ОНЛАЙН КУРС ПРИНЦИПИ НА СПИРИТИСТКАТА ДОКТРИНА
Урок 49 - Забрава на миналото, как човек може да бъде отговорен за дела, които не помни, памет за минали животи https://youtu.be/NQnhKjtsCKc
Ако не можете да чуете видеото, вижте статията докрай за допълнителни примери:
392. Защо инкарнирания Дух губи спомена за своето минало?
„Човек не може и не трябва да знае всичко; Бог по своята мъдрост така е постановил. Без завесата, която крие определени неща от неговия поглед, човек би бил заслепен, като онзи, който без преход внезапно преминава от тъмно на светло. Чрез забравата на миналото си човек е повече господар на себе си."
393. Как един човек може да бъде отговорен за дела и да изкупува прегрешения, за които няма никакъв спомен? Как може да има полза от преживяванията в животи, които е забравил? Премеждията на съществуването са замислени да му послужат за урок, ако си спомни лошата постъпка, която може да е сторил; ако обаче не си спомня за тях, всяко ново съществуване за него е като първо, и поради това работата винаги трябва да бъде започната отначало. Как това може да се съгласува с Божията справедливост?
"С всяко ново съществуване човекът разполага с повече интелигентност и може по-добре да прави разлика между доброто и злото. Къде би била заслугата му, ако си спомнеше цялото свое минало? Когато Духът се връща в предшестващия живот (животът на духа), пред очите му се разгръщат всичките му минали животи. Той вижда недостатъците, които е извършил и които са причина за неговото страдание, а също така и как можеше да ги избегне. Разпознава като справедлива ситуацията, в която се намира, и след това търси едно ново съществуване, което може да послужи за поправка на случилото се. Той избира нови изпитания, аналогични на тези, от които не е съумял да се възползва, или борбите, които смята подходящи за неговия напредък; и моли Духовете, които са негови висшестоящи, да му помогнат в новата задача, която поема върху себе си, съзнавайки, че Духът, който ще му бъде даден за духовен водач в това ново съществуване, ще се стреми да го накара да поправи своите грешки, като му даде един вид интуиция за това, в което е сгрешил. Тази интуиция я има в мисълта, в престъпното желание, което често ви атакува и на което инстинктивно се съпротивлявате, приписвайки често съпротивата си на принципите, които сте получили от възпитанието на вашите родители, като всъщност това е гласът на съвестта, който ви говори. Този глас, който е напомнянето за миналото, ви предупреждава да не паднете отново в грешките, за които вече сте виновни. Духът, който в едно ново съществуване изтърпи тези изпитания с кураж и успее да устои, се издига и извисява в йерархията на Духовете, когато се върне сред тях. "
Коментар на Кардек: Вярно е, че по време на телесния си живот ние нямаме точен спомен за това какво сме били и какво сме правили в предишни съществувания; но имаме интуицията за всичко това, бидейки нашите инстинктивни наклонности един спомен за миналото. И нашата съвест, която представлява желанието, което изпитваме да не повторим вече извършените грешки, ни насърчава да се противопоставим на тези наклонности.
394. В светове, по-напреднали от Земята, където обитателите не са притиснати от нашите физически нужди, нито от болестите, които ни измъчват, хората разбират ли, че са по-големи щастливци от нас? Щастието по принцип е относително. Ние го чувстваме посредством сравнение с едно състояние, което е по-малко благополучно. Тъй като накратко казано някои от онези светове, макар и много по-добри от нашия, все още не са достигнали съвършенство, техните обитатели би трябвало да имат мотиви за неприятности, макар и по-различни от нашите. Сред нас, богатият човек, въпреки че не трябва да търпи материални лишения, като бедния, все пак не е освободен от премеждия, които вгорчават живота му. Тогава питам: в положението, в което се намират обитателите на онези светове дали не смятат себе си за също толкова нещастни, както ние в нашата ситуация; и дали не се оплакват от съдбата, забравяйки за по-нисшите си съществувания, които да им служат като условия за сравнение?
"На този въпрос има два различни отговора. Съществуват някои светове, сред тези, за които говорите, чиито обитатели пазят много ясен и точен спомен за своите предишни съществувания. Те следователно могат и знаят как да оценят щастието, на което Бог им позволява да се наслаждават. Но има и други, в които жителите, въпреки че са поставени, както казвате, в по-добри условия от вашите на Земята, не спират да изживяват големи несгоди дори нещастия. Те не оценяват щастието, на което се радват, именно по причина, че нямат спомен за едно дори още по-нещастно състояние. Но ако те не го оценят като хора, те ще го оценят, когато са в състояние на Духове."
Коментар на Кардек: Не крие ли забравата на предишните ни съществувания и особено когато те са били болезнени, нещо Провиденческо в себе си, което разкрива божествената мъдрост? Само във висшите светове, когато споменът за тях вече не представлява кошмар, тези нещастни съществувания са представени в нашата памет. В по-нисшите светове спомена на всички онези, които са страдали, няма ли да влоши настоящото им нещастие? Така можем да заключим, че всичко, което Бог е направил, е съвършено, и не зависи от нас да критикуваме Неговите дела, нито да решаваме начина, по който Той е трябвало да регулира Вселената.
Сериозни неудобства би ни причинил спомена за предишните ни индивидуалности. В определени случаи това би ни унижило силно. В други случаи би издигнало гордостта ни, отнемайки ни в резултат на това, свободната ни воля. За да се подобрим, Бог ни дава точно това, което ни е необходимо и достатъчно: гласът на съвестта и инстинктивните наклонности. Той ни лишава от това, което би ни навредило. Нека добавим, че ако си спомняхме своите предишните лични дела, щяхме да си спомняме също и действията на другите хора, което може би щеше да доведе до най-катастрофални последици за социалните връзки. Не винаги нашето минало е достойно за похвала, за това е по-добре над него да се хвърли един воал. Това е в пълно съгласие с учението на Духовете за световете, превъзхождащи Земята. В тези светове, където царува единствено доброто, припомнянето на миналото не е нищо болезнено. Това е причината в тях съществата да си спомнят своите предишни съществувания, както ние си спомняме какво правихме предния ден. Що се отнася до престоя в по-нисшите светове, както вече казахме, това е като един лош сън.
395. Можем ли да получим някакви откровения по отношение на нашите предишни животи?
"Не винаги. Има обаче много хора, които знаят кои са и какво са правили. Ако им беше позволено да говорят открито, те биха направили необикновени разкрития за миналото."
396. Някои хора смятат, че имат неясен спомен за едно непознато минало, което им се появява като един бегъл образ на сън, който напразно се опитват да запазят. Това не е ли просто илюзия?
"Понякога това е истинско впечатление; но също така често е обикновена илюзия, за която човек трябва да е нащрек, защото може да е последица от превъзбудено въображение.
397. По-ясна ли е паметта за предишните животи при телесни съществувания на по-високо ниво от нашето?
"Да; колкото тялото става по-малко материално, с толкова по-голяма точност човекът си спомня своето минало. Споменът винаги е по-ясен при онези, които обитават светове от по-висш ред."
398. Инстинктивните наклонности бидейки едно възпоменание за неговото минало, възможно ли е човек, изучавайки тези наклонности, да може да разбере грешките, които е извършил?
„До известна степен е така. Трябва обаче да се вземе предвид подобрението, което може да е постигнато в Духа, и решенията, които той може да е взел в блуждаещо състояние. Може да се случи, че сегашното му съществуване да бъде много по-добро от предшестващото.“
а) Възможно ли е също така да стане по-лошо, тоест може ли Духът да извърши в едно съществуване такива грешки, които не е направил в предишното?
„Това зависи от неговия напредък. Ако той не знае как да победи в изпитанията, възможно е да бъде повлечен към нови грешки, следствие от позицията, която е избрал. Но като цяло тези грешки означават повече застой, отколкото деградация, тъй като Духът може да напредва или спира, но никога да се върне назад в развитието."
399. След като превратностите на телесния живот са изкупление на грешките на миналото и в същото време изпитания по отношение на бъдещето, следва ли, че според естеството на подобни превратности може да се установи от какъв тип е било предишното съществуване?
„Това често е възможно, тъй като всеки човек е наказан в това, което е съгрешил. Не е необходимо обаче от това да се съставя едно абсолютно правило. Инстинктивните тенденции съставляват една по-сигурна индикация, тъй като те са изпитанията, през които Духът преминава, те се отнасят както по отношение на миналото, така и по отношение на бъдещето.“
Коментар на Кардек: Достигайки до края на периода, който Провидението му е предназначило за живот в блуждаещо състояние, самият Дух избира изпитанията, на които желае да се подложи, за да ускори напредъка си, т.е. избира средства за своя напредък и тези изпитания винаги са във връзка с недостатъците, които трябва да премахне. Ако триумфира над тях - се издига в нивото; ако се поддаде - трябва да започне отначало.
Духът винаги се радва на свободна воля. По силата на тази свобода, когато е дезинкарниран, той избира изпитанията на телесния живот, а когато е инкарниран в тяло, решава да направи или да не направи едно нещо и пристъпва към избора между добро и зло. Отричането на свободната воля на човека би го понижила до нивото на една машина.
Потопен в телесния живот, Духът моментално губи спомена за предишните си съществувания, сякаш един воал се спуска над тях. Въпреки това, понякога той има една смътна съзнателност за онези животи, които дори при определени обстоятелства могат да му се разкрият. Това разкриване обаче само висшите Духове правят спонтанно с една полезна цел и никога за задоволяване на празно любопитство.
Бъдещите съществувания в никакъв случай не могат да бъдат разкрити, по причината, че те зависят от начина, по който Духът ще напусне настоящето си съществуване и от избора, който впоследствие ще прави.
Забравата на направените грешки не представлява пречка за подобрението на Духа, тъй като, макар да е сигурно, че той не ги помни с точност, не по-малко сигурно е обстоятелството, че ги е знаел в блуждаещо състояние, и пожелавайки си да ги поправи, интуицията го води и му дава идеята да се съпротивлява на злото, идея, която е гласът на съвестта, подкрепяна от Висшите Духове, които му помагат, ако разбере добрите вдъхновения, които му дават.
Човек не знае точно какви дела е извършил в миналите си съществувания, но винаги може да узнае какви по вид са грешките, в които се е провинил и каква е преобладаващата черта на неговия характер. Тогава ще е достатъчно да прецени какво е било преди, не по това, което е сега, а по неговите наклонности.
Превратностите на телесния живот съставляват едно изкупление за грешките на миналото и едновременно с това са изпитания свързани с бъдещето. Те ни пречистват и издигат, ако ги издържим с примирение и без да роптаем.
Характерът на тези превратности и изпитанията, които претърпяваме, също може да ни просветли за това, което сме били и какво сме правили, по същия начин, по който в този свят преценяваме престъпленията на един обвиняем според наказанието, което му нанася законът. Така горделивите ще бъдат наказани в тяхната гордост, чрез унижението на едно подчинено съществуване; лошите богаташи, скъперниците, чрез мизерия; а онзи, който е бил жесток с другите, посредством жестокостите, които сам ще претърпи; тиранинът с робство; лошият син с неблагодарността на децата му; мързеливите чрез подлагане на принудителен труд и т.н.
Допълнителни материали:
Ричард Симонети в книгата „Една причина да живеем“ ( "Uma razão para viver") ни разказва следния епизод, който се е случил със него самия, който той е озаглавил „Благословението на забравата“.
Един непознат ме поздрави на улицата и побърза да каже:
- Вие не ме познавате, но аз ви познавам. Знам, че сте спиритист. Бих искал да ви задам няколко въпроса.
- Ако знам да отговоря, всичко е наред.
- Лесно е. Когато бяхте дете, баща ви биеше ли ви?
- Аз бях едно добро момче ...
- Но удари ли ви няколко пъти?
- Малко...
- Баща ви наказваше ли ви, без да знаете мотива?
- Не! Баща ми не би направил това. Би било абсурдно!
Събеседникът ми се усмихна победоносно и каза:
- Ето защо аз не вярвам в Прераждането. Вие, спиритистите, казвате, че ние страдаме за да изплатим дългове от други съществувания. Само, че никой не знае какво е направил. Ние сме бити без да знаем причината ...
И той се отдалечи бързо, без да ми даде време да го попитам дали той би предпочел да го бият без да заслужава ...
Това е идеята, която остава, когато премахнем принципа на последователните животи.
----
Много деца си спомнят предишни съществувания, основно преди да навършат 7 години, предизвиквайки удивление у възрастните.
Нека видим няколко интересни примера:
1) Гледах като бавачка едно момиченце на име Лиза, което веднъж ми каза: „Аз те познавах преди да стана Лиза“.
2) Моята малка сестра Ана ме попита:
- Андре, какво е това, което пее на улицата?
- Това са птиците, Ана.
Сестра ми изчака 15 секунди и попита:
- А на коя планета сме?
Тя е само на две години и никога не е виждала нито една програма или дизайн, които да говорят за космоса.
3) Когато синът ми беше малък, един ден му обяснявах как се отглеждат картофи. Той отговори: "Аз правих това, когато бях един възрастен човек."
4) Когато бях малка и не знаех как да говоря, издавах звуци, подобни на мяукания. Родителите ми мислеха, че е наистина забавно и записаха много от тези монолози.
Днес пораснала и неомъжена жена се дипломирах в Ориенталската езикова академия преди няколко месеца. Наскоро намерих касетите, съдържащи тези записи, и реших да ги слушам.
Сред бебешкото дърдорене имаше перфектно изговорени фрази на японски, в които се молех на богинята Инари, защитница на войниците, да защити съпруга ми.
Подробности: Не живея в Япония и нямам японски предци.
-----------------
В настоящата епоха медиумизма е по-забележим, тъй като връзките, които държат Духа към тялото са по-малко втвърдени.
Да видим следващите примери:
5) Ден преди родителите да ми разкажат за развода си, аз погледнах към вратата и изведнъж казах на майка си: „Дядо казва да не се тревожиш, всичко ще бъде наред. Той няма да позволи да се случи нещо лошо”. Бях на шест години. Дядо ми беше починал преди 10 години.
6) Когато бях малко момче, дядо ми, който се казваше Поп, постоянно ми обещаваше че ще дойде с мен на риболов. Но винаги се случваше нещо: или аз трябваше да тръгна някъде, или той беше болен и така всеки път. Никога не ловихме риба заедно. Той почина, когато бях на седем. Наскоро тригодишната ми дъщеря, която никога не е чувала каквито и да е истории за дядо ми, каза:
- Татко, да отидем на риболов?
- Защо да ходим, дъще? - попитах аз.
Тя отговори:
- Защото дядо Поп казва, че ти трябва да ме заведеш на риболов.
Сигурна съм и че нашите слушатели и читатели имат свои лични примери, които може да добавят за лични спомени от минали животи и нещата, които децата ни споделят несъзнателно. Може да поставите вашите истории в коментари под това видео, или в сайта ни, ще се радваме повече хора да се осмелят. Тези свидетелства идват за да помогнат за повишаване осъзнатостта на цялото човечество за прераждането и миналите животи, за това те не са само наши – те могат да помогнат на много хора да преодолеят свои ограничаващи вярвания и страхове.
Очакваме вашите коментари, въпроси или просто мнение под статията в сайта или във фейсбук група Спиритизъм/ Spiritism - https://www.facebook.com/groups/704234613047102/
Всички досегашни уроци от онлайн курса може да намерите тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_12.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар