Глава 7 - Най-големият служител на Бог

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 7 - Най-големият служител на Бог https://youtu.be/ZPRoMiBQcgM

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html 

Филип, който присъстваше на семейната среща, в един момент попита Божествения Учител:

- Господи, сред всички хора на земята, кой е най-големия служител на Отца?

Исус се замисли за няколко минути и след това започна да разказва тази история:

- Едно обширно множество хора се събрали в едно голямо поле, когато там се спрял един известен воин, накичен със саби и медали, който започнал да дава уроци по военна тактика, призовавайки околните хора да се научат как да се защитават. 

Хората започнали да правят трудоемки упражнения, скачайки салто и впускайки се в опасни надпреварвания, без никаква реална цел; и все пак те се придържали към това безцелно и безрадостно, загубвайки много младежи в подготвителните дейности на една вероятна война.

Не след дълго един известен политик пристигнал в региона с тежък багаж от закони и разделил хората на различни партии, обявявайки млади против стари, бедни домакинства срещу богати и слуги срещу икономи. И въпреки сеитбата на материални блага в резултат на съревнованието между различните групи, политикът продължил по пътя си, оставяйки дълбоки тръни на омраза, обезверяване и раздор сред сътрудниците си.

След него дошъл един философ, който носел томове стари книги. Той разделил хората на различни мисловни школи, които скоро предизвикали едни безсмислени спорове във всички техни кръгове. Множеството се съмнявало във всичко, дори в собственото си съществуване. Философията, разбира се, имала забележителни предимства, особено да стимулира мисленето, но безредиците и смущенията, които я придружаваха бяха много жалки, и така философа завещал след себе си много безсмислени въпроси на умове, по-неспособни на такова възвишено усилие.

След това дошъл един свещеник, въоръжен с одежди и символи, който им дал много правила и норми как да почитат Отца. Народът се научил да коленичи, да се пречиства и да се моли за божествена защита в определени времена. Въпреки това всички основни проблеми на общността останали непроменени.

В голямата област нямало никакви насоки за работа, нито някаква съзнателна цел, нямало ценности, нито радост. Болест и смърт, нужда и невежество преследвали всички хора.

Един ден се появил един скромен човек. Той нямал никакви оръжия, никакви писания, никакви аргументи или символи; но със спонтанната си усмивка той разкрил един ум, изпълнен с добронамереност, който ръководел неговите трудолюбиви ръце. Той не проповядвал никакви грандиозни доктрини; и все пак с жестове на чиста и постоянна доброта, той отдал искрено поклонение на Всемогъщия. 

Той се откроил с това, че обработвал малък парцел, който украсявал с ценни плодове и цветя. Разговарял със своите спътници в борбата, използвайки часовете за братско и градивно поучение, и разказвал за своите опитности на всички, които имали намерение да го чуят. Той обработвал дървен материал, засаждал овощни дръвчета, построил къщи и създал едно скромно училище. За кратко време около него настъпили здраве и мир, братство и благословии от работата, благоденствие и удовлетворение от живота.

Благодарение на духът на работата и учението, които той разпространявал, отбраната била добра, политиката подпомагаща, философията била ценна и духовенството било полезно, тъй като всички дейности на общността сега се ръководели от свещения императив за изпълнение на личния дълг в полза на всички.

Христос замълча, но малкото на брой присъстващи не смееха да задават никакви въпроси.

След дълго взиране в далечния хоризонт в мълчаливо размишление, Учителят завърши:

- Всъщност има много работници на света, които заслужават благословиите на Небето заради доброто, което правят за тялото и ума на хората, но онзи, който възпитава вечния дух чрез преподаване и служене, стои над всички.