Глава 30 Приятелски разговор – духовния брак на Изаура и 6 годишната подготовка за преместване в Наш Дом

 

Книга ПРАТЕНИЦИТЕ

Духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер

Глава 30 Приятелски разговор – духовния брак на Изаура и 6 годишната подготовка за преместване в Наш Дом

Ние се върнахме към приятелския разговор за красотите на „Наш Дом“, когато Алдонина се намеси, добавяйки:

- Някои членове на нашето семейство посещават вашия град от време на време. Нашата сестра Изаура, която се омъжи в "Кампо да Пас" преди три години, живее там със съпруга си, който е служител на Разследващите Служби на Министерството на Изясняването.

Възприемайки нашето любопитство, той продължи:

- Той живееше при нас, но от много отдавна беше призован да служи там, като по-късно дойде да си вземе булката.

Висенте, който беше в едно очакване, възкликна:

- Докоснахме тема, която буди у мен много възхищение, откакто се върнах от земните кръгове. В света нямах ни най-малката идея, че бихме могли да си помислим за брачни съюзи след смъртта на тялото. Когато присъствах на тържества от този характер в „Наш Дом“, признавам, че изненадата ми премина в удивление.

Сесилия с бодрост и усмивка подчерта:

- Това също се случи и с нас. Необходимо е обаче да се признае, че такова състояние на душата е резултат от пагубния ексклузивизъм, на който ние се предаваме в плътското ниво, защото ако човешкият брак е един от най-красивите актове в съществуването на Земята, защо да спира от съществуване тук, където красотата винаги е по-присъща и по-чиста? Освен това е от съществено значение да се има предвид, че ние не живеем срещу мъдрите и справедливи закони.

- И колко щастливи са тези, които се женят в нашите нива! - подчерта спътникът, показвайки тайните стремежи на сърцето си.

Алдонина направи един показателен жест и каза:

- Да, за да притежаваме това щастие тук, трябва да сме обичали на Земята, задвижвани от най-благородните импулси на духа. За да пожънем радостите от това естество, е необходимо да сме обичали от душа. Тези, които се отдават изключително на желанията на тялото, не знаят как да обичат отвъд формата, не са в състояние да усетят дълбоките духовни вибрации на безсмъртната любов.

Желаейки да възобновя въпроса относно Изаура, аз попитах с любопитство:

- Продължете да ни разказвате за сестрата, която се премести в „Наш Дом". Бих искал да знам как се осъществи съюзът. Ако вие, Сесилия, очаквате една награда, за да посетите нашия град, тя как се е омъжила, премествайки се там за постоянно?

Сесилия се усмихна и отговори:

- Това е друг случай. Изаура не можеше да тича след младоженеца, тъй като тя беше в положение, по-ниско от неговото, но Антонио, като по-висш, може да слезе надолу да я потърси. Не вярвайте обаче, че бракът беше сключен без каквато и да е подготовка или изискване. Младоженецът можеше да го осъществи без никаква формалност, при условие, че получи дължимото съгласие, защото беше получил разрешение от властите на „Наш Дом“, но един от ръководителите на служба посъветва Изаура относно това, като ѝ обясни, че

като администратор на една колония в по-ниско положение, той не може да се противопостави на което и да е ембарго, но помоли булката да подготви себе си в продължение на шест последователни години, в „Кампо да Пас“, преди окончателното заминаване, добавяйки благоразумно, че в един брак между душите, от съществено значение е да се пречисти чеизът на чувствата. Нашата сестра, която винаги е била много предпазлива, прие молбата и през цялото това време работеше в нашата колония, придобивайки културни ценности и подобрявайки полето на мисълта.

Приех тази деликатна информация, без да прикривам огромната си изненада.

- Веднъж отидох да посетя двойката - каза почитаемата Алдонина - когато спечелих премията за постоянство и кураж. Прекарах в “Наш Дом” незабравими петнадесет дена за мен; въпреки че посетих възвишени институции като Bosque das Águas (Горичката на водите), Salão da Arte Divina (Залата на Божественото Изкуство), Campo da Prece Augusta (Полето на благородната молитва), признавам, че се върнах, но познанието ми за огромния град все още беше далеч от цялостно. Аз обаче ще отида там по-нататък, продължавайки моята работа. Нашите инструктори винаги заявяват, че онези, които знаят как да служат на доброто и работят с надежда трябва да очакват от съдбата всичкото добро. 

Възхитен от красотата на чувствата на тези млади момичета, попитах развълнуван:

- Но нямате ли подобни институции в "Кампо да Пас"? Не съществуват ли там храмове на радостта, отворени за младите?

- А! Да - измърмори Сесилия, сякаш не искаше да бъде неблагодарна към Благословиите на Вечния - Господ ни дава много в нашата колония; въпреки това обаче ние оставаме в съседство с инкарнираните събратя - Бурите, които ни връхлитат, ни принуждават на постоянна служба. Вътрешните картини, които ни заобикалят, са дълбоко болезнени. Нашият град не притежава министерства на Божествения Съюз, нито на Извисяването. Не можем да получаваме висшите влияния много лесно. Нашата работа в комуникациите и помощта все още се нуждаят от много хора, образовани в Евангелието, за да функционира ефективно. Освен това имаме и проблем с това, което целим да постигнем. Нашата колония беше създадена за спешна помощ. Според нас „Кампо да Пас“ е преди всичко един напреднал сестрински център, заобиколен от опасности, защото невежите и нещастни братя заобикалят усилията ни от всички страни. На всеки десет километра, в съседните на нас райони, съществуват Помощни Станции като тази, които действат като институции за братска помощ и едновременно с това са активни стражи.

Младата жена направи една по-дълга пауза, наблюдавайки ефекта от думите си и заключи:

- Когато службата стане по-тежка, обикновено нашия губернатор заявява, че се намираме на едно Бойно Поле, с мисията да донесем Мира на Исус върху тези, които страдат. Няма картина, която толкова добре да дефинира нашия център, както тази. Отвън работата е строга и непрекъсната, но отвътре сред нас съществува едно спокойствие, което ние самите трудно можем да разберем.

- Службата ограничена ли е до рамките на града? - попитах.

- Не - работата е многообразна. Аз и Алдонина например имаме големи задачи за помагане редом до новоинкарнираните. Нашият град подготвя средно петнадесет до двадесет ежедневни прераждания и е от съществено значение да се помага на спътниците или настойниците, поне в най-крехкия детски период, което обхваща първите седем години в телесно съществуване.

И може би защото прочете в очите ни ярко възхищение, младата жена продължи нататък, обяснявайки:

- За щастие обаче имаме добре тренирани умения за волитация. Рядко срещаме вибрационни усложнения и точно за това можем да действаме спестявайки много време. Освен това единствено нашите инструктори отиват на служба сами. Що се отнася до нас, ние не излизаме, освен в групи. Ние имаме нужда от взаимна помощ, не само по отношение на ефективността, но и по отношение на магнитната защита.

И, усмихвайки се по изразителен начин, тя заключи:

- В работата за помощ към другите и защита на нас самите, ние не можем да се справим без практикуване на едно напреднало и справедливо искрено сътрудничество.

Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html