МЕСЕЦЪТ НА ИСУС
Навлизаме в един благословен месец – месецът на раждането на Исус. За вярващи и за невярващи, за онези, които някога са чували за него, за онези, които никога не са чували, за цялата планета, за всички животинки и растения, за всички хора по света това е време, в което връзката с Учителя е много по-силна, стига да насочим сърцето си към него.Време е да си спомним ценните учения, дадени преди толкова години с провиденческата мисъл и знание колко необходими ще са в турбулентните дни на днешната голяма промяна на земята. Благата и смирена енергия на Учителя Исус винаги е била край нас, но забързани да „успяваме“ в енергията на стария живот, останахме със широко затворени очи и нечуващи уши.
За онези от вас, които никога не са го познавали - Исус координира и администрира тази велика школа, наречена Земя, школа за еволюиращи човешки души, но също и на нашите събратя от царствата на минералите, растенията и животните. Но той е също, божия работник, който не се свени да ни потърси в мрака на ниските зони, в които попада душата ни след животи отклонени в злото, егоизма, материализма и безлюбието. Посредством своите многобройни пратеници той никога не е бил далеч от нас, духовни водачи, ментори и учители от земни и духовни нива винаги се допитват до неговата мъдрост и търсят неговата помощ.
Тези красиви Коледни истории, които ще започнем днес и които ще продължат до края на Декември, ще ни напомнят, че той върви редом до нас в моменти на радост и тъга. Нека вдигнем очите си към онзи, когото Създателят с безкрайната си милост ни изпрати да ни води по тъмните пътеки в гората на нашето невежество.
В една голяма гора в Мала Азия три все още млади дървета поискаха от Бог да им даде славни и различни съдби.
Първото обясни, че желае да бъде използвано за трона на най-висшия суверен на Земята; след като го изслуша, второто дръвче заяви, че иска да бъде използвано в конструкцията на колата, която ще превозва съкровищата на този могъщ цар. Тогава третото дръвче каза, че неговата цел е да се превърне в кула, във владенията на това царство, за да посочва пътя на Небето.
След формулирането на молитвите един ангелски пратеник слезе в гората и ги осведоми, че Всемилостивият е получил техните молби и ще отговори на техните искания.
Измина дълго време и в гората нахлуха дървари. За голямо съжаление на всички околни растения, дръвчетата бяха сведен до трупи, окастрени от жестоки ръце.
Извлечени навън от гората, дори с отсечени клони, те имаха доверие в обещанията на Върховния Бог и се оставиха да бъдат водени с търпение и смирение.
Те обаче преживяха една болезнена изненада!
След много пътувания, първото дръвче попадна под властта на един животновъд, който веднага го изпрати да бъде превърнато в едно голямо корито предназначено за хранене на овце; второто стана притежание на един човек, който правеше лодки; а третото беше купено и отнесено, за да служи, в подходящия момент, в една килия на злосторници.
Доброжелателните дръвчета, макар и разделени и страдащи, не спряха да вярват в посланието на Ангела и се съобразиха без оплакване с неочакваните заповеди, които законите на живота им беше наложил...
В гората обаче другите растения бяха изгубили вярата си в молитвата, когато, след много години те разбраха, че трите дръвчета са получили исканите славни дарове...
Първото, покрито с прости кърпи, беше приело Исус от ръцете на Мария от Назарет, и послужило като люлка за най-висшия Управител на Света; второто, което работило с рибари, под формата на една смела и бедна лодка, беше превозното средство, което Исус използваше за да предаде много от най-красивите свои поучения; а третото дръвче, превърнато набързо в един кръст в Йерусалим, беше придружило Господ към планината и там, изправено и смело, беше пазило измъченото му, но изпълнено с любов сърце в една изключителна саможертва, показваща истинския път към Небесното Царство ...
Духовен автор Ирмао X,
„Писма и хроники“
Психографирано от Шико Шавиер
МОНАХЪТ И ВИДЕНИЕТО НА ИСУС
Лонгфелоу* ни разказва историята на един монах, прекарал много години в молитви да получи едно видение с Христос.
Една сутрин, когато се молеше, той видя Исус до себе си и падна на колене в радостно поклонение. В същия момент камбаната на манастира започнала да бие. Беше часът за помощ на болните и страдащите, при портите на манастира. Духовникът почувства неохота, но с огромни усилия стана и отиде да изпълни полагащите се задължения. Той търпеливо обслужваше хората при голямата порта на манастира, въпреки че беше огорчен, че е прекъснал неописуемото съзерцание. Обаче когато се върна в килията, след изпълнения дълг - о прекрасно! – плачейки и смеейки се от радост, той видя Господ, който го чакаше вътре в стаичката му, и отново коленичи в екстаз, чувайки Учителя, който каза с мило:
"Ако бяхте останали тук, аз щях да си тръгна ..."
(*) Хенри Уадсуърт Лонгфелоу (1807-1882), американски поет и писател.
-----
духовен автор: Ирмао Х
Книга "Писма и Хроники"
Чрез Шико Шавиер
Уроците на Исус обяснени как да се прилагат в живота и разказани пред неговите апостоли и най-близък кръг ученици може да чуете в аудио поредицата на медиума Шико Шавиер и духовния автор Нейо Лусио – „Исус у Дома“ с 50 изключителни кратки истории, показващи нашите страхове, съмнения, дисбаланс, погрешни разбирания и препъни камъни по пътя на така жадуваното израстване по пътя към Бога. http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар