духовен автор Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 27 Клеветникът – лъжата и нейните последствия в духовния свят
Докато администраторът участваше в образователни разговори с многобройните подчинени, Анисето ни повика в една малка изолирана сграда и каза:
- Ще разгледаме един друг урок.
Придвижихме се към някакви отделени стаи. Нашият инструктор отвори една врата и видяхме един луд, който изглеждаше искрено раздразнен. Той втренчи в нас празен поглед и извика на висок глас. Анисето обаче пристъпи напред и го поздрави загрижено:
- Как си, Пауло?
Думите, по това, което усетих, излъчиха известен магнитен поток и пациентът разкри дълбока промяна. Той изведнъж се умълча, седна по-спокойно, макар да беше треперещ и удивен.
- Чувстваш ли се по-добре, Пауло? - попита нашия съветник, любезно, докосвайки го по рамото.
При личния контакт с Анисето пациентът показа някакъв разум и отговори:
- Подобрявам се, благодаря ...
При вида на сдържания и недовършен израз, инструкторът проговори с твърд тон сякаш искаше да помогне на отслабената му воля:
- Довърши…!
Пациентът положи огромни усилия и заключи:
- Благодаря на Бога!
Отбелязвайки неговото страдание и нерешителност, аз си спомних за болните от Залите на Поправителното в Наш Дом, на които Нарсиза оказваше широко любящо сътрудничество. Възприемайки вътрешните ми размишления, менторът ми каза просветлен:
- Виждате ли разликата между тези, които спят, и тези, които са луди и тези, които страдат? В „Наш Дом“ ние нямаме от първите, нито от тези, които в състояние на дисбаланс. В службите на Възстановяването повечето от настанените изпитват жестоки мъки. Необходимо е да се признаем, че тези, които пъшкат и страдат, където и да са те, се подобряват. Всяка искрена сълза е благословен симптом на обновление. Онези, които се подиграват и презират, които иронизират и неуравновесените, които не регистрират болката, са по-достойна за съжаление, тъй като остават безчувствени в една странна скованост в разбирането.
И охарактеризирайки болния пред очите ни, той заяви:
- Пауло е един пациент на път към положителното подобрение. Все още той няма точно съзнание за ситуацията, но вече плаче, вече страда от спомените на тъжното минало.
Аз внимателно приех разяснението. Спомних си, че в действителност пациентите, довеждани от Самаряните в „Наш Дом”, в ежедневната си служба, бяха едни силно страдащи. Тези, които не обвиняваха зверските си страдания, разкриваха необичаен страх от сенките. Единствената същност с абсолютно безсъзнание за собственото си мизерно положение, която бях наблюдавал там, беше на бедния вампир*, който не намери подслон в Залите на Поправителното.
Нашият инструктор, без притеснение да ползва болния като опитно зайче за нашия анализ, препоръча грижовно:
- Фокусирайте способността си за виждане върху Пауло!
Насърчен от предишния опит, насочих към него целия си потенциал за наблюдение.
Постепенно пред очите ми се охарактеризира неговия ментален екран, който изглеждаше образуван в една плътна нощна сянка. С изненада видях различни форми, които се движеха. Там се появиха няколко фигури на жени, предизвиквайки у мен голямо възхищение. Между тях, забелязах, че фигурата на Исмалия, сякаш тя е болна, отслабена, разтревожена.
Няколко мъже преминаха, също показвайки безнадеждност и в тези изображения забелязах самият Алфредо, който изглеждаше уморен и крайно преждевременно остарял. Чуваха се загадъчни гласове. Проклятия и богохулства обсипваха Пауло. Изглеждаше, че жените открито го обвиняваха; мъжете даваха вид на яростни преследвачи, скрити във вътрешния свят на този странен болен човек. Отбелязвайки обаче, че фигурите на Исмалия и Алфредо се движеха в тази тъмна лента, не можех да понасям повече любопитството и прекъснах обстойния преглед, връщайки се отново към разговора с нашия съветник, като попитах:
- Как да си обясня явлението? Аз съм удивен!
Преди обаче да успея да изразя голямото учудване, които ме бе обзело, Анисето добави:
- Знам. Вие сте изумен от присъствието на Исмалия и нейния съпруг в спомените на болния.
И преди моето недоумение, той продължи:
- Помните ли историята на Алфредо? Имаме пред себе си фалшивия приятел, който съсипа дома му. Паоло обаче не само прояви неблагодарност, но и отрови духа на други дами, предаде и други приятели, и унищожи радостта и спокойствието на други домашни светилища. Наблюдавайки измъчената Исмалия и отчаяния Алфредо в неговите спомените, виждаме образите, създадени от клеветника, за собствените му очи. Нашите приятели в тази Станция еволюираха, преминаха границата на нараняванията, избягаха от чудовищата на омразата, и днес те са пременени в светлина; въпреки това Пауло ги вижда по такъв начин с въображението си, за наказание на неговите вини. Престъпникът никога не успява да избяга от истинската вселенска справедливост, защото носи в себе си извършено престъпление, навсякъде. Както в плътските сфери, така и тук, истинският пейзаж за Духа е гледката на вътрешното поле. В действителност ние живеем с най-съкровените творения на нашата душа.
Забелязвайки трудността ми да разбере отведнъж, след малък интервал Анисето продължи:
- За по-добро изясняване, нека си спомним разпятието на Божествения Учител. Ние знаем, че Исус влезе във възвишената слава скоро след върховната болка на Голгота; междувременно ние все още го виждаме често да виси на кръста, да понася мъките от нашите грехове, бичуван от нашите бичове, защото вътрешната визия за това ни заставя. Осъждането на Учителя беше едно колективно престъпление и това престъпление ще бъде с нас до деня, в който се пременим с божествена светлина на изкуплението.
Пояснението не можеше да бъде по-ясно от това. Почувствах се като пред едно благородно откровение.
- Изпълнението на нашите моралните задължения привлича благословиите на доверието, но действията в злото създаващи дълг пред Божия закон привличат призраците на изплащането – подчерта сериозно щедрия наставник.
Възвръщайки спокойствието си, попитах:
- Но Пауло случайно ли дойде на тази Станция?
- Не - отговори Анисето, внимателно. – Беше доведен от самият Алфредо, който изпитваше нужда да дисциплинира сърцето си. Нашият приятел, който днес управлява този дом на любовта, се отдели от света под силната вибрация на омраза и отчаяние. Той страда много в началния период, въпреки че никога не бе изоставян от отдадеността на самоотвержената му спътница. Алфредо обаче не можеше да види Исмалия, докато не се развърза и освободи от ниските прояви на негодувание. Спасен в „Кампо да Пас“, той разбра собствените си нужди. Веднага след като придоби известни заслуги, той се застъпи за неверния си приятел, издири го в дълбините на бездната и така благородно се посвети на усъвършенстването на себе си, че си спечели позицията на администратор на една Помощна Станция.
Той доведе подопечния си със себе си и днес се отнася към него като към брат. Не мислете, че съпругът на Исмалия е постигнал тази духовна победа, само поради факта, че я е поискал. Той я пожела, той се бори за нея, подхранваше я и сега се намира в изпълнението ѝ. Вече много години той разговаря с Пауло всеки ден. В началото той се приближаваше до болния, тъй като се нуждаеше от помирение; след това, като милосърдна личност; по-късно той придоби разбиране, сравнявайки ситуациите; по-нататък изпитваше жалост; скоро след това той изпита съчувствие и понастоящем той е завоювал истинското братство, възвишената любов на един брат към своя бивш враг.
Като направи кратка пауза, той поднови като каза остроумно:
- Както виждате, учението на Исус, когато казва „почукайте и ще ви се отвори“ е много обширно. На нивото на плътта ние настояваме за вратата към външните неща, търсейки улеснения и облаги; но тук, ние трябва да почукаме на вратата на самите себе си, за да намерим добродетелта и истинското просветление.
Висенте, който дотогава мълчеше, попита:
- И все пак Пауло ще остане ли още тук, за неопределено време?
Нашият инструктор направи значителен жест и заключи:
- Скоро ще се върне на Земята. Исмалия е направила безброй ходатайства и застъпничество в негова полза и не желае, когато той възобнови напълно разума си, да се чувства унижен, с една полза за самите жертви. Една от сестрите, наклеветени от него в света, вече се върна във физическия свят и самоотвержената съпруга на Алфредо я помоли да приеме Пауло като син, веднага щом е подходящо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар