Духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 28 Социален живот - разказът на Баселар за подпомагане на инкарнираните на Земята, програма за помощ на болни Духове
През нощта ме изненадаха възвишените аспекти на небосвода над Помощната Станция. Сапфирена лунна светлина обгръщаше всички неща. Небето беше като безкраен юрган от много ясно синьо, осеян с блестящи звезди. Следобедните облаци бяха изчезнали.
Съзерцавайки красотата на нощта, Алфредо подчерта:
- За щастие магнитните явления бяха изместени от нашият кръг. Устройствата обаче продължават да регистрират огромен бунт на низши сили.
Тъкмо се канех да коментирам красотата на небето вземайки предвид наблюдението на администратора, когато звънецът иззвъня тихо.
Обадиха се от входа. Алфредо и Исмалия се усмихнаха.
Много добросърдечно, шефът на Станцията заяви:
- Имаме посещение на приятели от „Кампо да Пас“.
И, канейки ни на рецепцията на крепостта, която беше аванпост, в най-предните редици до врага, той весело добави:
- Тук също имаме и своя социален живот. И как не? Необходимо е да знаем как да живеем.
Зарадван от тази весела нотка, аз придружих собствениците на къщата, разпознавайки с неописуема изненада, че пред очите ни имаше една красива карета, теглена от два превъзходни бели коня. Това беше едно удобно и интересно превозно средство, почти идентично със старите обществени карети от времето на Луи XVти, които бях виждал неведнъж в стари публикации. С каретата пристигна малко семейство от близката колония, което според информацията на Анисето живееше на около три левги от Станцията.
Алфредо ни представи хвалебствено, с изключение на нашият съветник, който беше стар приятел на новодошлите.
Посетителите включваха брачната двойка Баселар и две малки дъщери. Водачът на групата показваше напреднала възраст, разкривайки, обаче отлична кондиция. Дамата създаваше впечатление за зрялост, показвайки обаче една прекрасна жизненост, също както двете момичета. Радостта беше огромна. Не се забелязваше и най-малка следа от недостоен конвенционализъм, както на Земята. В жестовете на всеки един, простотата, липсата на притеснение и нежните фрази показваха една чиста искреност. Поддържахме една социална структура недостъпна за престореност.
Връщайки се към домашния интериор, сред големи прояви на семейна радост забелязах, че новодошлите са приятели от много отдавна, които бяха дошли да се срещнат с Исмалия. Благородната дама ми се стори много щастлива. Тя изпрати мили съобщения на няколко семейства от Станцията и след няколко минути замъка прие много хора, които допринесоха за блясъка на избраната среща.
Чувствайки се доста незначителен, редом до новите приятели, се ограничих да слушам и гледам.
Точно в първите моменти на подробния разговор, чух Анисето да пита г-н Баселар:
- Как върви службата?
Любезният старец отговори с широка усмивка:
- Добре, винаги добре. Само че не можем да спираме твърде много внимание на инкарнираните спътници.
И добави остроумно:
- От съществено значение е да се научите да служите и да продължавате напред.
Нашият инструктор също се усмихна и отбеляза:
- Разбирам, разбирам. Всъщност човешкият прогрес не е въпрос на дни. Нека не си правим илюзии.
И, осъзнавайки, че ние с Висенте бихме могли да получим полза от лекцията, Анисето посочи новия гост на Алфредо, като обясни услужливо:
- Нашият приятел Баселар е ръководител на групи в помощ на нашите братя в плътските сфери. Той има дългогодишен опит с човеците и ги познава като никой друг. От наблюденията му може да се спечели много.
- Не чак толкова, мили мои - възкликна г-н Баселар, с добро настроение - не толкова. Аз съм ваш прост спътник, изпълнявайки задълженията си по божията милост. Не мога да направя много, поради естествените си недостатъци.
- Сигурни сме в голямата полза от вашите думи - възрази Висенте, който дотогава мълчеше.
- Всичко, което ни кажете по въпроса за помощта и какво включва тя, ще бъде ценен урок за нас, - казах аз на свой ред.
Новият приятел ни погледна интелигентно и попита:
- Медици ли бяхте в света?
- Да - отговорихме едновременно.
Г-н Баселар се замисли за няколко минути и подчерта:
- Винаги съм обичал да говоря с приятели, използвайки символите, предлагани от професията, която са упражнявали. Но що се отнася до моите дейности, не бих имал много какво да кажа на военни лекари.
- Напротив - добавих - вашите разяснения ще обогатят нашия опит.
Събеседникът се усмихна оптимистично и заяви:
- Не вярвам. Спомнете си вашите обичайни пациенти. Много рядко си спомнят превантивната медицина. Почти неизменно те чакат потвърждението на болестите, за да търсят точния ресурс. Нуждаят се от упойка, за да помогнат на скалпела. Избягват режима веднага щом се появи първото подобрение. Провалят метода на лечение, веднага щом се отчете първия признак на излекуване. Те мразят болката, която възстановява баланса. Те са недоволни от предписанието на очистителни. Те предпочитат лекарства с приятен на вкус. И преди всичко, те почти винаги искат да знаят много повече от лекарите.
Този синтез, приложим за болни тела, в нашата сфера на обслужване представлява едно резюме на програмата за помощ за болни Духове, инкарнирани на Земята, и с основни утежняващи фактори, тъй като в нашия сектор не можем да манипулираме душата по начина на хирурга, който оперира сливиците. Ние сме принудени да подготвим подходящо ментално поле, да посяваме нови мисли, да следим покълването, да помагаме на малките издънки и да чакаме времето да си свърши работата. Нашата борба не е проста, защото ако земния лекар винаги намира любящи членове на семейството, готови да сътрудничат с него в полза на пациента, това, което ние откриваме на свой ред, са огромните легиони от елементи, които са вредни за нашата възстановителна и лечебна дейност. Като цяло лекарят в света предоставя помощ на тези, които желаят да я получат, поне по време на сериозна опасност; но ние, приятели мои, често трябва да оказваме помощ на онези, които не я желаят, защото живеят под завесите на дълбоко невежество.
- Прав сте - измърморих, чувайки толкова логични сравнения; - все пак е утешителна сигурността, че съществуват много колеги инкарнирани в света, готови да сътрудничат в задачата.
Г-н Баселар възприе многозначително изражение и разкри:
- Не винаги. Сътрудничеството е друг проблем. Повечето братя, които предлагат да служат, си тръгват оттук с обещание, но им харесва да си живеят безгрижно на планетата. Малцина избягват от общата тенденция. Рядко срещаме инкарнирани спътници, които са достатъчно предразположени да обичат работата заради самата работа, без идея за компенсация. Повечето търсят незабавно заплащане. При тези условия те не осъзнават, че умът им остава като една тъмна стая, затрупана с безполезни елементи. По силата на покварени разсъждения те също объркват възприятията си. Те виждат бури, където има райски пейзажи, планини от камъни, където пътят предлага славно издигане. Грешка след грешка, макар и малки, те формират континент от големи фантазии. Оттук нататък повторението на земните преживявания ги склонява по-силно към животинските търсения (притеглянето на материята) и, достигнали до този момент, те рядко се връщат към свещения дълг, вземайки предвид величието на божествените благословии.
Нашият събеседник направи една пауза и каза:
- Ами извиненията? В това поле на духовна помощ един ден ще видите колко извинения са измислени от земните създания, за да избегнат свидетелството на божествената истина, в техните собствени задачи. Управителите на отговорности заявяват, че имат крайно много задължения, а служителите на послушанието претендират липса на възможности.
Тези, които имат добри финансови възможности, пазят зад стени наследство си, а тези, които са получили благословията на бедността от парични ресурси, слушат съветите на негодуванието и бунта. Младежите се обявяват за твърде млади, за да култивират възвишените реалности, а възрастните се обявяват за безполезни да им служат. Омъжените се оплакват от семейството, необвързаните се оплакват от неговата липса. Болните казват, че не могат, а здравите коментират, че това не им е необходимо. Рядко инкарнираните спътници успяват да живеят без да изпадат в противоречие и несъгласие.
Господин Баселар изглеждаше готов да продължи, но двама млади хора дойдоха да потърсят него и Анисето, от името на Алфредо, да за да осигурят решение на личен проблема, за който им бе казано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар