ПИСМОТО /за прошката между деца родители/, КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

МЕСЕЦЪТ НА ИСУС

ПИСМОТО /за прошката между деца родители/

Едно писмо, написано с голяма скръб, завършваше с императивното „забравете, че съм ваш син!“

 Възмущението на Ленилдо беше основателно, въпреки че лошото поведение от християнска гледна точка беше неоправдано. Бащата се бе замесил с друга жена и бе напуснал семейството, премествайки се в далечен град. Момчето, само на 17 години, се оказа повишено в глава на домакинството, без да има нужните ресурси,  с отговорността да помага на майка си да издържа тримата му по-малки братя и сестри.

Той работеше усилено в една фирма за земеделски препарати, с повтарящи се алергични реакции, причинени от контакта с пестициди, които изостри бунта срещу неговия баща дезертьор. Писмото беше една експлозия, едно изливане на болката. Ядосан, той го отнесе в пощата желаейки баща му да страда. Когато си тръгваше, той видя в ъгъла на гишето листовки за разпространение, оставени там от някой служител, който харесваше да разгласява благородни идеи. Това бяха Спиритистки послания. Вниманието на Ленилдо беше предизвикано от едно съобщение, което говореше за прошката. Особено много го впечатли краят:

 „Твоята мъка е мярката за неразбирането ти. Който разбира, прощава. Който не прости, е роб на терзанието. Освободи се!" 

Той се почувства като залят със студена вода! Съжали, че е изпратил писмото. Може би ситуацията не беше съвсем такава, каквато си я представяше.  Беше много краен ... Той се опита да си прибере писмото, но служителят беше непреклонен, заявявайки:

- Съжалявам много! Пощенската кореспонденция е собственост на получателя! ... 

Ленилдо се разтревожи, обхванат от чувство за вина. Размисли за въздействието, което би оказало писмото. През нощта не успя да заспи. Изпълнен с решителност, той стана много рано, отиде до автогарата и взе първия автобус. След седем часа пътуване той пристигна на мястото, където живееше баща му. 

Изненада: това беше един скромен пансион, само за мъже. Поинтересува се за мястото, където работеше стареца. 

Дойде нова изненада: той, който винаги е бил изпълнител, беше станал един скромен помощник в строителството. Откри го състарен, вероятно болен, излъчвайки една нескрита тъга. Те се прегърнаха развълнувани. Малко след това излязоха за обяд. Говореха дълго. Баща му се беше разделил с жената, която го бе съблазнила, но нямаше смелостта да се върне у дома. Усещаше тежестта на собственото си дезертьорство ... 

Ленилдо го утеши, разчувстван. Щяха да се върнат заедно, щяха да започнат един нов живот. Майката го очакваше обратно от момента на раздялата. Молеше се за него всеки ден ...

В пансиона те продължиха да разговарят, да правят планове, когато дойде пощальонът. Ленилдо пристъпи напред и взе в себе си писмото, адресирано до баща си. А той, любопитен, поиска да узнае съдържанието.

- Няма нужда, татко. Аз вече лично ви казах всичко, което съм написал ...

 Въздъхвайки с облекчение, той го разкъса на много парчета, които хвърли в кошчето, чувствайки, че с него си замина и цялата мъка, която изпитваше, победена от щастливия импулс на сближаването.

Ричард Симонети, Книга: "Точен адрес" (Endereço Certo)

* * *

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Нощта бе доста мразовита, въпреки това Мариазиня, едно момиче, което трепереше и кашляше, ходеше безцелно.

Навсякъде имаше радост! Това бе Коледа на мира и любовта.

 Имаше много гласове, които пееха:

 - Слава на Бога!

 Улицата изглежда пременена като градина, която е разцъфнала. На всяка декорирана витрина беше написано: „Исус се роди!“

 Без обувки на краката, в изтъркана рокля, Мариазиня вървеше. Сама, без майка да я целуне, без баща.

 Тук-там тя молеше за хляб. Беше гладна и болна.

- Кучка, бързо се махай! - беше викът на много хора.

- Крадла! - казваха други.

- Бягай оттук, грозно момиче! Всяко пропаднало дете трябва да спи в затвора! 

Мариазиня беше гладна и плачеше, усещаше около себе си вятърът, който донасяше аромат на изпечен хляб от фурната.

Потисната, уморена,  след дълго вървене тя легна на тротоара ...

Тя се опита да заспи, но не успя. 

Тогава се появи един спокоен и красив млад мъж, който заговори с благост и мекота:

- Мариазиня, спиш ли или си мислиш?

Малката отговори, вдигайки голите си ръце:

- Днес е Коледната нощ, мисля си за Исус.

- Не си ли спомняш някой друг?

И тя започна да плаче и каза:

- Мисля също с копнеж за майка ми, която почина ...

- Ако се появи Исус, какво би поискала?

- Бих искала той да ми една даде тортичка от пекарната. След като я изям, тогава бих поискала чифт обувки и голяма, топла жилетка. След това бих искала една къща, точно както всички останали имат. И след всичко също бих искала и кукла.

- Ами, знаеш ли Мариазиня, аз то казвам, че така ще бъде! Днес ти ще имаш всичко това, което най-много искаш.

- Но кой сте вие?

И с озарени очи той отговори:

- Това съм аз, твоят вечен приятел, дъще моя, аз съм Исус!

Мариазиня, възхитена, замаяна от огромната радост, положи уморената си глава в ръцете, които той протегна.

И тя заспа, виждайки се друга, в невероятно удивление, притиснала се до Исус в славата на небесния свод. 

На следващия ден, много рано, когато магазинерът отвори вратата, едно тяло леко падна настрана ...

Момичето беше мъртво.

------

Франсиска Клотилде, "Медиумна антология на Коледа" , 

Психография: Франсиско Кандидо Шавиер

----

Уроците на Исус обяснени как да се прилагат в живота и разказани пред неговите апостоли и най-близък кръг ученици може да чуете в аудио поредицата на медиума Шико Шавиер и духовния автор Нейо Лусио – „Исус у Дома“ с 50 изключителни кратки истории, показващи нашите страхове, съмнения, дисбаланс, погрешни разбирания и препъни камъни по пътя на така жадуваното израстване по пътя към Бога. http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html