Християнско поклонение у Дома

Някои от уроците на Учителя, такива каквито са казани в най-близкия кръг на първите му апостоли и последователи.


ИСУС У ДОМА
от Шико Шавиер чрез Духа Нейо Лусио


Християнско поклонение у Дома



Небесната шир бе изпълнена със звезди в една нощ на сребриста лунна светлина, когато Господ отседнал за момента в дома на Петър, взе Светите Писания и сякаш искайки да промени курса на разговора, след като той беше станал по-скоро непродуктивен и непоучителен, попита мило:

"Симон, какво прави рибарят преди да отиде на пазара с дневния улов?"
Ученикът помисли за няколко мига и отговори някак колебливо:
"Ами, разбира се, Учителю, той избира най-добрата риба. Никой няма да купи останалите."
Исус се усмихна и попита още един въпрос:
"А грънчарят? Какво прави той когато иска да изработи нещо?"
"Очевидно, Господи," отговори рибарят, заинтригуван, "той моделира глината и и придава формата, която желае."
С един добросърдечен и пронизителен поглед Небесния приятел наблегна на въпроса:
"А какво прави дърводелеца за да осъществи проекта, който възнамерява?"
Симон отговори много просто без колебание:
"Той изравнява дървото и след това използва теслата, триона, чука и длетото; иначе той не би могъл да придаде форма на неоформеното парче дърво."

Исус не каза нищо за няколко мига, а след това обясни:
"Това също може да бъде казано за дома. Домът е първото училище и храм за душата. Домът е истинския износител на индивиди за обществения живот. Ако търговеца избира своята стока, ако строителя на лодки не може да построи една лодка без да оформи дървото според плана, как може някой да се надява, че ще има една безопасна и мирно общност, освен ако домът не стане едно по-добро място? Световния мир започва под покрива, който ни подслонява. Ако ние не можем да се научим да живеем в мир между четири стени, как може нациите да очакват да съжителстват в хармония? Ако ние не можем да обичаме брат си или сестра си редом до нас, и които са заедно с нас в ежедневните ни борби, как можем ние да почитаме Вечния Отец, който изглежда толкова далеч?"

Исус погледна скромната стая, замълча за кратко и продължи:
"Петре, ние има нужда да осветим с нова светлина за всички, които може да търсят нашата братска помощ. В твоята къща, масата е мястото за твоя хляб. На нея ти получаваш от Господ храната, от която се нуждаеш всеки ден. Защо около нея да не посееш семената на щастието и мира в разговори и мисли? Отеца, който чрез почвата осигурява жито за хамбарите ни, ни изпраща светлина чрез Небесата. Точно както слънчевата светлина е разпръскване на лъчите, които я съставляват, изобилието започва със зрънцето на семената. Ето защо Евангелието не постави началото си сред тълпите, а по-скоро в простичкия дом на овчари и животни."

Симон Петър се втренчи в Учителя със скромни, блестящи очи, и тъй като не можа да намери правилните думи за да обясни какво чувства, промърмори смирено:

"Учителю, нека бъде както желаеш."
След това, поканвайки семейството на ученика си да се присъедини към него за поучителен разговор и извисяващо размишление, Исус разгърна писанията на мъдростта и стартира първото в света Християнско поклонение у дома.