Духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 29 Интересни новини - духовните колонии „Наш Дом“ и „Кампо да Пас“ - разлики в духовната работа в близост до Земята и по-високите нива
С оглед на по-близкото представяне на Анисето, който остави младите жени в нашата компания, ние започнахме оживено да разговаряме със Сесилия и Алдонина. Първата беше дъщеря на Баселар от времето на Земята, а втората беше племенница на главата на семейството, която очакваше завръщането на майка си за да си организират един дом в съседния град.
И двете демонстрираха великолепно умствено развитие, здрав интелект и забележителна способност за изразяване. И докато нашите висшестоящи се държаха настрана, обмисляйки личен въпрос, аз и Висенте слушахме момичетата, омагьосани от тяхното благородие и жизненост.
Потвърдих си, че картината бе идентична със социалния пейзаж на Земята, просто се различаваше по истинските чувства. Нямаше каквато и да е нотка на фалш в представянето. Във всичко имаше една чиста радост, една доверчива простота, една безупречна искреност.
В спонтанното развитие на разговора Сесилия заговори с духовитост:
- Отдавна вече работя за да спечеля като премия едно посещение до „Наш Дом“. Моите висшестоящи обещаха да удовлетворят това през следващата година ...
И усмихвайки се тя завърши изразително:
- За да го постигна обаче, трябва да поема няколко важни задължения.
- Добре де! - попита Висенте, възхитен. -Но толкова ли е необходимо?
- Без съмнение - каза младата жена в добро настроение – Приятелю, може би още не сте се убедили колко великолепна е настоящата ви позиция. Да живееш в „Наш Дом“ е една голяма благословия. Не сте ли го разбрали вече?
Всички се усмихваме. И, потвърждавайки концепцията, Сесилия продължи:
- Според инструкторите, които ни посещават в „Кампо да Пас”, неговите Министерства са истински университети за духовна подготовка. Възможността за образование в тях е огромна. И стигам до вярването, че за да се оцени степента на благословията, която Исус ви е дал, трябва да поживеете няколко години в нашата колония, където непрестанната работата с повишено внимание и помощта са по-задължаващи, по-взискателни.
- В „Наш Дом“ обаче – възразих аз - ние също имаме голям брой страдащи. Министерството на Възстановяването е като един кошер на хиляди създания.
Събеседничката обаче, показвайки задълбоченост и точност в наблюденията, отговори:
- Много добре казвате, когато се позовавате на аналогията с кошера, което означава възможности за работа. Вярвайте, страдащите, които достигат вашата колония вече се намират на пътя към отлични постижения. Естествено, неуравновесените братя, които живеят там, вече се терзаят от бавното пробуждане на съзнанието, вече изпитват угризения и съжаления, показващи обновлението. Те са страдащи, които се подобряват прогресивно, защото нивото на градската атмосфера е положително. Там, където мнозинството живее в доброжелателство, злото на малцинството винаги има склонност да изчезва. За това „Наш дом“, дори и за онези, които плачат, има забележителни духовни предимства.
Впечатлен от това, което чух, аз си спомних:
- Аз самият работех известно време като сътрудник в залите на Поправителното.
- Чувала съм различни разкази за тази институция – възкликна Сесилия, станала център на разговора - но базирайки се въз основа на докладите на приятелите ментори, продължавам да поддържам мнението си.
И, сякаш вече познаваше нашите процеси на служба, тя потвърди усмихвайки се:
- Вие познавате много страдащи духове там, но в „Кампо да Пас“ ние познаваме много обсебващи Духове, обсесори. Там може да съществуват много хора, които все още плачат; но сред нас има много хора, които се бунтуват. По-лесно е да се излекува онзи, който хлипа и стене, отколкото да се справим с негодуващия. В залите, за които говорим, вие поправяте грешки, които вече са се появили, болки, които вече са се манифестирали; но тук, приятелю мой, ние сме принудени да се борим с невежи и покварени братя, които се чувстват абсолютно прави в опасните фантазии, които са възприели, и ние сме длъжни да се грижим за болни, които не вярват в самата болест.
Аз започвах да разбирам логиката на тази аргументация и, признавайки невъзможността за каквото и да е противоречие, младата жена продължи уверено:
- Всъщност е естествено да е така. Намираме се на близко разстояние до хората, нашите братя в плътта. И ние знаем, че на Земната повърхност, ситуацията не е по-различна. Колко материалисти там си фантазират като философи? Колко демони са с мантия на светии? Колко злонамереност, преструваща се на щедрост и добри намерения? Влиянието на инкарнираното Човечеството в нашия център на служба, е силно и неизбежно.
Висенте, който слушаше внимателно, отговори скромно:
- Аз си правя извода от всички тези много големи саможертвени прояви, че работата в "Кампо да Пас" трябва да е много достойна и заслужаваща похвала.
- Несъмнено - отговори младата жена.
- Историята на основаването е интересна. Някои благодетели, благодарни на Исус, решил да организира в негово име една колония в центъра на Ниските Зони, която да функционира като един институт за незабавна помощ за онези, които са изненадани на Земната повърхност от физическа смърт, в едно състояние на невежество или болезнена вина. Проектът заслужил благословията на Господ и центърът бил създаден, от тогава са минали вече два века. Не всички еволюирали духове обаче оценяват службата на този орган на постоянната помощ. Повечето успешни мисионери, когато напуснат Земята, те трябва да обновят и попълнят енергиите си, поради естественото право на верния работник, но менторите с благородна йерархична позиция имат своите програми за служба, които не трябва да нарушават, в съответствие със замисъла на Господ. (т.е. през колонията често преминават духовни мисии и спират за почивка и освежаване, но работят по свои програми и не могат да се включат в местната работа)
По този начин нашата служба е активна, но нашите постижения са бавни и винаги трябва да чакаме сътрудници, които се образоват на самата колония за полза на всички. Получава се отлична компенсация, имаме право на големи застъпнически*1 ценности, но точно поради тази причина отговорностите ни не са малки.
*1- Застъпничество - когато един Дух с достатъчно духовни заслуги може да се застъпи за друг в по-неизгодно положение и да измоли за него определена помощ.
Тъй като се знае полезността на онези, които служат в нашата колония, ние никога не оставаме без себеотрицателни инструктори, които идват от висшите зони, насърчавайки нашето добро настроение. Онова, което искаме с праведно основание никога не се отхвърля; и, ако молбата се забави, достойните наставници, които ръководят нашите дейности, предоставят обяснения, които ни освобождават от всякакви тревоги докато чакаме. Ето защо нашата група винаги е сплотена и мнозина предпочитат да отложат някои възвишени постижения, за да останат до старите другари, с които ги обединява една всеотдайна любов.
Разясненията на младата жена ме зарадваха. В тези няколко думи имаше едно цяло обобщение на уроците за саможертвата и заслугите, братска ангажираност и възнаградената солидарност.
- Семейството ви винаги ли е живяло там? - попитах с интерес.
Младата жена се усмихна и обясни:
- Моят баща преди повече от петдесет години беше спасен от благодетели на „Кампо да Пас“ и, след като възстанови духовното си здраве, той се установи в колонията, от един обясним порив на приятелство и благодарност. По-късно майка ми се присъедини към него и точно преди двадесет години Алдонина и аз бяхме привлечени с любов и от двамата за да продължи там, в семейното светилище. По този начин работихме заедно с тях от първия час.
- А имате ли много програми за бъдещето? – попитах аз.
Сесилия направи жест, който характеризираше сърцето ѝ на мечтателка и отговори:
- Имам много проекти и проблеми за решаване, но съм в очакване на пристигането на някой, който все още се намира на Земята.
Всички преведени глави на книга Пратениците тук: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_46.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар