Глава 5 Непостоянният работник – простата истина, която забравяме

Аудио книга „Исус у Дома“ – духовен автор Нейо Лусио, психографирана от медиума Шико Шавиер

Глава 5 Непостоянният работник – простата истина, която забравяме

https://youtu.be/0xOrXemCOLk

Всички нови глави на книгата може да следите на тази страница: http://spiritismallankardecbg.blogspot.com/p/blog-page_29.html

Учителят беше седнал пред цялата група и започна да разказва една проста история:

- Един човек се сблъскал със светлината на Божественото Откровение и почувствал горещо желание да живее сред Небесните Ангели.

Той толкова много молил Отеца за това благословение, че чрез вдъхновение Господ го предал на процеса на усъвършенстване, който щеше да го доведе до предложената му цел.

Посредством няколко приятели, водени от Божествената Сила, аспирантът, който показваше забележителна склонност към скулптура, беше отведен да работи с благороден мрамор при един стар господар. Той обаче се отказал малко след това, твърдейки, че не може да се подчини на такъв груб и непреклонен човек. 

И така той се преместил в една работилница, където се произвеждат дървени приспособления под ръководството на един стар майстор. Но не след дълго той също изоставил и тази работа, твърдейки, че не е в състояние да понесе стареца. 

След това той бил нает под надзора на известен работник, специализиран в изграждането на гръцки колони, но не след дълго той напуснал и тази работа също, като заявил, че не може да се справи с изискванията. 

Скоро след това той отишъл да работи за опитен строител на празнични арки, но в края на първата седмица той изоставил задълженията си, заявявайки, че намира шефа си за прекалено буен и раздразнителен. 

От там той отишъл да работи като майстор на луксозни сандъци, но след няколко дни напуснал под претекст, че работодателят му е безчовечен и жесток.

По този начин, от работа на работа, от работилница на работилница, аспирантът за Небето неизменно заявявал, че той не може да моделира енергиите си към земния опит, защото навсякъде, където отивал, той срещал грешка, злоба и преследване от онези, които го ръководят. Най-накрая дошла смъртта и го изтръгнала към Ангелите Господни.

И все пак, той бил изненадан, че не го посрещнали с очакваните усмивки. Един от ангелите се приближил тъжно и попитал:

- Приятелю, защо не се подготви според мандатите на Небето?

Осъзнавайки своята недостойност заради тъмнината, която го обгръщала, мъжът през сълзи се оплакал, че е намерил само настойчивост и твърдост у водачите на човешката борба.

Пратеникът обаче отбелязал със съжаление:

- Отеца те призова да работиш за себе си, а не да съдиш другите. Всеки ще даде отчет за себе си пред Бога. Никой няма да избяга от Божествената Справедливост, която се представя в точния момент. Как можа да забравиш такава проста истина през живота си? Чукът удря наковалнята, ковачът използва чука, търговецът проверява работата на ковачите, хората изказват мнението си за търговеца, а Господ анализира всички и отсъжда. Ако избягваш малките работи на света, твърдейки, че тези хора са неспособни и недостойни за ръководители, как ще можеш да разбереш Небесната служба?

И непостоянният работник отишъл да понесе последствията от своето безсмислено падение. 

Исус замълча и после заключи:

- Тези, които са под контрола на хора, които са поддръжници на строга дисциплина, ще постигнат отлични резултати, ако могат да се възползват от тяхната взискателност, като парче необработено дърво под допира на полезната равнина. Благословена е ръката, която учи и поправя, но още по-благословени са онези, които позволяват да бъдат оформени под нейното обновяващо и усъвършенстващо докосване, защото майсторите на света винаги възразяват срещу уроците от други учители, но работата на доброто, когато се извърши от всички, остава завинаги.