Глава 4 Урокът на семето – пътя на ученика през грижите на човешкия живот

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 4 Урокът на семето – пътя на ученика през грижите на човешкия живот

https://youtu.be/Gk45P1pqqjU

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html

Изправен пред недоумението на слушателите, Исус заговори убедително:

- Наистина е много трудно да се преодолеят мъчителните грижи за човешкия живот. Където и да погледнем, виждаме война, неразбиране, несправедливост и страдание. В Храма, който е Господния Дом, богатите показват гордост и суета, а бедните - омраза и бунт. Не винаги е възможно да дойдеш с чисто и ясно сърце, както е желателно, защото сме заобиколени от тръни, крайбрежни плитчини и змии. И все пак идеята за Божието Царство е точно като малкото пшеничено зърно:

почти незабележимо, то е хвърлено в земята, понасяйки тежестта и замърсяванията, но то пониква, примесите и натискът на почвата не парализират неговия ход. То преминава през тъмната земя, и въпреки, че от нея взима повечето си хранителни вещества, неговият стремеж към търсене на светлината надделява. От този момент нататък дали е дъжд или слънце, ден или нощ, то работи непрекъснато върху собствения си растеж, в своя устрем да се издигне, то носи плодове за доброто на всички. Ученици, които са почувствали щастието на вътрешното обновление - както се случва с житното зърно - наблюдават, че дългите корени ги обвързват към земните задръжки…

Те знаят, че злобата и подозренията ги обграждат, че болката е постоянна заплаха; въпреки това, те чувстват, повече от всичко друго, стремежа да се извисят и вече не могат да бъдат задържани. 

Те действат постоянно в областта, в която извършват своето поклонничество в името на общото благо. Вече не срещат неустоими изкушения сред цветята на пътя. Повторната среща с Божествеността - за чийто щастлив наследник те се разпознават - представлява една неизменна цел, и те вече не могат да си почиват в своя ход, сякаш една поглъщаща и пламенна светлина измъчва душата им. Без дори да го осъзнават, те произвеждат плодове на надежда, доброта, любов и спасение, защото никога не се връщат, за да преброят благословиите, на които те са станали един верен инструмент. Замисъла на Отца е най-завладяващата грижа, която вибрира в душите на тези копнеещи деца.

Учителят замълча за няколко мига и заключи:

– Поради това, въпреки че краката на учениците остават затворници в калта на земята, тяхната

неуморна работа за доброто, на мястото където се намират, е несъмнен белег за тяхното духовно извисяване. Ние ще познаем дърветата по плодовете им и можем да идентифицираме работниците на Небето чрез службите, чрез които се проявяват.

В този момент Петър го прекъсна и попита:

- Господи, какво бихте казали за онези, които разбират свещените принципи на милосърдието, но не ги прилагат на практика?

Исус изрази задоволство в очите си и обясни:

- Тези, Симон, представляват семена, които спят, въпреки че са били вложени в щедрата гръд на земята. Те ще запазят в себе си скъпоценностите на Небето, но остават безполезни за едно дълго време. Въпреки това, ние можем да сме сигурни, че дъждове и бури ще преминат над тях, обновявайки позицията им в почвата, и един ден те ще покълнат победоносно. В нивите на Нашия Отец има милиони такива души, които очакват обновяващите бури на опитността, за да се отправят към славата на бъдещето. Нека им помагаме с любов, и на свой ред да продължим да гледаме напред!

И тогава, докато всички мълчаха, Исус благослови малката семейна група и си тръгна.