Глава 10 Реформирания съдия - на строгостта ще бъде отговорено със строгост, на търпението с търпение, на добротата с доброта

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 10 Реформирания съдия - на строгостта ще бъде отговорено със строгост, на търпението с търпение, на добротата с доброта https://youtu.be/abhXAKZX_a4

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html 

Тъй като в ежедневните инструкции Господ препоръча много предпазливост при осъждането, разговорът в къщата на Петър се завъртя около същата тази тема.

- Трудно е да не критикуваме - каза Матей с преданост, - защото образованите хора постоянно са принудени да изразяват мнението си в общите дейности.

- Да - съгласи се Андрей открито, - не е лесно да се действа правилно, без внимателно да се анализира.

След няколко мнения отнасящи се до правото да наблюдава и коригира, Исус се намеси непретенциозно:

- Безспорно, никой не може да изпълни своя мандат в божествения план на живота, без да наблюдава пътя, по който се движи, като следва принципите на праведността. И все пак е необходимо да не предразполагаме духа си към отклоненията на чувствата, за да не станем жертва на нашите собствени импулси. Ние ще бъдем съдени по мярка, която прилагаме за другите. На строгостта ще бъде отговорено със строгост, на търпението с търпение, на добротата с доброта…

И след няколко мига той продължи:

- По времето, когато Израел живееше под управлението на великите съдии, имаше един непреклонен и жесток съдия в един прочут град на избрания народ, който внушаваше ужас и жестокост на всички служители под негово ръководство. Той злоупотребяваше с правомощията, които законът му беше дал, и създаваше тиранични наредби за наказване на минимални нарушения. Той безкрайно увеличи броя на войниците, построи много затвори и изобрети множество инструменти за бичуване.

Задушаван под тези странни забрани, народът трябваше да се движи под един стриктен надзор, сякаш беше само стадо диви животни. Те трябваше да работят, да почиват и да почитат Господа в часовете строго определени от властите, или ги грозеше заплахата да изстрадат унизителни наказания, да попаднат в затвора и да се налага да плащат всякакви големи глоби.

Ако съдията беше безмилостен, то подчинените му бяха още по-безмилостни от него, изпълнени с вродена злонамереност.

Случи се така, че когато една нощ съдията отиваше да посети болния си син в дома му, той беше заловен без никакво уважение от група пияни и безсъзнателни охранители, които го отведоха към тъмницата, която самият той беше открил само няколко седмици преди това. Те не взеха под внимание нито името му, нито почетните служебни знаци, които носеше. 

Приемайки, че той е един страшен крадец, те го оковаха, отнеха му вещите и го биха безмилостно, потвърждавайки, че действат така, в подчинение на наредбите на великия съдия - който всъщност беше самия той.

Чак на следващия ден грешката беше поправена, след като нещастния общественик вече беше изтърпял наказанието, което неговата власт беше установила за всички останали.

Едва тогава злочестият законодател призна колко опасно е да се дава власт на брутални и невежи подчинени, осъзнавайки, че конструктивното и благословено правосъдие е онова, което поправя чрез подпомагане и възпитаване на другите в подготовката за Царството на Любовта сред човеците.

След този изключителен случай градът заживя съвсем нов начин на битие, защото реформирания съдия, макар че беше останал внимателен към поверените му задължения, издигна над трибунала сърцето на един разбиращ и любящ баща в полза на всички.

Навън звездите блестяха, отразени в спокойните води на голямото езеро. След една дълга пауза Учителят заключи:

- Само онзи, който се е изучил интензивно в живота, учейки и служейки с пот и сълзи, докато поддържа доброто сред тръните на себеотрицанието и цветята на любовта,  е упълномощен да упражнява правосъдие в името на Отца.