297. Взаимната привързаност, която две същества са чувствали на Земята завинаги ли продължава да съществува в света на Духовете?

„Без съмнение, тъй като произхожда от истинска симпатия. Ако обаче тя е породена главно от причини от физическо естество, то тя изчезва заедно с причината. Чувствата сред Духовете са по-солидни и трайни, отколкото на Земята, защото те не са подчинени на капризите на материалните интереси и себелюбието. "

298. Истина ли е, че душите, които трябва да се обединят, още при своя произход са предопределени за този съюз, и всеки един от нас има, в някаква част на Вселената, своята половинка, с която неизбежно един ден ще се събере?

"Не; не съществува особен и предопределен съюз на две души. Съюзът, който съществува, е съюз на всички Духове, но в различна степен, според категорията, която заемат, тоест според

съвършенство, което са придобили. Колкото са по-усъвършенствани, толкова по-обединени са. От раздора се раждат всички злини у хората; хармонията води до пълно щастие. "

299. В какъв смисъл трябва да се разбира думите „другата ми половинка“, които някои духове използват за обозначаване на симпатизиращи си Духове?

„Изразът е неточен. Ако един Дух е половината на друг, и двамата бъдат разделени, и двамата щяха да бъдат непълни. "

300. Ако два Духа изпитват абсолютна симпатия помежду си и се обединят, ще бъдат ли обединени завинаги, или ще могат да се разделят и обединят с други Духове?

„Всички духове са взаимно обединени. Аз говоря за тези, които са достигнали съвършенството. В по-нисшите сфери, когато един Дух се издига нагоре, вече не чувства симпатия, както преди,

с тези оставащи под него. "

301. Когато два Духа чувстват пълна симпатия, те взаимно допълващи се ли са или симпатията между тях е резултат от перфектна идентичност на характера?

„Симпатията, която привлича един Дух към друг, произхожда от перфектното съглашение на техните наклонности и инстинкти. Ако единият трябваше да допълни другия, той щеше да загуби своята индивидуалност. "

302. Еднаквостта, необходима за съществуването на съвършена симпатия, се състои само от аналогията на мислите и чувства, или също в еднородност на придобитите знания?

„Еднаквост в степените на извисяване.“

303. Могат ли Духове, които в момента не чувстват симпатия, в бъдеще да си симпатизират?

„Всички ще станат такива. Един Дух, който днес е в една нисша сфера, чрез усъвършенстване ще се издигне до онова положение, в което се намира друг такъв Дух. И дори срещата на двамата ще се състои по-бързо, ако по-висшия остане стационарен поради това, че преминава зле през изпитанията, на които е подложен,. "

а) Два Духа, които вече изпитват симпатия един към друг, могат ли да спрат да си симпатизират?

„Разбира се, ако единият от тях е мързелив.“

Коментар на Кардек: Теорията за вечните половинки съдържа един прост образ, представляващ обединението на два симпатизиращи си Духа. Това е един израз, използван дори в простонародния език, който не би трябвало да приемате буквално. Със сигурност Духовете, които са го използвали, не принадлежат към един висок ранг. Бидейки задължително ограничено полето на техните идеи, те изразяват своите мисли с термините, които биха използвали в телесния живот. Следователно човек не трябва да приема идеята, че два Духа са създадени един за друг и трябва неизбежно да се срещнат един ден във вечността

след като са били разделени за едно по-кратко или по-дълго време.

ВИЖТЕ  ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ 3 ВИДЕА И МАТЕРИАЛИ КЪМ УРОКА

 

ПРИНЦЪТ НА БЯЛ КОН

Тя каза, че търси своя принц на бял кон.

Но тя всъщност го правеше погрешно, поощрявайки безразборни любовни преживявания.

Членовете на семейството ѝ се тревожеха. Майката даваше съвети. Бащата беше разстроен. Братята я заплашваха ...

Всичко беше безполезно.

- Аз съм независима, пораснала, аз съм собственик на съдбата си - отговори Марта, считайки се за самодостатъчна, само защото на 22 години вече беше завършила университет, имаше добра работа, изглеждаше добре, имаше много почитатели.

В своята раздразнителност тя твърдеше:

- Считам се за една свободна жена, с право да се обвързвам емоционално с когото си пожелая. Ще се оженя един ден, ще имам деца, но само когато намеря своя принц. Начинът, по който го търся, си е мой проблем! Не ме безпокойте! ...

Един ден тя забременя.

Първата реакция беше: аборт.

Тя дори потърси един познат лекар. Oбаче не успя да извърши престъпното деяние. Странно, но мъничкото същество, което тя носеше в утробата си, я беше разчувствало.

Тя не знаеше как да обясни какво точно ставаше, но с цялата сила на душата си чувстваше, че иска този син.

С напредването на бременността тя беше принудена да информира семейството си.

Родителите ѝ бяха ужасени. Беше необходимо тя да премахне детето от себе си. Семейството ѝ беше с добро положение в обществото, това би било един скандал ...

Марта се съпротивляваше с обичайната си находчивост.

Синът ѝ принадлежеше. Тя щеше да си го задържи. От самото начало тя му посвети безусловна любов. Тя копнееше да го вземе в ръцете си. Щеше да си тръгне, ако те настояваха!

Тя никога не би се отказала от детето! ...

Членовете на семейството, които я познаваха достатъчно добре, стигнаха до заключението, че е безполезно да се опитват да я откажат и решиха да приемат ситуацията.

С течение на времето те забелязаха, приятно изненадани, че следвайки развитието на бременността младата жена претърпява една радикална трансформация.

Тя стана по-въздържана, не излизаше толкова много навън, остави питиетата и цигарите, отдалечи се от нежелателни приятелства, загуби връзка с момчетата ...

Въпреки спънките, детето, което трябваше да дойде, действаше Провиденчески за нейно добро.

Най-накрая дойде големият ден. Изпитвайки първите контракции, Марта бе откарана в болницата. Там получи незабавна помощ и скоро се роди едно красиво момче, усмихнато и спокойно.

Без време цялото семейство се влюби в него, особено младата жена, която, без да знае, държеше в ръцете си своя „принц на бял кон“, една благородна духовна същност, свързана с нея от много отдавна. Той беше дошъл да я спаси, да я предпази от един живот на опасни грешки.

*

Има Духове, които се връщат към плътта в едни саможертвени опитности.

Въпреки благословените възможности за учене, тяхното съществуване е белязано преди всичко от по-важния ангажимент да помагат на спътници, които са изостанали в духовния си прогрес. Присъствието им събужда в тях едни необуздани копнежи на сърцето, помагайки им да се отдалечат от опасните илюзии.

Ричард Симонети

Книга, Atravessando a Rua

Глава 35 НЕОЧАКВАНА СРЕЩА, аудио книга НАШ ДОМ

Пример от книга „ПРАТЕНИЦИТЕ“ от споделената в Петък 

ГЛАВА 17 РОМАНТИЧНАТА ИСТОРИЯ НА АЛФРЕДО http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/2020/09/17.html

В допълнение към коментара на Алан Кардек ви предлагаме аудио разказа - ИЗПИТАНИЯТА В ЕДНА ВРЪЗКА С ДУША БЛИЗНАК 

- историята на Ивон и Чарлз, по истинската история на медиума Ивон Перейра и духа Чарлз, който е нейн спътник в редица прераждания.   https://youtu.be/jAEy9VN4oic

 

ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ИЗУЧАВАМЕ ДНЕС:

291. В допълнение към общата симпатия, произтичаща от сходството, което съществува сред тях, Духовете изпитват ли взаимни специални привързаности?

„По същия начин, както хората, обаче връзката, която държи Духовете заедно е по-силна, когато им липсва материално тяло, защото тогава тази връзка не е изложена на превратностите на страстите. "

292. Духовете изпитват ли омраза помежду си?

„Само сред нечистите духове съществува омраза и те са тези, които посяват у хората вражди и раздори. "

293. Двама човека, които са били врагове на Земята, ще запазят ли негодувание един към друг в света на Духовете?

"Не; те ще разберат, че омразата, която са изпитвали взаимно е глупава, а мотивът - детински.

Само несъвършените Духове запазват един вид враждебност, докато не се пречистят. Ако те са станали враговете само поради един материален интерес, те повече няма да мислят за това, без значение колкото дематериализирани са. След като между тях няма антипатия и е престанала да съществува причината за техните несъгласия, то те се приближават един към друг с удоволствие."

Коментар на Кардек: Точно така се случва и между двама съученика, които, достигайки възрастта на разума, разпознават детинщината в разногласията си и спират всяка ненавист.

294. Споменът за злите действия, които двама човека са извършили един срещу друг, представлява ли пречка за възцаряване на симпатия между тях?

„Този спомен ги подтиква да се дистанцират един от друг.“

295. Какво чувство изпитват след смъртта си онези, на които сме сторили зло в този свят?

„Ако те са добри, ще ви простят в съответствие с покаянието ви. Ако са лоши, възможно е те да изпитват негодувание от злото, което сте им причинили и да ви преследват, често дори в

друго съществуване. Бог може да позволи това, за наказание. "

296. Индивидуалните привързаности на Духовете могат ли да се променят?

„Не, защото те не могат да се излъжат един в друг. Липсва им маската, зад която се крият лицемерите. Следователно, когато те са чисти, техните привързаности са неизменни. Тяхното върховно щастие идва от любовта, която ги обединява. "

297. Взаимната привързаност, която две същества са чувствали на Земята завинаги ли продължава да съществува в света на Духовете?

„Без съмнение, тъй като произхожда от истинска симпатия. Ако обаче тя е породена главно от причини от физическо естество, то тя изчезва заедно с причината. Чувствата сред Духовете са по-солидни и трайни, отколкото на Земята, защото те не са подчинени на капризите на материалните интереси и себелюбието. "

298. Истина ли е, че душите, които трябва да се обединят, още при своя произход са предопределени за този съюз, и всеки един от нас има, в някаква част на Вселената, своята половинка, с която неизбежно един ден ще се събере?

"Не; не съществува особен и предопределен съюз на две души. Съюзът, който съществува, е съюз на всички Духове, но в различна степен, според категорията, която заемат, тоест според

съвършенство, което са придобили. Колкото са по-усъвършенствани, толкова по-обединени са. От раздора се раждат всички злини у хората; хармонията води до пълно щастие. "

299. В какъв смисъл трябва да се разбира думите „другата ми половинка“, които някои духове използват за обозначаване на симпатизиращи си Духове?

„Изразът е неточен. Ако един Дух е половината на друг, и двамата бъдат разделени, и двамата щяха да бъдат непълни. "

300. Ако два Духа изпитват абсолютна симпатия помежду си и се обединят, ще бъдат ли обединени завинаги, или ще могат да се разделят и обединят с други Духове?

„Всички духове са взаимно обединени. Аз говоря за тези, които са достигнали съвършенството. В по-нисшите сфери, когато един Дух се издига нагоре, вече не чувства симпатия, както преди,

с тези оставащи под него. "

301. Когато два Духа чувстват пълна симпатия, те взаимно допълващи се ли са или симпатията между тях е резултат от перфектна идентичност на характера?

„Симпатията, която привлича един Дух към друг, произхожда от перфектното съглашение на техните наклонности и инстинкти. Ако единият трябваше да допълни другия, той щеше да загуби своята индивидуалност. "

302. Еднаквостта, необходима за съществуването на съвършена симпатия, се състои само от аналогията на мислите и чувства, или също в еднородност на придобитите знания?

„Еднаквост в степените на извисяване.“

303. Могат ли Духове, които в момента не чувстват симпатия, в бъдеще да си симпатизират?

„Всички ще станат такива. Един Дух, който днес е в една нисша сфера, чрез усъвършенстване ще се издигне до онова положение, в което се намира друг такъв Дух. И дори срещата на двамата ще се състои по-бързо, ако по-висшия остане стационарен поради това, че преминава зле през изпитанията, на които е подложен,. "

а) Два Духа, които вече изпитват симпатия един към друг, могат ли да спрат да си симпатизират?

„Разбира се, ако единият от тях е мързелив.“

Коментар на Кардек: Теорията за вечните половинки съдържа един прост образ, представляващ обединението на два симпатизиращи си Духа. Това е един израз, използван дори в простонародния език, който не би трябвало да приемате буквално. Със сигурност Духовете, които са го използвали, не принадлежат към един висок ранг. Бидейки задължително ограничено полето на техните идеи, те изразяват своите мисли с термините, които биха използвали в телесния живот. Следователно човек не трябва да приема идеята, че два Духа са създадени един за друг и трябва неизбежно да се срещнат един ден във вечността

след като са били разделени за едно по-кратко или по-дълго време.

„Книга на Духовете“ онлайн от този списък с книги: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_60.html

Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/

Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html

Душите близнаци и любовта, ШИКО ШАВИЕР

Книга „O consolador“, глава ЛЮБОВ
чрез духа ЕММАНУЕЛ

322 - Съществува ли една градация на любовта в познаване на проявленията на видимата и невидимата Природа?

- Без съмнение тази градация е съществувала във всички времена и като поетапност е позиция на всички същества от безкрайната скала на прогреса.
Любовта е самия закон на живота и под неговото свещено управление всички създания и всички неща се обединяват в Създателя, в рамките на грандиозния план за Вселенско единство.
От най-скромните проявления от нисшите царства на Природата ние наблюдаваме едно въплъщение на любовта в нейното божествено качество. В божествения прах, синтеза на живота, съществуват дълбоки магнитни привличания; в простите тела виждаме т.нар. химически "утайки"; в царствата на минералите и растенията потвърждаваме въпроса чрез съществуването на незаменими комбинации. В проявленията на животинския свят наблюдаваме любовта във всичко, в безкрайни градации, от насилието до нежността, в проявленията на ирационалното.
По пътя на човеците все още любовта е тази, която ръководи всички дейности на съществуването в семейството и в обществото.

Призната за нейната божествена светлина във всички среди, ще наблюдаваме обединението на съществата като една свещена точка за сравнение на този свещен закон, който управлява Вселената.

От проявленията на сексуалността любовта върви към суперсексуализъм, винаги в своя марш към едни сублимирани емоции на чиста духовност чрез освещаващо отказване (въздържание) и работа, докато се докосне до божествената любов характерна за ангелските същества, които са се изградили (поучили) за едно единение с Бог в изпълнението на Неговия свещени замисли.

323 - Истина ли е теорията за душите близнаци? 

- В святата мистерия на живота, всяко сърце притежава в Безкрайността една душа близнак, били те заблудени в престъпление или несъзнателност, експериментирайки едно разделение на душите, което те търпят като най-сурово и болезнено изпитание, и в драмата на най-мрачни съществувания ние виждаме винаги едно вечно привличане на душите, които се обичат по най-съкровен начин, обгръщайки се една друга в един вихър от печална тревожност; привличане, което е по-извисено от всички обичайни прояви на земния живот.
 Когато се открият в едно истинско достижение за техните сърца - щастие от тяхното единение, което не биха заменили за всичките империи на света, единствената горчивина, която опетнява радостта им е перспективата за една нова раздяла чрез смъртта. Тази перспектива, която светлината на Новото Откровение* дойде да разсее отключвайки за всички духове, любители на доброто и истината, вечните хоризонти на живота.
* - има се предвид Спиритизма

324 - Съществува ли в свещените текстове някакъв елемент на доказателство на теорията за душите близнаци?

- Ние сме първите, които признават, че в свещените текстове трябва да се раздели духа от буквата; въпреки това редно е да си спомним, че на първите страници на Стария Завет, основаващ се на Божественото Откровение, е записано: "И Бог каза, че не е добре за човека да бъде сам."

325 - Привличането на душите близнаци характерна черта ли е за всички на Земята?

- Вселената е едно безкрайно ниво, което божествената мисъл е населила с неограничени и неописуеми красоти. За всички нас първия момент на създаване на творението е обвит в една приятна мистерия, така както е необяснимо дълбокото притегляне, което привлича една душа към друга в училището на работите, на преживяваният и на изпитанията, по безкрайния път на Времето.
Връзката между душите близнаци опира на нашето относително знание, на божествения замисъл, непознаваем в своя свещен произход, и съставляват жизненоважен интерес за съществата за изграждането (поучението) им в живота.

Разделени или събрани в опитностите в света душите близнаци вървят горящи от желание за върховно единение и хармония, докато не се интегрират на духовното, ниво, където се събират завинаги в едно най-върховно проявление на божествената любов, най-дълбока крайна цел на всички размишления за битието, Дедал* на съдбата.

* - Дедал в древногръцката митология е изкусен архитект, гениален художник, механик и скулптор от Атина.

326 - Обединението на душите близнаци може ли да представлява пречка за вселенската любов?

- Любовта на душите близнаци не може да осъществи такова ограничение, тъй като е постигнала еволюционната кулминация, всички изражения на любовта се сродяват с овладяването на божествената любов. Любовта на душите близнаци накратко е това, което Духът един ден ще чувства към цялото Човечество.

327 - Ако всички същества имат своя душа близнак, коя е душата близнак на Исус Христос?

- Не мислим, че е правилно да привеждаме фигурата на Христос, да го обуславяме с човешките мерки в един неоправдан паралелизъм, защото в Исус трябва да наблюдаваме един свят завършек на славните съдби на духа. В него са престанали процесите като е необходимо в неговата светлина да разпознаем постиженията, които ни задължава да постигнем.
За нас Той представлява един синтез на божествената любов и ние сме подтикнати да считаме, че за своята духовна кулминация той е съединил своето сърце с цялото Човечество със същата отдаденост, след като е постигнал върховната любов.

328 - Пред теорията за душите близнаци как да изясним положението на вдовиците/вдовците, които търсят нови брачни съюзи, обосновавайки се с желанието да открият щастието у дома на земно ниво?

- Не трябва да забравяме, че Земята все още е едно училище на възстановяващи или изкупителни борби, където човек може да влиза в съпружеско съглашение многократно без неговия брачен съюз да се е осъществи с неговата душа близнак, която много пъти е далече от материалните нива.
Докато заблуденото създание се одухотвори за да разбере тези сублимни връзки, то е поставено на картата на своите изпитания на такива опитности, понякога тежки и болезнени.
Това земно изпитание, оправдаващо положението на безпокойство и подриване на ценностите на човешката душа, се характеризира с дистанция от любимите Духове, които се намират на едно по-висше ниво на разбиране и които далеч не отхвърлят добрите преживявания (на душата инкарнирана на Земята) с тези, които споделят нейните чувства, която се стреми да ги разреши с максимална отдаденост, по такъв начин, че да улесни прекия напредък към най-висшите духовни постижения.


329 - Еволюиралите духове, поради факта, че оставят някой любим на Земята, остават ли свързани с планетата чрез връзките на копнежа/носталгията?

- Висшите духове не остават съответно свързани със земното кълбо, но
не губят емоционалния си интерес към любимите същества, които са останали в света, но с които те работят усърдно давайки им импулс по пътя на изкупителните борби в търсене на висините на съвършенството.

Копнежа, в тези осветени и чисти души, е много по-възвисен и по-силен,
защото са се родили с една по-висша чувствителност, която подчертаваме, че  превърната в един божествен интерес, действа на големите самопожертвователни духове на Небето да последват колебливите стъпки на инкарнирания Дух по неговия изкупителен или компенсиращ поход по лицето на земята.

330 - Само посредством молитвата  възможно ли е една инкарнирана душа да помогне на един много обичан Дух, който е тръгнал по-рано по пътя към гроба?

- Молитвата сътрудничи ефективно в полза на онези, които са си тръгнали и често духът им е заплетен в мрежата от илюзии на материалното съществуване. Въпреки това, приятелското сърце, което е останало там в света, чрез една тиха вибрация и постоянното желание да бъде полезно на своя спътник, който го е изпреварил  пред смъртта, чрез ходовете в живота, чрез моментите на телесна почивка, в които еволюиралата душа може да се радва на относителна свобода, то може да открие страдащия или блуждаещ Дух на дезинкарниралия се приятел, и да събуди в него волята за  изпълнение на дълга, както и да го ориентира относно неговата нова реалност, без неговата телесна памет да регистрира случилото се при пълното събуждане.
От там се е родило и твърдението, че само любовта може да премине бездната на смъртта.

331 - Как да тълкуваме изречението "Има евнуси, които сами се кастрират в името на Небесното царство"?

- Съществуват души, които за да добият свещеното осъществяване на Бог в самите себе си се предават на усилията по отказване (въздържание) в едно съществуване на освещаващо себеотричане. В този смисъл обичайно е човек временно да се абстрахира от човешките връзки, така че да прецизира своите привързаности и чувства в животите на аскетизъм и на продължителна материална дисциплина.

Почти винаги онези, които на Земята се превръщат в евнуси в името на небесното царство, действат в съглашение като свещени устройства на изкупителни мисии, в които чрез саможертва и отдаденост изкупуват обичани хора или една душа близнак на тяхната собствена, изгнаница по пътищата на изкуплението.
Многобройни Духове получават позволение от Исус за този род освещаващи усилия, тъй като в тази задача онези, които превръщат себе си в евнуси в името на небесното царство, ускоряват процесите на изкупление на едно или повече обичани същества, потопени в изпитания, и същевременно чрез тяхното състояние на участници те могат да бъдат трансформирани по-бързо на Земята в инструменти на истината и на доброто, довеждайки своята работа до безценни ползи за обичаните хора, за колективното и за самите себе си.


“O CONSOLADOR”
Дух: Emmanuel
Медиум: Chico Xavier