Глава 14 Короната и крилете – за духовното его

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

 Глава 14 Короната и крилете – за духовното его

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html 

По време на събирането беше обсъждана славата на знанието, когато Христос, за да даде пример, непретенциозно разказа следната история:

- Един човек, любител на истината, след като се информира, че интелектуалното усъвършенстване може да доведе до божествена мъдрост, се втурна да изкачва планината на науката, използвайки всички възможни сили в решителното начинание.

Пътеката беше тъмна като един мрачен лабиринт. Въпреки това, трудолюбивия борец забравяйки всички трудности и опасности, напредваше постоянно, сменяйки одеждите си, за да отговори по-добре на изискванията на похода.

От време на време той изхвърляше някоя туника, която му беше станала твърде тясна, или сандал, който сякаш вече не му служеше, търсейки нова премяна, докато един ден, след много години, той стигна до желаната най-висока точка, където един Божий емисар се появи пред него.

Емисарят го поздрави, прегърна го и покри челото му с ослепителна корона от светлина. И все пак, когато победителят на знанието искаше да продължи по-нататък, по посока към Рая, пратеникът му препоръча да се върне назад по собствените стъпки, за да види пътеката, която е изминал, и че от отношението му при прегледа на пътеката ще зависи предоставянето на крилете, с които щеше да е в състояние да отлети за да срещне Вечния Отец.

Заинтересован, човекът се върна, но сега, подпомаган от ослепителния ореол, с който беше пременен, той успя да види всички ъгълчета на пътеката, които по-рано не бяха различими за погледа му.  Той не можа да сдържи смеха си пред странните дрехи, които носеха пътниците по-назад. Тук той видя една раздрана туника; там, един екстравагантен сандал. 

Безброй поклонници се облягаха на крехки пръчки, докато други се опитваха да се предпазят в мизерни плащове; въпреки това обаче, с детинска дързост те маршируваха напред по своя път, сякаш носеха най-ценните дрехи на света.

Победителят на науката не можа да издържи на впечатленията, които му създаваше сцената, и даде място на присмехулни фрази, като остро упрекваше невежеството на онези, които следваха пътя в нелепо или неадекватно облекло. Той крещеше, заклеймяваше и правеше нараняващи подмятания. Той насочи към общността на пътуващите такава ирония, че мнозина се отказаха от изкачването, връщайки се към безделието на огромните низини.

След като прокълна всички безразборно, коронясаният герой се върна на върха на планината, очаквайки незабавно да поеме към срещата с Отеца. Но Ангелът много тъжно обясни, че дрехите на другите хора, които са провокирали толкова много безсмислен сарказъм, са същите, които той е използвал за да се издигне във времето, когато беше крехък и полусляп, и че крилата от светлина, с които би трябвало да се издигне до Божествения Трон, ще му бъдат дадени, само ако изгради любов във дълбините на сърцето си. Липсваха му благочестие и разбиране; сега той трябва да се върне на пътеката за дълго време и да помогне на своите събратя, без което никога нямаше да може да се балансира в Небесата. 

Последваха няколко минути непробиваемо мълчание…

Учителят обаче, поставяйки един силен акцент върху думите си, заключи:

- Има много души на земята, които се хвалят с блестящата корона на науката, но сърцата им спят в безчестие, отличаващи се с детския си сарказъм и неоправданата критика. Отровени от неразбиране, взискателни и жестоки, те поразяват спътниците, които са най-слаби в разбирането или културата, вместо да протегнат братска ръка към тях, признавайки, че и те някога са били така несъвършени и са вървели пипнешком. Докато обаче те не решат да помагат на своите по-малко просветени и злочести братя, приемайки ги в собствения си дух с искреност и преданост, те няма да получат крилата, с които могат правомерно да отлетят към Небесата.