Глава 8 Мъдрият принц - обновителната буря и крепостта

 Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 8 Мъдрият принц - обновителната буря и крепостта https://youtu.be/LaSf5GyNPv0

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html 

Учениците обсъждаха помежду си кое е най-препоръчителното поведение пред Всемогъщия, когато Учителя разказа кротко:

- Един цар, господар на необятни владения, който искаше да разшири умовете на синовете си, за да им повери достойно наследство, ги заведе в една обширна, зелена и плодотворна долина на огромната си империя и повери на всеки един от тях определено стопанство, което те трябваше да съхранят и да развиват с непрестанна работа. 

Бащата искаше те да се увенчаят с короната на разбирането, любовта и мъдростта, които можеха да се постигнат само чрез обучение и работа. И тъй като те трябваше да използват преходни материали, той им даде определено време за техните конструкции, които по-късно щяха да са от неизменно значение за служби на извисяване. Той постъпи така, защото долината беше подложена на промени и щеше да дойде един момент, когато региона щеше да бъде посетен от една опустошителна буря, запазвайки в безопасност само онези, които са построили една силна крепост.

Веднага щом владетелят си тръгна, младите му синове, последвани от множеството кланове, които ги придружаваха, си почиваха продължително време, съблазнени от красотата на окъпаните в слънце равнини. Когато се вдигнаха на работа, те се отдадоха на дълги дискусии по отношение на законите на солидарност, справедливост и отбрана, като всеки изискваше специална почит от другите. Почти никой не се грижеше за прилагането на разпоредбите, установени от централното управление. Загрижени за личния си комфорт, повечето от принцовете и приближените им положиха много усилия в намирането на изтънчени начини, чрез които биха могли, без да предизвикат скандал, да избегнат принципите, на които са се заклели да се подчиняват и уважават. Опитвайки се да заблудят Величествения Отец чрез думи на възхвала, вместо да го почитат със здрава работа, те се впуснаха в сложни диспути относно личните проблеми на царя.

Накрая те загубиха години наред, спорейки за неговия външен вид. Някои от тях настояваха, че лицето му е бяло като лилия, докато други държаха, че то е бронзово, подобно на това на много роби от Сидон. Мнозина заявяваха, че той има гигантско тяло, а не малко от тях настояваха, че той е един ангел, увенчан със звезди.

Докато словесните сблъсъци се увеличаваха на брой, времето изтичаше и унищожителни насекоми, в безкрайни популации, нахлуха в земите, унищожавайки значителна част от безценните ресурси. Отломки се спуснаха от близките планински вериги и образуваха компактни камари отпадъци в тези региони, докато лекомислените принцове, напълно отвлечени от основните си задължения, постоянно се караха помежду си за дреболии.

Въпреки това имаше един добре информиран син, който си записа родителските укази и ги спазваше. Той никога не забрави съветите на царя и когато бе възможно, ги споделяше на най-близките си приятели. Той използва много от часовете, в които сегашния закон му позволяваше почивка и изгради един здрав подслон, който да му осигури спокойствие в бъдеще,  посявайки красота и щастие из стопанството, което баща му беше му отдал назаем.

И така бурята се надигна, обновяваща и яростна. Мъдрият принц, който обичаше царя и му беше служил открито и предано, беше разпространил неговите освободителни уроци чрез чисто братство и бе изпълнявал неговата справедлива и добра воля чрез ежедневната работа. Благодарение на конструктивните страдания на душата му и потта на челото му, той беше естествено подслонен в едно светилище на мир и безопасност, което неговите дискутиращи братя не намериха. 

Сладка тишина увисна над простичката стая…

След няколко минути Учителят спря искрящите си очи върху малкото събрание и заключи:

- Онези, които много анализират, без да показват духа на служенето, лесно могат да се пристрастят към злоупотребата с думите, но никой няма да изпита съжаление, когато е учил другите на добро и е работил със собствените си сили в името на Небесния Отец по благословеният път на живота.